№ 1155
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Пролетка А.
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 96/22.12.2023 г., постановено по т. д. № 107/2022 г. по
описа на ОС-Враца ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на С. Б. И., на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени и които
ще търпи занапред вследствие смъртта на Б. С. Б. настъпила в резултат на
ПТП от 26.12.2021 г., причинено от водач на МПС, за което е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
20.03.2022 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. Ответникът е осъден да
заплати на адв. Ж. Д. Д., на основание ч.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 5 450 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред първата инстанция на С. Б. И., съобразно уважената
част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 11 130 лв., представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати по
сметка на ОС-Враца, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 400 лв.,
представляваща държавна такса.
С определение № 36/09.02.2024 г., постановено по същото дело по
реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение
на съдебното решение в частта за разноските.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
1
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно ППВС
№ 4/1961 г. нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения – родители, изоставили децата и обратно, съпрузи, живеещи в
дълга фактическа раздяла и др., защото е явно, че те не понасят никакви
неимуществени вреди. Поддържа, че в доказателстевана тежест на ищеца е да
установи правопораждащите факти. Наличието на близко родство не е
достатъчно да обоснове право на обезщетение, а е необходимо да се докаже
вреда и близки отношения приживе между починалия и преживелия го
роднина. Разпитаните свидетели на ищеца Б.а и Н. водят дела с ответника.
Разпитана е и свидетелката Н., която работи в социалния дом, в който Б. Б. е
първоначално настанен. От показанията й се установява, че същият е бил
изоставен от родителите си и никой от тях не го е посещавал в дома. Б. Б. е
споделял, че не чувства баща си като такъв, тъй като се държал лошо с него
като малък, биел го, в резултат на което започнал да заеква. Казал, че иска да
бъде вписан в регистъра за осиновяване и да има друго семейство. След като
Н. станали приемни родители на Б. Б., той се обръщал към тях с „мама“ и
„тате“ и останал да живее при тях след навършване на 18-годишна възраст.
Ищецът никога не е посещавал Б. Б., не е контактувал с него по телефона. Не е
пожелал да отиде в Испания при баща си, а е заминал да работи в Германия.
Счита, че показанията на свидетелката Н. кореспондират с тези на свидетеля
Н., както и със събраните по делото писмени доказателства относно
настаняването на Б. Б. по реда на Закона за закрила на детето. Настаняването
на детето извън семейството е било постановено поради невъзможността на
ищеца да осигури необходимите битови, финансови и социални условия за
отглеждане на детето. Излага съображения, че неправилно решаващият съд е
приел, че ищецът е понесъл тежко загубата на сина си, тъй като не е
съобразил, че показанията на свидетелите Б.а и Н. противоречат на
показанията на останалите свидетели. Счита, че са и житейски нелогични,
както и не кореспондират с афишираното поведение на ищеца. Поддържа, че
оценката на Б. Б. на отношенията му с ищеца като родител, когото не приема
като баща и е в лоши отношения с него, не следва да се игнорира.
Същевременно решаващият съд не я е обсъдил в мотивите на обжалваното
съдебно решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца С. Б. И..
Депозирана е насрещна въззивна жалба от ищеца срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лв. Счита, че по делото са
установени всички правопораждащи факти на претендираното право.
Неправилно решаващият съд е приел, че пълноценни и силни отношения на
2
привързаност не са установени между ищеца и починалия му син. Макар
последният да е бил настанен в социален дом, а впоследствие в приемно
семейство, връзката със сина му не е прекъсвана. По делото се претендират
обичайните вреди от загуба на дете. Счита, че решаващият съд не е съобразил
ангажираните по делото доказателства относно претърпените от ищеца болки
и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
предявения иск за сумата от 150 000 лв. Претендира сторените по делото
разноски.
Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определението,
постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение
молбата му за изменение на решението в частта за разноските и отмяна на
възложените в негова тежест разноски на ответника. Излага съображения, че
ответникът няма право на разноски, тъй като не е доказано по делото такива
реално да са направени. Заплатено е адвокатско възнаграждение в полза на
адв. М. Г., който не е представлявал ответника, а последният е представляван
от адв. А. И.. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да
отмени решението в частта, с която в тежест на ищеца са възложени сторените
от ответника разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС-Враца е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 26.12.2021 г., около 17.10 ч. на път II-15 (Враца-Борова-
Мизия-п. к. Сараево-Оряхово), в района на км.16+000 водачът на лек
автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № ******** И. Н. Л., поради
движение със скорост, несъобразена с пътните условия, за да спре при
възникнало препятствие на пътя, губи контрол върху автомобила, с което е
допуснала ПТП, при което е причинена смъртта на возещия се в автомобила
пътник на предна дясна седалка Б. С.в Б.. Ищецът бил баща на пострадалия.
За посочения лек автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, действала към датата на ПТП. Твърди, че е
претърпял неимуществени вреди от смъртта на сина му, които търпи и
понастоящем и ще търпи занапред. На 04.03.2022 г. е заявил претенция пред
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова не било
изплатено към момента на завеждане на делото. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 20.03.2022 г. до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва и размера на
исковата претенция, която счита, че не отговаря на икономическите условия в
страната и се явява прекомерна. В условията на евентуалност е заявено
3
възражение за съпричиняване от стана на пострадалия, който не е използвал
предпазен колан като пътник на предна дясна седалка в автомобила. Оспорва
и претендираната от ищеца лихва, тъй като за застрахователя не е налице
задължение да се произнася по претенция на база на представените от
молителя писмени доказателства, като от него са изискани други документи,
установяващи събитието в неговата пълнота. Такива обаче не са били
представени от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, издадена от дежурни автоконтрольори ПТП от сектор ПП
при ОД МВР – Враца, на26.12.2021 г., около 17.10 ч., на път II-15 (Враца –
Борован – Мизия – п. к. Сараево – Оряхово), в района на 16+000 км. е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. №
********, собственост на И. Й. Н. и управляван от И. Н. Л. и Б. С.в Б. –
пътник на предна дясна седалка на МПС. В резултат на ПТП е убит пътника
на предна дясна седалка, а водачът е ранен, транспортиран до УМБАЛ „Света
Анна“, гр. София, с черепно-мозъчна травма. Като обстоятелства и причини за
ПТП е посочено, че са в процес на изясняване. В констативния протокол е
удостоверено, че за лекия автомобил е представена застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна за
периода 14.09.2021 г. – 13.09.2022 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Б. С. Б.
починал на 26.12.2021 г., както и удостоверение за родствени връзки ищецът
С. Б. И. е баща и законен наследник на Б. С.в Б.. В удостоверението за
наследници е посочено, че Б. Т. Н. е едноутробен брат на Б. С.в Б..
Ищецът е изпратил по пощата претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получено
на 14.07.2022 г., предвид представеното известие за доставяне. Претенцията е
заявена във връзка с процесното ПТП. С писмо от 18.05.2022 г. ответникът е
отправил искане до ищеца и представляващия го адвокат представяне на
допълнителни документи относно настъпилото ПТП.
От показанията на разпитаната пред ОС-Враца свидетелка П. С. Б. –
дъщеря на ищеца и ищец по иск по чл.432 КЗ срещу ответника, се установява,
че до 13-годишна възраст е живеела заедно с ищеца, след което била настанена
в дом за деца от семеен тип поради финансовата невъзможност на родителите
й да я отглеждат. От 2015 г. ищецът работел в Испания, но си идвал в България
за ваканцията, да види близките си. И понастоящем ищецът живеел в Испания
последно идвал в България през м.12.2022 г. по повод смъртта на брат й, след
неговото погребение за 40 дни от смъртта му. След това си заминал. Брат й
починал на 26.12.2021 г. Ищецът искал да присъства на погребението, но
личната му карта била с изтекъл срок и затова им изпратил пари за
погребението. Ищецът бил много зле психически, постоянно плачел. През
цялото погребение на Б. ги държал на телефона. След като си дошъл, веднага
отишли на гробищата и плачели постоянно. Ищецът не искал да празнува
4
никакви празници, включително рождения си ден. Почти всеки ден ходели до
с. Бели Извор, за да може ищецът да ходи на гробищата. Ищецът винаги
плачел, особено като види по – малкия брат на свидетелката, който имал
огромна прилика с Б.. До навършване на 14-годишна възраст за свидетелката
и Б. се грижили техните родители. Както свидетелката, така и Б. били
настанени в социален дом. Ищецът идвал всяка седмица и ги взимал за събота
и неделя, както и за Коледа, Нова година и ваканциите. Б. бил в такъв дом през
2014 г. – 2015 г., след което бил при приемно семейство. Тогава ищецът
заминал за Испания и не е виждал Б.. Поддържал контакти с тях през
интернет. Плановете на Б. били да живее постоянно в България, евентуално да
отиде в чужбина, за да работи и спечели пари, с които да си построи къща и да
се отдели и живее самостоятелно. Ищецът канил Б. в Испания, за да живее
там постоянно, но той отказал. Ищецът винаги се интересувал от Б. и
свидетелката. Приемната майка на Б. – И., работела в дома. Преди смъртта му
Б. живеел в гр. Враца, в апартамента на неговата приятелка. Преди инцидента
Б. бил на Коледно парти. Тогава се обадил ищеца на по – малкия им брат и
като разбрал, че Б. е там, поискал да говори с него. Свидетелката и по –
малкия им брат Б. съобщили на ищеца за смъртта на Б.. Той започнал да пищи
и плаче, бил много разстроен. Свидетелката и брат й Б., с финансовата помощ
на ищеца, направили паметник на Б.. Ищецът изпитвал вина, че са били
отглеждани в домове за деца от семеен тип. Преди да заживее с приятелката
си, Б. живеел в приемното семейство на Ц. и И..
Свидетелят Б. Т. Н. е дал показания, че ищецът бил негов биологичен
баща според него и майка му. До 2010 г. живеел с ищеца, след което бил
настанен в социален дом, тъй като родителите му нямали възможност да се
грижат за тях. Били общо 6 деца. Ищецът заминал да работи в Испания през
2015 г. Тогава настанили свидетеля в приемно семейство на И. и Ц.. Макар, че
били по домове заедно с Б., останали близки с ищеца. Последният идвал
често да ги посещава, всяка ваканция и всяка неделя, в която имал
възможност, ги посещавал. Преди инцидента Б. живеел в гр. Враца, заедно с
приятелката си. Преди инцидента били заедно в с. Бели Извор и празнували
Коледа. Тогава се обадил ищца и разговарял със свидетеля и с Б.. Разговаряли
като баща и син, нямали конфликти. Приемната майка на Б. И., работела в
социалния дом. Ищецът тъгувал за Б., споделял със свидетеля, че му е тежко.
Често разговаряли за него. Свидетелят и сестра му съобщили на ищеца за
смъртта на Б.. Първите 10 минути той бил без реакция, а след това си излял
душата пред тях. Плачел, изпитвал силни емоции, било му тежко. Успял да си
дойде в България седмица след погребението и стоял до 40 дни от смъртта на
Б.. Всеки ден ходел на гробището, скърбял. Помогнал финансово за
погребението, както и за изработването на надгробен паметник. Винаги,
когато разговарял с ищеца, последният все си спомнял за Б.. По време на
погребението непрекъснато поддържал телефонна връзка с тях. Преди да
навърши 18 години Б. помагал на Ц. в работата му. Бил майстор на покриви. Б.
се обръщал към приемните си родители с „майко“ и „татко“, но не го
5
чувствал. Не се чувствал добре в приемното семейство, защото го тормозели
физически и психически. Докато живеели в социален дом и ищецът бил в
Испания, той искал да ги вземе при него. Някои искали да отидат при него,
други – не. Не можел да ги вземе за постоянно при него, тъй като нямал
собствен дом. Ц. и И. не разрешавали на Б. да разговаря с ищеца, но въпреки
това не успели да разрушат връзката между Б. и останалите му братя и сестри.
Пред ОС-Враца е разпитана свидетелката И. Й. Н., която води дело с
ответника за обезщетение по чл.432 КЗ. От показанията й се установява, че
познавала Б. от 2010 г. – 2011 г., когато бил настанен в социалния дом, в който
работела. Той бил изоставен – преди това бил настаняван и в други домове.
Докато бил в дома, в който свидетелката работела, никой от неговите
родители не го е посещавал. Идвали бабата и дядото по майчина линия.
Докато Б. бил в дома, свидетелката никога не е виждала неговия баща да идва,
за да го види. Б. отказвал да говори за баща си и казвал, че той не му е баща,
независимо, че му е биологичен баща. Споделял, че баща му пиел, карал до да
работи заедно с него – бил пастир на стадо кози. Б. заеквал, когато се
притесни. Обяснил на свидетелката, че когато бил малък, ищецът го ударил в
главата с юмрук, кракът и ръката му изтръпнали и оттогава заеквал. Всички
братя и сестри на Б. били настанени в социалния дом. Социални работници
идвали при тях и ги питали дали искат да бъдат осиновени, Б. бил съгласен.
Когато бил на 12, 13 години споделил, че иска да има друго семейство. След
като станали негово приемно семейство, Б. искал да вземе тяхната фамилия.
Обръщал се към тях с „мама“ и „тате“. След навършване на 18 – годишна
възраст, Б. продължавал да живее при тях, по негово желание. Седмица преди
инцидента Б. си намерил работа и затова живеел временно при родителите на
неговата приятелка. Преди това живеел при тях. Б. не искал да поддържа
връзка с баща си, както и ищецът не му е звънял. Не са забранявали на Б. да
бъде посещаван от родителите му, но те не са идвали. След навършване на 18-
годишна възраст Б. отишъл с Ц. в Германия, за да работят. Б. не е споделял със
свидетелката да е получавал морална или материална подкрепа от баща си.
Пред свидетелката е споделял, че не иска да чува за него. Казвал, че е
изоставен от родителите си. Решили да станат приемни родители на Б., защото
той им казал, че иска да го осиновят. От Б. знаела, че е бил настаняван и в
други социални домове. Станали негови приемни родители, когато бил на 13-
14 години. Ищецът не е присъствал на погребението на Б.. Не са се срещали.
Почели 40 дни от смъртта на Б. в с. Бели Извор, на гроба му. За погребението
платил някой от роднините на Б.. Ищецът не е присъствал на 40 дни от
смъртта на Б.. На 25.12.2021 г. празнували заедно Коледа. Тогава Б. не е
разговарял с баща си.
Разпитан е и свидетелят Ц. В. Н., който води дело с ответника за
обезщетение по чл.432 КЗ. От показанията му се установява, че е бил приемен
родител на Б. от 2013 г. до смъртта му. Имали добри отношения. Преди това Б.
бил настанен в социалния дом, в който работела съпругата му. Познавал го
преди това, защото съпругата му го водела у тях за почивните дни, когато
6
имала възможност. Била привързана към него. Б. им споделял, че родителите
му не са го търсили, а са го изоставили. Докато живеел с тях, родителите му не
са го търсили, не са се обаждали. Б. също не правил опити да се свърже с тях.
Споделял, че родителите му са го тормозели, баща му го карал да ходи с него,
да пасат кози. Споделял, че баща му пиел и всички се страхували, когато бил
пиян. Ищецът не присъствал на погребението на Б., както и на отбелязването
на 40 дни от смъртта му. На 25.12.2021 г. Б. и приятелката му били в дома на
свидетеля. Ищецът не се е обаждал, за да го поздрави. Свидетелят не е чувал
някога родителите на Б. да го търсят за празници, за рожден ден, за бала му.
Свидетелят и съпругата му се грижили да осигурят на Б. дрехи и храна.
Веднъж ищецът взел Б. за Коледа, когато още бил в социалния дом. Завел го в
село до Мездра, за да гледа стока на някакъв човек. Б. се обадил по телефона
на съпругата на свидетеля и със съгласието на баща му го взели от там. След
това не е виждал ищеца.
С решение № 786/12.10.2010 г., постановено по гр. д. № 4113/2010 г.
по описа на Врачански районен съд, седми граждански състав, е допуснато
настаняване на Б. С.в Б. в семейството на П. Н. А. и Б. О. А., за срок от една
година или до промяна в обстоятелствата, довели до настаняването му. В
мотивите на решението е посочено, че Б. С. Б. заедно с трима братя и една
сестра, се отглеждали от баща им в изоставена къща без ток, вода и вещи от
първа необходимост. Майката живее в Италия и само веднъж е изпратила
финансова помощ. Предложено е настаняване в семейството на П. Н. А. и Б.
О. А. – баба и дядо на детето, по тяхна молба. Производството по делото е
образувано по молбата на Дирекция „Социално подпомагане гр. Враца.
Установено е трайно неполагане на грижи за детето от страна на неговите
родители.
С решение № 70/30.03.2011 г., постановено по гр. д. № 169/2011 г. по
описа на Белослатински районен съд, втори граждански състав, е прекратено
допуснатото с горепосоченото съдебно решение настаняване на детето Б. С.в
Б. в семейството на Б. и П. А. (баба и дядо по майчина линия) и е настанен в
Център за настаняване от семеен тип в с. Борован до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на настаняването. В мотивите
на решението е посочено, че детето изразило съгласие за бъде настанено в
ЦНСТ-Борован. Със заповед № ЗД-РД-01-0190/14.10.2010 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца е прекратено временното
настаняване на детето в семейството на Б. А. поради здравословни проблеми
на същата, които налагат постъпването й в болница, а П. А. няма възможност
да се справи с отглеждането на детето. Бащата С. Б. не се е явил и не е взел
становище по молбата, не е ангажирал доказателства.. установено е, че бащата
не притежава необходимият родителски капацитет и не осигурява
задоволителни условия за отглеждането на детето.
С решение № 230/29.10.2013 , постановено по гр. д. № 911/2013 г. по
описа на Белослатинския районен съд е прекратено допуснатото с решението
на РС-Враца настаняване на Б. С.в Б. в ЦНСТ с. Борован и го реинтегрира в
7
семейството на професионални приемни родители И. и Ц. Н. от с. Борован. С.
Б. И. не се е я вил и не е взел становище по молбата, депозирана от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Бяла Слатина. Б. С.в Б. е заявил, че в приемното
семейство се чувства по – добре отколкото при родителите му. задоволен е с
всичко, добре се разбира с децата на приемните родители, имал собствена стая
в дома им. Изразил е нежелание да контактува с родителите си, защото са го
изоставили в социален дом. Изразил е желание и съгласие да остане в
приемното семейство на Ц. и И. Н. до навършване на пълнолетие. Няма
близки роднини, които да полагат грижи за него.
С решение № 19/20.01.2015 г., постановено по гр. д. № 883/2014 г. по
описа на Белослатински район съд, втори граждански състав, Б. С.в Б. е
настанен в приемно семейство на И. на И. Н. до завършване на средното му
образование или настъпване на законни основания за прекратяване на
настаняването. В решението е констатирано, че родителите на детето са се
дезинтересирали от него, не осъществяват никакъв контакт и живеят в
чужбина. Б. С.в е заявил, че от 2013 г. се отглежда в приемното семейство Н.,
при които се чувства много добре Разликата с грижите в социалната
институция била много голяма. Приемните му родители му осигурявали
всичко необходимо. Не контактувал с биологичните си родители. Изразил е
категорично желание да остане в приемното семейство до завършване на
средното си образование, като се обучава в ПГ „Коста П.“, с. Борован.
От заключението на вещото лице инж. Г. В. по изслушаната пред ОС-
Враца комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се
установява, че ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието, при сухо
време, с нормална видимост на път II-15, гр. Враца-с. Борова, на 16+000 км. В
землището на с. Мраморен. Лекият автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. №
******** се е движил в посока гр. Враца - . Борован, в дясна лента на
платното за движение. Към момента на възникване на опасността – удар в
животно, скоростта е била 135, 8 км/ч. Водачът се е движил с включени дължи
светлини, осигуряващи му видимост напред пред лекия автомобил в
границите от 130-140 м., в която зона на видимост водачът е можел да види и
забележи опасността, в рамките на осветената само от фаровете на автомобила
зона. Водачът е имал техническа възможност да види и възприеме
находящото се на пътното платно животно, да реагира чрез аварийно спиране,
но поради високата скорост и закъсняла реакция на аварийно спиране удря
животното, преминава през десния банкет и находящата се до него водосточна
канавка, като с предно дясно колело се удря във външния горен ръб на
канавката, завърта се рязко в посока на часовниковата стрелка и с лява
странична част в областта на предна лява врата и средна лява колонка се удря
в масивни дървета и се установява в покой до тях. причина за настъпилото
ПТП е движение на автомобила със скорост от около 135, 80 км/ч. с включени
дълги светлини, както и загуба на контрол върху управлението на автомобила
от страна на водача му при поява на препятствие. В заключението са описани
получените травматични увреждания от Б. С.в Б.. Прието е, че причина за
8
смъртта му е остро настъпила сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност
вследствие на съчетаната травма. Вещите лица приемат, че е налице причинно
– следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия, както
и че е бил без поставен предпазен колан. Пояснено е, че предпазните колани
не защитават посоката и движението на главата на пътника, горните крайници
и долната част на долните крайници. Не предпазват тялото от наранявания при
наличие на деформация на части от купето в посока вътрешността, каквито са
установени в случая. Предвид високата скорост на движение на лекия
автомобил в момента на инициалния удар в дървото с направление на ударен
импулс почти перпендикулярно на надлъжната ос на лекия автомобил,
допълнително последвали вторични удари в други съседни дървета и
механизма на ПТП, включително степента на деформациите на купето на
автомобила, вещите лица приета, че ефективността на обезопасителния колан
е била незначителна, поради което не е могъл да предотврати фаталния изход.
Всяка седалка е снабдена с фабрично заводски монтиран триточков
обезопасителен инерционен колан, включително предна дясна седалка.
При изслушването им вещите лица са пояснили,че коланът задържа
седалищната част на пътника при челен удар. При страничен удар горната
част може да се измества наляво, надясно и в конкретния случай се е изместил
наляво, поради което и с предпазен колан отново биха настъпили увреждания
по тялото на пътника. Налице е тежка съчетана травма, несъвместима с
живота. При избраната скорост за движение и страничен удар коланът не
изпълнява своята функция да прикрепи към седалката тялото.
Експертното заключение е оспорено от ответника относно изводите
на вещите лица за значението на предпазния колан при процесния механизъм
на ПТП.
Съгласно експертното заключение на вещото лице д-р Ф. Т. –
съдебен лекар, по изслушаната съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни И. Л. не е била под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества,
т. е. лицето е било трезво.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а
насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Изхождат
от легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледани по
същество, въззивната жалба на ответника е основателна, а насрещната
въззивна жалба на ищеца е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
9
на водача на лекия автомобил марка „Ауди“, модел 80, рег. № ******** е
застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от водача без
противопоставянето на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
26.12.2021 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.20,
ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобрази с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и при възникналата опасност за движението – да спре. Не е
изпълнено и задължението, произтичащо от чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране
скоростта на движение да не превишава разрешената скорост, която в случая е
била 90 км/ч., а виновният водач се е движил със 135, 8 км/ч. Доколкото не е
оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, са
налице предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на
виновния водач, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
Спори се между страните в производството дали ищецът има право
на обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят ответник поддържа, че ищецът няма право на
претендираното обезщетение, тъй като е изоставил сина си, поради което не
търпи неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4 ОТ
25.05.1961 г., III, т.2. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най - близките
10
роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. В мотивите е пояснено,
че неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за
тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за неимуществени
вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат
обезщетявани само най - близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи,
че действително са претърпели такива вреди. Затова нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено
увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители,
изоставили децата си и др., защото е явно, че те не понасят никакви
неимуществени вреди.
Налице е спор между страните дали ищецът е изоставил сина си Б.
С.в Б. или не, съответно дали отношенията им са били лоши.
За установяване отношенията между ищеца и неговия син пред ОС-
Враца са изслушани две групи свидетели – сестра и брат на пострадалия,
както и приемните родители на същия. Показанията на тези групи свидетели
са взаимно противоречиви. Същите следва да се ценят по реда на чл.172 ГПК
– като се извърши преценка с оглед на всички други данни по делото и като се
има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Показанията на свидетелите П. Б. и Б. Н. – съответно сестра и
едноутробен брат на пострадалия, относно поддържаните контакти между
ищеца и неговия син, както и създадените помежду им здрави емоционални
връзки, се намират в пряко противоречие с ангажираните по делото
доказателства във връзка с настаняването на пострадалия след 2010 г.
първоначално при неговите баба и дядо по майчина линия, а след това в
център за настаняване от семеен тип, както и реинтегрирането на Б. С.в Б. в
семейство на професионални приемни родители. В тези актове, обсъден по –
горе, се съдържа информация, че в посочените производства бащата С. Б. И.
не е взел участие и не е изразил становище. Б. С.в Б. е изслушван по реда на
чл.15 ЗЗДет., като е изразил нежелание да общува с родителите си, които са го
изоставили. Установено е също така, че родителите му и в частност ищеца са
се дезинтересирали от него, не осъществяват никакъв контакт, живеят в
чужбина.
Предвид родството между свидетелите и пострадалия, наличието на
висящ граждански спор между свидетелката П. Б. и ответника, както и
констатираното противоречие с останалите ангажирани по делото
доказателства, показанията на горепосочените свидетели, ценени по реда на
чл.172 ГПК, относно отношенията между ищеца и сина му, въззивният съд
счита, че са недостоверни, поради което не ги кредитира. В останалата им част
показанията на тези свидетели, свързани с претърпените от ищеца болки и
страдания от смъртта на Б. С.в Б. се ползват с ниска доказателствена стойност.
11
Следва да се отбележи също така, че тази група свидетели нямат преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитани,
свързани с отношенията на ищеца и сина му, доколкото след 2013 г. Б. С.в Б. е
живял в приемно семейство, а и липсват данни преди това да са били
настанени в един и същ център за настаняване от семеен тип и съответно да са
общували помежду си.
Свидетелите И. Н. и Ц. Н. също са страни по граждански спор с
ответника. Те обаче имат преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които са разпитани. Свидетелката И. Н. познава Б. от 2010
г. – 2011 г., когато е настанен в социалния дом, в който работи, общувала е с
него. Свидетелят Ц. Н. се приемен родител на Б. от 2013 г., като го познавал от
по – рано, защото съпругата му го е водила през почивните дни у тях. Техните
показания са логични и последователни, както и са взаимно непротиворечиви.
Те изцяло кореспондират с представените по делото писмени доказателства
относно предоставената на Б. С.в Б. социална услуга и приемна грижа.
Доказателствената стойност на показанията им не се разколебава от
показанията на първата група свидетели, които се ползват с ниска
достоверност по посочените по – горе съображения.
Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че ищецът
трябва да проведе пълно доказване на заявените от него фактически
твърдения, включително за личните му отношения със сина му Б. С. Б., а
ответникът следва да осъществи насрещно доказване, за да разколебае
сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин да осуети
пълното доказване, което следва да осъществи ищецът.
В случая посредством ангажираните показания на свидетелите П. Б.
и Б. Н. не би могло да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че е имал добри отношения със сина си Б. С. Б. които
изпълват дори и минималните стандарти на отношенията родител - дете.
Същевременно от показанията на свидетелите И. и Ц. Н., както и писмените
доказателства относно предоставените на Б. С.в Б. социални услуги и приемна
грижа, се установи, че ищецът е изоставил сина си. Фактът, че до 2010 г. Б. С.в
Б. е живял заедно с баща си не може да обоснове извод в обратната насока,
тъй като релевантни са трайните отношения помежду им към момента на
инцидента. Отделен е въпросът, че пострадалият е живял в лоши условия, без
адекватна родителска грижа от страна на бащата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът няма
право на обезщетение от процесното непозволено увреждане, тъй като ищецът
– биологичен баща на пострадалия, го е изоставил. Това от своя страна
съставлява пречка за присъждане на претендираното застрахователно
обезщетение, предвид задължителните разяснения, дадени с цитираното
ППВС № 4 от 25.05.1961 г. Ето защо доводите на жалбоподателя – ответник в
тази насока се явяват основателни. С оглед на това не следва да се обсъждат
доводите на жалбоподателя - ищец относно обема на претърпените
неимуществени вреди, които следва да се обезщетят от ответника.
12
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
предявеният иск за сумата от 60 000 лв., като искът следва да се отхвърли в
тази му част, като решението в останалата обжалвана част следва да се
потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото в полза на жалбоподателя – ищец следва да
се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 16 080
лв., от които: 6 600 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат във връзка
с депозираната въззивна жалба от ответника, сумата от 9 480 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с депозираната насрещна въззивна
жалба от ищеца, с начислен ДДС. В списъка на разноските по чл.80 ГПК не се
съдържа претенция за присъждане на заплатената държавна такса за въззивно
обжалване.
Ответникът по жалбата – ищец, своевременно е заявил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д.
№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата
и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай минималният размер, установен в нормата на
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 5 450 лв. без ДДС или 6 540 лв. с
ДДС, а за защита срещу насрещната въззивна жалба – 7 850 лв. без ДДС или
9 420 лв. с ДДС. Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
почти равен на минималния размер.
Следва да се отбележи, че съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С 428/22 е разяснено, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
13
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Макар съдът да
не е обвързан от регламентираните в посочената наредба минимални размери
на адвокатското възнаграждение, за да намали същото поради прекомерност,
следва да извърши обоснована преценка на съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, а не
произволно да посочи определен размер на цената на адвокатската услуга.
Предвид усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права на жалбоподателя – ответник във връзка с депозираната въззивна жалба,
както и във връзка с насрещната въззивна жалба, осъщественото процесуално
представителство в проведеното само 1 открито съдебно заседание във
въззивното производство, в което не са събирани нови доказателства,
представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК, ангажиране на
доказателства относно техния размер, дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси и високият размер на обжалваемия интерес се
налага изводът, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като
същото следва да се намали съответно на 5 000 лв. – за процесуално
представителство във връзка с депозираната жалба и 6 000 лв. – за
процесуално представителство във връзка с депозираната насрещна въззивна
жалба от ищеца. Така общият размер на адвокатското възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция възлиза на 11 000 лв.
По изложените съображения и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 вр.
ал.5 ГПК в полза на ЗД „Бул Инс“ АД следва да се присъди сумата от 11 000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство във въззивното производство.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ответника е възложено заплащането на адвокатско възнаграждение
в полза на адв. Ж. Д. Д. в размер на 5 450 лв., както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на ОС-Враца сумата от 2 400 лв. –
държавна такса.
В предмета на делото е включена частна жалба, депозирана от ищеца
срещу определението от 09.02.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
Ищецът депозирал молба за изменение на постановеното по делото
съдебно решение в частта за разноските относно възложените в негова тежест
разноски, сторени от ответника. Молбата е постъпили в срока по чл.248, ал.1
ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – страна в
процеса. Доколкото се иска изменение на съдебното решение в частта
разноските, възложени в тежест на страната, не е необходимо представяне на
списък на разноските по чл.80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално
допустима.
В молбата е заявено оспорване, че присъдените разноски са реално
сторени от ответника. Съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие, страна по този договор е адв. М. Г., на който е изплатено
14
адвокатското възнаграждение. Същевременно последният не е представлявал
по делото ответника, а това е сторено от друг адвокат – адв. А. И.. Счита, че
ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако такова е
заплатено на адв. А. И..
Съгласно посоченото по – горе ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая това
изискване е налице. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен на 07.12.2022 г. между ответника и адв. М. И. Г. с
предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в:
образуване, защита и процесуално представителство по дело № 107/2022 г. на
ОС-Враца, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 15 240 лв.,
платимо по банков път. Съгласно представеното по делото платежно
нареждане уговореното адвокатско възнаграждение е преведено по банков
път. С оглед на това са налице предпоставките за възлагане в тежест на ищеца
на сторените пред първата съдебна инстанция разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както е сторил решаващия съд.
Без значение за отговорността на загубилата делото страна е
обстоятелството дали процесуалното представителство е осъществено лично
от адвоката, който е страна по договора за правна защита и съдействие, или
последният е упълномощил друг адвокат, който да осъществява процесуално
представителство на страната. Касае се за вътрешни отношения между
пълномощниците на страната, които нямат отношение към отговорността за
разноските по делото.
По изложените съображения молбата на ищеца за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските се явява
неоснователна, поради което законосъобразно същата е оставена без
уважение. Ето защо частната жалба на ищеца се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
С настоящото съдебно решение следва да се съобрази изхода от
въззивното производство, поради което и на основание в полза на ответника
следва да се присъди сумата от още 4 770 лв. – сторени разноски в
производството пред ОС-Враца.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 96/22.12.2023 г., постановено по т. д. №
107/2022 г. по описа на ОС-Враца, В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,е осъден да
заплати на С. Б. И., ЕГН **********, с адрес с. ***, област ***, ул. „***“ № *,
на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от 60 000 (шестдесет хиляди)
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени и които ще търпи занапред вследствие смъртта на Б. С. Б.
15
настъпила в резултат на ПТП от 26.12.2021 г., причинено от водач на МПС, за
което е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 20.03.2022 г. до окончателното изплащане, В
ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на
адв. Ж. Д. Д., на основание ч.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 5 450 (пет хиляди
четиристотин и петдесет) лв., представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред първата инстанция на С. Б. И.,
съобразно уважената част от иска, както и В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, е осъден да заплати по сметка на ОС-Враца, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лв.,
представляваща държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от на С. Б. И., ЕГН **********, с адрес
с. ***, област ***, ул. „***“ № * и съдебен адрес гр. Велико Търново, ул.
„Васил Левски“ № 3, ет.1 – адв. Ж. Д., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени и които ще търпи занапред вследствие смъртта на Б. С. Б.
настъпила в резултат на ПТП от 26.12.2021 г., причинено от водач на МПС, за
което е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/22.12.2023 г., постановено по т. д.
№ 107/2022 г. по описа на ОС-Враца, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН **********, с адрес с. ***, област ***, ул.
„***“ № * и съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет.1 –
адв. Ж. Д., да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 вр.
ал.5 ГПК, сумата от 11 000 (единадесет хиляди) лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство
във въззивното производство, както и сумата от още 4 770 (четири хиляди
седемстотин и седемдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
сторени разноски в производството пред ОС-Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1634/01.03.2024 г.,
депозирана от С. Б. И., ЕГН **********, с адрес с. ***, област ***, ул. „***“
№ * и съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет.1 – адв.
Ж. Д., срещу определение № 36/09.02.2024 г., постановено по т. д. № 107/2022
г. на ОС-Враца, като неоснователна.
Решението е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за сумата над 150 000 лв. до пълния предявен
размер от 200 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17