О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
271
гр.
Перник, 07.04.2020
г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито
заседание на 7 април 2020 г., I-ви въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Роман Николов
Антон Игнатов
като разгледа докладваното от съдия Игнатов в.гр.д. № 160 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба срещу действията на
държавния съдебен изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се разглежда по
реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.
В жалбата на адвокат Б.Б. ***, като пълномощник на
длъжницата по изп.д. № 250/2019 г. на ДСИ при РС- Радомир Б.Б.С., е подадена
срещу постановление от 18.12.2019 г., постановено по същото изпълнително дело, с
което й е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл.527, ал.1 ГПК, се
поддържа, че същата не е осуетявала режима на контакти на бащата с децата Л.В. Х.,
роден на *** г. и В.В.Х., родена на *** г. Жалбоподателката твърди, че
длъжницата е предоставила децата на взискателя на посочената дата- 07.12.2019
г., но те са отказали да тръгнат с него, тъй като от две години същият не се е
появявал пред тях и малкото дете въобще не го помни, Посочила е и двама
свидетели, присъствали на място. Твърди, че държавният съдебен изпълнител не е
отчел този факт и не е положил усилия да срещне страните в кабинета си.
С оглед изложеното се иска съдът да отмени постановлението,
с което е наложена глобата.
Препис от жалбата е връчен на взискателя – В.И.Х., но в
срока по чл.436 ал.3 ГПК не е подал възражение срещу същата.
В обясненията на ДСИ се поддържа становище за
неоснователност на жалбата, като се посочва, че е налице отказ от страна на
длъжницата да предаде децата на посочената дата, поради което не е изпълнила
задължението си и е налице основание за налагане на глоба.
Въз основа на данните от и.д. № 250/2019 г. на ДСИ при РС –
Радомир се установява следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по подадена молба
на 26.09.2019 г. до ДСИ към СРС, за привеждане в изпълнение на решение по гр.д.
№ 66194/2016 г. на СРС относно определения с решението режи на лични
контакти на взискателя с децата Л.В. Х., роден на *** г. и В.В.Х., родена на ***
г.- всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. на първия ден до 18.00
ч. на следващи яден, както и една от двете ваканции- пролетна или зимна, в
зависимост от графика на училището, 30 дни през лятото – несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, на четни години за Новогодишните празници от 30.12,
до 02.01, на нечетна година за Коледните празници от 23.12, до 26.12 и
Великден.
Делото по молба на представителя на взискателя- адв.И.Ц. от
САК е изпратено служебно на ДСИ при РС- Радомир, където е образевано изп.д. №
250/2019 г. Съгласно подадената от взискателя молба, е поискано да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение на длъжницата Б.Б.С., с настоящ адрес:***, за
спазване на режима на личен контакт на бащата с децата, като при неизпълнение е
поискано да й бъде наложена глоба.
С радпореждане от 31.10.2019 г. ДСИ разпоредил да се изпрати
покана за доброволно изпълнениедлъжницата да предостави децата. В съобщението е
отразено също, че при неизпълнение на решението на съда ще бъдат налагани
глоби. Същото е получено на 08.11.2019 г.
С молба вх. № 1685/18.12.2019 г. адв.И.Ц., пълномощник на
взискателя по делото, е уведомил ДСИ, че на 07.12.2019 г. последният е посетил
адреса на длъжницата в с.***, заедно със своя адвокат, но същата е отказала да
предаде децата.
С молба вх. № 13.01.2020 г. адв.И.Ц., пълномощник на
взискателя по делото, е уведомил ДСИ, че на25.12.2019 г. последният е посетил
адреса на длъжницата в с.***, заедно със своя адвокат, но същата е отказала да
предаде децата.
С резолюция от 13.0102020 г. на ДСИ е разпоредено на
длъжницата в тридневен срок да посочи в писмен вид готова ли е да предаде
децата на баща им на 01.02.2020 г. В случай, че в тридневен срок не подаде
писмено становище ще й бъде наложена глоба.
С молба вх. № 68/20.01.2020 г. длъжницата Б.С. е заявила,
че е подготвила децата за срещата им с бащата на 18.01.2020 г., но същият не се
е явил да ги вземе.
Със заявление вх. № 82/29.01.2020 г. длъжницата Б.С. е
заявила, че има готовност да предаде децата на 01.02.2019 г.
Постановлението за налагане на глоба е от 18.12.2019 г.,
като ДСИ е достигнал до извода, че действието, което не може да бъде извършено
от друг, по смисъла на чл.527, ал.1 ГПК, в случая- предаване на деца, не е
извършено от длъжницата, поради което и но основание същия текст е наложена
глоба в размер на 150 лв. ДСИ се е позовал на молбата на взискателя, в която е
отразен отказа на длъжницата да предаде децата.
По делото липсват данни съдебният изпълнител да е изискал
съдействие от Дирекция „Социално подпомагане”.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се
налага от правна страна извода, че жалбата е основателна.
Правото за обжалване на постановлението, с което на
длъжника е наложена глоба е установено в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК,
поради което подадената в срока по чл.436, ал.1 от ГПК жалба е допустима.
Разгледана по съществото си е и основателна по следните
съображения.
С действащия след 01.03.2008
г.
ГПК е възприет диференциран подход в
регламентацията на изпълнението на установени със съдебни решения задължения за
действие или бездействие, като са отчетени специфичните отношения, права и
интереси съгласно Закона за закрила на детето, чл. 8 ЕКПД, засягащи се при
изпълнението на задължения за предаване на дете в сравнение с останалите
случаи, при които се касае за задължение за извършване на незаместимо действие.
Съгласно установения общ способ за принудително изпълнение на незаместими
действия, съдебния изпълнител принудждава длъжника да изпълни като му налага
глоба в размер до 200 лв., а при повторно неизпълнение съгласно чл. 527 ал.3 от ГПК - до 400 лв.
За разлика от тези случаи законодателят в разпоредбата на чл.528 ГПК е установил различен ред и способ за осъществяване
на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и
настоящия случай. Чрез нормата на чл.528, ал.5 ГПК е възприето
разрешението дадено с т.1 от Постановление № 4\62 г. на Пленума на ВС, а именно, че изпълнението на решенията на
съдилищата относно упражняването на родителските права на малолетните и
непълнолетните деца се извършва от съдебните изпълнители чрез фактическо
предаване на детето, а не чрез налагането на
глоби.
Съгласно чл.528, ал.5 ГПК, ако длъжникът не
изпълни доброволно задължението за
предаване на дете или последващо задължение за връщането му съдебният
изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района
или кметството отнема принудително детето и го предава на взискателя. За съдебния изпълнител не съществува възможност да избира
способа за изпълнение – фактическо предаване или принуждаване към изпълнение
чрез налагане на глоби. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа
по чл.528, ал.5 ГПК е обусловено
от предхождащи подготвителни спрямо
ефективното изпълнение действия на съдебния изпълнител по чл.528, ал.1 ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по –
малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и
място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл.528, ал.2 ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на
съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое
място и време е готов да предаде детето и
при необходимост, съгласно чл.528 ал.4 от ГПК, да поиска от Д”СП” съдействие,
включително чрез предприемането на мерки по чл.23 от ЗЗкД и по чл.65 от ЗМВР –
от полицейските органи.
Крайният извод е, че налагането на глоба на длъжника в
рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено
в разпоредбата на чл.528 ал.3 от ГПК като санкция за неизпълнението на
задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК, а не като способ за принудително
изпълнение на задължението за предаване на дете. Респективно, за да наложи
глоба, съдебният изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл.528
ал.1 от ГПК с необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание, от което
за длъжника да е възникнало задължението по чл.528 ал.2 от ГПК и то да не е
изпълнено.
В случая е отправена покана за изпълнение на задължението
по чл.528, ал.2 ГПК, без да е определена конкретна дата, а е уведомена
длъжницата, че следва да изпълнява решението на съда. По отношение на датата
07.122019 г. липсват каквито и да е данни ДСИ да е пристъпил към осигуряване на
реалното изпълнение на задължението за предаване на децата. От доказателствата
по делото не може да се установи, че ДСИ е пристъпил към изпълнение на
07.12.2019 г., което изпълнение да е осуетено от длъжницата. Вместо това е
прието единствено въз основа на молбата на представителя на взискателя, че
длъжницата е отказала да предаде децата и
наложена глоба.
Съответното приложение на разпоредбата на чл.527, ал. 3 ГПК
е предвидено само и изключително във връзка с разпоредбата на чл.528, ал. 2 ГПК. Извън мерките по чл.528, ал.4 и ал.5 ГПК, касаещи подготовката и
осигуряването на реално изпълнение на задължението за предаване на детето, в
изпълнение на установения с влязлото в сила съдебно решение режим на лични
контакти, за съдения изпълнител не съществува друг законов способ за
принуждаване към изпълнение.
Само при извод, че с поведението си родителят, при когото
живее детето, не изпълнява задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК, е налице
основание за налагане на предвидената в чл.527, ал.3 ГПК глоба. Както от
изложените в мотивите на обжалваното постановление, така и от обясненията на
ДСИ по чл.436, ал.3 от ГПК е видно, че глобата в случая е наложена за
неизпълнение на задължението за предаване на деца, което с оглед изложеното
по-горе противоречи на целите на закона и предвидените законови възможности за
съдебния изпълнител.
Съдебният изпълнител е следвало да съдейства съобразно
предвидените в чл.528, ал.4 и ал.5 ГПК мерки, включително принудително - в
случай, че се явява адекватно съобразно интересите на децата, но това не е
сторено. Налагането на глоба в осигуряване на реалното изпълнение на
задължението съобразно посочените текстове на закона е извън правомощията на
съдебния изпълнител, поради което постановлението е незаконосъобразно и следва
да се отмени.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление
от 18.12.2019 г., издадено по изп.д. № 250/2019 г. по описа на ДСИ при РС-
Радомир, с което на Б.Б.С. е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание
чл.527, ал.1 ГПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: