Р Е Ш Е Н И Е  № 194

 

      гр. Сливен, 07.05.2019 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА,

 

при съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1647 по описа за 2018 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Л.А.Ъ. с персонален номер ********** ***/06.12.2018 г., издадено от Директор на ОДБХ – гр. Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание  ГЛОБА  в  размер  на   500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137 ал. 1 от ЗВМД и чл. 101 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 41/10.12.2008 г.  Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата.   

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован се представлява от адв. Лидия Атанасова, надлежно упълномощена, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Ъ. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Струпец, общ. Сливен по силата на нот. акт за покупко-продажба от 2007 г. Същата живее в имота, след закупуването му, като е регистрирала животновъден обект № 8856-0026, разположен в регулацията на селото и вписан в системата на БАБХ за отглеждане на еднокопитни животни за лични нужди. Въз основа на това същата отглежда 8 бр. коне и 1 магаре. Освен обаче тези животни от известно време насам жалбоподателката отглежда и се грижи и за множество кучета. Проблеми с нощната тишина, носещата се миризма и развъждащите се инсектициди, мотивирали свидетеля О. Станев да депозира жалба до кмета на Община Сливен.

Въз основа на тази жалба е била извършена проверка от служители на БАБХ на 09.10.2018 г. На проверката присъствали актосъставителя В. и свидетелите А. и К. - служители на БАБХ, както и кмета на с. Струпец - свид. Тодоров и самото лице подало сигнала - О. Станев. При проверката били констатирани общо 22 бр. кучета, повечето от които чипирани и с паспорти, които били отглеждани в двора на имота в отделни оградени с мрежа клетки. Констатирано било също, че се отглеждат 8 бр. коне и 1 магаре, също чипирани, като въз основа на издаденото решение за регистриране на обекта, същата е имала право да отглежда 3 бр. възрастни животни с приплоди до една годишна възраст. Констатиран е бил и втори животновъден обект, извън населеното място, в който имало настанени 6 бр. кучета, всички чипирани и с паспорти. За извършената проверка служителите на БАБХ съставили констативен протокол, в който описали констатираните животни, издаденото разрешително за отглеждане на коне за лични нужди и състоянието на мястото, където се отглеждат животните. Впоследствие въз основа на тази проверка и констатацията, че жалбоподателката няма издадено разрешително за функциониране на приют за домашни любимци, на 26.10.2018 г. й бил съставен АУАН за нарушение чл. 137 ал. 1 от ЗВМД и чл. 101 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 41/10.12.2008 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 54/06.12.2018 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, но разгледана по същество се явява неоснователна.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателката е извършила описаното в АУАН и НП нарушение. Разпоредбите на Наредбата и ЗВМД предвиждат изискванията, на които трябва да отговарят съответните обекти, както и мястото, където подлежат на регистрация. Така чл. 101 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, предвиждат с какво следва да разполага всеки един приют, както и задължението да има осигурен ветиринарен лекар, а разпоредбата на чл. 137 от Закона предвижда къде следва да се подаде заявление за регистрация на такъв обект.

         Безспорно е установено, че жалбоподателката не е подала заявление за регистрация на обекта, както и че той не отговаря на изискванията на Наредбата.

         Неоснователни са доводите, че това не представлява приют и че констатираните 22 бр. кучета са домашни любимци. На първо място, броят им изключително много надхвърля представата за отглеждане на домашни любимци. На второ място, самата жалбоподателка, чрез водената от нея свидетелка признава, че се приютяват кучета на различни хора с цел същата да им осигури адекватни медицински грижи, след което отново ги връща на стопаните им. Това в никакъв случай не може да се приеме за отглеждане на животни като домашни любимци, тъй като те очевидно не са собственост на жалбоподателката. В този смисъл за съда не възниква съмнение, че обектът, а именно дворно място, собственост на жалбоподателката използва като приют за кучета и съответно няма регистрация на такъв обект в ОБДХ. Действително част от изискванията на Наредбата са спазени - установено е, че кучетата са чипирани и имат паспорти, че се полагат някакви грижи за тях и т.н., но в никакъв случай не са спазени всички изисквания на Наредбата за отглеждането на животни в приют и най-вече не е подавано заявление и не е издадено разрешение за регистрация на такъв обект. Неоснователен е и довода, че животните не са предназначени за продажба и не попадат под действието на посочената Наредба. Наименованието на тази Наредба е за изискванията към обекти, които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Т.е. в текста на Наредбата са посочени три вида обекти, като третия от тях е именно приют за животни т.е. няма никакво значение дали тези кучета се отглеждат или не с цел продажба, основното тук е, че нейният обект функционира като приют за животни без да има надлежна регистрация за това.

           Неоснователни са и доводите на жалбоподателката за допуснати процесуални нарушения. И АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити. Да не са обсъдени с подробности всички точки от възражението, но то очевидно е обсъдено и като е прието, че е неоснователно е издадено НП, т.е. АНО е изпълнил задължението си по ЗАНН и се е произнесъл по направените възражения и тяхната законосъобразност. Не е налице маловажен случай по ЗАНН, тъй като извършеното от жалбоподателката не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такива нарушения, напротив жалбоподателката многократно е предупреждавана, както от кмета, така и от страна на служителите на БАБХ, но въпреки това не е преустановила отглеждането на животни, нито на конете за които има разрешение до предвидената в него бройка, нито на констатираните кучета.

           Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения, но АНО е наложил средния размер за такова нарушение, като не се е мотивирал защо приема, че следва да се наложи такъв размер. Съдът намира, че доколкото нарушението е извършено за първи път, следва да се наложи минимално предвидената в закона санкция, а именно глоба в размер на 150 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 54/06.12.2018 г., издадено от Директор на ОДБХ – гр. Сливен, с което на Л.А.Ъ. с персонален номер ********** е наложено административно наказание  ГЛОБА  в  размер  на   500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137 ал. 1 от ЗВМД и чл. 101 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 41/10.12.2008 г.  като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 500 лв. на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

   

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: