№ 58
гр. Тетевен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100007 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.„
Ищцата излага,че е страна по договор за кредит с ответника
№**********/18.06.2020г,като получава сума в размер на 430.00 лева,на 22.06.2020г
сключва анекс за допълнителна сума,като по договора и анекса трябва да заплати такса за
експресно разглеждане в размер на 250.83 лева.Счета ,че не дължи тази сума.На първо място
недължима на основание чл.10а от ЗПК е таксата експресно разглеждане ,тъй като
възможността за събиране на такса и комисионни за допълнителни услуги не се допуска от
закона.Така претендираната сума е в явно противоречие с добрите нрави.Предвидената
такса за бързо разглеждане е и неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП,тъй като
същата е необосновано висока.С така търсената такса за експресно разглеждане се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че ищцата не дължи на
ответника сума в размер на 250.83 лева,незаконосъобразно търсена като такса за експресно
разглеждане вследствие на сключен договор за кредит №**********/18.06.2020г.,на
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,и неспазване на чл.22,вр. С чл.10а,чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.По делото са приложени писмени становища от ответника,в които са изразени
становища за неоснователност на предявения иск.
От представените поделото писмени доказателства съдът приема за установено
следното:
1
Приложен е договор за кредит №**********/18.06.2020г,сключен между
страните,съгласно който на ищцата е предоставена главница в размер на 430 лева,а като
обща сума по кредита за връщане е посочена сумата от 550.40 лева.В договора е посочена
сума в размер на 105.91 лева, за такса експресно разглеждане.
Приложен е анекс към договора от дата 22.06.2020г,в който е посочен размер на
кредита от 1.180 лева,както и такса експредно разглеждане в размер на 144.92 лева.За дата
на връщане на общата дължима сума е посочена 18.07.2020г.
От изразените становища по делото съдът приема,че между страните не е налице
спор досежно факта на възникнали облигационни правоотношения с источник цитирания
договор за кредит от 18.06.2020г,с анекс към същия от 22.06.2020 година.
При така изложената лаконична фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съдът приема,че за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита,в
предвид представените данни за договорни отношения между страните ,както и изразеното
становище от ответника в хода на производството.
Представеният неподписан договор за кредит него не установяват наличието на
електронно заявление, направено от ищцовата страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ. Такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал.
3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В
конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни
документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на
договор за кредит от разстояние.
2
Горното води до извод, че сключеният договор за кредит № **********/18.06.20202
г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 11
ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Начислената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредита не се дължи, тъй
като договорът е недействителен, а липсват доказателства, че ищцовата страна е направила
волеизявление за поемане на обсъжданото задължение.
Въпреки изрично дадените от съда указания, че ответникът носи тежестта за
доказване сключването на договор за кредит и анекс към него с ответника, не са
своевременно направени съответни доказателствени искания в първоинстанционото
разглеждане на делото.
Спрямо процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на ЗПК /чл.9 и
следв./, видно от които същият е консенсуален договор, за разлика от договора за заем, и
формален с оглед на предвидената в чл.10 писмена форма за действителност. Доколкото в
настоящия случай се касае за договор, съставен по реда на ЗПФУР чрез съставяне на
електронен документ, като съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма
се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Поради липсата на доказателства, както е изложено по-горе, че ищецът е автор на
електронното изявление за сключване на процесния договор, не е доказано и възникването
на твърдяното облигационно правоотношение въз основа на договор за кредит, който се
счита сключен от момента на постигане на съгласие.
Освен изложените доводи: На основание чл. 10а от Закона за потребителските
кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че
ответното дружество – кредитодател няма правото да претендира заплащане от страна на
кредитополучателя на такса за експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която
противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит.
В предвид горните съображения предявеният отрицателен установителен иск следва
да бъде уважен.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.45 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
3
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 300.00 лева,на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищцата ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 50.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124,ал.1 от ГПК, че хх И. от град
Ябланица,Лов.обл.,не дължи на „4 финанс“-ЕООД,с ЕИК:**********,със седалище и адресп
на управление в град София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,преидставлявано от З.С. Р.
и АРМ. М., сумата от 250.83/двеста и петдесет лева и осемдесет и три
ст./лева,представляваща такса за експресно разглеждане по договор за кредит
№**********/18.06.2020г и Анекс към договора от 22.06.2020 година,сключени между
„4финанс“-ЕООД-София и В. Т. ИВ. от град Ябланица,Лов.обл.
ОСЪЖДА, „4 финанс“-ЕООД,с ЕИК:**********,със седалище и адрес на управление
в град София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,преидставлявано от З.С. Р. и АРМ. М.,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, да заплати на В. Т. ИВ.,ЕГН:********** от град
Ябланица,Лов.обл.,със съдебен адрес в град Пловдив,сумата от
50.00/петдесет/лева,представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „4 финанс“-ЕООД,с ЕИК:**********,със седалище и адрес на управление
в град София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,преидставлявано от З.С. Р. и АРМ. М.,да
заплати на адвокат Д.В. М.,-АК-Пловдив,с адрес на кантората в град
Пловдив,бул.“Пещерско шосе“ №81,ет.3,ап.Б,за осъществена правна помощ по реда на
чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
300.00/триста/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4