№ 140
гр. М., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „А. „ЕАД против
решение на МРС № 224от 06.12.21г. по гр.дело № 1416/2020 г. Жалбоподателят чрез своя
процесуален представител твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно,като съдът е
постанови същото,без да се съобразява с доказателствата по делото и тълкувайки превратно
разпоредбата на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК .Поддържа,че в процесния договор не са налице
неравноправни клаузи,поради което и не е налице нищожност на същия .Излага доводи в
насока,че от доказателствата по делото е безспорно установено усвояването на кредит от
ответницата в посочения в исковата молба размер ,като същата не е заплатила
своевременно задълженията си . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението
, като постанови ново, с което уважи изцяло исковата претенция,както и да се присъдят
направените в производството разноски .
Въззиваемата страна Н. М. К. чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на жалбата ,като излага подробни съображения в тази насока . Моли съда
да потвърди атакуваното решение,като й се присъдят и направените в производството
разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена на обжалвания в срок от
легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел
,че между ответницата и БНП П. С.А., клон Б.я е сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
***.Обсъждайки клаузите на този договор, съдът е приел,че при сключването му е
1
допуснато нарушение на чл.11, ал.1, .10 от ЗПК ,т.е. не е посочено изрично какво се включва
в ГПР , а същият е посочен само като обща сума . С оглед това и съгласно разпоредбата на
чл.22 така сключеният договор се явява недействителен ,поради което и ответникът следва
да върне само чистата сума по договора.Обсъждайки заключението на вещото лице и
приложените доказателства, съдът е приел,че ответникът изцяло е погасил задължението си
по главницата на договора, поради което и не дължи исковата сума.
Настоящата инстанция не споделя изцяло правните изводи на РС поради следните
съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 18.06.2018 г. ответницата
е сключила Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD-*** с БНП П. С.А., клон Б.я .Сумата, която е отпусната на
кредитополучателя , е в размер на 3 000 лв.
Не се спори също така,че ответникът се е възползвал от предоставения му
револвиращ кредит, като на 18.06.2018 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от тьрговски партньор на кредитора е усвоил част от отпуснатият му кредитен
лимит. Съгласно Договора за кредит е подписано Приложение към Договора за револвиращ
кредит с код на усвояване CREX- ***, с което са уговорени съответните параметри относно
усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане.
Безспорно е установено също така,че вземането, произтичащо от този договор, е
прехвърлено на А. „ЕАД.
Спорът в случая се концентрира върху два основни въпроса.
На първо място,ответникът твърди,че сумата, посочена от ищеца,не отговаря на
действително отпуснатата и усвоена по кредита.
С оглед установяване на размера на дълга е извършена съдебно-икономическа
експертиза.Вещото лице установява,че по кредитната сметка на ответника са извършени
множество плащания/ а не само за покупка на бойлер, в каквато насока са твърденията на Н.
К./,като последната е погасявала и част от задълженията.В резултат на това ответника има
задължения в размер на 2 354,84 лв. главница .От представената таблица към експертизата
ясно се вижда кога и какви суми е използвала ответницата и какъв е размера на погасеното
задължение .Настоящата инстанция приема това заключение като обективно и
безпристрастно и кредитира същото изцяло, още повече, че последното се подкрепя и от
представените писмени доказателства от ищеца, а донякъде и от становището и на самия
ответник/ същият не твърди,че не се е разплащал с картата, а оспорва размера на
задължението /.Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно,че към датата на
подаване на заявлението задължението на ответника за главница е 2 354,84лв.Същият
дължи и договорна лихва в размер на 439,02 лв.,както и обезщетение за забава в размер на
229,10 лв./заключението на вещото лице е,че лихвата за забава е в размер на 293,72 лв./
Видно от заключението на вещото лице и от представените доказателства, след
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,ответникът е погасил 600 лв.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са
от значение за спорното право, и това са фактите,настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване назаявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.42 ГПК, респ.415, ал.1
ГПК. Ето защо и от дължимата сума 2 354,84лв. следва да се приспаднат внесените
доброволно суми, поради което и задължението на ответника за главница се редуцира до
сумата 1754,84 лв.,поради което и ответника дължи на ищеца именно тази сума ,ведно със
2
законната лихва, считано от 01.04.21 г. до окончателното изплащане .
На второ място се твърди,че са налице неравноправни клаузи.
Както първата, така и настоящата инстанция намира,че в случая действително е
налице такама клауза, а именно кредитора не е спазил изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК .
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК,
съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на
възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално
годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да
се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита
участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице
не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
В настоящата хипотеза , кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
44, 90 % /.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на
чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови
на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс или по-точно сумата
1754,84 лв.Ето защо и предявеният установителен иск е основателен до тази сума, а над нея
3
и претенцията за заплащане на договорна лихва и лихва за забава са неоснователни и
правилно РС е отхвърлил същите.
Предвид това съдът намира,че решението е неправилно в частта, с която съдът е
отхвърлил исковата претенция до сумата 1754,84лв.,поради което и същото следва да бъде
отменено.В останалата част като правилно същото следва да се потвърди.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в
производството разноски в размер на 400 лв.,а ищеца следва да заплати на ответника
разноски в размер на 328 лв./в същите са включени заплатените такси и разноски, както и
възнаграждение за юрисконсулта за двете инстанции и са определени съобразно уважената
искова претенция/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 224 от 06.12.21г. на Районен съд М. по гр.дело №
1416/2020 г. в ЧАСТТА ,с която съдът е отхвърлил искът на „ А. „ЕАД против Н. М. К. до
сумата 1754,84 лв. дължима главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-***, сключен с БНП
П. С.А., клон Б.я от 18.06.2018 г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. М., ул. А. № 37, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на „А.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д. " № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4
относно сумата 1754,84 лв. главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-***, сключен с БНП П. С.А., клон
Б.я от 18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021 г. -
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга, за което е издадена Заповед № 260482 от
02.04.2021 година по описа на МРС по ч.гр.д. № 821/2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН ********** да заплати на „ А. „ЕАД сумата 400 лв.
разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА А.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на Н. М. К., ЕГН ********** сумата 328 лв.
разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5