Р Е Ш Е Н И Е № 646
гр. С., 05.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви граждански състав, в публично съдебно заседание на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря А. В., като разгледа докладваното от съдията ч.гр. д. № 53 по описа за
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Подадена
е молба от М.И.Г. в лично качество и като майка и законен представител на
малолетното дете С.Г., двете с постоянен адрес *** против Д.Г. ***, с която се
иска издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо молителката и
малолетното дете за акт на домашно насилие, извършен в периода от 29.12.2018 г.
до 31.12.2019 г., както и 01.01.2019 г., 02.01.2019 г., 03.01.2019 г.,
04.01.2019 г. и 07.01.2019 г. в гр. С..
С определение №
259/23.01.2019 г. съдията докладчик е съединил гр.д. № 53/2019 г. и гр.д. №
281/2019 г. и двете по описа на СлРС, като производството продължава под № 53/2019 г. по описа на СлРС.
В
молбата си молителката твърди, че спрямо нея и малолетната й дъщеря С.Д.Г. са
извършени актове на домашно насилие от ответника Д.С.Г., явяващ се неин баща,
видно от Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на Акт за
раждане № 1102 от 10.12.2014 г., съставен от Община В., район П.
Актове на домашно насилие се изразявали в психическо
и емоционално насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, считано от 29.12.2018 г., до 31.12.2018 г. препятствайки
възможността на детето да има достъп до майка си, предвид ниската възраст и
пола на детето.
Представените с
молбата писмени доказателства са допустими, относими и необходими в настоящото
производство.
По делото е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН със задължителния текст,
удостоверяващ, че изложените обстоятелства и декларирани данни са истински,
като деклараторът изрично е манифестирал знанието си за носене на наказателна
отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК за изложеното в декларацията, а именно
наличието на актове за домашно насилие спрямо детето по смисъла на чл. 2, ал. 2
от ЗЗДН, изразяващи се в психично и емоционално насилие спрямо него реализирано
в сроковете, които законодателят е предвидил за този тип производства, а именно
последните календарни дни на
Молителката
иска издаване на заповед за защита, с която ответното по
молбата лице да бъде задължено да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето, като се забрани на ответника да приближава молителката и детето на разстояние по-малко от
При условията на чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното по молбата лице, с който
оспорва изцяло молбата, като неоснователна, прави възражения, че не е извършил
цитираните актове на домашно насилие. Ответникът сочи, че на 27.12.2018 г. е
подал молба за развод спрямо молителката и за определяне на родителски права
спрямо малолетното дете С. На следващият ден предприел пътуване до С., за да
види детето си, защото му била ограничена възможността да го стори за Коледните
празници. Сочи, че на 28.12.2018 г.
видял детето Симона, което било на работното място на баба си - майка на
молителката. Твърди, че детето много се
зарадвало на срещата и подаръците, които й донесъл. На следващият ден
29.12.2018 г. отишли заедно с детето на детската площадка и детето му
споделило, че не иска да живее при баба си и дядо си и че не иска да се разделя
с него, а иска да живеят заедно както преди. Започнало да плаче, разтреперило
се и се вкопчило в него, искало да се приберат във Варна. Твърди, че уведомил
молителката че заминават с детето за В.,
многократно я поканил да дойде с тях, но тя отказала. Излага аргументи, че на 30.12.2018 г.
молителката знаеше, че с детето са във Варна в жилището на баща й. Същият ден разговаряли
многократно с молителката, както и на 31.12.2018 г. Като аргумент изтъква, че ако
е налице акт на домашно насилие, защо молителката не е подала молба за домашно
насилие. Оспорва твърдението, че е отправял закани и заплахи, че е изричал
псувни и обидни думи.
В съдебно заседание, молителката се явява лично и с
двама пълномощници, които поддържат молбата и молят за уважаването й.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Правят възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът се явява лично и с пълномощник, който
оспорва изцяло молбата. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците
на молителката.
Съдът е издадена Заповед за незабавна защита на
24.01.2019 г. по делото в полза на молителката и малолетното дете, с която
срещу ответното по молбата лице са наложени предвидените мерки за защита по чл.
5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и
след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че молителката М.И.Г. и
ответникът Д.С.Г. са съпрузи, като от брака си имат едно дете С.Д.Г., родена на
*** г.
Също така не е спорно, че отношенията между съпрузите
са влошени и силно обтегнати, в резултат на което е образувано настоящото дело,
а по-късно гр. д. № 1095/2019 г. по описа на СлРС, с правно основание чл. 49 от СК. Налице е и приключило с Решение № 556/17.05.2019 г. по гр. д. № 1109/2019
г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен иска на молителката за акт на домашно
насилие срещу съпругът й.
На 29.12.2018 г. ответното по молбата лице Д.Г. се
срещнал с дъщеря си С.Г. и майка й М.Г., но тъй като майката не се чувствала
добре детето и баща му отишли на детската площадка, като бащата е взел детето
си в дома, в който са обитавали семейството преди да се разделят.
По-късно ответникът заедно с детето осъществили
разговор с молителката М.Г., като я поканили да отиде при тях, за да
отпразнуват Нова Година като семейство, но майката била болна и не могла да
обещае.
По делото са приложени многобройни писмени
доказателства, в това число и Преписка с вх. № 84/2019 г. по описа на РП - С.,
по която е отказано образуването на досъдебно производство на 14.03.2019 г. и
същата прекратена.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е представена от
молителката. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие
ред да представи такава декларация, на която е придадено доказателствено
значение до такава степен, че дори при липса на други доказателства, съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация.
Представена е и информация от Детска градина "Д."
при Община С., с изх. № 51/25.03.2019 г., в която е описано, че за периода от
20.12.2018 г. до 13.02.2019 г. детето е отсъствало от детска градина. След
завръщането му било видимо притеснено, страхливо и тревожни, търсело майка си.
По принцип било комуникативно, спокойно и усмихнато дете.
Приложен е и План за предоставяне на социална услуга
семейно консултиране и подкрепа на детето С.Д. Г. с рег. № 2049/28.02.2019 г, в
която са описани дейностите и целите на срещите с детето и майката.
Изискани са справки от Национална Здравноосигурителна
каса С., В.и С., от които се установява, че на молителката не е изписвано
лекарството Ксанакс.
Също така по делото са допуснати поисканите от
молителката съдебно психична и психиатрична експертиза, която да обследва дали
бащата притежава характерови особености и склонности към агресия, но това
доказателствено искане не е осъществено по вина на молителката, тъй като не е
внесла депозит за исканите доказателствени искания.
От изготвеният социален доклад става
ясно, че между страните са налице чести скандали придружени с обидни думи от
страна на ответника, но следва да се има предвид, че доклад е изготвен по данни
на молителката в отсъствието на ответното по молбата лице. Обследвани са
условията при които живее детето, грижите и възпитанието му. Описани са в
следствие на създалото се напрежение между съпрузите състоянието на детето,
установено е, че детето се нуждае от
психологическа помощ и подкрепа. При оценката на детето, изготвена от Центъра
за обществена подкрепа, е изразено становище, че С.е дете, въвлечено в
родителски конфликт, налице са нарушения на привързаността и емоционалната й връзка
с ответника, което потвърждава извода, че детето се нуждае от осъществяване на
пълноценни контакти и с двамата родители и в негов най-добър интерес е
заздравяване връзката на детето с бащата и роднините по бащина линия.
По отношение на свидетелските показания,
съдът кредитира част от тях които приблизително съвпадаха, относно факти и
обстоятелства, досежно конкретните обследвани периоди последните три дни на
месец декември
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото, гласни и писмени доказателства, които като еднозначни и
безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 от ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице, визирано
в чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от
съпруг, респ. възходящ - чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.
Към молбата е приложена и декларация от молителката по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Разгледана по същество съдът намира молбата за
неоснователна.
