Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на деветнадесети май през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2838 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 256242
от 27.10.2019 г. СРС, 148 с-в, по гр.д.№ 56297/2016 г. е прекратил производството по
предявения от ЗК „Л.И.“ АД против З. „А.Б.“ иск по чл.86 ЗЗД за периода от
06.10.2014 г. до 14.10.2016 г., осъдил е на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр.
чл.45 ЗЗД З. „А.Б.“ да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 531,50 лв.,
представляваща регресно вземане за обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ за имуществени вреди, причинени на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ******на
19.09.2012 г. в гр.София от водача на Бус „Форд“ с рег.№ *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника със законната лихва от
06.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и е отхвърлил иска по
чл.86 ЗЗД за сумата 197,22 лв., претендирана като обезщетение за забава за
периода от 20.02.2016 г. до 05.10.2016 г., както и претенцията за законна лихва
за времето от 06.10.2016 г. до 05.11.2016 г.С определение № 19578/21.01.2020 г.
СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и е изменил решението,
като след отхвърлителния диспозитив се чете допълнително, че З. „А.Б.“ се
осъжда да заплати на ЗК „Л.И.“ АД на основание чл.88 ГПК сумата от 313,63 лв.,
представляваща разноски пред първата инстанция и е осъдил ЗК „Л.И.“ АД да
заплати на З. „А.Б.“ на основание чл.78 ГПК сумата от 73,07 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция.Определението е влязло в сила на 13.02.2020 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника- З. „А.Б.“ АД в
частта, с която е уважен иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.Въззивникът
излага твърдения, че в посочената част решението е неправилно, тъй като от
събраните по делото доказателства не е установен механизма на ПТП.Твърди, че по
делото е представен единствено двустранен констативен протокол за ПТП, който не
е официален свидетелстващ документ и няма обвързваща материална доказателствена
сила относно отразените в него обстоятелства.Разпитаният свидетел г.е заявил,
че не си спомня да е управлявал бус с прикачено към него ремарке за теглене на
лодки и да е участвал в ПТП към 2012 г., при което да е увреден л.а.
„Мерцедес“, а свидетелят С.не е бил на мястото на произшествието и няма
непосредствени впечатления относно фактическата обстановка към момента на
настъпване на произшествието.Въззивникът поддържа, че не е проведено и пълно
доказване на обстоятелството, че бус с марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******е
участвал в процесното ПТП, тъй като в двустранния констативен протокол е
отразено единствено, че е настъпило съприкосновение между л.а. „Мерцедес“ с
рег.№ ******и ремарке „Гешау“ с рег.№ ******, без да са изложени
индивидуализиращи данни за автомобила, теглещ ремаркето.Не са представени и
доказателства, че МПС марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******е участвало
в ПТП и че същото е собственост на СНЦ „БФГ“.Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения срещу
него иск.
Ответникът по въззивната жалба- ЗК „Л.И.“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, и че по делото е установено безспорно настъпилото
произшествие и механизма на ПТП.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 19.09.2012 г. 08,50 ч. в гр.София,
жк „*******“, ул. „******е настъпило ПТП, при което Г.Й.г.като водач на бус
марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ ******и тегленото от него ремарке при
излизане от паркинг е ударил с прикаченото към буса ремарке л.а. марка
„Мерцедес“, модел „S 320“ с рег.№ ******,
собственост на М.С.С., с което е станал причина за настъпилото ПТП.За събитието
е съставен двустранен констативен протокол за ПТП № 13/19.09.2012 г.,
регистриран в съответния сектор на „Пътна полиция“, в който Г.Г.е признал, че е
виновен за настъпилото ПТП.При ищеца в качеството му на застраховател на
увредения автомобил по застраховка „Каско на МПС“ по полица № 93001110010820
със срок на валидност от 08.10.2011 г. до 07.10.2012 г. е образувана щета №
0000-1261-12-254188 и на собственика на автомобила-М. С.С.е изплатена сумата от
516,50 лв. с РКО № 7737/31.10.2012 г.Съгласно разпоредбата на чл.213 КЗ /отм./
застрахователят встъпва в правата на увредения срещу деликвента, респ. срещу
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.Ищецът твърди, че
с полица № 01112000451985, валидна към датата на събитието, между З. „А.Б.“ и
собственика на бус марка „Форд“, модел „Транзит“ № ******е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, като ответникът е отказал да възстанови на ищеца
сумата от 531,50 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 516,50 лв.-изплатено застрахователно обезщетение,
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., сумата от 197,22 лв.-лихва за забава
за периода 20.02.2013 г.-05.10.2016 г. със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
В представения
двустранен констативен протокол за ПТП № 13 от 19.09.2012 г. е отразено, че на посочената
дата в 08,50 ч. в гр.София, жк „*******“, ул. „******е настъпило ПТП, при което
Г.Й.г.като водач на МПС „Гешау TG 1000“ с рег.№ ****** при излизане
от паркинг и завой наляво е ударил л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 320“ с рег.№ ******, собственост на М.С.С., като
произшествието е настъпило по негова вина.В скицата на пътната обстановка е
посочено, че л.а. „Мерцедес“ е ударен от ремарке, теглено от МПС „Форд“.
