.68
/населено място/, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110140940 по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца Г. СТ. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „фирма
АД сумата от 722,50 лева, представляваща 1/3 част от общата сума от 2167,49
лева, начислена по фактура № .............../07.11.2017 г. поради погасяването й
по давност.
В подадената искова молба ищецът Г. СТ. Т. поддържа, че не дължи
претендираната от ответника сума в качеството му на наследник на Лиляна
Илиева Стефанова поради липса на облигационни отношения, липса на
законово основание за едностранна корекция и погасяване на вземането по
давност. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „фирма АД подава отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Сочи, че в случая е приложим институтът на общата 5-годишна давност, тъй
като отричаното от ищеца вземане не е за периодично издавани фактури за
потребена ел. енергия, а е установено по специално предвиден ред по ПИКЕЕ.
Счита, че решението по отхвърления отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата прекъсва давността за вземането. Моли съда да
отхвърли иска. Счита, че разноски на насрещната страна не се дължат.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане съществува, както и че за периода от настъпване
1
на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че оспореното от ищеца
вземане съществува, за което страните са обвързани от влязло в сила Решение
№ 106984/04.05.2019 г. по гр. дело № 90112/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 169
състав, потвърдено с Решение № 261020/05.11.2020 г. по в. гр. дело №
13484/2019 г. по описа на СГС, ГК, IV-Б въззивен състав. С посоченото
решение съдът е отхвърлил предявените от Т.Г.С., ЕГН **********, Г. СТ. Т.,
ЕГН ********** и А.Г.С., ЕГН **********, всички с адрес: /населено място/
срещу „фирма“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление:
/населено място/, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
за установяване недължимост на сумата от по 722,50 лв. за всеки от ищците
(общо – 2 167,49 лв.) – представляваща коригирана стойност на електрическа
енергия по партида с кл. № ......., за периода 04.08.2017 г. – 01.11.2017 г., за
която сума е издадена фактура № .............../07.11.2017 г.
С оглед силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение
по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, в настоящото производство не могат да
бъдат пререшавани въпросите, касаещи съществуването на процесното
вземане, както и правото на ответника за извършване на едностранна
корекция. Предмет на делото и единствен спорен по делото въпрос е
наведеното ново обстоятелство за недължимост на сумата – погасяване на
вземането по давност.
В разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвидено, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, а чл. 111, б. „в“ ЗЗД сочи, че с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви.
Настоящият състав изцяло споделя тайната и безпротиворечива съдебна
практика, съгласно която начисляването на суми по корекционна процедура е
отклонение от типичното развитие на договорните отношения и не съставлява
цена на месечно, периодично отчитана доставена ел. енергия. В случая не е
налице повтарящо се задължение с определяем размер, а еднократно
начислена сума, поради което и вземането не е периодично и не се погасява с
краткия тригодишен срок. Съгласно фактурата падежът на вземанията по нея
е 20.11.2017 г. и към датата на устните състезания петгодишният давностен
срок не е изтекъл.
2
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва
да се отхвърли като изцяло неоснователен.
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът. В полза на
„фирма АД следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ
съобразно извършените от процесуалния представител правни действия,
материалния интерес и фактическата и правната сложност на спора.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. СТ. Т. , ЕГН ********** с адрес
/населено място/, ул. „....” . срещу „фирма“ АД, ЕИК ............. със седалище и
адрес на управление /населено място/ район ..., бул. „...” № ..., ... отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК за недължимост на
сумата от 722,50 лева, представляваща 1/3 част от общата сума от 2167,49
лева, начислена по фактура № .............../07.11.2017 г. поради погасяването й
по давност като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. СТ. Т., ЕГН ********** с адрес /населено място/, ул. „....”
. да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление /населено място/ район ..., бул. „...” № ..., ... на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 150,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3