Р Е Ш E Н И Е
№ 19
гр. П.***,
22.02.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд–П.***, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.***,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело
№ 583 по
описа на Административен съд–П.*** за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано е по жалба на Б.С.Б., с адрес: *** против решение по т. 3 от
протокол № 4 от 07.08.2020г. на МКВП при МС, с което е постановен отказ да се
предостави възстановителна помощ по отношение на жилищна сграда, находяща се в
с. Д.***, ***.
С обжалвания
административен акт е отказано подпомагане на жалбоподателя за собствения му недвижим
имот по реда на Закона за защита при бедствия и Правилника за организацията и
дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерския съвет /ПОД на МКВП при МС/. Жалбоподателя сочи, че актът е
немотивиран, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия
закон. Счита, че същият е нищожен, тъй
като не е съобразен с влезли в сила съдебни решения - Решение № 198/18.10.2013г.
по АД № 350/2013г. на Административен съд – П.***, оставено в сила с решение № 6799
от 21.05.2014г., постановено по АД № 1683/2014г. по описа на ВАС. Сочи, че ответникът няма
правомощия да откаже възстановителна помощ след като веднъж вече е приел, че жалбоподателят
е правоимащо лице и му е била отпусната възстановителна помощ за настъпили
вследствие на земетресението от 2012г. щети върху жилището му. Иска присъждане
на разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.Д., от АК-Б..
Поддържа жалба. Пледира същата да се уважи, да се отмени оспорвания акт и
преписката да се върне на ответника за ново произнасяне в определен от съда
срок. Заявява претенция за присъждане на
съдебни разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В
указания срок депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата, не се явява и не
изпраща представител. В постъпила по делото молба от процесуалния му представител
се оспорва жалбата като неоснователна.
Административен съд-П.***, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт на
всички основания по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1
от АПК и от лице, разполагащо с активна легитимация да оспори атакувания акт.
По същество с акта се засягат негови права и интереси и същото има правен
интерес да поиска отмяната му. Оспореното решение, видно от обратна разписка
приложена по делото е получено на 03.09.2020г. Жалбата е депозирана на 14.09.2020г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед на това същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
По
фактите:
Във връзка със силното
земетресение от 22.05.2012г., на територията на гр. П.*** и Пернишка област,
Кметът на Община П. е привел в действие плана за защита при бедствия по чл. 65,
ал. 2, т. 3 от ЗЗБ. Налице са били предпоставките по чл. 26, ал. 2 от ПОД на
МКВП, засегнатите от бедствието лица да кандидатстват за подпомагане пред
Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване. С молба вх. № 083
от 22.05.2012г., подадена от Б.Б., е поискана възстановителна помощ. В молбата
е посочено отцепен покрив и сцепени стени, паднал комин. Искането е придружено
от документ за собственост на жилището и декларация, че същото е единствено за
жалбоподателя и е законно построено. Приложено е и удостоверение за данъчната
оценка на имота. Това са документите, които според чл. 28, ал. 1 от ПОД на
МКВП, следва да придружават искането за подпомагане, което се подава пред
общинската администрация. При спазване на установената от закона процедура е
извършен оглед на имота за установяване на щетите. Изготвен е протокол за
действията на експертите от 22.06.2012г., от който е видно, че жилищната сграда
се нуждае от възстановителен ремонт. Според изготвената оценка, размерът на
щетите е 1535 лв.
С решение
№ 1 от 11.02.2013г. на МКВП при МС, под т. 2056 от приложение № 1, т. 53б на Б.Б.
е отпусната възстановителна помощ в размер на 1028лв. Решението е обжалвано. С решение № 198/18.10.2013г.,
постановено по АД № 350/2013г. на Административен съд–П.*** решението е
отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Дадени са
изрични указания. Решението на
Административен съд-П.*** е влязло в сила на 27.06.2014г.
Позовавайки се на него, на заседание проведено на
29.10.2015г. МКВП при МС, по т. 3, в протокол № 5 е отпуснала под т. 167 на Б.Б.
още 507лв., която сума е разликата в
сумата, определена от комисията в протокола от
22.06.2012г. Това решение е оспорено и с решение № 1022 от 22.02.2016г.,
постановено по АД № 12019/2015г. на Административен съд-София град е прогласено
за нищожно, поради противоречие с влязлото в сила решение № 198/18.10.2013г.
постановено по АД № 350/2013г. на Административен съд–П.***.
Последвало е издаване на решение под т. 7 от
протокол № 2 от 06.07.2017г.. В т. 7 е посочено, че след разглеждане на решение № 198/18.10.2013г.
постановено по АД № 350/2013г. на Административен съд – П.*** и на решение №
1022 от 22.02.2016г., постановено по АД № 12019/2015г. на Административен съд-С.
град се потвърждава размера на получената от Б.Б. помощ за възстановяване на
жилищната сграда, находяща се в с. Д.*** по протокола от оглед на комисия от
22.06.2012г.. Решението е оспорено от Б. и с решение № 7177 от 29.11.2017г.,
постановено по АД № 10485/2017г. състав при Административен съд-С.град го е
прогласил за нищожно. Дал е указания, че в изпълнение на решението по АД № 350/2013г. на
Административен съд–П.*** е постъпила в комисията чрез кмета на община П.***
оценителна преписка с вх. № 102-07-2914 от 10.06.2015г., по която се дължи
произнасяне и преценка на посочения в същата размер, като може да се назначи и
допълнителна проверка на относими факти и обстоятелства, ако посоченото в тази
оценка поражда съмнения относно размера на възстановителната помощ.
Три години след постановяване на последното съдебно
решение и след две успешно проведени производства по чл. 304 и сл. от АПК, е
внесено за разглеждане в МКВП преразглеждане на преписка от община П.*** с изх.
№ 13/Д-406-4/08.06.2015г. в изпълнение на съдебни решения № 198/18.10.2013г.
постановено по АД № 350/2013г. на Административен съд – П.*** и на решение №
7177 от 29.11.2017г., постановено по АД № 10485/2017г. на Административен съд-С.
град. След
новото разглеждане на преписката от МВКП към МС, същата се произнесла с решение по т. 3 от протокол № 4
от 07.08.2020г. МКВП при МС, с което е отказала да предостави възстановителна
помощ на Б.Б. за жилищната му сграда, находяща се в с. Д.***, ***. Отказът е
мотивиран с това: че обследването не е извършено от експерти; че комисията
не е имала право да обследва; че
установяване състоянието на сграда не е извършено в съответствие на Наредба за
принудително премахване; че протоколът е с недостатъчно и общо описание на
повредите; че техническата експертиза не съдържа данни за геометрични
характеристики на строителни елементи и конструкция на сградата; че
конструктивното становище е изготвено формално; че оценка на практика няма; че
дейностите записани в количествено-стойностната сметка не били доказани с
инвестиционен проект. Именно този отказ е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Горната фактическа обстановка се възприе от
документите от административната преписка, който са приети като годни
доказателства в хода на настоящето съдебно производство.
В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя се ангажираха доказателства. По делото до разпит се допусна Георги Иванов Иванов. От показанията му се
установява, че двамата се познават от години, тъй като и свидетелят има имот в
същото село. Посещавал е многократно къщата на жалбоподателя и подробно описва
състоянието и след земетресението. Сочи, че по тухлената зидария след
земетресението са се появили процепи, през които се е виждало, а по ъглите се
появили пукнатини. Покривът се е изместил от надзида. Комините се разрушили.
При падането им те изпочупили керемиди и летви като се образували дупки на
покривната конструкция. Според него къщата не била годна за обитаване. Належащо било да се направи покрив, защото
след паднали дъждове цялата къща била във вода. Помагал финансово на
жалбоподателя, като му дал сума от 10000лв, с която жалбоподателя направил
укрепване на къщата с колони и пояси, каквито преди земетресението къщата е
нямала. Сочи, че в целия процес по нормализиране на жилището да се приведе във
вид годен за обитаване е помагал и според него за вложените строителни дейности
и материали е заплатена сума от около 30000лв. Отчитайки факта, че двамата са в
приятелски отношения, съдът кредитира с доверие дадените свидетелски показания,
доколкото посочените повреди по къщата кореспондират със записи в протоколите
за оглед от 22.06.2012г. и в конструктивното становище от 04.06.2015г., а и са
изградени на база лични и непосредствени възприятия.
По делото се допусна изслушване на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Ц.. Заключението й се
цени като компетентно дадено и кореспондиращо със събрания по делото материал.
От същото се приема, че след станалото земетресение на 22.02.2012г. в гр. П.***
на сградата на жалбоподателя са причинени щети свързани с конструктивната
годност на същата. Предприетите възстановителни действия са свързани с
увеличаване на експлоатационната годност на сградата и са пряко свързани с
уврежданията от земетресението. Чрез същите се постигат необходимите минимално
необходимите битови условия по смисъла пар. 1, т.3 от ПОД на МКВП при МС.
Съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК следва да бъде направена преценка за
компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт,
спазване на установената от закона форма,
съответствие с материалните и процесуалните разпоредби при издаването му
и с целта на закона.
Закона за защита при бедствия урежда осигуряването на
защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и
имуществото при бедствия. Защитата при бедствия се извършва на национално,
областно и общинско ниво и се осъществява чрез подпомагане и възстановяване,
съгласно чл. 5, т. 3 от ЗЗБ. Целта на закона е пострадалите лица да бъдат
подпомогнати чрез предоставяне на неотложна и възстановителна помощ и да се
извършат неотложни възстановителни работи след бедствие. За оптимизиране
дейността по възстановяване и подпомагане е създадена МКВП при МС, която взема решение за отпускане на целевите
средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване
на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване, съгласно чл. 56
от ЗЗБ. Възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя
при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6 от
ЗЗБ.
Атакувания акт, предмет на настоящото производство е
издаден от компетентен орган-МКВП при МС и спор между страните в тази връзка
няма. На заседанието на 07.08.2020г. са присъствали повече от половината от
членовете на комисията, като при произнасянето си административният орган е
имал необходимия кворум по чл. 6, ал.1 от Правилника да взима решения. Следователно актът е издаден от компетентния
държавен орган-действащ в случая като административен орган, по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на АПК.
Акта, е в писмена форма, но няма необходимото
съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, нито отговаря на чл. 7 от ПОД на МКВП при
МС. В същия реално няма изложени фактически основания, който да се подведат от
съда под конкретна правна норма. Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, индивидуалният
административен акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му,
което ще рече, установените от административния орган факти да бъдат подведени
под хипотезата на правна норма, в резултат, на което да се приложи диспозицията й. От атакувания акт това не може да се извлече.
За да пристъпи към четвърто
разглеждане на въпросът свързан с предоставяне на възстановителна помощ за
жилищната страда собственост на Б.Б., МКВП при МС е приела, че се произнася в
изпълнение на решение № № 198/18.10.2013г., постановено по АД № 350/2013г. на Административен
съд – П.*** и на решение № 7177 от 29.11.2017г., постановено по АД №
10485/2017г. на Административен съд-София град като разглежда внесените от
кмета на община П. с вх. № вх. № 102-07-2914 от 10.06.2015г. документи. Неразделна част от
писмото са конструктивно становище, експертна оценка и количествено стойностна
сметка.
Видно
от оспореното решение в него е направен разбор на представените документи като
е прието, че обследването не е
извършено от експерти; че комисията не е
имала право да обследва; че установяване състоянието на сграда не е извършено в
съответствие на Наредба за принудително премахване; че протоколът е с
недостатъчно и общо описание на повредите; че техническата експертиза не
съдържа данни за геометрични характеристики на строителни елементи и
конструкция на сградата; че конструктивното становище е изготвено формално; че
оценка на практика няма; че дейностите записани в количествено-стойностната
сметка не били доказани с инвестиционен
проект. Повече от очевидно е, че така изложеното по никакъв начин не аргументира
издадения отказ и за адресата остава неясно какви точно са мотивите на
административния орган.
Отказ
за подпомагане изхождайки от чл. 26, ал. 2 и чл. 29 от ПОД на МКВП при МС би
могъл да се формира най-общо, когато: лицето
не е правоимащо, т.е. не е собственик
на законно построено и единствено жилище и когато става въпрос за текущ ремонт.
Към дата на събитието жалбоподателят е
депозирал всички необходими документи посочени в чл. 28, ал. 1 от правилника и
съответно кмета на община П. ги е внесъл в МКВП. Изхождайки и от решение № 1 от
11.02.2013г. на МКВП при МС, под т. 2056 от приложение № 1, т. 53б на Б.Б. е
видно, че жалбоподателят е правоимащо лице. С решение № 198/18.10.2013г.,
постановено по АД № 350/2013г. на Административен съд–П.*** в действителност е
отменена тази точка от решението, но отмяната е по отношение на определения
размер. В тази връзка е и определение № 8985/ от 27.06.2014г., постановено по
АД № 8072/2014г. на ВАС, в което изрично е посочено какво е отменено. Също така
преди да отпусне помощта комисията е проверила и приела, че вредите не
представляват текущ ремонт, по смисъла на пар. 5, т. 43 от ЗУТ, съгласно чл.
29, ал. 3 от Правилника. С оглед на това
тези въпроси веднъж вече са решени с влязъл в сила съдебен акт и не може да се
пререшават, поради което комисията правилно не го е изследвала. Жалбоподателят
е правоимащо лице, повредите не представляват текущ ремонт, поради което
комисията е дължала произнасяне единствено по отношение на размера на
възстановителната помощ. С оглед на това, че не е налице приключило
административно производство по внесеното през 2012г. от Кмета на община П.*** заявление от
жалбоподателя за подпомагане, комисията следва да се произнесе по действащите
към този момент правни разпоредби за отпускане на възстановителна помощ,
регламентирани в ПОД на МКВП, в редакция към 2012г. и ЗЗБ. В отменителното решение на АС-П.*** е указано
да се изготви нова оценка, с цел да се изяснят обстоятелства във връзка с
годността на конструкцията на сградата и наложителни ли са дейности за
гарантиране безопастността на живущите в нея. В разглеждания случай
административния орган не е изложил приети за установени от него правно
относими факти свързани със задължителните указания и не е обосновал отказа си в
приложимия материален закон. Вместо да направи това МКВП е правила на никому ненужен анализ, въз
основа на който е приела, че не са налице доказателства, въз основа на които да
определи размер на помощта.
Единствените критерии за определяне размера на възстановителната помощ са в разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от Правилника, в ред. 2012г. и всякакви други въведени критерии не съответстват на материалния закон. В тази връзка видно от чл. 29, ал. 2 от Правилника предоставената помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия.
В тази
връзка видно от събраните по делото доказателства, се приема, че жилищната
сграда, собственост на жалбоподателя е пострадала от земетресението. Къщата е
построена около 1952г.-1955г., със ЗП 60 кв. м., с носещи тухлени стени,
гредоред, дървен покрив, покрит с керемиди. По показания на свидетеля след земетресението
покривът е изместен от надзида; комините са разрушени и падането им
компроментирало изцяло покривната конструкция; по тухлените стени са налице
пукнатини. При изготвяне на заключението вещото лице е работило въз основа на
констатациите обективирани в протоколите за оглед от 22.06.2012г. и
04.06.2015г., които са годни документи удостоверяващи състоянието на сградата
непосредствено след земетресението и изготвени от лица, разполагащи с нужната
квалификация. Въз основа на тях и дадените свидетелски показания вещото лице е установило, че е необходимо да
се извършват следните ремонтно-възстановителни работи по конструкцията на къщата,
а именно: заздравяване и укрепване на конструкция чрез изкоп на основи, кофраж
и армировка на фундамент, основи, греди и колони, запълване и обработка на фуги
на спукани стени и укрепването им с армирана мрежа, изграждане на комини, ремонтни работи по
покривна конструкция и свързаните с тези видове дейности мазилки. Сградата е
укрепена на място, което отговаря на препоръката дадена в конструктивното
становище на строителния инженер П. от 2012г. и на изготвеното такова от инж. М.
през 2015г., в което изрично е посочено, че сградата има външни признаци за
съмнения в устойчивостта й, с оглед спуканите носещи тухлени зидове,
деформирана покривна конструкция и пукнатини около врати и прозорци.
Становището е сградата да се укрепи, за да може да се ползва. Експертната оценка
е извършена от инженер конструктор. Вещото лице прави извод, че посочените
видове ремонтни работи са целесъобразни и чрез тях се постигат минимално
необходимите битови условия по смисъла на пар. 1, т. 3 от Правилника. Същите са
пряко свързани с конструкцията на сградата и чрез изпълнението на
конструктивното укрепване е повишена устойчивостта на сградата при ново
земетресение и същата може да се ползва по предназначение.
Въз основа на така обсъдените и
приети доказателстава се приема, че по делото е безспорно изяснено, че конструкцията на сградата след
земетресението е компроментирана и са били наложителни дейности за гарантиране
безопастността на живущите в него. Изпълнението на пояс, греди, колони и изграждането на покрив представлява основен
ремонт и реконструкция по смисъла на ЗУТ /в този смисъл е Решение № 7843 от
12.06.2009 година на ВАС по административно дело № 3964/2009 година, II
отделение/. Вътрешната мазилка и изкърпване на външна пръскана мазилка е текущ
ремонт, но при засягането на конструкцията, основния ремонт поглъща текущия. Следователно
строителството е комбинирано, имащо белези и на текущ, и на основен ремонт, но
се дефинира като основен ремонт, който поглъща текущия /в този смисъл е Решение
№ 15383 от 20.11.2013 година на ВАС по административно дело. № 9350/2013
година, II отделение/. Въз основата на това се приема, че е било необходимо да
се укрепи конструкцията на сградата, което укрепване е направено по описания
по-горе начин.
В този смисъл следва да се кредитира и заключението на
вещото лице А.Ц. и в частта, с което е направило оценка на необходимите ремонтно-възстановителните работи,
непосредствено свързани с укрепването на конструкцията. Същият е направил
изчисленията си въз основа на направени от него измервания само на действително
извършените строително монтажни дейности и вложени материали, при съобразяване
с повредите констатирани през 2012г. и 2015г. от експертите извършвали
огледите. Остойностявянето е извършено по цени към 2012г.-2014г.. В
заключение относно размера на оценката за конструктивното укрепване е на
стойност *** лева, като правилно вещото лице е включило в нея и вътрешната
мазилка и изкърпване на външна пръскана мазилка, тъй като те нямат
самостоятелен характер, а са свързани с извършването на дейностите по
реконструкцията и основния ремонт, поради което също законосъобразно са
съобразени и определени. Посочените разходи за демонтажни работи-почистване на
комини керемиди, извозване на строителни отпадъци не се пряко свързани с
конструкцията на сградата и не подлежат на възстановителна помощ. Въз основа на
изложеното се приема, че щетите, пряко свързани с конструкцията на сградата и отстраняването,
на които е било наложително за да се гарантира безопастността на живущите в нея
са на обща стойност *** лева.
Всичко изложено мотивира състава да приеме, че атакувания
акт е немотивиран, вътрешно противоречив, необоснован и постановен в нарушение
на материално правните разпоредби, което е достатъчно основание за отмяната му
в условията на чл. 143, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
При отмяна на административния акт според правилото на
чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не
позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на възстановителна
помощ и нейният размер е изцяло в компетентността на административния
орган-МКВП към МС, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да
определи лицата, на които следва да се отпусне помощ и респ. да определи
размера на предоставената помощ. Поради
изложеното преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите
на настоящото решение и за издаване на административен акт.
Настоящия състав намира, че следва да определи срок за
издаване на административен акт. На основание чл. 173 от АПК, задължава органа да
изпълни съдебното решение в 60-дневен срок от влизането му в сила.
С оглед изхода от спора е основателно и искането за присъждане на
разноски. Същите са своевременно поискани и обективирани в списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден
да заплати на жалобподателя съдебни
разноски в размер на 3350.00 лева. Същите представляват 340 лева платен
депозит на вещото лице, 10.00 лева платена държавна такса и 3000лв., заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
08.09.2020г..
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.С.Б. решение
по т. 3 от протокол № 4 от 07.08.2020г. на МКВП при МС, с което е постановен
отказ да се предостави възстановителна помощ по отношение на жилищна сграда,
находяща се в с. Д.***, ***.
ВРЪЩА
преписката на МКВП при МС за ново произнасяне и определя 60-дневен срок от влизане в сила за произнасяне.
ОСЪЖДА Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към МС да
заплати на Б.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в общ размер на 3350.00 /три хиляди триста и петдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия:/П/