Видно от застрахователна полица на ЗК „Л.И.“ №
93001110010820 и анекс № 1/05.04.2012 г.
л.а. марка ******, модел „Мерцедес“, модел „S 320“ е бил застрахован по застраховка „Каско“ за периода
08.10.2011 г.-07.10.2012 г.
Видно от
преписката по щета № 0000-1261-12-254188 на собственика на посочения
автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 516,50 лв. с РКО
от 31.10.2012 г. за вредите, причинени на автомобила от ПТП от 19.02.2012 г.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва, че
автомобил с ДК№ ******е бил застрахован в З. „А.Б.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на процесното ПТП.
Видно от писмо рег.№ 433200-79329 от 24.07.2019 г. на СДВР, отдел „Пътна
полиция“ на 19.09.2016 г. в 09,39 ч. в „Дневник за ДКП-112“ под № 13 е
регистрирано ПТП, възникнало в гр.София, ул. „******с участници МПС с рег.№ ******и
******.Сигналът е получен по електронен път от ЕЕН.Към писмото е приложена и извадка
от Книга за 112 от 20.07.2012 г. до 02.11.2012 г. /стр.77/, в която е вписан
сигналът.
Ищецът признава, а
и от двустранния констативен протокол е
установено, че процесното ремарке „Гешау“ с рег. № ****** към момента на ПТП е
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при „ОЗК Застраховане“.
От
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
на в.л. В.Д.е установено, че процесното ПТП е
настъпило, като водачът на товарен автомобил „Форд“ с прикачено ремарке рег.№ ******
се движи в района на платен паркинг и предприема маневра завиване наляво, без
да осигури достатъчно странично разстояние от л.а. „Мерцедес S320 CDI“ с рег.№ ******и със задната си дясна част на ремаркето го е ударил в
предната дясна част, като му е причинил видими увреждания на предна дясна броня,
преден десен калник, предна дясна врата.Анализът на механизма на произшествието
и съпоставката на щетите от двустранен констативен протокол за ПТП и описа на
застрахователя обуславя извод, че описаните щети по л.а. „Мерцедес S320 CDI“ с рег.№ ******са вследствие реализираното ПТП на 19.09.2012 г.Стойността
на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, възлиза
на 658,08 лв.
Разпитаният по делото свидетел Г.г.заявява, че е работил в Българската
федерация по гребане епизодично.Твърди, че не е управлявал бус с ремарке, няма
спомен да е участвал в ПТП с автомобил марка „Мерцедес“.Свидетелят е управлявал
буса на федерацията.Към 2012 г. федерацията е имала един бус, но не си спомня
марката.Твърди, че няма спомен, а и категория да дърпа ремарке с
лодки.Свидетелят е потвърдил попдиса си на позиция А, т.15 за „виновен за ПТП“
от протокола за ПТП.
Свидетелят М.С.твърди, че към 2012 г. е имал л.а. с марка „Мерцедес“, който
е бил паркиран на платен паркинг в „*******“ от 2012 г. до 2015 г.Твърди, че са
му се обадили от охраната на паркинга и са му
казали, че ремарке е закачило колата.На място свидетелят е видял, че на
ремаркето за транспортиране на лодки на автомобил „Форд фиеста“, е огъната
задната дясна алуминиева греда, която е била закачила предния ляв калник на
неговия автомобил, като одраскването е било много леко.Ремаркето е било
закачено за бус, водачът на буса е бил на място.Свидетелят е разпознал подписа
си срещу б. „б“, т.15 върху протокола, като е заявил, че удостовереното върху
протокола и на схемата е вярно.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
На основание
чл.190 ГПК ответникът е задължен да представи посочената в исковата молба
застрахователна полица с предупреждение, че при неизпълнение съдът може да
приеме за доказано наличието на застрахователно отношение за автомобил марка
„Форд“, собственост на Българската федерация по гребане.Ответникът не е
представил полицата с обяснението, че същата не се намира в негово държане,
нито във фирмата, която поддържа архива.
Първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало регресно
право по чл.213 КЗ /отм./.Съдът е приел за доказано, че МПС с посочения в
исковата молба регистрационен номер ******с марка „Форд“, модел „Транзит“,
собственост на СНЦ БФГ, застрахован при ответника, е влачил ремаркето по време
на ПТП.Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля г.в частта, с която
същият отрича да е управлявал буса на СНЦ БФГ с прикачен към него влекач и да е
участвал в процесното ПТП, като е изложил мотиви, че те не кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение наличието на предпоставките по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
По делото се установи наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС.По отношение
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика
на бус марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ ******са налице предпоставките на
чл.190, ал.2 ГПК, тъй като ответникът не е изпълнил задължението да представи
застрахователна полица № № 01112000451985, без да представи доказателства за наличието
на уважителни причини, поради което на основание чл.161 ГПК съдът приема за
доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за събиране на доказателства.Установен
е и механизма на произшествието.Представеният двустранен констативен протокол е
съставен по реда на чл.5, ал.1 вр. чл.2, ал. 1, т.3 от Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд и съдържа всички предписани реквизити.Макар да не е официален документ по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, посоченият протокол се ползва с доказателствена
сила, тъй като с подписването му участникът в ПТП Г.Г.е признал неизгоден за
него факт, че е участвал в ПТП при така описания механизъм и с оглед
разпоредбата на чл.180 ГПК следва да се приеме, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, което го е подписало и документът има сила на извънсъдебно признание и е
противопоставим относно тези факти срещу своя издател.
Неоснователно
е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля в частта, с която е заявил, че СНЦ БФГ е притежавала
само един бус, а в друга част не ги кредитира.Същият е разпитан като свидетел и
макар да няма спомен за процесното произшествие, е потвърдил подписа си под
протокола за ПТП, в който е отразено, че ремаркето, ударило л.а. „Мерцедес“ с
рег.№ ******, е теглено от влекач с марка „Форд“.Свидетелят С., който е бил на
място след реализиране на ПТП също е заявил, че реморкето е било закачено за
бус.Свидетелят г.е заявил също, че е управлявал бус на федерацията.Следва да се
добави, че за предмета на спора е ирелевантно дали БФГ е била собственик на
процесния бус.От значение е факта, че МПС е било застраховано по риск
„Гражданска отговорност“ при ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 24/2006 г. когато ремаркето е било прикачено към влекач и вредите
са по време на движение, то застрахователното обезщетение се дължи от
застрахователя по „Гражданска отговорност" на влекача, а не на
ремаркето.Отговорността на застрахователя по застрахователен договор за „Гражданска отговорност" с обект ремаркето може да се ангажира
само в хипотезата на чл. 14, ал. 2 от същата наредба, която разпоредба не е приложима в
случая /в този смисъл-решение №
65/03.07.2012 г., т.д.№ 211/2011 г., ВКС, I ТО; решение № 101/16.09.2013 г., т.д.№ 1030/2011 г., II ТО, ВКС; решение № 180/01.12.2011 г., т.д.№ 70/2011 г., II ТО, ВКС; решение № 217/31.01.2013 г., т.д.№ 1043/2011 г., II ТО, ВКС/.
От приетата по делото АТЕ, която не е
оспорена от страните, е установено наличието на причинна връзка между щетите на
увредения автомобил и описания в двустранния констативен протокол механизъм на
произшествието, както и размера на вредите.
Поради изложеното и от съвкупната
преценка на всички събрани по делото доказателства съдът счита, че е установен
описания в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП, тъй като липсват
годни доказателства, които да го опровергават, и че предявеният иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е основателен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените по делото разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 256242 от 27.10.2019 г. на СРС,
148 с-в, по гр.д.№ 56297/2016 г. обжалваната част.
ОСЪЖДА
З. „А.Б.“ АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.