Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260446
17.08.2022 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16652 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена
е претенция за установянане на задължения по търговска сделка, сключена между „Нейчърали“ ООД, регистриран в
италианския търговски регистър и „Гео
плант БГ“ ЕООД, регистрирано по
българското законодателство. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор
за доставка на черни трюфели на обща стойност 22 500 евро. Твърди, че е
изпълнил задълженията си, но е постъпило само частично плащане от ответника,
поради което била предявена претенция чрез заявление по чл. 410 ГПК, издадена е
Заповед за изпълнение, срещу която постъпва възражение. Иска се установяване на
задължението в размер на 11500 евро по издадената фактура, както и обезщетение
за забава в размер на 368 евро, ведно със законна лихва от подаването на
исковата молба. Претендират се разноски.
В
срок е постъпил отговор от страна на ответника,
с който се потвърждават търговските взаимоотношения между страните,
както и поръчката. Навеждат се възражения за некачествено изпълнение. Счита, че
постъпилите стоки не отговарят на заявеното качество, а именно клас „А“ и „А+“,
както и на уговореното количество. Наложило се е замразяване на стоката, поради
неточното изпълнение, след което същата не била от 250 кг, а от 216 кг. Твърди,
че представените трюфели са с качество „В“ и имат високо съдържание на пръст,
което довело до по-малкото количество. Били проведени разговори с ищеца, където
се постигнало съгласие на плащането на част от сумата, като следвало да бъде
издадено кредитно известие за остойностената стойност, каквото не е получено до
настоящия момент, поради това намира, че ответникът е платил изцяло цената за така
доставеното количество и качество трюфели. Иска се отхвърляне на претенцията и
присъждане на деловодни разноски.
Правната квалификация на иска е чл. 1498, ал. 1 от Гражданския кодекс на
Република И.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 9121/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
Заповедта е връчена,
в срок е постъпило възражение, след което съд е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат
на разглеждане по същество.
Относно приложимото право:
Съдът намира, че по
отношение на процесния договор е приложимо италианското материално право, и в
частност тази част, уреждаща договора за покупко-продажба на стоки между
търговски и обезщетението за забавено изпълнение, предвид обичайното местопребиваване на продавача- чл.
4, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 593/2008 относно приложимото право към
договорни задължения (Рим I).
По същество на спора:
С
доклада по делото като безспорни бяха отделени обстоятелствата, че между
страните е възникнало правоотношение по закупуването на 250 кг черни трюфели
клас „А“ и „А+“. С категоричност се установява и реалната доставка на трюфели с
тегло 250 кг., като е спорно тяхното качество и замърсяването с пръст.
Безспорна е и постигната между страните цена от 90 евро/кг.
За установяване на възраженията за
некачествено изпълнение е представен
сертификат от „Булгарконтрола“ АД, съгласно, който изследваните продукти,
съдържат 84% черен трюфел второ качество – под 15 гр. Останалото количество е
категоризирано като А и А+, над 15 гр. Разпитаните свидетели (бивш служител и
бивш управител на ответника) установяват, че след приемането, пратката е била
прегледана, констатирано е разминаването и е уведомен представител на ищеца.
Самите трюфели били замразени до извършването на проверката от „Булгарконтрола“
АД, която се забавила заради обявеното в страната извънредно положение, а след
това продадени от ответника. Свидетелските показания, преценени съгласно чл.
172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост следва да бъдат кредитирани.
Същите са конкретни, последователни и не се констатират противоречия. Наред с
това се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства- показанията на
свидетеля А. А.- третото лице, извършило проверката и от представените от самия ищец извадки от електронна
кореспонденция между страните. В последните на 16.03.2020 г., представител на
ответника е посочил, че всичко е на склад, предложил е изпращане на стоката при
наличие на клиент или нейното замразяване в противен случай. На това съобщение
е отговорено от представител на ищеца да направи най-доброто по силите си и да
помислят как да преодолеят „този проблем“. След това е изпратено съобщение с
искане за плащане поне на половината
от сумата, на което е отговорено утвърдително от представител на ответника. От
последователното разглеждане на електронната кореспонденция, и конкретно
описаните по-горе съобщения, се установява, че е бил констатиран проблем с
процесните стоки. В действителност няма точно изявление за това в какво се е
изразявал възникналият проблем, но кореспонденцията потвърждава частично изложеното
от свидетелите и е достатъчна, за да бъдат кредитирани техните показания. От
електронната кореспонденция и показанията на свидетеля Х. се установява
спазването на изискването на чл. 194, ал. 1 ЗЗД (приложим при неизпълнение,
съгласно чл. 12, ал. 2 от Регламент № 593/2008 ) за незабавно уведомяване на продавача.
Позоваването на ищеца
на изпратено от представител на ответника електронно съобщение на плащане не
опровергава посоченото по-горе, защото изявлението е извадено извън контекста
на кореспонденцията. То е следствие на направеното преди това от представител
на ищеца искане за плащане на половината от цената, каквото се признава да е
извършено на 31.03.2020 г.
От съвкупния анализ на
описаните доказателства може да се направи обоснован извод за неизпълнение на
задължението на ищеца да достави на ответника уговореното качество трюфели. За
конкретните параметри на доставените продукти следва да се вземе предвид
представения сертификат от „Булгарконтрола“ АД, което се явява трето за спора
лице, притежаващо разрешение за извършване на сертификация на
биологично производство и продукти. Проверката е извършена по метода на
случайния подбор от десетте представени кутии, който съответства на
изискванията за вземане на проби предвидени в НАРЕДБА № 16 от 28.05.2010 г. за
изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и
зеленчуци (предвид липсата на изрина регламентация относно трюфели). Този
документ, съобразен с показанията на разпитаните по делото свидетели, доказва
конкретното качество на доставената стока. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Регламент
№ 593/2008, по отношение на начина на изпълнение и действията, които следва да
се предприемат в случай на неточно изпълнение, съдът взема предвид правото на
държавата по местоизпълнението на договора. В Република България не са
предвидени особени действия, който ответникът е следвало да предприеме след
констатиране на неточното изпълнение, извън незабавното уведомяване на продавача-
чл. 194, ал. 1 ЗЗД (което е било направено), а самото доказване на твърденията
на ответника може да бъде осъществено с всички доказателствени средства,
предвидени в ГПК.
Получената стока не е била върната
от ответника, а е реализирана от него, като е налице частично плащане на
уговорената цена. От тези действия може да се направи извод, че ответникът се е
съгласил да приеме неточното изпълнение, но не на цена, уговорена първоначално.
След като липсва уговорка за цената, но има съгласие между страните за
продажбата на стоката с установеното качество и за получаването й, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 1474, ал. 2 от Гражданския кодекс на Република И..
Разпоредбата предвижда, че ако предмет на договора са вещи, които продавачът
продава обичайно и страните не са определили цена, нито са договорили как
същата да бъде определена, нито последната е установена от публичен акт, се
предполага, че страните са искали да се позоват на цената, която продавачът
обичайно начислява. В настоящия случай, като обичайна следва да се вземе
предвид цената за трюфели второ качество (В), посочена от ищеца и приета от
ответника при извършването на предходната доставка, а именно 43 евро- лист 54.
Така за доставените 40 кг. трюфели
първо качество (А и А+) при уговорена цена от 90 евро/кг. се дължи сумата от
3600 евро, а за доставените 210 кг. (84%) второ качество (В) се дължи сумата от
9030 евро. Общата стойност дължима от ответника по договора е в размер на 12630
евро. След отчитане на плащането от 11000 евро се установява непогасено
задължение в размер на 1630 евро. До тази стойност претенцията е основателна и
следва да бъде уважена, а за разликата отхвърлена.
Посоченото в сертификата количество
на почистените трюфели не може да бъде възприето при определяне на
задължението. Същото се отнася до измити и замразени трюфели, каквито не са
били поръчани и приети от ответника. От показанията на свидетеля Х., се
установява, че поръчаните и доставени свежи черни трюфели е обичайно да
съдържат следи от пръст, като няма доказателства за това какви са допустимите
за това граници.
Представеното от ищеца писмо за
потвърждение на качеството представлява частен документи, подписан от трето за
спора лице и не доказва при условията на пълно и главно доказване точното
изпълнение на задълженията му.
Извършеното осчетоводяване на
фактурата от ищеца не може да обоснове възникване на задължението в пълния
претендиран размер. Само по себе си то представлява признание на факт, не
обвързва съда и съгласно чл. 175 ГПК се преценява с оглед всички обстоятелства
по делото. В настоящия случай от останалите ангажирани доказателства се
установява, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си.
Искът за обезщетение за забава е
неоснователен, защото ищецът не установява конкретния размер на законната лихва,
съгласно описаното в исковата молба Законодателно постановление № 231 от
09.10.2002 г., действащо в Република И.. Приложимото право урежда и последиците
от пълното или частичното неизпълнение на задълженията, включително определяне
на размера на вредите, доколкото това се урежда от правни норми- чл. 12, ал. 1
буква „в“ от Регламент № 593/2008. В тази насока на ищеца бяха дадени указания
с определението за насрочване на делото.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и заповедното
производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВК/ в размер на 363.75 лева по съразмерност. Разноски за преводи и
проучвания не се следва да се присъждат, защото не се установява да са
представени доказателства за техния размер.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за исковото и
заповедното производство в размер на 2518.96 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Гео плант БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Труд, община Марица, ул. Стопански двор № 2, ДЪЛЖИ на „Нейчърали“ ООД, дружество
вписано в *****, със седалище и адрес на управление************, сумата от 1630.00 евро – главница,
представляваща непогасена част от цена по договор за продажба на трюфели, за
която е издадена фактура № **** от 03.03.2020 г. на обща стойност от
22 500.00 евро, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над 1630.00 евро до
11500.00 евро- главница и за сумата
от 368.00 евро- закона лихва в размер на 8%, съгласно Законодателно
постановление № 231 от 09.10.2002 г. (предвид приложимост на италианското
материално право) за периода от 03.03.2020 г. до 27.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260247 от 08.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 9121/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
„Гео плант БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
село Труд, община Марица, ул. Стопански двор № 2, да заплати на „Нейчърали“ ООД, дружество вписано *****, сумата от 363.75 лева - разноски за настоящото производство и за заповедното
производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Нейчърали“ ООД,
дружество вписано в ****, да заплати на „Гео
плант БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Труд,
община Марица, ул. Стопански двор № 2, сумата
от 2518.96 лева - разноски за настоящото производство и за заповедното
производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.