Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 15.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретаря Антония
Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3878 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх. № 18193/12.03.2019 г. от Г.В.Г.,
ЕГН **********, и А.С.Г., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес: *** срещу
Р.Н.В.,
ЕГН **********, пост. адрес: ***, с която е
предявено искане съдът да
постанови решение, с което на основание чл.
109 от ЗС да осъди ответника да преустанови действията, с които пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост върху гаража, както и на
основание чл. 64 от ЗС, да определи прилежаща
площ от 22 /двадесет и два/ кв.м. от поземлен
имот с идентификатор № 10135.2554.135 /десет хиляди
сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и четири, точка, сто
тридесет и пет/, находящ се в гр. В., собственост на
ответника Р.Н.В., ЕГН **********, пост. адрес: ***, находяща се между собствения на ищците недвижим
имот, представляващ ГАРАЖ, находящ се в същата жилищна сграда с идентификатор № 10135.2554.135.1.4 /десет хиляди сто тридесет и
пет, точка две хиляди петстотин петдесет и четири, точка, сто тридесет и пет,
точка, едно, точка, четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-118-92 от 14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, разположен на партера на сградата - сграда № 1 /едно/ и външната граница на поземления имот.
В
исковата молба ищците излагат следната фактическа обстановка: Ищците са
собственици на жилище, съставляващо третия етаж от триетажна жилищна сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. В.,
ет. 3, състоящо се от входно, антре, коридор, кухня, хол, дневна, две спални,
баня, тоалет и два балкона, заедно с 1/3 ид.
част от общото стълбище, със застроена площ от 91.20кв.м., както и на ГАРАЖ, придобит в СИО, находящ се
в същата жилищна сграда с идентификатор № 10135.2554.135.1.4 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка две хиляди
петстотин петдесет и четири, точка, сто тридесет и пет, точка, едно, точка,
четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-118-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, разположен на партера
на сградата - сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.135
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и
четири, точка, сто тридесет и пет/, с адрес: гр. В., ет. 0 /нула/, с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, с площ от 17.50 /седемнадесет
цяло и пет десети/ кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
Излагат,
че от закупуването на гаража през м.08.2018 г. до настоящия момент ответникът Р.Н.В.,
ЕГН **********, който е
едноличен собственик на поземлен имот №
10135.2554.135, върху
който е изградена жилищната сграда, възпрепятства достъпът им до собствения им
гараж, като разполага пред него лек автомобил, собственост на баща му или друг
лек автомобил, като по този начин ги лишава от възможността да ползват
собствения си гараж според предназначението му.
Излага,
че разпоредбата на чл. 64 ЗС изрично
установява право на собственика на постройка или самостоятелен обект в сграда,
в режим на етажна собственост, да ползва част от земята, върху която е
построена доколкото това е необходимо за използването й, според нейното
предназначение като гараж, да преминава през това място, за да паркира
автомобила си или да го изкарва от гаража. Сочи, че правото на собственост
върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост не се
ограничава само върху земята, която се намира под основите на сградата, но и
поражда действие и спрямо част от поземления имот, която е минимално необходима
за неговото ползване. Нормалното използване на гаража по предназначение не може
да се осъществи без използването на прилежащата част от поземления имот,
находяща пред гаража до външната граница на поземления имот. В този смисъл е Решение № 300/07.05.2009 г“ ГД №
30/2008г., по описа на I г. о. ВКС, според което ползването от мястото извън
сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим
акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж. Останалата част
остава в разпореждане и ползване на собственика на земята, като с иска по чл. 64 ЗС собственикът на постройка може да претендира и достъп до нея, ако не му
е осигурен такъв.
По
делото е депозиран отговор от ответника Р.Н.В.,
в който признава иска по чл. 64 от ЗС, но оспорва обстоятелството някога да е
възпрепятствал ищците да ползват собствения им гараж, поради което моли за
възлагане на разноските в тяхна тежест.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 64 от ЗС.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК Съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците
са собственици на жилище, съставляващо третия етаж от триетажна жилищна сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В.,
ет. 3, състоящо се от входно, антре, коридор, кухня, хол, дневна, две спални,
баня, тоалет и два балкона, заедно с 1/3 ид.
част от общото стълбище, със застроена площ от 91.20кв.м, както и на ГАРАЖ с идентификатор
№ 10135.2554.135.1.4
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка две хиляди петстотин петдесет и четири,
точка, сто тридесет и пет, точка, едно, точка, четири/, придобит в СИО, находящ
се в същата жилищна сграда с идентификатор
10135.2554.135.1
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка две хиляди петстотин петдесет и четири,
точка, сто тридесет и пет, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-118-92
от
14.10.2008 г. на ИД
на АГКК, разположен на партера на сградата - сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10135.2554.135
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и
четири, точка, сто тридесет и пет/, с адрес: гр. В., ет.
0 /нула/, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ от
17.50 /седемнадесет
цяло и пет десети/ кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
сградата; че ответникът е едноличен собственик на в поземлен имот с идентификатор №
10135.2554.135
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и
четири, точка, сто тридесет и пет/, с адрес: гр. В..
По
делото са представени: Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 76, том 6, рег. № 9724, дело № 902 от 2018
г., по силата на който ищците са придобили процесния гараж с идентификатор
10135.2554.135.1.4; Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
чуждо място № 131, том 1, дело 450/1991 г., с който ищецът Г.В.Г. е признат за
собственик на жилище, находящо се на адрес: гр. В., построено в парцел ІІ-3252
„Д4 и ІІ-3252 „Е“, квартал 30, по плана на 24-ти м.р на град Варна; Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 31, том 1, рег. № 524, дело № 32 от 2015 г.,
по силата на който ответникът Р.В. е закупил от С. И. Х. апартамент с
идентификатор 10135.2554.135.1.2, ведно с ½ ид. част от парцел с
идентификатор 10135.2554.135 и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №47,
том ІІ, рег. №5358, дело №293 от 09.09.2009 г., по силата на който ответникът Р.В.
е закупил от А. Ф. Г. апартамент с идентификатор 10135.2554.135.1.1, ведно с
½ ид. част от ПИ с идентификатор 10135.2554.135.
Представено е удостоверение за сключен граждански брак между Г.В.Г.
и А.С. Т. на 26.10.1986 г.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Р.П., от която се установя размера и положението на
прилежащия към гаража терен от парцела, в който е изграден, като е посочено, че
е с площ от 21.50 кв.м и е разположен по ширината на гаража с излаз ул. „ХХХХ“
с ширина 3,28 м и дължина 6,38 м. Към заключението е приложена скица.
По
делото са изслушани и свидетелските показания на свидетеля Ц. Д. Ц., от които се установява, че ищецът до преди два месеца и
половина не е ползвал гаража, защото ответникът спирал на подхода на гаража на
ищеца синя кола марка „Рено“, с номер В 1113 последните букви не помни или една
друга негова кола, като така не позволявал на Г. да вкарва собствената си кола
в собствения си гараж, по който повод е виканa дори полиция.
Изслушани са и свидетелските показания на Е. Б. П., от които се
установява, че от месец-два вижда,
че ищецът паркира в гаража, но лятото, когато се прибирала от работа пред
гаража имало една мъничка светла кола, която не мърдала от там и постоянно
стояла пред гаража на ищеца, но не била собствената на ищеца кола. Ответникът
имал и кола с част от регистрационния номер 1113.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 64 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според
нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго.
По
делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ищецът Г.В.Г.,
ЕГН ********** е
станал собственик в режим на СИО със съпругата си и ищeц в настоящото производство А.С.Г.,
ЕГН **********,
на процесния ГАРАЖ с идентификатор
10135.2554.135.1.4
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка две хиляди петстотин петдесет и четири,
точка, сто тридесет и пет, точка, едно, точка, четири/, разположен на партера
на сградата - сграда
№ 1
/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.135 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди
петстотин петдесет и четири, точка, сто тридесет и пет/, с адрес: гр. В., ет.
0 /нула/, а
ответникът Р.Н.В., ЕГН ********** е собственик на ПИ с идентификатор
10135.2554.135 /десет хиляди сто
тридесет и пет, точка две хиляди петстотин петдесет и четири, точка, сто тридесет
и пет/, в който е изграден процесният гараж,
собственост на ищците.
Не
е спорно, а и същото се установява от целокупния приобщен в производството
доказателствен материал, че ищците разполагат с правото по чл. 64 от ЗС да
ползват земята, върху която е изграден собствения им гараж, дотолокова,
доколкото е необходимо, за да го ползват според предназначението му. Със съдебно-техническата
експертиза е определен обхвата на това тяхно право. Поради това съдът намира,
че предявеният от ищците иск с правно основание чл. 64 от ЗС е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Спорно
е дали ответникът е възпрепятствал ищците да ползват, притежаваната от тях
недвижима вещ – процесния гараж, като е паркирал системно личните си автомобили
на подхода на гаража им, като по този начин е ограничавал достъпа до него с
автомобил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът
с правно основание чл.
109 ЗС служи за защита на правото на собственост срещу
неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на собственост. От
характера на този иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може
да бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи
на установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права.
На петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо
обективни пречки за ползване на имота от собственика му.
От
събраните по делото свидетелски показания безспорно се установи, че ответникът
шофира два автомобила, които системно паркирал на подхода към гаража на ищците,
с което фактически бил възпрепятстван достъпът им по предназначeние на гаража им. С оглед
определения от вещото лице прилежащ терен към гаража, необходим за ползването на
гаража и факта, че ответникът е паркирал шофираните от него автомобили именно
върху този терен съдът намира, че ответникът е извършвал неоснователни
действия, с които е пречил на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху собствения им гараж, с което е изпълнил състава на чл. 109 от
ЗС.
Поради
изложеното дотук съдът намира предявения от ищците иск с правно основание чл.
109 от ЗС за основателен и намира, че като такъв следва да бъде уважен.
Според
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК при уважаване на предявения иск разноските
в производството следва да се поемат от ответника.
Ответникът
с отговора на исковата молба е признал иска и е направил искане разноските да
бъдат възложени на ищеца, доколкото твърди, че с поведението си не е станал
повод за завеждане на иска.
Съгласно
чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
По
делото обаче безпротиворечиво се установи, че ответникът постоянно е държал
собственият си лек автомобил на подхода за гаража на ищците, с което фактически
е възпрепятствал използването му по предназначение от ищците, които са били в
невъзможност да паркират автомобила си в гаража. С това си поведение съдът
намира, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство,
поради и което фактическият състав на
разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК не е осъществен изцяло, тъй като не
са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за възлагане на разноските
в тежест на ищците.
Така
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците, направените от тях разноски в настоящото производството. По делото са
представени доказателства за направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 140,00
лв., от които заплатена държавна
такса за разглеждане на иска в размер на 130,00 лв., заплатена държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения в размер на 10,00 лв., възнаграждение за един
адвокат в размер на 800,00 лв. и депозит по допусната съдебно-техническа
експертиза в размер на 200,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш
И :
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.
64 от ЗС, в полза на Г.В.Г., ЕГН **********, и А.С.Г., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес: ***, част от поземлен имот с
идентификатор 10135.2554.135 /десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и четири, точка, сто
тридесет и пет/ по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008
г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. В., с площ от 268 кв. м. при
граници: 10135.2554.143, 10135.2554.136, 10135.2554.126 и
10135.2554.134, която могат да ползват като собственици на
самостоятелния обект: гараж с идентификатор 10135.2554.135.1.4 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка две хиляди
петстотин петдесет и четири, точка, сто тридесет и пет, точка, едно, точка,
четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-118-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, разположен на партера на сграда № 1 /едно/, находяща се в гореописания поземлен имот, с
площ от
17.50 /седемнадесет цяло и пет десети/
кв.м, при граници: самостоятелни обекти с 10135.2554.135.1.1 и 10135.2554.135.1.5,
а именно: върху площ от 21.50 кв.м, защрихована с червен цвят, съгласно скицата
от заключението на вещото лице, находяща се на л. 101 от делото и съставляваща
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Р.Н.В., ЕГН **********, пост. адрес: ***,
на основание чл. 109 ЗС
да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Г.В.Г., ЕГН **********, и А.С.Г., ЕГН **********, и
двамата с пост. адрес: ***, да упражняват правото си на собственост върху ГАРАЖ с
идентификатор 10135.2554.135.1.4 /десет хиляди
сто тридесет и пет, точка две хиляди петстотин петдесет и четири, точка, сто
тридесет и пет, точка, едно, точка, четири/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-118-92 от 14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, разположен на партера на сграда № 1 /едно/,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.135
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и
четири, точка, сто тридесет и пет/, по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. В., с площ от
268 кв.м при граници: 10135.2554.143, 10135.2554.136, 10135.2554.126
и 10135.2554.134, като освободи прилежащата към гаража,
съгласно чл. 64 от ЗС, площ от 21.50 кв.м от поземлен имот с идентификатор 10135.2554.135 /десет хиляди сто тридесет и пет,
точка, две хиляди петстотин петдесет и четири, точка, сто тридесет и пет/,
защрихована с червен цвят, съгласно скицата от заключението на вещото лице,
находяща се на л. 101 от делото и съставляваща неразделна част от настоящото
решение, включително като преустанови паркирането на автомобили в границите на
описаната площ.
ОБЯВЯВА приподписаната
от съда скица по гр. дело №3878/2019 г. по описа на Районен съд-Варна за
неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Р.Н.В., ЕГН **********, пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Г.,
ЕГН **********, и А.С.Г., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес: *** сумата от 1 140,00 (хиляда
сто и четиридесет) лв.,
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: