Р Е Ш Е Н И Е № 260283
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2380
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М.З.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез
адв. П.Х., е предявила срещу
ответника К.Н.Н., ЕГН **********,***, иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане
на паричен заем от 50 000 лв., ведно със законните последици.
Ищцата
твърди, че на 07.07.2017 г., в качеството си на заемодател, предоставила на
ответника, като заемател, сумата от 50 000 лв., която същият се задължил
да ѝ върне на 22.12.2017 г. При постигане на съгласие за сключване на
устен договор за заем ответникът подписал запис на заповед, който документ
служи като разписка за получаване на процесната сума и за удостоверяване на
задължението на ответника да върне тази сума на посочената дата, а свидетел на
договорките между страните станал А.В.М.. Тъй като след падежа на задължението
ответникът не е върнал на ищцата заетата сума, тя му изпратила нотариална
покана, получена от него на 10.08.2019 г., но сумата и до сега не е върната на
заемодателката.
Ето защо,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ
заплати сумата от 50 000 лв. – главница по договор за заем от 07.07.2017
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба,
в уточняващата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът К.Н.Н., ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител по чл.
47 от ГПК – адв. Л.Р. със сл. адрес: ***, е подал отговор, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Твърди, че
от приложените към ИМ писмени доказателства не се установява сключването на
договор за заем, тъй като издаденият запис на заповед е абстрактна сделка,
която не представлява нито договор за заем, нито разписка за получената сума и
с него не може да се установи реалното предаване на процесните пари на
ответника.
Предвид размера на иска от 50 000
лв. е недопустимо доказването на договора за заем със свидетелски показания,
поради което искът се явява недоказан и неоснователен и затова моли да бъде
отхвърлен изцяло.
Съображения за това излага в отговора и в писмена защита по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на 07.07.2017 г. в гр. **ответникът К.Н. се е задължил безусловно и
неотменимо на датата на падежа 22.12.2017 г. да заплати без протест и разноски
на ищцата М.Г. или на нейна заповед сумата от 50 000 лв., като записа на
заповед е авалиран от **„**“ ООД, ЕИК **. Ищцата е изпратила на ответника нот.
покана рег.№ 2565, том 2, № 11/19.07.2019 г. по описа на нотариус Р.Т., рег.№ **
на НК, връчена му на 10.08.2019 г., с която го кани да ѝ заплати
дължимата по запис на заповед от 07.07.2017 г. с падеж 22.12.2017 г. сума в
размер на 50 000 лв.
От представената от ищцата Декларация от 07.07.2017 г. от
ответника ** К.Н.Н., който е ** на **„**“ ООД – гр. **, се установява, че на
06.07.2017 г. той е получил заем от ищцата М.З.Г. в размер на 50 000 лв.,
който е се задължил да върне до 28.12.2017 г. с полагащите се лихви от 10 %. В
случай на смърт на декларатора или на изпадането му в кома, задължението в
посочения размер според декларатора ** Н. следва да се покрие от **„**“ ООД,
тъй като той е предал сумата от 50 000 лв. в счетоводството на дружеството
като заем – „моя вноска“.
Във връзка с оспорване на съдържанието и автентичността на
подписа на ответника в посочената декларация е допусната по почин на съда
съдебно-почеркова експертиза № 17/11.01.2021 г. от вещото лице М.Д.С., която
съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от
страните. От нея се установява, че ръкописният текст и подписът, положен за
„Декларатор“, са изпълнени от ** К.Н.Н..
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е
процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
като заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Представената от ищцата Декларация от 07.07.2017 г., подписана от ответника
К.Н., чието оспорване на автентичността е недоказано, съгласно СГЕ,
представлява разписка за реално получена от ответника в заем от ищцата М.Г.
сума в размер на 50 000 лв., както и извънсъдебно признание на
задължението на заемополучателя да върне на заемодателката заемната сума от
50 000 лв. до 28.12.2017 г., ведно с лихва от 10 %.
Ето защо, съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно
заемно правоотношение по смисъла на чл. 240 от ЗЗД по повод сключен между тях
устен договор за паричен заем в размер на 50 000 лв., за който законът не
предвижда специална форма за валидност. С посоченото писмено доказателство
(Декларация от заемополучателя от 07.07.2017 г.) се установяват необходимите
елементи на сключения между ищцата, като заемодател, и ответника, като
заемополучател, устен договор за паричен заем – реално предаване на сумата по
договора на заемополучателя и поемане на задължение от последния да върне
заемната сума, като е определен и падеж на задължението.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че заемодателката е изпълнила задължението си да предаде реално на
заемополучателя заемната сума от 50 000 лв., поради което тя е изправна
страна по договора за заем.
Не се твърди и не се
установява заетата сума да е върната от ответника, като заемополучател, на ищцата,
като заемодател, както на посочения в декларацията падеж, така и към настоящия
момент, поради което предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е
доказан както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен, като се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата 50 000 лв., ведно със
законната лихва от завеждане на делото на 11.10.2019 г. до окончателното
плащане.
Представените писмени доказателства – запис на заповед и нот. покана във
връзка с него, съдът не обсъжда като ирелевантни на спора, тъй като те касаят
друг вид правна сделка между страните.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата направените от нея разноски по съдебното производство в размер на
общо 4 055 лв., а по сметка на ОС – Пловдив следва да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 300 лв. – за графологична експертиза.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********,***,
със сл. адрес: **, чрез назначения му особен представител адв. Л.Р., да заплати на М.З.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. П.Х.,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 50 000 (петдесет хиляди лева) -
главница по устен договор за заем от 07.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 11.10.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 80 от ГПК сумата 4 055 лв. (четири хиляди петдесет и пет лева) - такси
и разноски по съдебното производство.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********,***,
със сл. адрес: **, чрез назначения му особен представител адв. Л.Р., да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 300 лв. (триста лева) – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/