Съдът установи, че част от
събраните по делото доказателства нямат пряко отношение към акта на домашно
насилие. Не е спорно, че социалните служби са провели срещи с детето С., налице
е психологическо консултиране на майката
М.Г., че конфликтът между родителите не само е налице, но и ескалира, както и
че това се отразява изключително пагубно на развитието и психическото състояние
на 4 годишната им дъщеря С. Тези доказателства, обаче, имат отношение към
евентуално производство за упражняване на родителските права, не и към предмета
на настоящото дело. Дори и да се приеме противното, от съвкупния доказателствен
материал не могат да се изведат дори и бегли индикации за упражнявано към процесните
дати от бащата спрямо детето С., физическо или психическо насилие, както и към
майката. Дори да се приеме че бащата е отправил обидни думи към майката, то
това е обект на производство за което има наказателен ред, за който да се
преследват такъв вид деяния, още повече че е налице пълно противоречие в
показанията на свидетелите по почин на молителката които твърдят, че е имало
такива обидни квалификации и свидетелите които отричат че изобщо е имало
напрежение и обидни квалификации по отношение на ответното по молбата лице. Не
без значение е факта че 2/3 от свидетелите са близки родственици на двете
страни и сантимента им ги поставя в ситуация да не бъдат докрай обективни. Както
вече бе посочено по-горе, психиката на детето без съмнение е много силно
натоварена, то е поставено в изолация от обичайната му среда, накърнена е
връзката му с бащата и в последствие с майката за прозцесните дати, но тъй като
няма акт с който да регламентира упражняването на родителските права както и
режима на лични контакти по време в което се твърди, че е налице домашно
насилие, то съда следва в настоящия акт да подчертае извода, че и двамата родители
имат еднакви права спрямо детето, като нито един от двамата няма привилегията
да упражнява единствено и само родителските права. В тази връзка, съдът намира,
че това че родителят е отвел детето в старият му дом не представлява насилие
както спрямо детето, така и спрямо майката. По делото се извлякоха изводи за
еднозначност, че срещу детето и срещу майката не е упражнено физическо насилие,
нито психически тормоз, който може да бъде квалифицират като деяние по ЗЗД Отговорност
за това следва да се търси не само в действията на бащата. Тя е обща на двамата
родители, които със създадените влошени отношения между тях забравят за висшия
интерес – този на детето.
Съгласно дефиницията на чл.
2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално и икономическо насилие, както и опит за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо
и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие. Анализът на събраните по делото доказателства налага да се
приеме, че с установените по делото действия Д.С.Г. не е извършил дефинирания акт
на насилие с ЗЗДН спрямо съпругата си М.И.Г. и детето С.Д. Г.. Опитите му да
контактува с детето си, да изрази обичта си на баща, който при това не е виждал
детето близо три месеца, са интерпретирани неправилно. Няма нищо ненормално или
осъдително в осъществяването на контакти на бащата спрямо детето, нито в това
да вижда и взема детето при себе си, да му се радва, да се грижи за него и да
му подарява подаръци, естествено че това би следвало да става с взаимна
договорка между двамата родители и разбирателство, но предвид обтегнатите им
отношения, тъй като в момента са в процедура по развод това води до усещането
за насилие от страна и на двамата съпрузи спрямо всеки един от тях и на детето.
Не е спорно, че до момента няма влязло в
законна сила решение, с което да е определен режимът за упражняване на
родителски права, режим на лични контакти с детето. Съдът с определение в
открито съдебно заседание проведено на 29.03.2019 г. по гр.д. № 1095/2019 г. по
описа на СлРС е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняване на
родителските права спрямо детето С.Д. Г. на майката М.И.Г., като местоживеенето на детето ще бъде
при майка й на адрес: гр. С., кв. Д., бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. Определил е
на бащата Д.Г. задължителен режим на лични контакти с детето Симона, както
следва: на 30.03.2019 г. - събота, от 10
ч. до 12 ч., в присъствие на майката М.Г., като срещата се осъществи в гр. С.,
а след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч. до 14 ч. на
съботния ден и от 10 ч. до 14 ч. на неделния ден без преспиване, като срещите
се осъществяват в гр. С. в присъствие на майката М.И.Г.. Задължил е майката М.Г. да предостави възможност и за допълнителен контакт на
бащата с детето чрез телефонен разговор /на стационарен или мобилен телефон/, с
продължителност до 10 (десет) минути, в делнични дни два пъти седмично, в
часовия интервал от 18.00 до 20.30 часа.
Следователно контактът на
бащата с детето е напълно правомерен, естествен и обясним. Детето има нужда и
от двамата си родители. Никакви обстоятелства не могат да оправдаят лични свади
между родителите в присъствието на детето.
Съдът намира, че в периода
от 29.12.2018 г., 30.12.2018 г. И 31.12.2018 г., както и 01.01.2019 г., 02.01.2019 г.,
03.01.2019 г., 04.01.2019 г. и 07.01.2019 г. ответното по молбата лице не е
осъществило спрямо детето акт на домашно насилие. Установените по делото
действия на бащата са интерпретирани неправилно - те не съставляват акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗД.
Следователно съдът счита,
че няма основания и предпоставки за налагане на мерки за защита от домашно
насилие над молителката и детето, поради което следва да отхвърли молбата за
акт на домашно насилие.
Не се доказа по безспорен и категоричен
начин твърдяният акт на домашно насилие спрямо молителката, в присъствие на
детето, а именно ответникът да е нарекъл молителката с обидни думи и да я е
заплашил, че ще й отнеме детето.
В този случай, в доказателствена тежест
на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е
да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното
в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.
С оглед установените силно изострени и
влошени отношения между страните, съдът намира, че дори и да се приеме, че са
употребени спрямо молителката цитираните в молбата обидни думи, то те не се
характеризират с такъв интензитет на негативното въздействия, че да могат да се
квалифицират като психическо или емоционално насилие, още повече че
свидетелските показания по почин и на двете страни са абсолютно противоречиви,
относно това дали е имало такива епитети и дали е имало напрежение в разговора
между тях, който свидетелите и на двете страни твърдят, че са чували на
високоговорител.
Предвид изложеното съдът намира, че
молбата на М.Г. лично и като майка и законен представител на малолетното дете С.Г.,
за защита за защита срещу упражнено спрямо нея, в присъствие на детето и спрямо
детето на 29.12.2018 г., 31.12.2019 г., както и 01.01.2019 г., 02.01.2019 г.,
03.01.2019 г., 04.01.2019 г. и 07.01.2019 г. в гр. С..
На основание чл. 19 ОТ ЗЗДН издадената по делото Заповед за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или отказа на съда, тоест до влизане в сила на
настоящото решение, поради което съдът не следва да се произнася с отделен
диспозитив за обезсилването й.
На основание чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, молителката М.Г. следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса за производството по делото в размер на 50 лева по
сметка на РС - С. /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на
РБ/.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителката следва да заплати на
ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира
възражението на молителката за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. Съгласно чл. 22 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по ЗЗДН минималното възнаграждение е в
размер на 400 лв., но предвид фактическата правна сложност на делото и продължителността
му, съдът определя възнаграждение в размер на 800 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на М.И.Г., ЕГН **********
и М.И.Г., ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете С.Д. Г., ЕГН **********,
и двете от гр. С., кв. „Д.а“, бл. № ., вх. „.“, ет. ., ап. ., срещу Д.С.Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, за защита от
домашно насилие спрямо нея и детето актове
за домашно насилие извършени в периода от 29.12.2018 г., 31.12.2019 г., както и
01.01.2019 г., 02.01.2019 г., 03.01.2019 г., 04.01.2019 г. и 07.01.2019 г. в
гр. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд - С. сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 5 от ГПК М.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, сумата от 800 /осемстотин/ лв., представляваща направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, както и на РУ на ОД на МВР - гр. С. и на ДСП
- гр. С. за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд,
в едноседмичен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: