Р Е Ш Е Н И Е № 835
18.05.2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 274/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.А.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 17-0333-000781/03.10.2017 г., издадено от А.С.К. – Началник РУ
Стамболийски, с което:
1) на основание чл. 177, ал. 1 т. 2, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (двеста) лева за нарушение по чл.
150 от ЗДвП и
2) на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да липсва
надлежно описание на нарушението, за което е наказан по т. 1 от НП, поради
непосочване на мощността на процесния мотоциклет. Поддържа да не е установено
дали управляваният от него мотоциклет попада в категория „А“ съгласно чл. 150а,
ал. 2, т. 4 ЗДвП, поради което по делото да не е доказано, че жалбоподателят И.
е имал задължение да притежава СУМПС, валидно за категория „А“, за да управлява
процесния мотоциклет. Моли наказателното постановление да бъде отменено. При условията
на евентуалност – ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил виновно
нарушенията, за които е наказан, моли да бъде намален размерът на наложените му
наказания. Претендира направени по делото разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 2687/15.01.2018
г., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде
потвърдено. В съдебно заседание не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Й.А.И., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 30.11.2017 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез Сектор „ПП“, ОД на МВР – Пловдив на 06.12.2017 г., установено
от Известие за доставяне, обр. 243 (лист 9 от делото), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 17.09.2017 г.
около 15:30 часа в община Стамболийски, на път III-375 Пещера –
Пловдив жалбоподателят И. управлявал мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № *****, когато бил спрян за проверка от св. Р.Д.П.. Жалбоподателят И. представил
на свидетеля изисканите му документи, сред които и свидетелството си за
управление на моторно превозно средство. При прегледа на представеното СУМПС
св. П. установил, че жалбоподателят имал придобита единствено категория „В“, но
не и категория „А“. След това свидетелят извършил проверка и чрез служебния си
таблет, при което отново се установило, че жалбоподателят притежавал единствено
категория „В“. При прегледа на останалите представени му документи св. П.
констатирал и че управляваното моторно превозно средство не било преминало
годишен технически преглед за проверка на техническата си изправност. Тогава в присъствието на свидетел Р.Д.П. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 121230 против жалбоподателя И., на
когото връчил препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Р.Д.П. се установява, че при
спирането на жалбоподателя за проверка последният е управлявал мотоциклет, че е
представил свидетелството си за управление на МПС, като е имал придобита
единствено категория „В“, но не и категория „А“, което свидетелят установил
след като лично прегледал представените му документи. Свидетелят изяснява още,
че при проверката на документите на водача установил изтекъл годишен технически
преглед. От показанията на св. П. се изяснява и че процесният мотоциклет е бил
над 500 кубика, което свидетелят установил след като изрично попитал водача и
последният го потвърдил. Съдът дава вяра на показанията на св. П., същите са
подробни и последователни, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец, не се установяват и обстоятелства, от
които да се приеме, че свидетелят е бил предубеден и не е възпроизвел
добросъвестно пред съда известните му по делото обстоятелства.
От справка от АИС КАТ-Регистрация за ППС с рег. № *****
се изяснява, че същото представлява мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБ 600 Ф
Хорнет“, което е регистрирано на името на жалбоподателя Й.А.И. от 22.03.2013
г., включително и към датата на процесните деяния – 17.09.2017 г.
От Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП –от материално и
териториално компетентен орган.
По т. 1 от НП на жалбоподателя е наложено
административно наказание за това, че от фактическа страна на посочените в НП
време и място е управлявал мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № ***** без да притежава СУМПС, валидно за категория „А“. Така
приетите за установени факти наказващият орган е подвел под състава на
нарушението по чл. 150 ЗДвП, съгласно който „всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“ от ЗДвП. От
събраните по делото доказателства се установяват по категоричен начин датата и
мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство от страна на
жалбоподателя. Установява се още и че към момента на процесната проверка Й.И. е
имал издадено СУМПС, но същото е било валидно единствено за категория „В“,
следователно – не е било валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, а именно категория „А“.
В съдебната
практика е трайно утвърдено, че правоспособността и притежаването на
свидетелство за правоуправление не са идентични понятия. За да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС (чл.150а, ал.1 ЗДвП), което се издава от
органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл.
152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че
посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.
Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от
притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от фактически
състав, регламентиран с разпоредбите на чл. 150 – чл. 152 от ЗДвП (така Решение № 2123 от 30.11.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2342/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1496 от 20.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1281/2015 г. на
Административен съд – Пловдив). В този смисъл водачът ще бъде
неправоспособен, ако по отношение на него не се е осъществил фактическият
състав, очертан в чл. 150-152 от ЗДвП. Така например възможно е водачът да е
правоспособен, но да не притежава свидетелство за правоуправление, като това
може да се дължи на различни причини – ако СУМПС е отнето по административен
ред, ако СУМПС е с изтекъл срок на валидност, ако водачът е по принцип
правоспособен, но не притежава СУМПС за съответната категория МПС. В тези
случаи се извършва нарушение по чл. 150а ЗДвП, а не по чл. 150 ЗДвП, т.е. не
може да се приеме, че деецът е неправоспособен по смисъла на чл. 150 ЗДвП (така
Решение № 1950 от 26.10.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1372/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1279 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 1261/2017 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение от 26.01.2011
г. по к.а.н.д. № 2630/2010 г. на Административен – съд Пловдив).
Тези трайно утвърдени
в практиката положения получиха законодателен израз с измененията в ЗДвП с ДВ,
бр. 2 от 2018 г., след който изрично бе посочено, че в посочените по-горе хипотези
не се касае за неправоспособност, а за нарушение на чл. 150а ЗДвП. В случая не
се касае за ново правно положение, а за привеждане на граматическия текст на
закона в съответствие с наложилата се практика по прилагането му.
По тези съображения съдът приема, че е налице погрешна
правна квалификация на приетите за установени факти от наказващия орган.
Съгласно обаче чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН задължителен реквизит на
съдържанието на НП са законните разпоредби, които са нарушени виновно. Това е
така, защото наказаното лице се защитава както по фактите, така и по правото. В
случая жалбоподателят от правна страна е санкциониран за различно нарушение от
това, което му е предявено като фактическо обвинение. Разгледаното
несъответствие между приетите за установени факти от АНО и правната норма, под
която са подведени, внася неяснота и неопределеност във волята на наказващия
орган. Това ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като то не
знае срещу какво точно нарушение се защитава, поради което и нарушението е
съществено. Така
установеното съществено процесуално нарушение, а именно излагане в АУАН и в НП
на факти, сочещи на съставомерност по чл. 150а ЗДвП, а квалифициране на
деянието по чл. 150 ЗДвП, е формално основание за отмяна на НП в тази му част.
По т. 2 от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че регистрираните
моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Жалбоподателят като собственик на
процесния мотоциклет е годен субект на задължението по чл. 181, т. 1 ЗДвП.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че в случая е допуснато
съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението както в АУАН,
така и в НП, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. В
административнонаказателния процес АУАН изпълнява аналогична функция на
обвинителния акт в наказателното производство, като с него на наказаното лице
се предявява своеобразно „обвинение“. АУАН следва да очертае нарушението с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и
фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител. Посочването на всички съставомерни признаци на вмененото във вина нарушение
както в АУАН, така съответно и в НП се явява съществен елемент от правото на
защита на наказаното лице, за да може то да се брани изначално срещу тези факти
и да бъде обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото
си на защита.
В процесния случай досежно нарушението по т. 2 от НП както
в АУАН, така и в НП липсва каквото и да било излагане на фактическа обстановка.
Вместо това е наличен само правният извод на административнонаказващия орган,
че МПС не е представено на технически преглед. Не са посочени обаче приетите за
установени от АНО факти, на които той е направил този правен извод. Видно от
разпоредбата на чл. 147, ал. 3 ЗДвП периодичността на техническите прегледи е
различна в зависимост от вида на моторното превозно средство, както и от
изминалия период от датата на първоначалната им регистрация като нови. Нито в
АУАН, нито в НП е посочен срокът на валидност на предходния годишен технически
преглед. По този начин съдът не би могъл да извърши преценка дали той
действително е бил изтекъл към датата на проверката – 17.09.2017 г. Следва да
се посочи, че наказващият орган носи доказателствената тежест в процеса и той
следва да докаже проявлението в обективната действителност на всички
съставомерни обстоятелства, въз основа на които е направил правния си извод за
виновно извършено административно нарушение. Жалбоподателят не носи
доказателствена тежест и същият няма задължение да доказва, че не е извършил
съответното нарушение, поради което не може да се вменява в негова тежест да
доказва дали правният извод на АНО съответства на обективната действителност.
Разбира се, жалбоподателят също би могъл да ангажира доказателства за
обосноваване на своите възражения, но няма задължение за това. След като по
делото не е установено дали срокът на валидност на последния преминат годишен
технически преглед на процесното МПС е бил изтекъл към датата на проверката, то
тежестта следва да се понесе от въззиваемата страна, като нейното твърдение
остава недоказано в процеса. Показанията на св. П. също не заместват тази
непълнота на доказателствения материал, тъй като в тях свидетелят не навежда
твърдения за конкретни факти – датата, на която е преминат последният годишен
технически преглед и датата, на която е направил проверката, а отново
преповтаря правния извод – че установил, че „МПС било с изтекъл технически
преглед“. Правните изводи обаче съдът прави въз основа на установени по делото
факти, а не дадени от свидетелите правни квалификации.
В случая се касае не само за непълнота на доказателствения
материал, но и за изначално процесуално нарушение, което не би могло да бъде
санирано едва във въззивното производство. Както се посочи, още с АУАН е
следвало да бъде очертан кръгът на подлежащите на доказване факти в
производството, но в настоящата хипотеза срокът на валидност на последния
преминат годишен технически преглед е останал извън предмета на доказване –
липсва твърдение на актосъставителя, както и фактически извод на АНО за това
обстоятелство. Отговорността на наказания не може да бъде ангажирана въз основа
на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не
са посочени в АУАН, защото те не са му надлежно предявени и съответно са извън
предмета на доказване. В тази връзка дори и съдът да установи датата, на която
е преминат последният годишен технически преглед, то не би могло жалбоподателят
да бъде наказан по факти, които му се предявяват за пръв път във въззивното
производство и по които не е могъл да се защитава. Това налага обжалваното НП
да бъде отменено като незаконосъобразно и в тази си част.
Относно направеното в жалбата бланкетно искане за
присъждане на сторени разноски съдът намира същото за недопустимо в настоящото
производство. Законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Исканията
за обезщетяване на направени разноски в производствата по обжалване на
незаконосъобразни наказателни постановления подлежат на разглеждане по друг ред
- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 от 2014 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0333-000781/03.10.2017 г.,
издадено от А.С.К. – Началник РУП към ОДМВР-Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Й.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание:
1) чл. 177, ал. 1 т. 2, пр. 1 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(двеста) лева за нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!ЙТ