Решение по дело №216/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.66, ал.2 СК и е образувано по искова молба на А. С. Д. – ЕГН * от гр.П., ул.»Е. Й.» №, чрез пълномощника му адв.П. Х. от АК Благоевград насочана против Р. Б. С. – ЕГН * от гр.П., ул.”.» № .

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са били в близки и интимни отношения.

Твърди се, че от лятото на 2010 г. заживяли и на семейни начала в дома на родителите на ищеца в град П., ул."Е.Й. №.

Сочи се, че ответницата е от ромски произход и й било трудно да свикне да живее сред съседи-етнически българи. Въпреки трудностите обаче страните заживяли като нормално семейство. Няколко месеца по-късно, в късната есен или зимата на 2010 г. разбрали, че очакват дете.

Ищецът мислел, че това ще заздрави връзката им и ще ги направи нормално семейство и дори мислел за брак.

Ответницата имала две други извънбрачни деца, настанени за отглеждане в социални заведения, като ищецът й помагал да направи постъпки да си ги върне, за да ги отглеждат заедно.

Твърди се, че страните продължили да съжителстват на съпружески начала до месец юни 2011 година, когато ответницата, вече в напреднала бременност, напуснала съвместно обитаваното жилище и отишла да живее при близките си в ромската махала.

След раждане на детето страните подновили връзката си.

Ответницата на няколко пъти взимала детето и се изнасяла да живее от ромската махала в града в дома на ищеца, а след няколко седмици съжителство отново се изнасяла с детето под предлог, че й е мъчно за роднините в ромската махала. Тръгвала си без предупреждение с детето, знаейки, че винаги домът на ищеца е отворен за нея и детето им.

Твърди се, че ищецът многократно се опитвал да убедя ответницата, че и за нея и за детето е по-добре да се отглежда в неговия дом, в добра среда.

Когато детето се отглеждало в дома му наддавало нормално на тегло, хранело се пълноценно и било осигурено с всичко необходимо за възрастта си.

Ишецът бил убеден, че такива условия за отглеждане и възпитание не могат да му се осигурят в ромската махала на град П..

Твърди се, че Д. направил постъпки да припозная детето, тъй като е убеден, че той е баща на същото.

Отишъл в Община - П. и извършил припознаването в законоустановената форма на 06.03.2012 г. и очаквал издаването на нов акт за раждане, в който ще бъде вписан като законен баща на детето.

На 08.08.2012 г. с учуда разбрал от служители на Община П., че Р. С. е оспорила припознаването на детето, извършено от нето.

Ето защо аз ищеца бил налице правен интерес от търсената с настоящия иск защита, с която целя установяване на бащинството си спрямо детето А. Р. С., ЕГН-*.

Предвид гореизложеното иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р. Б. С., ЕГН-* от град П., ул.”." №, че ищецът А. С. Д. е баща на роденото от нея дете - А. Р. С. - ЕГН-*, роден на година в гр. П., от майка Р. Б. С., ЕГН *, въз основа на акт за раждане №0297 от 07.09.2011 г. съставен от в град П., община П., област Благоевград, с всички законови последици от това.

В подкрепа на иска се сочат писмени и гласни доказателства, допусната е и е изслушана съдебно-медицинска експертиза.

Ответницата Р. С., чрез особения си представител адв.Христова оспорва предявения иск и поддържа неоснователност на същия.

Особеният представител на малолетния А. Р. С. поддържа основателност на предявения иск.

Д. „С. П.”, отдел „Закрила на Д. гр.П. не взема становище по иска.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Според удостоверение за раждане № 110297, серия ППРР от 07.09.2011 г. детето А. Р. С. – ЕГН *, е родено на г. от майка Р. Б. С. и баща – неизвестен.

Видно от удостоверение № 472/17.09.2012 г. на Кмета на Община П., на 06.03.2012 г. в отдел „Гражданско състояние и регистрация” в Община П. е подадена декларация с нот.заверен подпис от ищеца по делото – А. С. Д., с която е сторил припознаване на детето А. Р. Д., ЕГН *, родено на г. от майка Р. Б. С..

Последната била уведомена за припознаването на 14.06.2012 г. и оспорила същото на 14.06.2012 г. по надлежния ред.

За оспорването Д. бил уведомен на 08.08.2012 г. /така и уведомление № 244/06.08.2012 г. на Община П./.

От показанията на свидетелите Д. /леля на ищеца/ и К. се установява, че ищецът и ответницата Р. С. живели на съпружески начала в къщата на родителите на ищеца.

Дюзова сочи, че само една стена я дели от дома на семейството на А. Д. и знае, че страните по делото заживели заедно някъде към края на лятото, началото на есента, а на другата година се родило детето.

Сочи, че често, дори когато била бременна, Р. си тръгвала от дома на А. и отивала при своите роднини в циганската махала в гр.П. /тя била от ромски произход/, като това продължило и след раждането на детето.

В такива случаи А. отивал и си я прибирал у дома.

Същата свидетелка сочи, че Р. не се грижила нормално за детето, а свекърва й поемала тези грижи.

Сочи, че последно детето и майката били в дома на ищеца за рождения ден на детето, който се чествал в дома на А. Д., след което Р. отново напуснала дома на последния.

От своя страна свидетелят К. сочи, че е съсед и приятел на А. Д., а Р. С. познавал, защото била известна в гр.П..

Сочи, че знае за връзката на Д. и С. от 2009 г., а по-късно те заживяли и на съпружески начала в дома на родителите на ищеца.

И този свидетел сочи, че Р. напускала дома на А. понякога и отивала при роднините си в циганската махала, но после се връщала.

Твърди, че за бременността си Р. споделила първо с неговата съпруга, а в последствие и А. му споделил, че това е вярно и че има желание да живее с Р., вкл. да приеме и двете й деца от предишни връзки.

Свидетеля К. сочи, че докато живяла с А. не е виждал Р. с други мъже, а вкл. и в края на 2010 г. си живяла постоянно с А.. Детето А. приличало много на ищеца, било по-светло, нямало да кажеш, че е ромче, ако го видиш.

Съдът кредитира изцяло показанията на посочените по-горе свидетели, т.к. същите са основани изцяло на техните лични, непосредствени възприятия. Освен това Д. живее в непосредствена близост със семейството на ищеца /само една стена я дели/, поради което следва да познава от близо системата от взаимоотношения с това семейство.

От своя страна К. е познат и съсед на ищеца от дълги години, и поради създалите се близки приятелски отношения между тях също има непосредствени впечатления от отношенията между страните по делото.

В обясненията си дадени по реда на чл.176 ГПК ищецът А. Д. сочи, че от октомври 2009 г. заживял на съпружески начала с ответницата, след което тя забременяла. Сочи, че живели нормално, като за един период от време, когато на него служебно му се налагало пътува постоянно в чужбина, Р. си тръгвала за 2-3 дни. След това той си я прибирал в къщи. Сочи, че когато на 30.08.2011 г. детето А. се родило, той бил в чужбина и затова не успял веднага да припознае детето.

След като се прибрал от това пътуване отново заживели с Р. заедно, докато един ден тя взела детето и избягала. След около месец се обадили на ищеца от болницата, детско отделение, че Р. е там с неговото дете е нямали хапчета, памперси, а детето било болно. Ищецът отишъл и оправил нещата, а след като детето оздравяло, заедно с майката се върнали при ищеца. След това имало още един път, в който ответницата си тръгнала с детето, но се върнала за рождения му ден, който отпразнували заедно.

След като на ищеца отново се наложило да замине за чужбина, през м.септември 2012 г. ответницата отново напуснала дома им, заедно с детето, и от тогава ищецът не знаем къде са.

Д. е категоричен, че той е биологичния баща на детето А., за което се грижил от раждането му.

Допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на намиращата се документация в М. П. докладва в с.з., че най-вероятния период на зачеването на ответницата с роденото от нея дете А., е между датите 13.12.2010 г. и -21.12.2010 г.

Вещото лице сочи в с.з., че Р. С. не е посещавала редовно женска консултация, поради което и заключението е базирано единствено въз основа на документацията, съхраняваща се в болницата по повод раждането на детето.

Съдът кредитира установеното от експертизата, която не се оспори от страните по делото и е компетентно изготвена.

Поради установеното от нея, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът кредитира и обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК, доколкото същите са в пълно съответствие с установеното от всички останали приобщени по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Страните по него са надлежно процесуално легитимирани, с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум, като исковата молба е постъпила в ОС Благоевград в рамките на преклузивния три-месечен срок от получаване на съобщението за оспорване на припознаването по реда на чл.66, ал.2 СК.

Разгледан по същество - предявеният иск е основателен, по следните съображения:

Безспорно се установи от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, че в периода на зачеването на детето А. Р. С., ищецът и ответницата Р. С. са живели на съпружески начала.

На такива начала същите са живели далеч преди раждането на детето – още от лятото на 2009 г.

Установи се също, че в най-вероятния период на зачеване на детето – през м.декември 2010 г. /13.21.12.2010 г./, А. Д. и Р. С. също са живели заедно, в дома на родителите на първия.

Установи се безсъмнено още от приобщените гласни доказателства, че докато страните по делото съжителствали съвместно, никой не е виждал Р. с друг мъж.

На самостоятелно основани приобщените доказателства сочат и че още след раждането на детето А. ищецът проявил към него родителско отношение, а самото дете визуално много приличало на него.

И т.к. в интерес на детето е да се установи произход, който да съответства на действително биологичния му такъв, решаващият състав счита, че предявеният иск следва да се уважи.

Този резултат е и в интерес на детето, чийто права в процеса се охраняват от назначен особен представител, поддържащ по същество становището, че ищецът е биологичен баща на детето А..

Като последица от уважаване на претенцията след влизане на решението в сила препис от него следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в Община П. за отбелязването му в регистрите и съставяне на нов акт за раждане на детето А. Р. С..

Съобразно изходът от спора ответницата следва да заплати на ищеца и сторените от него по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в размер на общо 1 095.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Б. С., ЕГН-* от град П., ул.”." №, че А. С. Д. – ЕГН *, от гр.П., ул.”Е. Й.” № е баща на роденото от нея дете - А. Р. С. - ЕГН-*, роден на година в гр. П., от майка Р. Б. С., ЕГН *, въз основа на акт за раждане №от г. съставен от в град П., община П., област Благоевград.

ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН-* от град П., ул.”." № да заплати на А. С. Д. – ЕГН *, от гр.П., ул.”Е. Й.” № сумата от 1 095 /хиляда и деветдесет и пет лева/ разноски по делото.

След влизане на решението в сила препис от него следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в Община П. за отбелязването му в регистрите и съставяне на нов акт за раждане на детето А. Р. С., родено на г. с ЕГН * в гр.П., с акт за раждане №, серия ППТРР от г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: