Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.01.2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На деветнадесети
декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2992 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415
ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.с.н.в.“ ЕАД
ЕИК/Булстат ***** с адрес ***, с която претендира да бъде прието за установено
по отношение на С.П.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** , че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 11178/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от: 500 /пестотин/ лева, представляваща дължима главница
произтичаща от договор за паричен заем №2227715
от 15.01.2015г.,
сключен с *****, вземането по който е прехвърлено в
полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2015г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сумата от 67.84 /шестдесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща договорна
лихва за периода 16.02.2015г.
до 14.09.2015г.
(падеж на последната погасителна вноска), сумата от 45.00
/четиридесет и пет/ лева –такса разходи, сумата от 328.48 /триста двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лева
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 16.02.2015г.
до 14.09.2015г.
(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 134.15 /сто тридесет и четири лева и петнадесет стотинки / лева – обезщетение за забава за периода 17.02.2015г.
до 03.08.2017г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 03.08.2017г.
до окончателно изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното
производство.
В
исковата молба се сочи, че на 15.01.2015г. между ***** и С.П.С. бил сключен договор за кредит № 2227715, съгласно който
дружеството като заемодател
предоставил на ответника
сума в размер 500 лв. Общото
задължение по
договора с уговорената
възнаградителна лихва възлизало на 567,84 лв.,
която
сума била
разсрочена на 8 месечни вноски - всяка
по 70,98 лв. с краен падеж 24.09.2015г. Поради неизпълнение на задължението за
погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва и такса разходи за събирането на
просрочените вноски. Поради неизпълнението на уговореното задължение за
осигуряване на обезпечение чрез осигуряване на двама поръчители се претендира и
неустойка в размер на 328,48 лв. Към
датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, не били извършени плащания по договора за кредит.
По силата на Приложение № 1/01.08.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г ***** прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответникът е уведомен с писмо с обратна разписка
и с приложение към настоящата искова молба.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител,
с който оспорва иска. Не оспорва
наличието на договор за заем между ответника и третото за производството лице *****, и получаването на сумата от 500лв. по него. Оспорва действителността на
договора за цесия и прехвърлянето с него на вземането срещу ответника, тъй като
не е описано в приложение № 1. Оспорва редовното уведомяване на длъжника за
извършена цесия. Счита, че договора за заем е недействителен на осн. чл. 22 вр.
чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 9 а и чл. 11 ал.2 от ЗПК. Възразява срещу уговорената
неустойка по т. 4 от договора като противоречаща на чл. 143 ЗЗП и срещу
уговорената такса по т. 8, като противоречаща на чл. 33 ЗПК и нищожна на осн.
чл. 26 ЗЗД. Оспорва задължението за лихва за забава от 17.02.2015г. до
предявяване на иска, тъй като следва да се дължи такава само до датата на
сключване на договора за цесия, в съответствие на придобитите с него права от
ищеца - цесионер.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2992/2018г. на ВРС се установява, че в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ***** е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник С.П.С. с ЕГН ********** .
От писмените
доказателства - копия от Предложение
за сключване на Договор за паричен заем; Договор за паричен заем № 2227715 от 15.01.2015 с Общи
условия,; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ слючен между *****и
А.з.с.н.в." ООД на 16.11.2010г. и Приложение № 1 от 01.08.2015 г. към
него; Уведомително писмо за извършената цесия от *****чрез „А.з.с.н.в." АД с изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/2227715/06.08.2015г. и
изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2227715/08.02.2018г. с обратни разписки; пълномощно от *****в полза н. „А.з.с.н.в.", се
установява, че: на 15.01.2015г. между *****
и С.П.С. бил сключен
договор за кредит №2227715, съгласно който
дружеството като заемодател
предоставил на ответника
сума в размер на 500 лв. Общото
задължение по
договора с уговорената
възнаградителна лихва възлизало на 567,84 лв.,
която
сума била
разсрочена на 8 месечни
вноски - всяка
по 70,98 лв. с краен падеж 24.09.2015г. По
силата на Приложение от
01.08.2015г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г.,
***** прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. На 09.09.2015г. ***** упълномощил
писмено „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД.
От заключението по приетата ССчЕ се установява, че в
счетоводството на ***** и „А.з.с.н.в.“ ЕАД към датата на
подаване на заявлението и към момента на изготвяне на заключението няма отразени
плащания по договор за потребителски
кредит № 2227715 от 15.01.2015. Задължението според уговорките в него към датата на исковата молба
е 500 главница, 67,84 – договорна лихва, 118,17
лв. – обезщетение за забава, 328,48лв. – неустойка; 45 лв. – разходи за събиране
на вземането.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
Искът е
допустим, тъй като е подаден в срок,
вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е
обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на валидна договорна
връзка между ответника и третото лице – цедент, по
силата на договор за потребителски кредит, по която заемодателят е изправна страна и от която е възникнало
задължение на ответника за заплащане на претендираните суми, които са били обявени за предсрочно изискуеми; размера на
договорната лихва, неустойка, такси и претендираното обезщетение за забава –
главница върху която се изчислява, размер на лихвен процент, период; валиден договр за цесия между заемодателя и ищеца, извършеното по
реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия, респ. ответникът
следва да докаже плащане или др. положителни правнорелевантни факти, изключващи отговорността му.
В случая са налице неоспорени писмени доказателства за наличието на сключен
между страните договор за заем, които имат характера и на разписка за получаването
на сумата. Настъпил е падежа на всички уговорени погасителни вноски – последният на 14.09.2015г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
съществуващо облигационно правоотношение – занапред кредитор
става приобретателя - цесионер, на когото стария кредитор - цедент е прехвърлил
вземането си по силата на сключения между тях договор. Договорът за
цесия по своята
същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От това следва,
че законът не предвижда като предпоставка за действителността му изискване за
специална форма, в която да бъде изразено
съгласието на страните по договора или установяването на извършени престации по
него /за разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден –
арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно наличието на
основание и съгласие, които са налице в случая. Достатъчно е индивидуализирано прехвърленото вземане в
приложения документ на електронен носител, който е изготвен според уговорката
на страните.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника
съобразно изискванията на чл. 99
ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва
да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма норамтивна пречака за това да бъде упълномощен цесионера. В случая
това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с
получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение
№987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
При
наличие на облигационно правоотношение - договор за заем, по който заемателят действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът
действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на
търговска дейност, меродавни са и изискванията на Закона за потребителския
кредит, според нормата на чл. от който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които, съдът следва да следи и служебно.
В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора,
с който е уредена договорната лихва и посочените падежи на вноските, противоречат
на императивните норми за съдържанието му регламентирани в чл. 5 ЗПК /относно дължимата от кредитора преддоговрна
информация/ и чл. 11 ал.1 т.11 /условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването от ЗПК./
В предложението за сключване на договора и в
самия договор липсва информация за стойността
на референтния лихвен процент от 35%, липсва и ГПР, липсва и погасителен план
на вноските с посочени отделни стойностти по пера за главница и лихви.
Уговорката за неустойка противоречи на нормата на
чл. 143 ал. 1 т. 5 ЗЗП. Независимо, че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предварително предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по
който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води
до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя – повече от 50 % от заемната сума. Както разходите
на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент
на разходите. От
това следва, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, на практика се цели заобикаляне на установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 5 от
договора противоречи на добрите нрави като директно уговорена във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и като такава на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК - непораждаща права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това
противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда
на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.
Нормата на чл. 23 ЗПК разпорежда изрично, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
По делото не се спори, а и се установи от
събраните писмени доказателства и приета ССчЕ, че заемателят не е извършвал плащания
по договора относно задължението си за главница.
Въз основа на гореизложените доводи, искът следва да бъде уважен частично.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за присъждане на
разноски, такива следва да му бъдат определени според представените
доказателства в размер на 225 лв.
за авансово внесената държавна такса, 240 лв. - депозит за експертиза, 200 лв. – депозит за особен представител
на ответника и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78 ал.
8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „А.з.с.н.в.“ ЕАД
ЕИК/Булстат ***** с адрес *** и С.П.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***, че съществува
ЧАСТ ОТ ВЗЕМАНЕТО присъдено
с издадената по ч.гр.д. № 11178 /2017г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 500
/пестотин/ лева,
представляваща дължима главница произтичаща от договор за паричен заем №2227715 от
15.01.2015г.,
сключен с *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 03.08.2017г.
до окончателно изплащане на вземането, вземането
по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.08.2015г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА сумите от: 67.84
/шестдесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща договорна
лихва за периода 16.02.2015г.
до 14.09.2015г.
(падеж на последната погасителна вноска), сумата от 45.00
/четиридесет и пет/ лева –такса разходи, сумата от 328.48 /триста двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лева
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 16.02.2015г.
до 14.09.2015г.
(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 134.15 /сто тридесет и четири лева и петнадесет стотинки / лева – обезщетение за забава за периода 17.02.2015г.
до 03.08.2017г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.П.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
ЕИК/Булстат ***** с адрес *** сумата от 355,66 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 34,87 лева разноски по ч.гр.д. № 11178/2017г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: