Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.София,
25.07.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр.дело №11293 по описа за 2014год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и
сл.от ГПК.
Образувано е по предявен от "И а.б.а.л."ЕООД/
с предишно наименование „И Е.Д.А.Л.“ЕООД/ срещу Н.Я.Н. иск, с пр.кв.чл.347, ал.
2 от ТЗ, вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за
сума в размер на 58925,37лв., представляваща обезщетение за ползване, за
периода от 27,06,2011год. до 26,07,2013год. на лизингова вещ -лек автомобил Porsche Carrera S coupe", 3+1 места с
дата на първа регистрация 07,2006год.
Релевират се доводи, че между
страните е сключен писмен договор за лизинг №010180-001/20,10,2009год. Ищецът, в качеството на лизингодател е
предоставил на ответника-лизингополучател предмета на договора, видно от приемо-предавателен
протокол от 22,10,2009год. Поддържа Н.Н. да е неизправна страна по сключения
договор като не е изпълнил основно задължение съгласно чл.6,1 от ОУ към договор
за лизинг да заплаща лизинговите вноски в размерите и сроковете съобразно
погасителен план към лизингов договор. С нотариална покана от 16,06,2011год.,
връчена на ответника на 23,06,2011год. договора за лизинг е развален от страна
на лизингодателя. Въпреки това лизинговата вещ не е върната на ищеца и
ответникът продължил да ползва същата, въпреки изричното противопоставяне от
страна И а.б.а.л. ЕООД. Ето защо за ответникът е възникнало задължение за
обезщетение за срока на ползването, в размер минимум месечната лизингова
вноска.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът – Н.Я.Н. излага становище
за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че подписът положен в
приложените към исковата молба документи е негов, но твърди договора да е
сключен, в качеството му на "подставено лице" като реален ползвател
по договора е лице -В.Я.. Оспорва лизинговата вещ да му е била предавана от
лизингодателя. Твърди автомобилът да е предаден фактически от предишен
лизингодател Б.Д. на В.Я..
Съобразно горното моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
При
така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото
доказателства се установява сключването на валидно възникнало облигационно
правоотношение по сключен договор за лизинг
с №010180-001/20,10,2009год. от 20,10,2009год., по силата на който
"И Е.Д.А.Л."ЕООД, в качеството на лизингодател се задължава да
придобие и достави на Н.Я.Н., в
качеството на лизингополучател -лек
автомобил - Porsche Carrera S coupe", 3+1. Постигнато е съгласие за доставна цена от
16740,28лв. Съгласно чл.3 лизингополучателя се задължава да заплаща лизингови
вноски по погасителен план. Предаването на автомобила е удостоверено с приемо-предавателен
протокол подписана на 22,10,2009год.
От допълнително споразумение №2 към
договор за лизинг от 20,10,2009год. е видно, че лизинговия автомобил е предоставен
за ползване първоначално по договор за лизинг №001053-001/06,07,2006год. на Б.И.Д.-лизингополучател
и „С. -*“ООД съдлъжник, като е сключен предварителен договор за сключване на
договор за лизинг с ответника -чл.3.
В чл.2,17 от самия договор е посочено,
че задължението по същия се обезпечава с подписване на запис на заповед. В чл.6
от допълнително споразумение е договорено предаването на автомобила -актив по
договор за лизинг от 06,07,2006год. да се предаде на лизингополучателя Н.Н. по договор за лизинг от 20,10,2009год. в срок
от 10 работни дни от подписване на споразумението.
Връчена е нотариална покана рег.№
2996/16,06,2011год. на нот.З.Т., с която И Е.Д.А.Л. ЕООД е отправило волеизявление
до ответника за прекратяване на договора и е предоставен три дневен срок за
заплащане на сумата от 25348,14евро. Поканата е връчена на 23,06,2011год.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза неоспорено от страните и прието от съда, което
като компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт, от което се установява, че задълженията на Н.Н. по договор за
финансов лизинг възлизат на 58925,36лева, от които главница-53614,63лв.,
начислени неустойки 5190,73лв. и разноски 120,00лв. Същите са посочени по пера
в приложение №1 към заключението.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля Д., от които се установява, че
фактическото предаване автомобила е предадено от лизингополучателя по договор
за лизинг от 2006 на лице В.Я., който е бил "началник" на Н.Н.. Тъй
като лизингодателя не одобрил В.Я. като лизингополучател, Я. го извикал той да стане
лизингополучател. Лизингодателя бил уведомен за фактическото прехвърляне на
автомобила на В.Я..
От издадено СУ
рег.№438000-4140/22,05,2015год. на ОД на МВР Пловдив , ІІІ РУ-Пловдив се
установява, че процесния автомобил е иззет на 04,08,2011год. с протокол за оглед на местопроизшествие -дворно
място в автосалон на фирма Ван 2005 в гр. Пловдив. На 02,08,2011год. лек
автомобил Порше, модел Карера, е обявен
за международно издирване с телеграма №27359/02,08,2011год. на ГДНП. На
05,08,2011год. иззетите по делото купе и двигател на лекия автомобил са
предадени на съхранение в сектор Пътна полиция при ОДМВР- Пловдив и към настоящия момент се намират там.
От докладна записка от 05,08,2011год. е видно, че ответникът е
подал жалба до полицията за съдействие с изложение на обстоятелствата посочени
в отговора на исковата молба.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с пр.кв.чл.347, ал.2 от ТЗ, вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 347, ал.2
от ТЗ за договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем
с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от Закона за задълженията и
договорите. Т.е. по аргумент на
изложеното нормата на чл.236, ал.2 от ЗЗД е приложима.
Релевантните факти обуславящи основателност на
исковата претенция са свързани с установяване на валидно възникнало договорно
правоотношение по сключен договор за
лизинг на процесната лизингова вещ- лек автомобил Porsche Carrera S coupe", изпълнение
на задължението на лизингодателя да предаде на лизингополучателя веща, в
състояние годно за ползването по предназначение, прекратяване на договора
поради договорно неизпълнение на ответника, продължило ползване на веща,
въпреки противопоставянето на лизингодателя за релевирания период.
Същите са в тежест на ищцовата
страна. В тежест на ответника е да установи релевераните възражения.
Лизингодателят има задълженията на
наемодател, което е изрично прогласено и с разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ. Т.е. основното задължение на
лизингодателя е да предаде или осигури предаването на обекта за ползване от
лизингополучателя, както и свободното му ползване в рамките на договорения
срок. Тъй като в търговският закон не се съдържа специална правна
регламентация на основанията за разваляне на търговските сделки и правните
последици при упражняването на това право, то на основание чл. 288 ТЗ следва се приложат общите правила
на гражданското законодателство, в случая установените в чл. 87 и сл. ЗЗД. В конкретния случай ищецът се
позовава на настъпило, договорено между страните условие за разваляне на облигационната
връзка съгласно т.15,1 от ОУ-неплащане на дължима сума по договора за лизинг в
рамките на 3 месеца от падежа.
От събраните доказателства се
установи възникването на облигационно правоотношение по сключен договор за
лизинг съобразно чл.342, ал.2 от ТЗ.
В процесната хипотеза съдът намира
възражението на ответника за липса на предаване на лизинговата вещ за неоснователно.
По делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол за
предаване на лизинговата вещ от 22,10,2009год. Същия има характер на частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща за съда доказателствена стойност,
поради което удостовереното в него съдържание подлежи на установяване, доколко
отговаря на обективната действителност с
всички допустими и относими доказателства. Частният
/диспозитивен или свидетелстващ/ документ се ползва само с
формална доказателствена сила, т.е. той доказва както факта на писменото
изявление, така и неговото авторство и тази му доказателствена сила отпада само
при успешно оспорване на истинността му, за което доказателствената тежест е на
страната, основаваща на същия своето възражение. Що се касае до материална му
доказателствена сила, то с нея съдът не е обвързан и затова всякога следва да я
преценява с оглед на всички събрани по делото допустими доказателства. В
процесния случай с оглед ограничението на чл.164, т.6 от ГПК за опровергаване
съдържанието на изходящ от страната частен документ не са допустими гласни
доказателства, поради което показанията на свидетеля Д. не могат да бъдат
ценени в тази насока.Ето защо фактът на предаване на веща на
лизингополучателя съдът намира за
установен.
С
оглед неизпълнение на задълженията на лизингополучателя страните са уговорили
условие, при наличие на което лизингодателя има възможност да упражни потестативното
си право да развали договора, което е сторено с НП от 16,06,2011год., поради
което считано от 27,06,2011год. договора за лизинг следва да се счита развален.
За недоказан по делото съобразно правилата на чл.154 от ГПК, съдът намира
релевантния факт на исковата претенция-ползване на веща от лизингополучателя за
релевирания период. Сочения факт ищецът обосновава с твърдението, че
предадената лизингова вещ не е върната
от страна на лизингополучателя, но този факт само по себе си не сочи на извода,
че за процесния период веща е ползвана от ответника. Напротив от събраните
писмени доказателства -удостоверение рег.№438000-4140/22,05,2015год. на ОД на
МВР Пловдив се установи, че лизинговата вещ за периода от м.08,2011год. до
2015год. се намира на съхранение в отдел ПП Пловдив, т.е. за тези период е
обективно невъзможно ползването на веща от ответника. Налице са данни, че
именно Н.Н. е уведомил л.одателя, че лизингованата вещ не се намира в негово
държане / писмо от 18,04,2011год./. Ето защо при съвкупната преценка на
събраните доказателства, настоящия състав намира за недоказано ползването на
веща от Н.Н., за периода от 27,06,2011год. до 26,07,2013год., поради което
ответникът не дължи обезщетение за ползване по арг. на чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно изложеното предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от спора на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника, които съдът намира за
доказани в размер на 3025,00лв., от които 3000,00лв.-адвокатско възнаграждение
и 25,00лв.-СУ.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "И а.б.а.л."ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Я.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** иск с правна квалификация чл.347,
ал.2 от ТЗ, вр.чл.236, ал.2 от ЗЗД за сума в размер на 58925,37лв., обезщетение
за ползване на лизингова вещ-
автомобил Porsche Carrera S coupe", за периода от
27,06,2011год. до 26,07,2013год. като неоснователен.
ОСЪЖДА "И а.б.а.л."ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Я.Н., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 3025.00лв./три хиляди двадесет и
пет лева /-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: