Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    29           Година  2019, 08.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 05.11.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: Б.К.

                                     

като разгледа док­ладва­но­то от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1682 по опи­са за 2018 година и като обсъди :  

 

                                  Производството пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Д.Й.П. ***­ срещу Решение №2153-15-103/11.05.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Плов­див, с което е оставена без уважение жалбата на П. срещу Разпо­реж­дане №********** по Протокол №2140-15-221 от 21.03.2018г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх.№2113-15-2176 от 06.06.2017г..

Недоволен от така постановения административен акт жалбоподателят го счита за незаконосъобразен, като излага конкретни основания за това и настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ–Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Със заявление вх.№2113-15-2176 от 06.06.2017г. П. *** отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и въз­раст във връз­ка с новелата на чл.69б ал.2 КСО, според която лице, което е ра­бо­­тило 15 години при условията на втора категория труд, може да се пенсио­нира, ако е навършило/в случая/ 58 години и не е придобило пенсия по чл.168 или когато е променило осигуряването си по чл.4в КСО.

По това заявление първоначално пенсионният орган с Разпореждане от 03.10.2017г./л.66/ установил само 13г., 9 м. и 24 дни осигурителен стаж от втора категория, поради което отказал отпускането на търсената лична пенсия на по­со­ченото основание, но този му акт бил отменен с решение от 23.11.2017г./лист 75/ на ответни­ка при осъщественото задължи­телно административно обжалва­не, поради това, че са били приложени нови писмени доказателства, които спо­ред Ръководителя на ТП на НОИ доказвали наличието на допълнително стаж от втора категория, зачетен неправилно като трета, поради което отменил раз­по­реждането и върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на отменителното си решение.

При новата преценка, пенсионният орган, в акта си от 21.03.2018г., реви­зирал частично изводите си, като приел за наличен стаж от втора категория в размер вече на 14г. 5 м. и 24 дни, но който бил отново недостатъчен за отпус­кането на търсената от лицето пенсия.

С решението си от 11.05.2018г. ответникът потвърдил изводите на долу­стоя­щия орган, като приел, че действително са налице документи, установява­щи стаж, положен при условията на втора категория през спорните години, но те следвало да се зачетат само за посочените в тях конкретни дни, а не и за периода, заключен между тях, поради което и въпреки неголемия размер недос­тигащ стаж/6 месеца и 7 дни от втора категория/, формирал краен извод –за неоснователност на оспорването.

В хода на това съдебно производство бяха събраните допълнително пис­мени доказателства, а също така бяха изслушани и гласни доказателства.

При анализа на всички относими доказателства се установява, че П. за спорния период/30.03.1981г. – 15.10.1991г./ е работил в АПК – Лъки /първоначално област Смолян, последващо Пловдивска област/ на длъжност „шофьор“. Според ответника, а и пенсионния орган, като тезите на двамата не са последователни, можело да се приеме, че П. е бил в трудово право­отно­шение с АПК – Лъки за целия спорен период, но не било ясно, че трудът му бил реализиран в селското стопанство. Отделно от новопредставени писмени дока­зателства можело да се приеме, че само за отделни дни е налице устано­вяване за работа при условията на втора категория труд, но тъй като недости­гали малко повече от 6 месеца, то нямало как това да промени крайни извод – за липсата на минимума от 15 години стаж втора категория.

Тук следва да се посочи в по – общ план, че с т.66и ПКТП/отм./ от втора категория е категоризиран трудът на механизаторите в селското стопанство.

В групата на механизаторите в селското стопанство влизат и шофьорите, работили на товарни автомобили – бордови, специализирани, за превоз на го­риво – смазочни материали и самосвали. В този смисъл е и съществуващия Спи­сък на професиите и специалностите от селското стопанство за кате­го­ризиране на труда при пенсиониране съгласно ПКТП/отм./. Макар и да няма за­дължителна сила, този Списък утвърждава застъпе­ното в теорията и практи­ката становище относно категоризирането на труда на шофьорите в АПК/ТКЗС.

По този начин с разпоредбата на т.66и от раздел четвърти на ПКТП/отм./, действа­ща до 01.01.2000г., е създаден преференциален режим за пенсиони­ране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности.

Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и от­расъл, и възраст 57 години без да е налице изискване трудът да е полаган не­посредствено в производството на селскостопанска продукция.

Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанс­кото производство, се е зачитал от втора категория на основание т.52б от ПКТП /отм./.

При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механиза­торите по т.52б от ПКТП /отм./ се включват непосредствено заетите в селско­сто­панс­кото производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП /отм./ - обслужващият селс­ко­­стопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьори­те, превозващи селскостопанската продукция.

В тази връзка от представените по делото писмени доказателства, катего­рич­но се установява, че лицето е заемало длъжността “шофьор” в АПК/ТКЗС.

Тезата на пенсионния орган, а и на ответника е непоследователна, проти­воречаща на правната логика, а и на безспорно закрепените факти с предста­вените от лицето и неоспорени от ответника изобилни писмени доказателства, водещи до крайния извод, че трудът на П. следва да се причисли към втора категория за спорния период, заключен между 1981г. – 1991г.

Действително в съществуващите изплащателни ведомости и издадените въз основа на тях документи по образец липса конкретна информация за зае­маната длъжност и конкретната изпълнявана функция, но тук безспорно са нали­це цяла поредица от последователни документи, трасиращи през всичките години професионалната съдба на П..

Допълнително представените почти 40 документа ясно сочат, че лицето е било на длъжност „шофьор“ в АПК/Аграрно-промишлен комплекс/ - Лъки, струк­турно звено на социалистическото селско-стопанство в описания период, пора­ди което няма съмнение, че трудът е положен именно в отрасъл селско сто­панст­во, като е отразено и в трудовата книжна на лицето/л.179 от делото/ за посо­чената длъжност, обстоятелство, което също не бе оспорено от противната страна.

Представените писмени доказателства, част по същество от личното тру­до­во досие на лицето, в които изрично е вписан или само вида, или вида и но­ме­ра на управляваното от лицето превозно средство, касаещи именно спорния период, недвусмислено сочат, че П. през цялото време е управлявал два автомобила: с рег. №№ ***и ***, като и двата са „ГАЗ 53А“ – товар­ни, бордови с техническа допустима максимална маса от 7,4 тона, собственост на АПК – Лъки/така Удостоверение от ОД на МВР – Смолян на л.90/.

Същевременно от останалите писмени доказателства/листове 89-121 и 133-140/ се установява, че през 1981г., 1982г., 1983г., 1984г., 1986г., 1987г., 1988г. и 1989г. жалбоподателят е изпълнявал трудови функции на „шофьор“ на посочените два товарни автомобила, като е возил или пренасял: сено, картофи, мляко, сено, ечемик, слама, телета и овце и това все по задачи на селско­стопан­ската организация.

В тази връзка са и показанията на разпитаните по делото в о.с.з. на 05.11.2018г. свидетели – г. и Л.П., които само доизграждат кар­тината, иначе установена с писмени доказателства, съставени при изпълнение на трудовото правоотношение на лицето.

Интересен е находящият се на л.108 от делото документ, според който кола с рег. №***с водач Д.П. е била определена да домува в периода на сенокосната кампания на лято 1986г. пред дома на водача и в се­ло Югово, което свидетелства за това, че оспорващият не спорадично, а трайно е управлявал и му е било зачислено посоченото превозно средство.

Интересен е и факта, че за едно от другите посочени лица в тези близо 40 документа – шофьорът в същото АПК – Ч.Й.настоящият състав е разгледал и решил дело по идентичен казус/ по адм. дело №3776/2012г. по опи­са на Съда, по който се е произнесъл и ВАС на РБ – Решение №16779 от 16.12.2013г. по адм. дело №11132/2013г. VI –то отд./, по който спор ответникът застъпваше съвсем идентична теза при напрактика същите събрани доказа­телства.

Не може да се приеме тезата на ответника, че посочените заповеди всъщ­­ност са показвали изключението, т.е. инцидентни случаи, при които П. е изпълнявал трудовата си функция на такива автомобили, тъй като част от актовете на работодателя са за изплатени награди, където се посочва именно и номерата на бордови/товарни автомобили, заключени в значителни периоди от време/така напр. Заповед №302 от 13.07.1982г. – лист 134/.

При тези обстоятелства и като се има предвид, че сочените по делото ав­то­мо­били на ТКЗС/АПК са били за превоз на селскостопанска продукция, следва да се приеме, че лицето е работило през спорния период именно като шофьор на товарен автомобил в селс­ко­то стопанство и положеният от него труд следва да се причисли към групата на механизаторите по т. 66и ПКТП /отм./, тъй като заемащите длъжността “шофьор” в сел­ското стопанство следва да се причислят към групата на механизаторите по т.66и от ПКТП/отм.//така още решение №10652/16.09.2009г. на ВАС на РБ по адм. дело №6257/2009г., VІ-то отд./.

Липсата на пълна документация/частично унищожена, частично непълна/ за работата на шофьорите в АПК/ТКЗС не е по вина на работника и за това не може да се приеме, че в случая не може да се приложи чл.66и ПКТП /отм./.

Освен това следва да се приложи правно – логическото съждение/пред­по­ло­жение/, че щом лицето е работило в началото и в края на даден период на определен автомобил, то следва да се приеме/при липса на други данни/, че то е работило на него и през цялото му времетраене, още повече, че липсват до­казателства за спорния период напр. за промяна на зачисления вид превозно средство, чрез което П. е изпълнявал възложената му трудова функция на шофьор в АПК/ТКЗС – Лъки/след като това възлагане се сочи в писмени заповеди на работодателя/, по­ради което също се обосновава категоричния из­вод, че работникът е изпъл­ня­вал задачите си именно чрез визирания по вид и характеристика товарен ав­то­мобил, а не с някой друг.

При това положение на нещата очевидно недостигащите около 6 месеца труд при условията на втора категория са безспорно налични в периода: 30.03. 1981г. – 15.10.1991г., който също след­ва да се отнесе към втора категория в посочената хипотеза на т.66и на ПКТП/отм./.

Тъй като само тази предпоставка/поне 15 години стаж от втора категория/ е била липсваща, за да се обоснове извод за основателност на жалбата при съдебното разглеждане на делото, то при това положение се налага извод за –незаконосъобразност на оспореното ад­министративно решение на ответника.

С оглед на изложеното са налице условията по чл.69б ал.2,т.2 КСО/в ре­левантната редакция към датата на входиране на заявлението/, пора­ди което и Решението на ответника – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е пот­вър­дено Разпореждането на пенсионния орган – Началник “ПО” при същото по­де­ление на НОИ следва да бъде отменено.

На основание чл.173 ал.2 АПК административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за пос­та­но­вяване на административно решение по направеното пред него искане, съоб­разно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и при­ла­гане на закона.

Ответникът следва да заплати направените от жалбоподателя разноски за това производство в размер на общо 670 лева за осъществената адвокатска защита.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-103/11.05.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Плов­див, с което е оставена без уважение жалбата на Д. Й.П. *** срещу Разпо­реж­дане №********** по Протокол №2140-15-221 от 21.03.2018г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на П. на лична пенсия за осигу­ри­телен стаж и възраст по негово заявление вх.№2113-15-2176 от 06.06.2017г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане вх. №2113-15-2176 от 06.06.2017г. на Д.П.за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съоб­раз­но да­деното в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и при­ла­гане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Л.Каравелов”№7 да заплати на Д.Й.П.*** сумата от 670/шестстотин и седемдесет/лева разноски по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :