Р Е Ш Е
Н И Е
№ 421
град Велико Търново, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП В. К.като разгледа докладваното
от съдия Калчев адм. дело № 428/2021 г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, предявена от А.В.В., понастоящем с местопребиваване в Затвора гр.
Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С молбата,
с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
престоя му в ареста на гр. Велико Търново с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ за периодите 28.10.2011 г. – 30.08.2012 г., 29.06.2020 г. –
26.08.2020 г., 23.11.2020 г. – 19.03.2021 г., 09.04.2021 г.-12.04.2021 г.,
23.04.2021 г. – 26.04.2021 г., 28.05.2021 г. – 31.05.2021 г., 25.06.2021 г. –
28.06.2021 г., без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на
физическото и психическото здраве на ищеца, като минимална жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, дневна светлина, ежедневен
едночасов престой на открито, наличието на дървеници и хлебарки в килиите,
нарушена тайната на разговорите с посетителите и ***. Това е рефлектирало
негативно върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е в него
чувство на агресивност, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви,
безпокойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото
достойнство, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес -
обриви, алергии, оперативна намеса, високо кръвно налягане, кардиологично
заболяване на сърцето, дискова херния, сълзене на очите и плач. В периода 28.10.2011
г. – 30.08.2012 г. получил множество заболявания, като впоследствие се наложило
да го оперират. Претендира се и законна лихва, като с молба вх. №
3364/20.07.2021 г. ищецът е уточнил, че началният момент за начисляване на
законната лихва е от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2021 г., до
деня на изплащането.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и с пълномощника си *** Бл. З.. Поддържа иска и моли същият да
бъде уважен в пълен размер. Претендира се присъждане на ***ско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от Закона за ***урата.
Ответникът по жалбата, Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез процесуалния си
представител главен ***Хр. О., в представен отговор на искова молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че искът е погасен по
давност за периода 28.10.2011 г.-30.08.2012 г. Излага подробни съображения по
всяко от твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни
действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица от
неговата система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса
на пряка и непосредствена причинна връзка между тях. Претендира присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище, че исковата
претенция за периода 28.10.2011 г.-30.08.2012 г. е погасена по давност, а в
останалата част искът е частично основателен. Ищецът е бил лишен от пряка
дневна светлина и естествено проветряване на помещенията, от ежедневен престой
на открито, от санитарен възел, от течаща вода в спалните помещения, както и от
минимално установената от закона жилищна площ за част от периодите на
пребиваване в следствения арест. Доказано е наличие на дървеници в килията,
като съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС при поставяне в неблагоприятни
условия по време на престоя в ареста, настъпването на неимуществените вреди се
предполага до доказване на противното. Останалите твърдения са недоказани, а
претенцията е завишена по размер.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно данните от справка с рег. № 3275, екз. 2/08.10.2021 г. на
началник на сектор „Арести“ в Областна служба "Изпълнение на
наказанията" – гр. Велико Търново /л. 55 и сл. от делото/ А.В.В. е
пребивавал в ареста в гр. Велико Търново през следните периоди: от 28.10.2011
г. до 30.08.2012 г., от 29.06.2020 г. до 26.08.2020 г., от 26.10.2020 г. до
27.10.2020 г. /непредявен в ИМ/, от 23.11.2020 г. до 19.03.2021 г., от 09.04.2021
г. до 12.04.2021 г., от 23.04.2021 г. до 26.04.2021 г., от 28.05.2021 г. до 01.06.2021
г., от 25.06.2021 г. до 28.06.2021 г., както и за още два периода след подаване
на исковата молба. В справката се съдържат данни за килиите, в които ищецът е
бил настанен, както и за лицата, с които е бил в килиите, като е уточнено, че
за периода от 28.10.2011 г. до 30.08.2012 г. ответникът не разполага с
конкретни данни. Сочи се
също така, че Арестът в гр. Велико Търново е в
експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания килиите са без външни
прозорци. Осветлението се осигурява от луминесцентни лампи, а пряк достъп до
дневна светлина – от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на плътните
врати на килиите. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през
самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана
с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са
стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от
свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е
пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. В
спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен
възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до
санитарния възел се извършва покилийно по всяко време на денонощието. Мястото
за престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява
помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена
светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в
рамките на работния ден. Телефонните разговори се осъществяват по време на
престоя на мястото за свеж въздух. За осигуряване на сигурността в ареста по
време на разговорите на разстояние от задържаните са ситуирани служители по
начин, който не позволява да бъдат подслушване. Не се нарушавала и
неприкосновеността на срещите с ***, като постовият застава максимално далече,
за да не чува разговорите. В ареста се извършват ежедневни задължителни дезинфекционни
мероприятия, които включват ежедневно почистване на спалните и общи помещения,
под контрола на медицинското лице на ареста. Дезинсекция се извършва съгласно
договор от оторизирана фирма, по график и извънредно при възникнала
необходимост. Посочва се, че не са постъпвали жалби до началника на ареста за
унижаване на човешкото достойнство, липса на желание за живот, обективирано в
защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите и плач.
Като писмени доказателства
по делото са приети документите, представени от ответника: горепосочената
справка, извадки от дневника за разпределение на задържаните лица по килии,
копия на медицински документи. От ищеца са представени и приети 6 бр. епикризи
от 2013 г., 2016 г. и 2020 г.
В хода съдебното
производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
М.Л.П. и С.Л.Б. – лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвор гр.
Ловеч и на свидетеля Г.Й.Г. – началник Сектор "Арести" в Областна
служба "Изпълнение на наказанията" – гр. Велико Търново.
Свидетелят П. заявява, че няма
самостоятелни санитарни възли в килиите, а са извеждани от охраната до
тоалетна, като винаги се налага да чакат, поради което понякога използват
пластмасови туби. В килиите няма естествена светлина, има лампа, която свети
постоянно. Килиите са предвидени за четири човека и почти винаги са пълни.
Пълно е с дървеници и хлебарки, като срещу тях пръскат, но с чешмяна вода. Престоят на открито се
провежда в обикновена стая с два прозореца. Само единият прозорец е отворен,
другият е затворен. Телефонните
разговори се провеждат в присъствието на полицаи на близко разстояние, а на
разговорите с *** или когато има посещение също присъстват охранители, които
слушат разговорите. Ищецът се е оплаквал от здравословни проблеми, но е бил
преглеждан своевременно.
Св. Б. заявява, че почти
винаги се случва четирите легла в килиите да са заети. Осветлението е денонощно
с луминесцентна лампа, няма прозорец за проветряване, проветрява се като
отворят вратата. Тоалетна и мивка няма в килиите, налага се да се чака за
извеждане от охраната, поради което понякога използват шишета. В килиите има дървеници
и хлебарки постоянно, независимо, че идва фирма да пръска. При телефонни
разговори и при срещи с *** има човек от охраната в непосредствена близост.
Престоят на открито се провежда в една стая около 12 кв. м., като само единият
й прозорец се отваря. Ищецът му споделял за здравословни проблеми, на които не
се обръщало внимание, като на преглед при лекар се ходело, ако имало назначен
такъв.
Св. Г.заявява, че заема
тази длъжност от 09.10.2012 г. с кратки прекъсвания поради временно
преназначаване на други длъжности. В ареста в град Велико Търново санитарният
възел е един и се ползва от задържаните лица като ползването му не е ограничено
в денонощието, т.е. се ползва когато е необходимо. Извеждат се арестанти само
от едно спално помещение, за да се предотврати възникването на конфликти. Други
задържани лица се извеждат след като приключи ползването на тоалетната от
първите изведени. Никога не се е случвало лице да не е изведено до тоалетна. Осветлението
е постоянно, осъществява се изкуствено от луминесцентна лампа със защитна
решетка на прозореца над вратата на помещението. Прозорците са към арестния
коридор и са със решетка от двете страни, т.е. лампата остава между тях. Има и
естествено осветление, което прониква през вратата, когато вратите са оставени
отворени. През масивните врати прониква светлина, както и въздух за проветрение. По принцип арестът е така
устроен, че спалните помещения разполагат с две двойни легла, квадратурата е
сравнително малка, но никога не е имало повече от 4 човека в помещение. По
отношение на твърденията за наличието на дървеници сочи, че това действително е
сериозен проблем като самите инсекти се пренасяли от задържаните лица, които се
конвоират до ареста в гр. Велико Търново. Посочва, че ГД "ИН" има
сключен договор за обработка срещу инсекти на всички помещения, които се третират
периодично или след сигнал от арестантите, като активността на инсектите
намалявала след обработката, но с течение на времето отново се възобновявала. Осигурявало се медицинско обслужване в
работно време, като в ареста гр. Велико Търново има назначен медицински
специалист, оказващ необходимата медицинска помощ. Желаещите да бъдат
прегледани или да посетят медицинския специалист се записвали в специална книга
и се осъществявал прегледът.
