Мотиви към Присъда
№ 66, постановена на 01.03.2018г. по
н.о.х.д. № 79 по описа на Районен съд – Варна за 2017г. на пети наказателен
състав:
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт
по досъдебно производство № 2082 по описа за 2016г. на Четвърто РУ към ОД на
МВР – гр. Варна на В.В.Б. за това, че на 17 срещу 18.03.2016 г., в гр.Б* обл.* при условията на опасен рецидив, след предварителен
сговор с Д.С.Р. и чрез използване на техническо средство - гаечен ключ, отнел чужди движими вещи - 1 бр. акумулатор марка „Искра" на стойност 108.00 лева; 1 бр. малък ъглошлайф марка
„Енхел" на стойност 24.50 лв.; 1 бр. диск за рязане на метал на стойност 0.90 лв.; 1 бр. перфоратор марка
„Бътгет" на стойност 50.00 лв.; 10 бр. гаечни ключове различни размери на стойност 22.50 лв.; 1 бр. комплект гедория средна
марка „Блек ен декер" на стойност 37.80 лв., от владението и
собственост на Д.И.Д. и 1 бр. голям ъглошлайф с
неустановена марка и модел (неработещ) на стойност 17.60 лв., собственост на П.Д.С., от владението на Д.И.Д.,
всичко на обща стойност 261.30 (двеста шестдесет и един
лева и тридесет ст.) лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2
вр.чл.195 ал.1, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.194, ал.1 от НК, както на Д.С.Р. за това, че на 17/18.03.2016 г., в гр.Б*, обл.В*, като непълнолетен, но след като разбирал свойството
и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, след
предварителен сговор с В.В.Б. и чрез използване на
техническо средство - гаечен ключ, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. акумулатор марка
„Искра" на стойност 108.00 лева; 1 бр. малък ъглошлайф марка „Енхел" на стойност 24.50 лв.; 1 бр. диск за рязане на метал
на стойност 0.90 лв.; 1 бр. перфоратор марка „Бътгет" на стойност 50.00 лв.; 10 бр. гаечни ключове различни
размери на стойност 22.50 лв.; 1 бр. комплект гедория средна марка „Блек ен декер"
на стойност 37.80 лв., от владението и
собственост на Д.И.Д., и 1 бр. голям ъглошлайф с
неустановена марка и модел (неработещ) на стойност 17.60 лв., собственост на П.Д.С., от владението на Д.И.Д.,
всичко на обща стойност 261.30 (двеста шестдесет и един
лева и тридесет ст.) лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195 ал.1, т.4 пр.2
и т.5 вр.чл.194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят
на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява своята позиция, че вината на подсъдимите е доказана по безспорен и
категоричен начин в това число и от депозираните пред съда обяснения на подс. Б.,
макар той да твърди, че не е отнемал част от вещите. Пледира на двамата
подсъдими да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” към средния,
предвиден в закона размер, като се отчете тяхната предходна съдимост.
Защитникът на подс. Б., адв. К. моли
съда да приеме, че от съдраните на досъдебното производство доказателства, а и
от тези приобщени в хода на проведеното съдебно следствие не се установявала по
изискуемия от закона начин съпричастността на Б. към деянието, описано в
обвинителния акт –на мястото отсъствали дактилоскопни следи, нямало свидетели –
очевидци на деянието и на обстоятелството, че всички инкриминирани вещи са се
намирали у подс. Б., като за една голяма част от вещите на ДП не били събрани
никакви доказателства, че са се намирали в процесното помещение. По същество
пледира за оправдателна присъда.
Защитникът на подс. Р., адв. В. на свой ред подчертава, че на ДП не са
събрани изискуемите от закона категорични доказателства за съпричастността на
подзащитния й към деянието, описано в обвинителния акт. На първо място излага,
че единствените аргументи на ВРП срещу Р. се изразяват в гласни доказателства –
показанията на полицейските служители, които са изтръгнали сведения от
подзащитния й, който е бил задържан без заповед, манипулиран (за да бъде пуснат
от районното управление), и макар и непълнолетен правата му не са били
обезпечени – на разпита му не е присъствал нито педагог, нито психолог, нито
родител. На следващо място, в хода на проведеното съдебно следствие не се събрали
и доказатлества какви именно вещи е имало в процесния гараж, чия собственост
точно са били те и намирали ли са се всички в помещението към датата на
инкриминираните събития, както и на каква стойност са били те. Пледира
подзащитният й да бъде изцяло оправдан.
Подс. Б. посочва, че желае
делото му да отпадне, а подс. Р., че не знае какво да каже и че го е страх от
съда.
В
предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият Б.
отново заявява, че желае делото му да отпадне, а подс. Р. посочва, че няма
какво да каже.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В.В.Б. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора – гр. Варна, българин,
български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, с ЕГН: **********. Видно
от справката му за съдимост подс. Б. е многократно
осъждан в това число за тежки умишлени престъпления на наказание „лишаване от
свобода“ повече от една година, изтърпяването на които не е било отложено по
реда на чл.66 НК.
Подсъдимият
Д.С.Р. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, не работи,
неженен, с ЕГН: **********, осъждан.
Св.
Д.И.Д. бил собственик на двуетажна къща с гараж, намираща се в гр. Б*, ул. „Л*
№ 18. В гаража на къщата бил паркиран служебният автомобил на свидетеля с марка
„Опел”, модел „Астра”, като там се намирали и множество инструменти на
свидетеля – дрелки, ъглошлайфи и други инструменти, необходими му за да
осъществява работата си като електричар.
На 17 срещу 18.03.2016 г. по неустановен по
делото начин подс. В.В.Б. успял да
проникне в гаража, собственост на св. Д., където забелязал паркирания лек
автомобил, който не бил заключен и решил да отнеме намиращата се в него
акумулаторна батерия.
За целта подс. Б. си послужил с намиращ се в гаража
гаечен ключ, с който разкачил клемите на акумулатора на автомобила марка „Искра"
и го взел. След това излязъл от гаража, като носел акумулатора, който прибрал в
дома си.
На
18.03.2016
г., около 06.00 часа сутринта, св. Д.И.Д.
тръгнал за работа. Когато излязъл от дома си, забелязал, че едната от вратите
на гаража му била отворена.
Влязъл в гаража и установил, че от там липсвали следните
вещи: акумулатор „Искра”; малък ъглошлайф марка „Енхел”; диск за рязане на
метал; перфоратор „Бътгет”; 10 бр. гаечни ключове - различни размери; комплект гедория, средна „Блек ен
декер”. От гаража липсвал и голям, неработещ ъглошлайф, който му бил оставен за
ремонт, като свидетелят няма спомен кога за последен път е виждал вещите (с
изключение на акумулатора) в гаража си, но е сигурен, че в гаража му не е
прониквано друг път.
Св. А.Д.С., рапитан пред
съда, заяви, че описаният голям, неработещ ъглошлайф бил негов, а не на брат му
П., като на св. Д. той бил занесен за ремонт от лице на име Искрен.
Видно
от назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетия
акумулатор възлиза на сумата от 108 лева, а останалите липсващи вещи били
оценени както следва - 1 бр. малък ъглошлайф марка „Енхел” на стойност 24.50 лв.; 1 бр. диск за рязане на метал
на стойност 0.90 лв.; 1 бр. перфоратор марка „Бътгет” на стойност 50.00 лв.; 10 бр. гаечни ключове различни
размери на стойност 22.50 лв.; 1 бр. комплект гедория средна марка „Блек ен декер” на
стойност 37.80 лв., от владението и
собственост на Д.И.Д., и 1 бр. голям ъглошлайф с
неустановена марка и модел (неработещ) на стойност 17.60 лв.
Още
същия ден - 18.03.2016г. св. Д. подал
сигнал за липсващите му вещи до служители на 04 РУП – участък Белослав и Аврен,
като им разяснил, че не може да подаде жалба и да даде показания веднага, тъй
като е служебно възпрепятстван. Въпреки, че нямали започанато официално
досъдебно производство полицейските служители предприели
оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на извършителите на
деянието. В хода на тези мероприятия св. Р. провел на 21.03.2016г. събеседване
с В.Б., който признал за кражбата на акумулатора, като отрекъл да е взимал
други вещи и посочил, че с него е бил и подс. Д.Р..
С протокол за доброволно предаване от 21.03.2016 г. обв. В.В.Б. предал 1 бр. акумулаторна батерия.
На 22.03.2016г. св. Р. провел събеседване и с подс. Р.,
като в протокола било вписано, че то е проведено в присъствието на св. Д.,
който прочел на Р. и казаното от него, но той не се подписал, за да удостовери
отразените обстоятелства.
Разпитан пред съда св. Д. заяви, че е присъствал на
множество разпити на подс. Б. и Р., в които същите разказвали за различни свои
престъпни прояви, като той не помни с
категоричност дали подс. Р. е заявявал да е присъствал и участвал в събитията
от 17 срещу 18 март 2016г., като посочва още, че когато е присъствал на подобни
„беседи” винаги се е подписвал.
На 23.03.2016г. с първо действие по разследването
разпит на св. Д. било образувано ДП № 2082/2016г. за престъпление по чл. 195 НК, по което разпитани като свидетели подс. Б. и подс. Р. потвърдили казаното
от тях по-рано.
Видно от назначената и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, В.В.Б. не страда от психично разстройство
и зависимост към алкохол и наркотични вещества. Към момента на извършване на
деянието на 17/18.03.2016 г. не е бил в „краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието”, като е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно от назначената и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подс. Д.С.Р. не страда от
психично заболяване и зависимост към алкохол и психоактивни вещества.
Психичното му състояние позволява да дава достоверни показания в наказателния
процес. Показанията му са съответни на неговата възраст и интелект. Р. се поддава
в по-голяма степен на внушение, макар че е формирал вътрешен конфликт, но не
може сам да се справи и го разреши. Придобил е навици в субгрупата и трудно
може да ги разгради.
Изложената фактическа обстановка се
установи от всички събрани по делото доказателства, а именно гласните такива
– обясненията на подс. В.В.Б. (досежно отнемането на
акумулаторната батерия), дадени пред настоящия съдебен състав, частично от
показанията на св. М.А.Р., дадени в съдебната фаза на производството и дадени
на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, от
показанията на свидетеля Денчо И.Д. депозирани пред съда и дадени на
досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал.5 НПК, от
показанията на св. П.Д.С., дадени пред съда, от показанията на св. С.Д., дадени
пред съда, както и от показанията на св. А.Д.С., дадени пред съда, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства - протокол за
доброволно предаване от 21.03.2016г., фактура и гаранционна карта за
акумулаторната батерия на името на Д.И.Д., предсъдебен
доклад за подс. Д.С.Р., справки за съдимост за двамата подсъдими, заключенията
по назначените съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, както и заключението по назначената съдебно-оценителна
експертиза.
За да приеме изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прецени наличните по делото гласни доказателства като
ги обособи в четири основани групи.
На първо място, съдът обсъди
показанията на свидетелите Д.И.Д., П.Д.С. и А.Д.С., които прецени като изцяло
достоверни, тъй като свидетелите изнесоха пред съда в максимално пълна степен
възприятията си за случилото се.
В резултат на тези показания съдът прие за
установена липсата на всички инкриминирани вещи, като обаче доколкото св. Д. не
беше категоричен в кой момент е виждал за последно всички описани вещи в гаража
си, то в случая не може да се приеме в изискуемата категорична степен, че
именно подсъдимите са отнели от гаража 1 бр. малък ъглошлайф
марка „Енхел” на стойност 24.50 лв.; 1 бр. диск за
рязане на метал на стойност 0.90 лв.; 1 бр. перфоратор марка „Бътгет” на стойност 50.00 лв.; 10 бр. гаечни
ключове различни размери на стойност 22.50 лв.; 1 бр. комплект гедория средна марка „Блек ен декер” на стойност 37.80 лв., както
и 1 бр. голям ъглошлайф с неустановена марка и модел
(неработещ) на стойност 17.60 лв. Наред с това от показанията на св. П.Д. се
установи, че не той както е записано в обстоятелствената част на ОА е оставил
големия ъглошлайф за ремонт, а това е сторило друго
лице – Искрен, който пък го получил от брата на П. – св. А.С.. Разпитан като
свидетел А.С. на свой ред заяви, че процесния ъглошлайф е не на брат му П., а негов (противно на
отразеното в обстоятелствената и диспозитивната част
на ОА) и същият никога не го е виждал в гаража на Д., като единствено знае, че
същият му е бил занесен за ремонт. Единствената вещ за която от показанията на
св. Д. се установи, че се е намирала в гаража в процесната
вечер – 17 срещу 18 март 2016г. е акумулаторната батерия за лекия автомобил
„Опел Астра“, марка „Искра“, за който по делото са
налице документи за собственост – фактура за закупуване и гаранционна карта,
издадена на името на св. Д.. Именно тази акумулаторна батерия е била и
предадена от подс. Б. с наличния по делото протокол
за доброволно предаване от 21.03.2016г.
На следващо място, съдът е длъжен
да обсъди показанията на св. И.Р.С., които не използва при изграждане на своите
фактически изводи по две причини. На първо място, разпитан пред съда свидетелят
посочи, че няма конкретни спомени за случилото се, като посочи, че той
многократно е употребявал алкохол в компанията на подс.
Б. в различно време. На следващо място, след като съдът приобщи на основание
разпоредбата на чл. 281 НПК показанията на свидетеля, дадени на досъдебното
производство констатира, че дори в непосредствена близост до датата на
инкриминираните събития (а именно на 14.05.2016г., когато свидетелят е бил
разпитан на ДП) той е посочил, че не помни точната дата, като заявява, че може
би е било през месец март 2016г., когато е бил в кръчмата с подс.
Б., когато е дошъл племенникът му Д.Р., който извикал В. навън нещо да си
говорят. От съдържанието на тези показания съдът не може да изведе по
категоричен начин, нито че това се е случило на 17 срещу 18 март, нито че
такава среща реално е имало, а още по-малко съдържанието на разговора между
двамата, обосноваваща според държавното обвинение наличието на предварителен сговор
за извършване на отнемането на инкриминираните вещи от гаража на св. Д.. Поради
тази именно причина и съдът не си послужи с показанията на свидетеля при
изграждането на своите фактически изводи.
На трето място, съдът следва да
обсъди показанията на полицейските служители – св. М.Р. и св. С.Д. в светлината
на описаните по-горе в изложението констатации за започването на провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия по установяването на
извършителите на инкриминираното деяние. Без да коментира обстоятелството, че
т.нар. оперативно-издирвателни мероприятия са били
започнати без официално да са налице законови основания за това, а именно официално
подаден сигнал за извършено престъпление и образувано досъдебно производство,
съдът следва да посочи, че не може да си послужи с показанията на св. Р., за да
установи с изискуемата от закона категоричност виновността на нито един от
двамата подсъдими (особено на подс. Р.), тъй като на
първо място, в показанията е записано единствено, че подс.
Б. бил признал, че е извършил кражбата заедно с подс.
Р., като на нито едно място не е описан по какъв начин е била извършена
кражбата, как е осъществен сговорът между двамата подсъдими, какви именно са
били отнетите вещи, като единствено е посочено, че полицейските служители са
разбрали, че това са извършителите, тъй като имали оперативна информация, че
тези лица са от активния криминален контингент и са разследвали и други случаи
с тяхно участие. Нещо повече, по делото се установи, че Б. и Р. са били
извикани в участъка за провеждане на беседа, без да има дори образувано
досъдебно производство. Наред с това по съществото си показанията на св. Р. по
недопустим начин пресъздават обяснения на подсъдимите лица, до които се е
стигнало по ред, различен от установения в процесуалния закон, което според
съда е достатъчно основание само по себе си да не могат да бъдат ползвани дори
да пресъздаваха в изискуемите детайли възприетата в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка. Единствената част от показанията на
свидетеля, която съдът може да ползва в случая се заключава до начина по който
е било започнато извършването на действия, в това число образуването на
досъдебното производство, както и обстоятелството, че именно подс. Б. е предал на 21.03.2016г. с протокол за доброволно
предаване описаната в ОА акумулаторна батерия (тъй като за удостоверяване на
посоченото обстоятелство в случая е налице именно цитирания протокол за
доброволно предаване на л.56 от досъдебното производство). Що се отнася до
показанията на св. Д., те по никакъв начин не допринесоха за разкриването на
обективната истина, а на свой ред поставиха под съмнение законосъобразното
провеждане на т.нар. „събеседване“, проведено с подс.
Р., тъй като св. Д. от една страна е вписан като присъстващ на беседата и
прочел записаното на Р., а от друга сам заявява, че винаги когато е присъствал
на такива беседи се е подписвал на сведението, а такъв подпис в конкретния
случай отсъства.
Самостоятелно място, според съда в
конкретния случай заслужават обясненията на подс. Б.,
дадени в съдебната фаза на производството, които съдът прецени като изцяло
достоверни, макар и не достатъчно пълно разкриващи извършеното от него деяние.
Пред съда подс. Б. заяви, че не е вземал перфоратори,
ъглошлайфи и други вещи, като не е отрече, че се е
намирал в процесния гараж, както и че е предал 1бр.
акумулаторна батерия, която се е намирала в него. Наред с това посочи, че може
и да е имало ключове, като обаче не посочи дали е вземал такива или само ги е
ползвал за да отнеме акумулаторната батерия, доколкото ноторно
известен факт е, че за да се свали батерията
от автомобила е необходимо използването на техническо средство. Тези
негови обяснения се кредитираха от съда, тъй като се подкрепят в пълна степен
от наличния протокол за доброволно предаване, както и от показанията на св. Д.,
който посочва, че акумулаторната батерия (съвпадаща с тази предадена от Б.) е
била отнета от автомобила му именно на датата посочена в ОА.
За пълнота на изложението съдът
следва да посочи, че в ОА представителят на държавното обвинение е описал
изключително детайлно действията и на двамата подсъдими, като за тези описани
от него действия по делото отсъстват каквито и да е годни доказателства, тъй
като за да изгради описаната фактическа обстановка прокурорът си е послужил
преимуществено с протоколите за разпит като свидетели на двамата подсъдими,
които процесуалният закон не позволява да бъдат ползвани като източник,
доказващ обвинителната теза.
В случая съдът намери за установена
единствено фактическата обстановка описана по-горе в настоящото изложение,
която доказва единствено проникването на 17 срещу 18 март 2016г. по неустановен
начин на подс. Б. в процесния
гараж и отнемането на инкриминирания 1 бр. акумулаторна батерия от владението и
собствеността на св. Д.Д., която на 21.03.2016г. той
предал с протокол за доброволно предаване.
При
така възприетите фактически положения съдът намира, от правна страна, че по делото
не са събрани доказателства, които да установяват по изискуемия от процесуалния
закон безспорен и категоричен начин виновността на подс.
Д.С.Р. в извършването на престъплението за което му е било повдигнато
обвинение, квалифицирано по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5. вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК.
Разпоредбата
на чл. 303 НПК повелява, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения, като съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено
когато обвинението е било доказан по несъмнен начин.
В
конкретния случай по делото не е налице нито едно доказателство, което да
установява по несъмнен начин участието на подс. Р. в
инкриминираните събития от нощта на 17 срещу 18 март 2016г.
На
първо място, както стана ясно при обсъждане на показанията на св. Р. единствено
той твърди, че подс. Б. и подс.
Р. са изложили пред него, че Р. е участвал в отнемането и че двамата са се
сговорили предварително да извършат кражба от процесния
гараж. Тези твърдения обаче са били изложени без дори да е налице официално
образувано досъдебно производство, като същите са декларативни и не разкриват
по никакъв начин точния механизъм на извършеното деяние, дадени са при особени
обстоятелства в полицейски участък и в присъствието само на св. Р. (доколкото
св. Д. не можа да посочи с категоричност дали е присъствал на даването им, а не
се е подписал срещу името си, отразен като присъстващ).
На
следващо място, дори такива сведения действително да са били дадени от страна и
на двамата подсъдими, то показанията на св. Р. в случая по недопустим начин
възпроизвеждат реплики на подсъдимите, които на собствено основание нямат
никаква доказателствена стойност и не могат да бъдат
ценени от съда като годни да обосноват обвинителната теза.
На
следващо място, целият описан в ОА механизъм на извършване на деянието почива
върху показанията на подс. Б. и Р., дадени в
качеството на свидетели, които е недопустимо да бъдат ценени, камо ли да
послужат на държавното обвинение за съставяне на обвинителен акт, ако не се
установяват от други събрани по делото годни доказателства, каквито в случая
изцяло отсъстват.
На
трето място, от разпита на св. Д. и П. и А. Стоянови не можа да се установи с
изискуемата безспорност дали всички инкриминирани вещи (с изключение на
акумулаторната батерия) са се намирали в процесния
гараж, както и дали именно описаните в ОА лица са били техни собственици.
За
пълнота, без да изземва ролята на разследващ орган съдът следва да отбележи, че
недоумение буди обстоятелството защо по делото не са били извършени
процесуално-следствени действия като оглед на местопроизшествие, не е направен
опит за установяване наличието на дактилоскопни или
други следи, които биха могли да спомогнат за установяване на извършителите на
деянието, като разследващите органи са се задоволили единствено с получаването
на неформални признания от страна на лица от постоянния активен криминален
контингент на гр. Белослав.
По
така изложените аргументи и на основание чл. 304 НПК съдът оправда изцяло подс. Д.С.Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. В.В.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 НК, тъй като по
делото се установи (от обясненията на Б., протокола за доброволно предаване от
21.03.2016г., показанията на св. Д. и частично от тези на св. Р. досежно
предаването на вещта с цитирания протокол), че на 17 срещу 18.03.2016 год. в град Белослав, обл. Варна, при условията на опасен рецидив, чрез
използване на техническо средство – гаечен ключ,
отнел чужди движими вещи – 1 брой акумулатор марка „Искра“ на стойност 108,00
лева от владението и собствеността на Д.И.Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Несъмнено, от обективна страна,
се касае именно за квалифициран състав на кражба доколкото отнемането на вещите
е било извършено чрез използването на техническо средство – гаечен
ключ.
Действително, видно от справката
за съдимост на Б. същият е многократно осъждан на наказание „лишаване от
свобода“, изтърпяването на което не е било отложено по реда на чл. 66 НК, за
предходни извършвани от него престъпни прояви, поради което деянието , предмет
на обсъждане в настоящото наказателно производство е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК.
В случая съдът намери, че
предвид обстоятелството, че по делото не са налични доказателства, които да
обосновават наличието на предварителен сговор с подс.
Д.С.Р., за което стана дума по-горе в настоящото изложение съдът намери, че
следва да оправдае подс. Б. за това инкриминирано
обстоятелство, както и за квалификацията по чл. 195, ал.1, т.5 НК.
Наред с това, доколкото не се
събраха категорични доказателства, че другите вещи описани в ОА са се намирали
в процесната вечер в гаража на св. Д., както и с категоричност,
че именно подс. Б. ги е отнел (по делото няма
проведен оглед на местопроизшествие, не са налични, а и дори не е направен опит
да бъдат установени дактилоскопни следи, като не е
ясно и дали други лица не са имали достъп до гаража, след като св. Д. е заявил,
че го е намерил отворен едва на сутринта на 18.03.2016г.), съдът намери, че
следва да оправдае подс. Б. и за вмененото му
обвинение, че е отнел останалите вещи, подробно описани от държавното обвинение
в наличния обвинителен акт. По делото не се установи и че големия неработещ ъглошлайф е бил собственост на лицето посочено в ОА П.С.,
доколкото неговият брат А. пред съда посочи, че вещта е била именно негова и
той никога не я е виждал в гаража на Д., макар да е останал с убеждението, че
тя му е била предадена за ремонт.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият Б. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното – отнемането на 1 бр.
акумулаторна батерия, искал е и е целял непосредствено настъпването на
общественоопасния резултат. За пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият е
съзнавал, че неколкократно вече е била ангажирана наказателната му отговорност
за извършването на престъпления против собствеността.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Съдът съобрази обстоятелството, че същият беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 НК предвижда за
подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет
години.
В конкретния случай, освен
предходната съдимост на подс. Б., която обаче в
случая обосновава по-тежка квалификация на деянието му, съдът не констатира
отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Наред с това, като смекчаващи
отговорността му обстоятелства в случая съдът оцени на първо място ниската
стойност на отнетото имущество (а именно сумата от 108 лева, която се явява в
размери значително по-малки от минималната работна заплата за страната). Наред
с това, съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият доброволно е върнал
вещта, като с дадените от него обяснения в съдебната фаза на производството е
допринесъл и за установяването на обективната истина, поради което и прие, че в
случая и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
като прецени, че наказание „лишаване от свобода“, определено при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 НК, а именно една година би изиграло достатъчно
превъзпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимия, като
наред с това няма да бъде несъразмерно с оглед тежестта на извършеното от него,
особено в светлината на квалификацията на деятелността му, като такава
извършена при условията на опасен рецидив.
На основание разпоредбите на чл. 57,
ал.1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 195, 50 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и
сумата от 70 лева по сметка на ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: