№ 8674
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110156315 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Д. Д. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 6024,07 лв. за топлоснабден имот находящ се в
***, аб. № *** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., мораторна лихва в размер на
896,98лв. за периода от 15.09.2022г. до 05.06.2024г., сумата от 34,31лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., и сумата от 7,89лв. –
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021г. до 05.06.2024г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от
13.06.2024г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 6025/2024 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответникът по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорено е наличието на облигационно
правоотношение с твърдения в исковата молба предмет.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
1
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том III, дело
№ 203/2003г. Б. Д. Д. е придобил правото на собственост върху процесния имот.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответникът е клиент на топлинна
енергия. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения
с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения.
С оглед описаното съдът достига до извода, че собственик на процесния имот през
процесния период е ответника. Следователно същият се явява купувач на топлинна енергия
по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях
е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази
насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
2
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на ищцовото дружество.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ищцовото дружество е извършвало разпределение на ТЕ в блока
след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2021-30.04.2023 г. , Фирмата за ДР е
посещавала имота по време на годишното отчитане. По време на отчетите 2023 е попълнен
документ за главен отчет, който е подписан от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище
не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В
имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от
щранга съгласно НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за
топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 3 броя потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл. 69 ал. 2. Относно ТЕ, отдадена от сградна
инсталация е изложено, че изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият
размер на фактурираните суми за процесния период възлиза на 6085,16 лева, Съгласно
заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера отново в съответствие с
нормативната уредба.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 6024,07 лева – главница за ТЕ; 34,31 лева – главница за дялово
разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 890,73
лева, а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 7,83 лева.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че за процесния имот са дължими
суми за ТЕ, като на ищеца обаче следва да се присъди сумата от 6024,07 лева – главница за
ТЕ, доколкото според експертизата това е стойността на доставената и неплатена ТЕ.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период 34,31 лева.
Заключенията на СТЕ и ССЕ са оспорени от ответника, но изводите им не са
опровергани от други доказателства по делото, относно стойността на реално потребената
енергия. От ответника не са опровергани и констатациите, касаещи подписването на главния
отчет за процесния период. Относно доказателствата за извършени метрологични проверки
спрямо измервателните уреди в абонатната станция, непредставянето им не може да
обуслови извод за неоснователност на предявените искове. При възникнало при условията
3
на закона валидно облигационно правоотношение между страните, доказването на
стойността на реално потребената топлинна енергия касае размера на иска, а не неговата
основателност. Констатациите на вещото лице в СТЕ не са опровергани от други
доказателства по делото, поради което следва че исковете са доказани по основание.
Доводите на ответника, че поради изтекъл срок на договора за топлинно
счетоводство, сключен между Етажната собственост на сградата, в която се намира
процесния имот и дружеството, извършващо дялово разпределение - „Т.С.“ ЕООД. Тези
доводи обаче не могат да доведат до отхвърляне на исковете, тъй като наличието или не на
такъв сключен договор не е елемент от правопораждащия фактически състав на спорното
право. За установяване на релевантните факти – дали, в какви количества и на каква цена е
оставяна топлинна енергия на ответника е от значение обстоятелството дали дяловото
разпределение през процесния период е извършено в съответствие с нормативната уредба.
Това е установено с приетата по делото СТЕ, която дава заключение, че са спазени
изискванията на действащите технически правила и норми. Извън горното, изключването на
договора за извършване на топлинно счетоводство не води до извод, че правоотношението
за предоставяне на услугата топлинно счетоводство не е налице. По делото са приети като
писмени доказателства, издадени от ФДР, които позволяват да се направи заключение, че
такъв договор е бил сключен, макар този факт, да не е елемент от основанието на исковете.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на вещото
лице по СсЧе, размерът на законната лихва върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от
890,73 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата над него и до пълния
предявен размер от 896,78лв. подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не
претендира такива.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 139,26 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
139,26 лева за държавна такса по исковото производство, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/,
600,00 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа
експертиза.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 837,56лева разноски в исковото производство и сумата от 188,88 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Б. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** с
правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумите 6024,07 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ***, аб.№ *** 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 890,73 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г., 34,31лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 36025/2024 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата над 890,73 лева до пълния предявен
размер от 896,98 лева и иска за сумата сумата 7,89 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 05.06.2024
г.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
837,56лева разноски в исковото производство и сумата от 188,88 лв. – разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5