№ 29
гр. С., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20211800900241 по описа за 2021 година
Ищците П. Я. И. с ЕГН********** и С. Ю. И. с ЕГН ********** от гр.С. ул. „З.“
№334 са предявили срещу З.К. „Л.И.” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."С.ш." №67А обективно и активно субективно съединени искове по
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ за плащане на сумата от по 200000 лв. на
всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание,
поради смъртта на сина им А. П.ов И., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
04.04.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите,
считано от 29.08.2019г. - датата на предявяване пред застрахователя на извънсъдебната
претенция, до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2019 г. в гр. С. настъпило ПТП между
товарен автомобил „МАН“ с рег.№СТ6862РА, управляван от И. Й. Й., и мотопед
„Малагути“ с рег.№ВР0303М, управляван от сина на ищците А. П.ов И.. В резултат на ПТП
на сина на ищците били причинени увреждания, които довели до смъртта му. Вина за ПТП
имал водачът на товарния автомобил, който управлявал автомобила с несъобразена е
пътните условия скорост, не спазил правилата за предимството, не намалил скоростта и не
спрял при появило се препятствие на пътя. Ищците търпели неимуществени вреди -
страдание поради смъртта на сина им. Тъй като относно управлявания от И. Й. Й. товарен
автомобил имало сключен с ответника и действащ към датата на ПТП договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищците предявили
извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение. До момента застрахователят не бил
определил и платил обезщетение, поради което се предявяват настоящите искове.
1
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Л.И.”
АД, който е депозирал писмен отговор.
Ответникът „Л.И.” АД оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение. Излага доводи за недопустимост на исковете. Оспорва
механизма на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение у сочения за виновен
водач и причинната връзка между ПТП и смъртта на А. П.ов И., съответно причинната
връзка между ПТП и търпените от ищците вреди. Навежда твърдение за настъпване на ПТП
изцяло, поради виновното противоправно поведение на сина на ищците, основано на
неконкретизираните фактически твърдения, че той е нарушил чл.5 ЗДвП и с поведението си
е предизвикал опасност за движението, нарушил е чл.25 ЗДвП, като не се е убедил, че с
извършване на маневрата няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или преминават покрай него и не е извършил маневрата,
съобразявайки се е тяхното положение, посока и скорост на движение, нарушил е правилата
за предимство при движение в кръстовище, вкл. чл.50 ЗДвП, а отделно от горните
нарушения са извършени и нарушения на общите правила на чл.100, чл.150, и чл. 150а
ЗДвП. При условията на евентуалност навежда и възражение за съпричиняване от страна на
починалия, основано на същите фактически твърдения. Оспорва характера и интензитета на
търпяното страдание, вкл. от гледна точка на характера на взаимоотношенията между
ищците и починалия. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорния иск.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №48 на 04.04.2019г на
кръстовището на Околовръстен път и И.ско шосе в гр.С. мотопед марка и модел „Малагути
Ф 12 Фантом“, с рег. № ВР 0303 М, управляван от А. П.ов И. се сблъсква странично с
движещия се по него в посока И. влекач марка и модел „МАН ТГХ“, с рег. № СТ 6862 РА с
водач И. Й. Й., при което е пострадал А. П.ов И., починал на 08.04.2019г.
Видно от удостоверение за наследници от 22.08.2019г. ищците П. Я. И. и С. Ю. И. са
баща и майка на починалия А. П.ов И..
По делото се разпита свидетеля М. Ф. Б..
„През април 2019г. бях с А. по време на ПТП, видяхме ТИР-а, идваше към нас и
после друго нищо не помня. А. управляваше мотопеда, аз бях отзад, зад него. А. дали
караше бързо не знам, не помня. Не помня какво се случи. Не валеше. Вземаше да става
тъмно, май така беше. Аз пострадах от ПТП-то, ударих си главата, счупих си крака горе,
долу също. А. навлезе срещу ТИР-а, ТИР-ът беше към нас, друго нищо не помня. А. беше от
другата страна, ТИР-ът идваше към нас така, не знам ТИР-ът ли беше в нашето платно или
ние в неговото, стана бързо, не знам.“
По делото се прие заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
2
експертиза. От заключението се установява, че в хода на лечебнодиагностичния процес и
след това при извършената аутопсия на трупа на А. П.ов И. е установена тежка съчетана
черепномозъчна и гръднокоремна травма, изразяваща се в множествена контузия на главния
мозък челно слепоочно вляво и двустранно теменно, контузия на мозъчния ствол,
левостранен хематом е пробив във вентрликулната система, тежък оток е вклиняване,
кръвонасядания на меките черепни обвивки, двустранна пневмония, счупване на костите на
лявата предмишница, съС.ие след оперативно отстраняване на слезката, травматично
декапсулиране на левия бъбрек и контузия на същия, които увреждания заедно е техните
усложнения са довели до смъртта на А. П.ов И., като водеща в генезата на смъртта е
черепномозъчната травма, която определя и неизбежния смъртен изход.
По своя характер констатираните травматични увреждания, довели до смъртта на А.
П.ов И. представляват високоенергийна травма.
Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП с причинените телесни увреждания и настъпилия смъртен изход.
Вещото лице установява следния механизъм на настъпване на ПТП:
На 04.04.2019 година, към 20,35 часа, тъмната част на денонощието (слънцето на тази
дата в гр. С. залязва в 19,56 часа - източник БАН), сухо асфалтово покритие, нормална
видимост по „Околовръстен път” на гр. С., със скорост 70 километра в час, в посока от гр.
Д., към гр. И., в дясната си лента за движение, се е движил товарен състав с влекач „МАН
ТГХ” СТ 68 62 РА и прикачено към него полуремарке „Стас” РВ 56 68 ЕВ с водач И. Й. Й..
Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една лента за движение
във всяка посока, без наличие на хоризонтална маркировка, с обща широчина 8 метра, без
наличие на неравности и без наличие на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение
на ППС, движещи се в посоката на товарния състав. Общо зоната на ПТП е в
продължителна дясна крива, по отношение посоката на движение на влекача.
Придвижвайки си по гореописания начин, влекачът се е приближавал към „Т”
образно кръстовище с улица „И.ско шосе”, намираща се от дясната страна на околовръстния
път, по отношение посоката на движение на влекача. По улица „И.ско шосе” преди десния
край на платното за движение по околовръстния път, в дясно на улицата, се е намирал
трайно монтиран пътен знак „Б1” - „Пропусни движещите се по пътя с предимство”, а по
околовръстния път не е имало пътни знаци, указващи приближаване към кръстовище.
В един момент в зоната на кръстовището е навлязъл мотопед марка „Малагути Ф19
Фантом” с регистрационен номер ВР 03 03 М, управляван от А. П.ов И. -20 години. В
търговското дело липсват данни за точната траектория на движение на мотопеда, преди
удара, но изводимо от извършената маневра от страна на водачът на състава - Й. и от
разпита на свидетеля М. мотопедът е навлязъл в платното за движение по околовръстния
път, излизайки от гр. С., по улица „И.ско шосе” и видно от определеното място на удара,
към момента на удара, мотопедът е бил разположен изцяло в лентата за движение в посока
И. - Д., по околовръстния път. Водачът на влекача е възприел това навлизане, задействал е
3
спирачната система на състава и е отклонил последния в посока наляво, по отношение
първоначалната си посока на движение. Независимо от това удар между челната лява част
на влекачът и задната част на мотопедът е настъпил, при който е откъснато задното колело
на мотопеда и същият, тъй като предна лява гума на влекачът вече е била в активен
спирачен режим с блокирало въртеливо движение, мотопедът е избутван в посока напред и
влачен по платното за движение, като в крайната фаза на ударния процес, двете ППС са се
установили в мястото, където са описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
За техническата възможност на водача на състава да предотврати удара, може да се
съди по определеното място на удара. Т.е. ако водачът Й., към момента на навлизане на
мотопеда в платното за движение по околовръстния път е предприел действия за спиране и
не е отклонявал състава в ляво по отношение първоначалната му посока на движение, то
ПТП нямаше да настъпи.
Причината за възникване на процесното ПТП следва да се търси в субективните
действия на водачът на товарния състав - И. Й. Й., който при движене по пътно платно с
двупосочно движение, което има две пътни ленти, предприемайки по своя характер
спасителна маневра е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
По делото се прие тройна съдебно-автотехническа експертиза.
Вещите лица в заключението си установяват, че на 04.04.2019г. около 20,35 ч.
товарен автомобил „МАН“ с per. № СТ 6862 РА в състав с полуремарке „СТАС“ се е движил
по „Околовръстен път“ на гр. С. с посока от гр. Д. към гр. И.. Скоростта му е била от
порядъка на 68 км/ч. В същото време мотопед „Малагути“ с peг. № ВР 0303 М, управляван
от ищеца и пътника зад него - свидетеля Б. се е движил по ул. „И.ско шосе“ към изхода на
гр. С. със скорост от порядъка на 37 км/ч. като на около 85 метра преди кръстовището е
имало поставен знак „Б1“ намиращ се отдясно спрямо посоката на мотопеда. При
движението си водача на мотопеда приближавайки към кръстовището въпреки че е имал
възможност да възприеми движещия се по път с предимство товарен автомобил е
продължил движението си и без да спре е навлязъл в кръстовището от ръкава предназначен
за движение на ППС от гр. Д. към гр. С., предприел завоя наляво. Водача на товарния
автомобил на около 55 метра преди мястото на удар е възприел мотопеда и е отклонил
същия към левия край на лентата си за движение. В момента в който мотопеда е започнал да
навлиза в кръстовището без да предприема спиране водача на автомобил „МАН,, е
задействал спирачната система и е намалил скоростта си до 53 км/ч. Настъпил е удар между
предна лява част на товарния автомобил и лявата страна на мотопеда, при което телата на
водача и пътника са били отхвърлени напред и в ляво спрямо посоката на огледа, без да
бъдат прегазени. Мотопеда е продължил движението си плъзгайки си по пътната настилка и
е заел положението описано в протокола за оглед. Товарния автомобил от своя страна е
преустановил движението си на мястото описано протокола за оглед.
От направеното изследване в аналитичната част на експертизата е определена
скоростта на товарен автомобил марка „ МАН“ с ДК№ СТ 6862 РА в района на
произшествието 53,00 км/ч /.
4
От направения по - горе анализ е видно, че водачът на товарния автомобил е бил
задействал спирачната система, когато мотопеда се е намирал на разС.ие до мястото на
удара 10,07 метра и е започнал в този в този момент да навлиза в кръстовището. Преди това
водача е отклонил композицията в левия край на лентата за движение.
Водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати произшествието
ако в конкретната ситуация се е движил в района на произшествието със скорост от
порядъка на 51,02 км/ч /
Вземайки предвид данните от протокола за оглед и фотоалбума относно положението
на товарния автомобил и мотопеда при установяването им в покой, данните за
местоположението на спирачните следи и следата от задиране, както и характера и
местоположението на уврежданията по товарния автомобил, както и от извършената
симулация на удара следва да се приеме, че мястото на удара е както следва:
По дължина на 21,10 - 21,20 метра линията на ориентира считано по посоката на
движение на товарния автомобил - посоката на огледа.
По широчина на 1,90 - 2,00 метра в дясно от левия край на пътното платно, считано в
същата посока.
Видно от аналитичната част на експертизата товарния автомобил се е движил по
„Околовръстен път“ , като в района кръстовището е преодолявал лява за него хоризонтална
крива / завой. Водача на мотопеда се е движил по ул. „И.ско шосе“, като е навлязъл в
кръстовището от ръкава му предназначен за движение на ППС към гр. С..
В констативната част на експертизата е цитиран протокола оглед. Същия е така
съставен, че съдържа значителни пороци. Не е отбелязано, че кръстовището се намира завой
за движещите се по „Околовръстен път“. Липсват данни за разположението на находките по
дължина на платното за движение, спрямо възприетия ориентир.
Скоростта на мотопеда в района на произшествието и в момента на удара е
определена в аналитичната част на експертизата и е 37,03 км/ч/.
Водачът на товарния автомобил е бил задействал спирачната система, когато
мотопеда се е намирал на разС.ие до мястото на удара 10,07 метра и е започнал в този в този
момент да навлиза в кръстовището.
Разработени са три варианта за предотвратимост на произшествието:
При движение на товарния автомобил към мястото на удара спирайки с отклоняване
на същия в ляво и движение на мотопеда към мястото на удар без спиране.
При този вариант удара е непредотвратим за водача на автомобила при скорост на
движение в района от порядъка на 68 км/ч.
При движение на товарния автомобил към мястото на удара спирайки без да се
отклонява в ляво и движение на мотопеда към мястото на удар без спиране.
При този вариант водача на автомобила предвид траекторията на движение на
5
мотопеда е имал възможност да предотврати произшествието като пропусне мотопеда да
излезе от коридора му на движение.
При движение на товарния автомобил към мястото на удара спирайки без да се
отклонява в ляво и движение на мотопеда към мястото на удар предприемайки спиране.
При този вариант предвид траекторията на движение на мотопеда удар отново би
настъпил.
Вземайки предвид направения по - горе анализ от техническа гледна точка като
причини за настъпването на произшествието могат да се посочат:
Субективните действия на водача на мотопеда, който движейки по път без
предимство, наближавайки кръстовище не е предприел действия за преустановяване на
движението си въпреки, че е имал възможност да възприеме движещия се отляво на дясно
спрямо посоката му товарен автомобил.
Субективните действия на водача на мотопеда, който е навлязъл в кръстовището
завивайки на ляво от ръкава предназначен за движение на ППС към гр. С.. Технически
правилно е било да предприеме завой на ляво от последния трети ръкав на кръстовището,
гледано по посока на огледа, предназначен за излизане от ул. „И.ско шосе“ към гр. И. и към
гр. Д.. По този начин разС.ието, което е могъл да измине товарния автомобил с максимално
спирачно закъснение би се увеличило с 23 - 24 метра.
От разработените варианти за предотвратимост е видно, че при отклоняване в ляво на
автомобила и предприемане на спиране, както и при предприемане на спиране от страна на
водача на мотопеда удар между двете превозни средства не би настъпил като разС.ието
между тях при разминаването им би било от порядъка на 2,50 -3,00 метра.
По делото се разпита свидетеля С. Я. М..
„Познавам П. и С., живеем къща до къща в С., на ул. „З.“ - аз на номер триста и
петдесет, а те на триста и нещо, защото къщите са близнак, но номерата им не съвпадат.
Познавам А. добре, разбрах в дена, когато катастрофира с ТИР, знам, че почина. Преди
катастрофата цялото семейство живееха в една къща, А. беше много добро дете по принцип,
каквото и да кажа за него ще е малко. Нормално, сплотено семейство са били, не виждах
караници, пак ви казвам, че една ограда ни делеше, живееха си съвсем нормално и спокойно.
След като почина А. картината беше много зле - майката, когато разбра, че А. е починал,
точно на петата минута, през 15-20 минути идваше линейка, да й бият инжекции, тя не
знаеше къде се намира, прие го доста тежко. Държеше се, но мислехме, че всеки момент и тя
може да си замине, не беше хич добре. П. се държеше, все пак е мъж, но си беше доста
съкрушен - съдех за това по външния му вид, преди това беше усмихнат човек, говорехме
си, пиехме си кафето, след тая новина те онемяха цялото семейство, станаха по-мудни,
затвориха се в себе си, в момента даже не говорят почти с никой, разминават хората като
пътни знаци. Загубата на сина им им се отрази доста сериозно - майката обвинява П., че той
е виновен за смъртта на А. и поради тоя причина в момента май че са разделени, тя в
момента даже е психически недобре. Аз после си смених адресната регистрация, не живея
вече на стария си адрес. Често отивам на гробищата, нали баща ми е починал, правя
ремонти и чистя, и често ги виждам, те реват, викат, мъката при тях не спира. Ходил съм с
П. същия ден като стана катастрофата на местопроизшествието. Като отидохме там вече ги
6
нямаше мотопедът и ТИР-ът. Мястото на катастрофата е Околовръстният път на С., там има
кръстовище, там няма пътни знаци, този път е с ограничение 40 км., но от доста години няма
знаци на този път, от отдавна, откакто ремонтираха пътя са махнали знаците и има само
един предупредителен знак. И на разклона при Драгошиново имаше още един
предупредителен знак, на който пишеше 60, но и него сега го няма. На мястото на
катастрофата имаше части от мотор ли беше, не знам.
Преди да се разделят ги виждах там в гробищата, това няма как да го излъжа. Може
да има една година или повече, откакто са разделени, това П. трябва да ви каже със
сигурност.“
По делото се разпита свидетелката М. Я.а Г..
„П. и С. И.и ги познавам, ние сме комшии, ние сме в една къща в град С., познавам ги
от много години, може би 40 години вече живеем заедно. Ние сме в една къща и ни разделя
само един двор. А. го познавам, знам, че е починал. Преди да почине А. те си живееха
заедно с майка си, с баща си, те са четири деца, които живеят заедно. Това момче работеше,
беше добро момче, родителите са добри. Те си живееха нормален живот. П. и С. ги видях в
същия ден, когато звъннахме за линейка за майката, дойде два-три пъти линейка, нещата
бяха много трудни при тях, родителите изглеждаха много зле, майката много припадаше,
докато бащата обръщаше внимание за всичко. С. и П. плачеха, ревяха, тревожеха се, викаха
„Как може на тази възраст“, много тъгуват, плачат и говорят, не могат да приемат това, дето
загубиха сина. Аз ходих на погребението. Много зле бяха там, не можеха да се разделят с
него, беше трагедия тогава, в момента пак е трагедия, защото не са същите хора, сега не
говорят много, няма вече празници при тях, по-друг живот сега живеят, отстранени са от
живота, нито празнуват, не можем да ги каним на рожден ден например. Те сега говорят за
сина си, поне бащата отива винаги в гробищата всяка седмица, там, каквото правят, не знам
вече, те отиват там и тъгуват и се връщат. Те в момента са разделени, те се обвиняваха един
друг, че е карал това нещо мотор ли е, бъги ли е, не знам, и те се разделиха след
катастрофата, живяха една година след това заедно и се разделиха, не са заедно. Към
настоящия момент се прибираме от работа, срещаме се по пътищата така и си говорим как
сте, какво сте, питам ги ако имат нужда, майката идва, само вижда децата си и пак се връща.
С. се изнесе.
Катастрофата беше преди две-три години, преди три години май, през 2019 г. Може
би от една година са разделени С. и П., може би и от година и нещо. Те сега не живеят
заедно. С. се отдалечи някъде в друго място, но идва всяка седмица или през две седмици и
само вижда децата си, друго нищо. Не знам дали е женена, не знам къде живее тя, не говори
с мен, просто ми казва „Няма какво да говоря“. Тя се грижеше за А., той учеше с дъщеря ми,
водехме си заедно децата на училище, тя му даваше пари или ми даваше на мен да дам
парите на детето й за закуска. Преди А. да почине те живееха заедно в една къща, П. и С.
имат четири деца, всички деца са от П. и С..“
По делото се изслуша съдебно-психологична експертиза. Вещото лице в
заключението си установява, че непосредствено след травмата / пътно - транспортно
произшествие, причинило смъртта на сина му/, П. Я. И. е изпаднал в ШОКОВО СЪС.ИЕ
7
/остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално съС.ие на „зашеметеност” с
известно стесняване на съзнанието, известна дезориентация, невъзможност за възприемане
на информация и планиране на действията. Установява непосредствена и ясно изразена по
време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната симптоматика, като
симптомите са придобили хроничен ход: персистират емоционалните нарушения, свързани с
изживяване на, анхедония, дистимен тон на настроението. В същото време се установяват
белези на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи. При освидетелствания
са били налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се във свръх ценностна
фиксация върху психотравмата, с мисли за безперспективност и безнадеждност. Настъпва и
т. нар. екзистенциална криза.
Емоционалните нарушения са се разгърнали в типична динамика - интензивни
непосредствено след научаване на новината, постепенно стихване и бавно и трудно връщане
към обичайните дейности и ангажименти, до сравнително балансирано функциониране. На
заден план обаче стоят трайни емоционални преживявания от загубата, неподвластни на
времето или на лечение, които имат екзистенциален характер и са в непосредствена връзка с
личностовите качества на П. Я. И..
Тази феноменология и динамика, най-напред, в интензивната фаза на
преживяванията, при П. И. типично се разгръща Остра стресова реакция, за която са
необходими два елемента - интензивен стресогенен фактор и висока индивидуална
чувствителност. Тези два фактора се установяват по един недвусмислен начин и при П. Я.
И..
В следващите етапи от живота му на преден план остават емоционалната
потиснатост, отслабените подтици, трудната организация на живота си, които изпълват
критериите на Протрахирано тревожво - депресивно съС.ие.
Самооценката на П. И. е, че вече се бил стабилизирал до известна степен, но не може
да не се изтъкне отново наличието на екзистенциална промяна, непосредствено свързана с
понесената психотравма.
Самият освидетелстван споделя, че година и половина след трагичния инцидент вече
е започнал да се стабилизира / започнал да работи и да се храни/.
Към момента на освидетелстването П. И. вече се е стабилизирал до известна степен,
но не може да не се изтъкне наличието на трайна екзистенциална промяна, непосредствено
свързана с понесената непреодолима загуба.
Към настоящият момент като последици за ищеца от настъпилата злополука със сина
му протрахирана депресивна реакция, е овладяна и трансформирана в трайна
екзистенциална промяна.
Налице е причинна връзка между стресора - смъртта на сина на освидетелствания
загубата на А. П.ов И. и съС.ието на освидетелствания.
Страните не спорят по отношение на факта, че за товарен автомобил „МАН“ с рег.
№СТ6862РА, управляван от И. Й. Й. е налице задължителна застраховка гражданска
8
отговорност при ЗК „Л.И.“ АД, към момента на настъпване на ПТП 04.04.2019г.
Пострадалите са предявили застрахователна претенция за изплащане на
застрахователни обезщетения на 29.08.2019г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Правното основание на исковете е чл.432 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Ищците П. Я. И. и С. Ю. И. са предявили пряко срещу застрахователя „Л.И.” АД
осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
за което е налице сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че
на 04.04.2019г. около 20,35 ч. товарен автомобил „МАН“ с per. № СТ 6862 РА в състав с
полуремарке „СТАС“ се е движил по „Околовръстен път“ на гр. С. с посока от гр. Д. към гр.
И.. Скоростта му е била от порядъка на 68 км/ч. В същото време мотопед „Малагути“ с peг.
№ ВР 0303 М, управляван от ищеца и пътника зад него - свидетеля Б. се е движил по ул.
„И.ско шосе“ към изхода на гр. С. със скорост от порядъка на 37 км/ч. като на около 85
метра преди кръстовището е имало поставен знак „Б1“ намиращ се отдясно спрямо посоката
на мотопеда. При движението си водача на мотопеда приближавайки към кръстовището
въпреки че е имал възможност да възприеми движещия се по път с предимство товарен
автомобил е продължил движението си и без да спре е навлязъл в кръстовището от ръкава
предназначен за движение на ППС от гр. Д. към гр. С., предприел завоя наляво. Водача на
товарния автомобил на около 55 метра преди мястото на удар е възприел мотопеда и е
отклонил същия към левия край на лентата си за движение. В момента в който мотопеда е
започнал да навлиза в кръстовището без да предприема спиране водача на автомобил
„МАН,, е задействал спирачната система и е намалил скоростта си до 53 км/ч. Настъпил е
удар между предна лява част на товарния автомобил и лявата страна на мотопеда, при което
телата на водача и пътника са били отхвърлени напред и в ляво спрямо посоката на огледа,
без да бъдат прегазени. Мотопеда е продължил движението си плъзгайки си по пътната
настилка и е заел положението описано в протокола за оглед. Товарния автомобил от своя
страна е преустановил движението си на мястото описано протокола за оглед.
Върху платното за движение, по което се е движил мотопеда, на около 85м. преди
кръстовището, е имало поставен пътен знак „път без предимство и табела указваща, че на
определено разС.ие ще следва пътен знак „Стоп“ поставен пред кръстовището. Пред самото
кръстовище не е имало поставен пътен знак, указващ реда за преминавана на
автомобилите през кръстовището. За посоката на автомобила също не е имало поставен
пътен знак, регулиращ реда на преминаване на превозните средства през кръстовището.
При нерегулирано кръстовище и липса на сигнализация и пътни знаци, указващи
реда на преминаване през кръстовището се прилага чл.48 ЗДвП „На кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.“ В случая от
9
дясната страна се е движил водачът А. П.ов И. с мотопед марка и модел „Малагути Ф 12
Фантом“, с рег. № ВР 0303 М. Водачът И. Й. Й. на товарен автомобил марка и модел „МАН
ТГХ“, с рег. № СТ 6862 РА е имал възможност да го възприеме, да намали скоростта и да го
пропусне. Водачът А. П.ов И. е предприел ляв завой, като е преминал през лентата за
движение на товарния автомобил, който е предприел спиране и сблъсъкът е станал в лентата
за движение на мотопеда с предна лява част на товарния автомобил. Както установяват и
вещите лица, ако товарният автомобил не бе напуснал дясната си лента за движение
участниците са щели да се разминат и да не настъпи ПТП. Ето защо съдът намира, че
основната причина за настъпването на ПТП са действията на водача на товарния автомобил
И. Й. Й., който е нарушил чл.8 ЗДвП (1) „Водачите на пътни превозни средства използват
дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак
или със светлинен сигнал е указано нещо друго.“
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, И. Й. Й. не е
предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици е реализирал ПТП, при което е настъпила смъртта на А. П.ов И..
По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от страна на И.
Й. Й., неговата противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на
вредоносния резултат. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и
субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние,
противоправност на деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и
настъпилите вреди, вина на водача. Страните не спорят по наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.И.“ АД за съпричиняване, съдът
намира същото за недоказано. Пострадалият А. П.ов И. с поведението си не е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
С това съдът приема, че е доказано, че ищецът П. Я. И., е претърпял емоционални
болки и страдания от загубата на своя син А. П.ов И.. Видно от показанията на разпитаните
свидетели М. Я.а Г. и С. Я. М., както и приетата съдебно-психологична експертиза, ищецът
е понесъл изключително тежко внезапната загуба на своя син, което му се отразило
негативно в емоционален и психологичен план.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на
неговия син А. П.ов И., независимо, че човешкият живот няма равностоен паричен
еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и
продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите М. Я.а Г. и С. Я.
М.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и
непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен
на сумата от 140 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до
пълния предявен размер е неоснователен.
С това съдът приема, че е доказано, че ищцата С. Ю. И., е претърпяла емоционални
болки и страдания от загубата на своя син А. П.ов И.. Видно от показанията на разпитаните
свидетели М. Я.а Г. и С. Я. М., ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на
10
своя син, което й се отразило негативно в емоционален и психологичен план.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на
нейния син А. П.ов И., независимо, че човешкият живот няма равностоен паричен
еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и
продължителни, за които се събраха свидетелски показания на свидетелите М. Я.а Г. и С. Я.
М.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни и
непротиворечиви. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен
на сумата от 140 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до
пълния предявен размер е неоснователен.
По отношение на обезщетенията за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2
КЗ следва да се присъди от 29.11.2019г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.К. „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца П. Я. И. адв.С.
Д. Ж. разноски по делото в размер на 10250,-лв. чл.7 ал.2 т.5 Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.К. „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата С. Ю. И.
адв.С. Д. Ж. разноски по делото в размер на 10250,-лв. чл.7 ал.2 т.5 Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ищците П. Я. И. и С. Ю.
И. дължат на ответника „Л.И.” АД направените разноски съобразно отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил разноски в размер на 1125лв. за КСМАТЕ, свидетел,
удостоверение и 540,-лв. юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 1665лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят 1165,50лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в
размер на 11200,-лв. (4% върху 280000,-лв.), както и направените разноски в размер на 200,-
лв. КСМАТЕ, 200,-лв. ЗПЕ, 900,-лв. ТСАТЕ или общо 12 500,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 ал.1 т.2 КЗ, З.К. „Л.И.” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.
С. бул."С.ш." №67А, да заплати на П. Я. И. с ЕГН********** от гр.С. ул. „З.“ №334, по
банкова сметка IBAN BG94 BPBI 7940 1084 4937 03 сумата 140000,-лв. (сто и четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане - ПТП, причинено от И. Й. Й. на 04.04.2019г., като водач на товарен автомобил
„МАН“ с рег.№СТ6862РА и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по полица
№ ВG/22/118003100493, при което е починал неговия син А. П.ов И., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 200 000,-лв. и за остатъка
до пълния период на иска за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 ал.1 т.2 КЗ, З.К. „Л.И.” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.
11
С. бул."С.ш." №67А, да заплати на С. Ю. И. с ЕГН ********** с адрес гр.С. ул. „З.“ №334,
по банкова сметка IBAN BG94 BPBI 7940 1084 4937 03 сумата 140000,-лв. (сто и
четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане - ПТП, причинено от И. Й. Й. на 04.04.2019г., като водач на товарен
автомобил „МАН“ с рег.№СТ6862РА и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”
по полица № ВG/22/118003100493, при което е починал нейния син А. П.ов И., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 200 000,-лв.
и за остатъка до пълния период на иска за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.К. „Л.И.” АД, ЕИК
********* и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."С.ш." №67А, да заплати на адв.С.
Д. Ж. с адрес гр.С. ул.“Т.у.“ №8 ет.4, пълномощник на П. Я. И., сумата от 10250,-лв. (десет
хиляди двеста и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.К. „Л.И.” АД, ЕИК
********* и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."С.ш." №67А, да заплати на адв.С.
Д. Ж. с адрес гр.С. ул.“Т.у.“ №8 ет.4, пълномощник на С. Ю. И., сумата от 10250,-лв. (десет
хиляди двеста и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, П. Я. И. с ЕГН********** от гр.С. ул. „З.“
№334 и С. Ю. И. с ЕГН ********** с адрес гр.С. ул. „З.“ №334 да заплатят на З.К. „Л.И.”
АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."С.ш." №67А сумата
1165,50лв. (хиляда сто шестдесет и пет лева и петдесет стотинки), деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З.К. „Л.И.” АД, ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление: гр.С. бул."С.ш." №67А, да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата 12 500,-лв. (дванадесет хиляди и петстотин лева),
представляващи държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12