№ 21259
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110154107 по описа за 2024 година
В полза на ищцовото дружество по гр.д.№ 31920/2024г. от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против С. С. С., за
сумата от 2 095,35 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 298,87 , представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 22.05.2024 г.,при твърдения, че длъжникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди и е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия през периода за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ***, на
партерен и първи етаж, аб.№ Т 378579 , като се е обогатил чрез неплащане на задължението
си.
Ответникът , в срока за отговор, е упражнила правото си на отговор, чрез
пълномощник, в който оспорва претенцията, като сочи, че не е надлежна страна, защото не е
страна по договор за продажба на ТЕ / довод, който касае основателността на иска, защото
ищецът е навел твърдения в тази насока/, като сочи, че страна е *** – дружество, признало
задълженията си за имота на ищеца. Твърди се, че пред СРС е образувано дело №
5085/2021г, висящо, по което това дружество е предявило иск за установяване наличието на
правоотношение, по което дело, ответницата и съпругът й са конституирани като трети лица
– помагачи.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита предявените искове за
основателни.
От фактическа страна, е установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, е отделено за безспорно и
1
ненуждаещо се от доказване, че на 9.4.2003г. в полза на ответницата е направено дарение, с
което е придобила право на собственост върху сочения имот, като на К. Н. С. е учредено
вещно право на ползване, от което, с декларация от 26.8.2004г. с нотариална заверка на
подписите, е направен отказ. СРС, със същото определение, е намерил, че страните нямат
спор за размера на начислената енергия за исковия период. Видно от представените към
отговора искова молба и определение за насрочване на делото, периодът, за който се отнася
отрицателният установителен иск, предявен от *** против Топлофикация София ЕАД е
преди периода за разглеждане в настоящото дело. Тоест, дори искът да бъде уважен, няма да
е налице установителна сила на мотивите на решението по това дело – гр.д.№ 5085/2021т.
дали за настоящия исков период дружеството е клиент или ответницата – факт, който
подлежи на доказване по настоящото дело.
По делото са представени по реда на чл.190 ГПК документи за дялово разпределение,
както и протокол за отчет на уредите, с подпис на пълномощника на ответницата, нейн
съпруг - К. С..
Релевантните за спора обстоятелства се установяват от събраните писмени
доказателства.
Към началото на исковия период е влязъл в сила обнародваният на 09.12.2003 г. (в
сила от 05.03.2004 г.) Закон за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1, т.3 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между
страните. С оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД, каквито
твърдения са направени и в исковата молба.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват -
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на основание за
получаването на топлинна енергия. По делото е безспорно, че за исковия период ответникът
е собственик на имота, като доставената до топлоснабдения имот съставлява обогатяването
на получателя – ответник, а обедняването за ищеца е с исковата сума. Налице е разместване
на блага - ищецът е доставял ТЕ до имота, която, съобразно протокола за отчет, е отчетена
реално, и която не е заплатена от собственика, поради което и той дължи заплащането й.
Относно възраженията на ответника, че друго лице е клиент на ищеца за същия
2
имот, за стопански нужди, което е установено между дружеството и ищеца, същото
твърдение е напълно недоказано по делото. От представената от ответната страна искова
молба може да се установи, на основание чл.175 ГПК, признание на *** за наличието на
договорно правоотношение с ищеца за абонатен номер 378580 лева, но това признание,
както се посочи по – горе, касае различен от исковия период. Липсва влязло в сила решение
между дружеството и ищеца – продавач на ТЕ, поради което и тежестта е обърната –
ответницата, която черпи права от твърдението, че не тя, а друго лице следва да заплаща
топлинната енергия за исковия период, следва да докаже факта, от който черпи благоприятни
последици за себе си. По делото не е представен сключен между *** и Топлофикация София
ЕАД договор за същия период, нито е представено заявление от страна на дружеството до
ищеца, за откриване на партида. Ето защо, твърдението на ответницата остава недоказано по
настоящото дело, за исковия период, и на основание чл.59 ЗЗД, ответницата – собственик на
имота, дължи заплащане на сумите за ТЕ, с неплащането на които се е обогатила
неоснователно.
На собствено основание, при изложеното, съдът намира, че възраженията относно
висящите производства между *** и настоящия ищец, и изхода по тях, касаят евентуален
иск на платилия собственик – ответницата, против дружеството ***. Относно размера на
вземането, не е формиран спор, ето защо, искът за главница следва да се уважи.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тази главница, не
следва да се начислява въз основа ОУ на ищеца, тъй като вземането се основава на
неоснователно обогатяване. Вземането за неоснователно обогатяване възниква от датата на
получаване на престацията. За да се дължи обезщетение за забава, длъжникът следва да бъде
поставен в забава. По правило, неизпълнението на парични задължения, не води
автоматично до забава на длъжника, и е необходима покана за изпадането му в забава, като
изключението е предвидено в разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД – за вземания от деликт. Тоест,
не може да се приеме за вземането на ищеца, че изискуемостта на вземането води и до
забава на длъжника, тъй като липсва такава разпоредба. Едновременно с това,
изискуемостта на парично вземане , произтичащо от неоснователно обогатяване, не е
обвързано със срок, поради което и кредиторът му може да иска изпълнение веднага.
Следователно, за изпадането на ответника в забава е необходима покана. Такава покана е
представена на лист 16-17 от делото, като поканата не е, поради което искът за целия период
е неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 94,88 лева за заповедното производство, от които 47,88
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото
производство общата сума 185,93 лева, от които сумата от 85,93 лева за държавна такса, и
100 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно основателната част на исковете, на
ищеца се следва съответно сумата от 83,04лева и сумата 162,72 лева.
Ответникът не е направила искане за присъждане на разноски.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23 на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД сумата от 2 095,35 лева , представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, тавански етаж, ателие №3, аб.
№378580, със сумата с която ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законна
лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, по издадена заповед по чл.410
ГПК по гр.д№ 31920/2024г. от СРС, 125- ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, с адрес
гр.София, ул.Ястребец, №23 против С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: *** иск с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за признаване на вземане по издадена
заповед за изпълнение за сумата 298,87 лева , представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2021 г. до 22.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: ***да заплати на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23 сторените по делото
разноски от 83,04лева за заповедното производство и сумата 162,72 лева за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „
Техем Сървисиз” ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4