Той
назначавал лечение, а ако счете че не е достатъчно компетентен се обръщал към
общопрактикуващия лекар на ареста и се издавало направление за специалист. В
спешни случаи се сигнализира ЦСНМП в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико
Търново. Мястото за престой не е на открито, намира се на най-горния етаж на
арестния блок, с площ около 18 кв. м., с два прозореца, които осигуряват свежия
въздух. Телефонните разговори се
провеждат обикновено по време на престоя в помещението за двигателна активност
и свеж въздух, като телефонният апарат се намира извън помещението. След като служителят
установи контакт, дава слушалката през решетъчната врата на задържаното лице,
което провежда разговора. Служителят се отдръпва по-встрани, макар че мястото
там е малко. За срещите с ***и и свижданията на приземния етаж е обособено пространство
с врата и решетки, където се намира лицето, провеждащо свиждането или срещата
със съответния защитник, като постовият стои при срещите със защитник, там също
самото място е ограничено, но стремежът е да бъде по-встрани.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Искът е допустим. Ищецът сочи в
исковата си молба, че определен набор от обстоятелства – малка площ на килията,
лоша хигиена и лоши битови условия, неосигуряване на течаща вода, тоалетна и баня
в килията, недостатъчна дневна светлина, липсата на тайна на телефонните разговори, нахапвания от дървеници, са
довели до емоционални болки и страдания. Твърдението за наличието на тези
обстоятелства и за връзката им с презюмираните от закона неимуществени вреди
/чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ легитимира ищеца да предяви искова претенция,
основана на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е насочен към
надлежен ответник по аргумент от чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед
обстоятелството, че служителите на тази дирекция осъществяват и отговарят за
дейността на следствените арести – чл. 16, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2, т. 2 и т. 3
от ЗИНЗС.
Разгледан по същество искът е частично
основателен, предвид следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателността на
иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и
настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се
твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, които неблагоприятни условия са
резултат от бездействието на администрацията на следствения арест. За да бъде
едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде
установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията.
По твърдения на ищеца, неимуществените
вреди се изразяват в яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот,
обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес – обриви,
алергии, оперативна намеса, високо кръвно налягане, кардиологично заболяване на
сърцето, дискова херния, сълзене на очите /плач/, причинени в резултат на
неосигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и
психическото здраве, като постоянен достъп до тоалетна, течаща вода, дневна
светлина и проветрение, ежедневен едночасов престой на открито, тайна на
разговорите и наличие на дървеници в килиите.
На първо място, съдът намира за
основателно възражението за изтекла погасителна давност за част от релевантните
периоди, за които се претендира обезщетение по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Както
правилно поддържа ответникът, приложимо в случая е Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Според т. 4 от диспозитива му
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, твърдените нарушения по презумцията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС касаят
бездействие, състоящо се в неосигуряването на съответните санитарно-битови
условия от страна на администрацията на следствения арест, служителите на който
са част от персоналния състав на ответника ГД "ИН". Следователно тези
нарушения са обективирани чрез бездействие, от преустановяването на което
започва да тече петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Няма данни за
обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността. При това
положение и с оглед потвърдените от ответната администрация периоди, през които
ищецът е бил в ареста, условията в който са причинили претендираните
неимуществени вреди, следва обоснованият извод, че при приключването на престоя
на ищеца за всеки един от посочените периоди са приключили по обективни причини
и бездействията /а и действията/ на администрацията на следствения арест, които
се състоят в неосигуряването на съответните санитарно–хигиенни и битови
условия, третирани от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като нарушения. Предвид
датата на депозирането на исковата молба – 12.07.2021 година, то следва да се
приеме, че искът е погасен по давност за периода от 28.10.2011 г. до 30.08.2012
г., за който се претендира обезщетение.
За останалите периоди, които не са
обхванати от петгодишната давност:
Съдът намира за основателно
оплакването на ищеца, че не му е осигуряван престой на открито при
пребиваването в ареста в гр. Велико Търново. Ищецът твърди, че му е провеждана
разходка в сравнително малко закрито помещение в сградата. От изисканите и
представени от ответника писмени доказателства, както и от изслушаните
свидетелски показания се установява, че престоят на открито се провежда на
групи по килии, в помещение на четвъртия етаж на сградата с отворен прозорец. Съгласно
чл. 240 от ЗИНЗС доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. С
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е установено правото на лишените
от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно чл.
256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС такова право имат и лицата пребиваващи в
арестите, като времето за престой на открито се определя със заповед на главния
директор на ГДИН. От доказателства по делото се установява, че през времето,
когато ищецът е бил в ареста в гр. В. Търново, не е имало обособено открито
пространство за провеждане на престой на открито. Целта на закона е този
престой да се провежда на открита площ, извън пространството, затворено между
външните стени и покрива на съответната сграда. Помещение вътре в ареста, макар
и с прозорец за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява посоченото
изискване, поради което провежданият престой на задържаните лица в такова
помещение поначало не представлява престой на открито по смисъла на чл. 86, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС. В съдебно заседание ответникът се позовава на заповедта на
главния директор на ГДИН, с която според чл. 256, ал. 4 от ЗИНЗС се определя
времето за престой на открито. Цитираната норма овластява посочения
административен орган единствено да определя продължителността на престоя на
открито, но не и да въвежда отклонения от останалите изисквания на закона.
Предвид изложеното съдът приема, че при престоя на В. в ареста в гр. В.
Търново, не му е било осигурено правото на престой на открито.
Доказано е и твърдението на ищеца за
липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения. Съгласно чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. От събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира като взаимно кореспондиращи, а също от
справката, представена от ответника, се установява, че в килиите не е изграден
самостоятелен санитарен възел, а задържаните лица имат възможност да ползват
общ такъв с осигурена течаща вода през цялото денонощие, но след подаване на
сигнал до охранителния състав и извеждането им по ред. От показанията на
свидетелите се установява, че има случаи, в които сигнал се подава едновременно
от няколко килии и се налага да се изчаква.
Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до тоалетната
и то само при обективна възможност за това, несъобразена с физиологичните нужди
на всеки арестант, включително и на ищеца безспорно нарушава нормативно
посоченото изискване. Твърденията на ответника, че достъп до тоалетна и течаща
вода е осигуряван, не изпълняват изискването на закона ползването им да се
осъществява в спалните помещения. При липсата на санитарен възел и течаща вода
в помещението основателно се явява оплакването на ищеца.
Неоснователно ответникът поддържа
възражението, че изискването за санитарен възел и течаща вода в спалните
помещения касае само арестите в затворите, какъвто не е настоящият случай. Налице
е общото правило на чл. 3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително
отношение, поради което администрацията на затвора, респективно на ареста е
длъжна да осигури на задържаните и/или лишени от свобода лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство. Съгласно трайната
практика на Европейския съд по правата на човека "достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за
запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че
хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си
и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време,
но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна
среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на
възможността за поддържане на тялото на човек чисто. " – Нешков срещу
България. Осигуряването на тоалетна при поискване и при обективна възможност на
администрацията да изведе арестанта, както и достъпът до течаща вода
ежеседмично, по график в Ареста гр. Велико Търново сочи на липса на основни
елементарни хигиенни и битови условия, които взети заедно могат да бъдат
квалифицирани като унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от
КЗПЧОС и чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 3, ал. 3 от ЗИНЗС. Ефектът от липсата на
хигиенни изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство,
несъмнено са причинили на ищеца неудобства, които надхвърлят обичайните и които
са довели до понесени трудности и негативни емоционални преживявания.
Основателно е и оплакването за липсата
на дневна светлина в килиите, в които ищецът е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал.
2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. От изслушаните
свидетелски показания се установява, а и ответникът не отрича, че килиите не
разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка дневна
светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на външния
коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез отвор над
вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните врати на
килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от
луминесцентни осветителни тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено
естествено проветряване и приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. Обяснението, че сградата е
проектирана така през 1982 година и това е конструктивното решение не
освобождава ответника от отговорността да изпълни законовите си задължения и да
осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване
в спалните помещения.
Доказани са и твърденията за наличие
на дървеници в килиите, доколкото същите се установяват от събраните по делото
доказателства. От изслушаните свидетелски показания се установява, че са
предприемани мерки по обработване на помещенията в ареста против паразити,
насекоми и всякакви други вредители, за което има договорни взаимоотношения със
специализирана компания, която е ангажирана с регулярна дезинсекция и с
извънредна такава – при нужда. Тази
дейност обаче очевидно не може да бъде определена като ефективна и ефикасна по
обем и по качество, с оглед установеното по делото от показанията на свидетелите
за наличие на дървеници в помещенията на ареста, което не би могло да се приеме
за допустимо и нормално от санитарна гледна точка дори и за сграда - старо
строителство, каквато представлява следствения арест във Велико Търново. Съдът
намира, че ноторно е известно, че ухапването от насекоми се явява неприятно
преживяване, но без значителни медицински последици, поради което не е
необходимо ищецът да е търсил медицинска помощ или да е заявявал изрични
оплаквания в този смисъл.
Основателно е оплакването, че е
нарушена тайната на разговорите на В. с ***. Конституционно регламентирано е
правото на ***ска защита на задържаното лице или на привлечения като обвиняем.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Конституцията всеки има право да се среща насаме с
лицето, което го защитава. Тайната на неговите съобщения е неприкосновена. Това
конституционно право е защитено с разпоредбата на чл. 254, ал. 3 от ЗИНЗС,
според която срещите на обвиняемите и подсъдимите с ***и, защитници и
повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите
им не могат да бъдат слушани и записвани. Според чл. 74, ал. 4 от ППЗИНЗС,
приложима на основание чл. 281 от правилника, разговорите по време на срещите
между лишените от свобода и техните защитници или повереници не могат да бъдат
слушани или записвани. От ответника по никакъв начин не се оспорва или
опровергава обстоятелството, че ищецът е провеждал телефонни обаждания и срещи
с *** при престоите си в ареста. От непротиворечивите и взаимнодопълващи се
показания на всички свидетели се установява, че в Ареста – гр. Велико Търново
по време на провеждане на телефонни разговори и свиждания през цялото време
лице от надзорно-охранителния състав стои в непосредствена близост с цел да
наблюдава задържания, но поради ограничение в мястото, няма възможност да
застане така, че да не чува разговора. Разгледано през призмата на цитираната
нормативна уредба, присъствие на служители на ответника по време на провеждане
на телефонни разговори с роднини и близки не може да се приеме като
неправомерно поведение. В ЗИНЗС и правилника за неговото приложение липсва
разпоредба, регламентираща неприкосновеност на тези разговори, подобно на
разговорите със защитник или повереник. Поведението на охранителния състав в
тази хипотеза не е довело до унижаване човешкото достойнство на ищеца. По
отношение обаче на присъствието на охранително-надзорния състав по време на
разговорите и на задържаното лице срещите с неговия ***, съдът намира, че
съобразно доказателствата по делото е нарушена гарантираното от върховния закон
тайната на разговорите между ищеца и неговия защитник, като не му е позволено
да упражни правото си на неприкосновеност на тези разговори.
Съдът намира за частично основателно
твърдението на ищеца за недостатъчна жилищна площ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
минималната жилищна площ на един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв. м. От представените от ищеца справки е видно, че за периодите 09.03.2021
г.-15.03.2021 г., 23.04.2021 г.-26.04.2021 г. и 28.05.2021 г.-31.05.2021 г. В.
е пребивавал съответно в килии №№ 6, 9 и 10 с по още две лица, а за периода
15.03.2021 г.-19.03.3021 г. – в килия № 6 с още три лица, т.е. за тези периоди площта
на помещенията, в които е пребивавал ищецът през релевантните периоди, е крайно
недостатъчна и противоречи на изискването за нормална обитаема площ, която
понастоящем е приета като площ с квадратура от 4 кв. м. на едно задържано лице.
За останалите периоди ищецът е бил настанен в различни килии само с още един арестант и
следва да се приеме, че тази норма е спазена.
Неоснователно е възражението за
понесени от ищеца болки и страдания вследствие на причинени поради престоя му в
ареста заболявания. От приложените епикризи е видно, че заболяванията – дискова
херния, жлъчно-каменна болест, исхемична болест на сърцето и артериална
хипертония, са възникнали значително преди 29.06.2020 г., в периоди, които или
не са предмет на ищцовата претенция или са погасени по давност. Освен това не
са ангажирани каквито и да е доказателства, че между заболяванията на ищеца и
престоя му именно в ареста в гр. В. Търново има някаква причинно-следствена
връзка. От ищеца не се твърди в исковата молба, че е бил лишен от медицински
грижи при престоя си в ареста, а и изследването на доказателствата в съвкупност
не дава основание за такъв извод.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при
които В. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново в посочените периоди,
накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и
респ. от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията"
е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от гледна точка на липсата на
санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, както и за липсата на пряка
дневна светлина и на осигурена възможност за престой на открито, наличието на
дървеници в спалните помещения и нарушената тайна на разговорите с *** са
обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо водят до потискане и
неблагоприятно засягане на личността. Действително по делото няма данни и не се
установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо
заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от
условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в гр. Велико
Търново. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от
фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността,
до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката "задържане
под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно
обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на
арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти
за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на
защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и
основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или
други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените
от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от
финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България"/. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че
всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
Конкретният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, вр.
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Според чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само
по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, по
начин че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция –
времето, през което ищецът е пребивавал в следствения арест в гр. В. Търново /общо
192 дни, от които един около двумесечен период и един около четиримесечен
период, през които е налице кумулативно въздействие на неблагоприятните фактори
за по-продължителни периоди от време/. От друга страна се вземат предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания –
липсват данни за конкретно трайно физическо или психическо увреждане на
здравето. Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението
следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на
човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно
определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република
България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в гр. Велико
Търново. Съдът съобрази и обстоятелството, че актуалната практика на ЕСПЧ сочи,
че размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен
критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните
лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при
сходни обстоятелства. Следва да се съобразява и жизнения стандарт в страната,
като се има предвид, че за 2020 г. и 2021 г. минималната работна заплата е
съответно 610 и 650 лв., т. е. един работещ социално слаб разполага със средно 21
лв. на ден. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът
приема, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца,
възлиза на 2000 лева. При така изложеното и доколкото размерът на
претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди не
съвпада с този, определен от съда, следва искът да бъде уважен частично. В останалата част, до предявения размер от 10 000 лв.
искът следва да се отхвърли като недоказан.
Основателна е и претенцията на ищеца
за присъждане на законна лихва, считано от 12.07.2021 г. /датата на предявяване
на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв. В
полза на *** Бл. З. следва да се присъди ***ско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА в размер на 370 лв.,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на ***ските възнаграждения.
Неоснователно е направеното от
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" с адрес гр. София, ул. "Ген.
Николай Столетов" № 21, да заплати на А.В.В., ЕГН **********, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
необходими битови и санитарно-хигиенни условия /санитарен възел и течаща вода
в помещението, един час престой на открито на ден, проветрение и пряк достъп
в килията на дневна светлина,
наличието
на дървеници в спалните помещения/ и нарушена тайна на разговорите с *** при
престоя на А.В.В. в следствения арест в гр. Велико Търново, в периодите 29.06.2020
г. – 26.08.2020 г., 23.11.2020 г. – 19.03.2021 г., 09.04.2021 г.-12.04.2021
г., 23.04.2021 г. – 26.04.2021 г., 28.05.2021 г. – 31.05.2021 г., 25.06.2021
г. – 28.06.2021 г., ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта му над 2000 лв. до претендирания
размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с
адрес гр. София, ул. "Ген. Николай Столетов" № 21, да заплати на А.В.В.,
ЕГН **********, сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща разноски по
делото. ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с адрес
гр. София, ул. "Ген. Николай Столетов" № 21, да заплати на *** Б.Х.З.
*** ЛН:**********, с адрес гр. В. Търново, ул. „Хр. Смирненски“ № 5, сумата
от 370 лв. /триста и седемдесет лева/,
представляваща ***ско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за настоящата
инстанция. |
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: