Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.06.2025г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав,
в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в
състав:
СЪДИЯ:
ПЕТЯ С.
при
секретаря Диана Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2989 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 124, ал.1, пр. второ ГПК, чл. 108 ЗС и чл.
124, ал.1, пр. трето ГПК вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът И.Е.Г. твърди, че по
наследство от родителите си Е.И.Г. и М.Г.Г.е бил
собственик на апартамент № 9, в гр. София, ул. Сан Стефано
№ *****идеална част от дворно място ПИ с идентификатор 04234.6970.1510, с
административен адрес: с.Бистрица, ул. Горски път 5, 1/2 идеална част от
триетажна жилищна сграда и гараж, построени в него. Твърди, че преди три години
негов приятел го свързал с ответника Х.М.В., който разбрал, че няма наследници
и е самотно живеещ. Започнали да се виждат и ответникът В. му предложил да
правят общ бизнес в имота му в с. Бистрица - автосервиз.
Сочи, че отишли в центъра на гр. София при нотариус,
като той бил с впечатление, че ще подписва документи във връзка с машини,
необходими за сервиза, но тъй като бил прекалил с алкохола, всичко му било в
мъгла. Понеже не можел да се движи от пиянството си, а и от проблеми с краката,
служител на нотариуса слезнал до колата и в нея
ищецът разписал документите, без този служител да го пита разбира ли какво
разписва.
В последствие разбрал, че ответникът Х.В. като негов
пълномощник е продал цялото му наследство от родителите му Е.И.Г. и М.Г.Г.за сумата от 50 000,00 лева, която не бил получил.
Получил от банка еднократно 400,00 лева, за която му обяснили, че са пари за
построяване на сервиза и за закупуване на машини.
Твърди, че към момента на упълномощаването бил след
три микроинсулта, които му пречели на мисловната
дейност, паметта, имал деменция, както и често не бил
ориентиран във времето и пространството и получавал припадъци, както и че и
тогава е бил алкохолик.
Твърди, че Х.В. се е договорил с третото лице Р.К. недобровъстестно в негова вреда. В тази връзка като доводи
сочи, че уговорената цена е много под пазарната, както и че фактически не е
получена. Твърди, че Х.В. и Р.К. се познават от 2005 г., живели в едно жилище
на бул. *****, както и че с такива сделки по продажба на наследства,
ипотекиране и продажба на имоти, те са се занимавали и преди процесната сделка.
Сочи, че с нотариален акт № 102/14.03.2019 г. Р.К. е
продала на Н.Н.К. и И.Т.Т. процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.106.55.2.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РД-18- 33/15.06.2010 г., находящ се в гр.
София, ул. *****, които владеят имота и към момента на подаване на исковата
молба. Сочи, че с нотариален акт за ипотека № 103/2019 г. Н.Н.К.
и И.Т.Т. учредили в полза на „У.Б.“ АД ипотека върху
този имот, без да са били негови собственици.
Твърди, че със сделки за дарение и продажба Р.К.
прехвърлила на ответниците Я.И.Х. и С. А.С. по 1/4
идеална част от поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1510.
Ответникът Х.В. оспорва предявения срещу него иск.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, в т.ч., че ищецът е бил пиян към
момента на подписване на пълномощното, както и че не му е разяснено
съдържанието на документа, който е подписал. Твърди, че ищецът И.Г. сам го и
потърсил, тъй като той е дългогодишен консултант и посредник при сделки с
недвижими имоти и му казал, че иска да продава наследствен имот, тъй като смята
да започва бизнес и му трябват средства. След това дошъл с документи - актове
за смърт на неговите родители, като казал, че няма документи за собственост,
както и че родителите му имат задължения за данъци и сметки. Отрича да познава
лицето В.Н.. Твърди ищецът да е получил изцяло продажната цена по договора.
Оспорва да е имал лични отношения е Р.К., а твърди, че са имали служебни
отношения и до м. ноември 2013 г. са споделяли един офис на адрес гр. София,
бул. *****Твърди да не е действал във вреда на ищеца. Твърди, че след сключване
на договора за продажба на наследство ищецът е потвърдил извършените от него
действия в качеството на пълномощник.
Ответникът Р.К. оспорва предявените искове. Твърди, че
до края на 2013 г. Х.В. бил неин работодател, след което до м. април 2018 г
двамата нямали отношения. Х.В. й казал, че има клиент който продава
наследството си, в което имало 1/2 идеална част от имот в с. Бистрица и пасиви,
чийто размер не е ясен и тя се съгласила да го закупи за сумата от 50 000,00
лева. Твърди да е изплатила изцяло цената по сметка на продавача, както и
възнаграждение на Х.В. за брокерска услуга в размер на 3000,00 лева. Сочи, че
не е знаела, че в наследството има и друг имот. Твърди да е била добросъвестна
и не е знаела, че уврежда интереса на продавача, като оспорва и такова
увреждане обективно да е налице. Оспорва и състоянието на ищеца към момента на
упълномощаването да е засягало възможностите му да разбира и ръководи
постъпките си.
Ответниците „У.Б.“ АД, Н.Н.К. и И.Т.Т., Я.И.Х., С. А.С. оспорват исковете предявени срещу тях,
както и оспорват ищецът да е бил неспособен да разбира и ръководи действията си
към момента на упълномощаването.
Предявени са следните искове:
1. Конститутивен иск за
унищожаване на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД на пълномощно рег. № 2103/19.04.2018
г. на нотариус рег. № 646 срещу упълномощения Х.М.В., поради сключване на
едностранната сделка при липса на способност на упълномощителя
да разбира и ръководи постъпките си и да разбира последиците им, поради тежко
психично състояние от болест и злоупотреба с алкохол.
2. кумулативно съединен и обусловен от него установителен иск по чл. 42 ЗЗД за недействителност поради
липса на представителна власт на Договор за продажба на наследство от
04.05.2018 г., предявен срещу ответника Р.В.К..
По иска с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че към момента на упълномощителната
сделка - 19.04.2018 г. не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си,
поради заболяване и злоупотреба с алкохол.
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 42 ЗЗД е
основателността на този по чл. 31, ал.1 ЗЗД. В тежест на ответника по този иск
е да докаже твърдението си, че сделката е била писмено потвърдена.
3. иск за установяване на недействителност на Договор
за продажба на наследство от 04.05.2018 г. на основание чл. 40 ЗЗД поради сключването
му от представителя Х.В. и третото лице Р.В.К. във вреда на представлявания,
предявен срещу посочените две лица, предявен в условията на евентуалност.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че сделката
уврежда интересите му, както и знание за това увреждане у представителя и
третото лице. За последното обстоятелство ищецът не сочи доказателства.
4. установителен иск по чл.
124, ал.1, пр. второ ГПК за установяване по отношение на ответника Р.В.К., че ищецът
е собственик на процесния имот - самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.106.55.2.9 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г., находящ
се в гр. София, ул. Сан Стефано № *****идеална част
от поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1510.
Искът е обусловен от уважаване на установителните
искове по чл. 42 ЗЗД, евентуално по чл. 40 ЗЗД и не изисква доказването на
други обстоятелства.
5. установителен иск по чл.
124, ал.1, пр. второ ГПК за установяване по отношение на ответника Я.И.Х., че
ищецът е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
04234.6970.1510.
6. установителен иск по чл.
124, ал.1, пр. второ ГПК за установяване по отношение на ответника С. А.С., че
ищецът е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
04234.6970.1510.
Установителните искове за собственост са обусловен от уважаване на установителните искове по чл. 42 ЗЗД, евентуално по чл. 40 ЗЗД и не изискват доказването на други обстоятелства.
7. Ревандикационен иск по
чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и за осъждане на
ответниците Н.Н.К. и И.Т.Т. да предадат владението на процесния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.55.2.9 по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г., находящ се в гр. София, ул. *****.
8. Установителен иск с
правна квалификация по чл. 124, ал.1, пр. трето ГПК вр.
чл. 179, ал.1 ЗЗД за установяване, че ипотечното право, учредено с договор за
учредяване на ипотека № 103/2019 г. не съществува, поради учредяване на
ипотеката от лица, които не са били собственици, предявен срещу „У.Б.“ АД, Н.Н.К. и И.Т.Т..
Искът е обусловен от уважаване на установителните
искове по чл. 42 ЗЗД, евентуално по чл. 40 ЗЗД.
В хода на производството е установено, че ответника Х.М.В.
е починал на 16.08.2022г. На мястото на починалия ответник е конституиран негов
наследник - С.Н.Н., който не е подал отговор и не е
направил никакви изявления по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените към исковата молба Нотариален акт за
собственост на жилище в сграда, построена върху земя на ЖСК „Селимица“, София, ул.*****от 15.09.1969г., Нотариален акт
за продажба на недвижим имот от 02.06.1952г., Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност от 19.07.1963г., Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация от 19.10.1964г. и
представени удостоверения за наследници, се установява, че ищецът И.Е.Г. е придобил, по силата на наследствено правоприемство, от родителите си Е.И.Г., починал на
28.03.2003 г. и М.Г.Г., починала на 04.07.2016 г., правото
на собственост по отношение на следните недвижими имоти: като наследник на майка
си - Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул.”*****,
със застроена площ от 69,47кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 7.30
кв.м. и таванско помещение № 2, с площ от 12.70 кв.м, заедно с 7.58 % идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, който апартамент в КК и
КР е отразен с идентификатор 68134.106.55.2.9, намиращ се в сграда 2,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.106.55, а като наследник на баща си –
½ идеална част от дворно място -ПИ с идентификатор 04234.6970.1510, с
административен адрес: с.Бистрица, ул.“*****, с площ от 1787 кв.м., с номер по
предходен план 1510, кв.26, както и 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда
на три етажа със застроена площ от 52 кв.м и гараж със застроена площ от 26
кв.м. на две етажа, заснети в КК и КР с идентификатори съответно
04234.6970.1510.1 и 04234.6970.1510.2.
По силата на представено Пълномощно с peг. № 2103 от 19.04.2018 г. на Нотариус Ю.К., рег.№646 на НК И.Е.Г. е упълномощил Х.М.В. да го представлява пред
нотариус и от негово име да продаде на лице, при условия и цена, каквито намери
за добре, включително сам на себе си с правата по чл.38 ЗЗД наследството,
оставено от родителите му, като съвкупност от права и задължения и фактически
отношения на цена не по малко от 50 000лв., която сума да му бъде
преведена по банков път. Видно е, че в пълномощното е положен подпис на упълномощителя и имената му са изписани като „И. Е.Г.“.
Не се спори, че пълномощното е подписано от И.Е.Г., но
се оспорва способността на последния да е разбирал свойството и значението на
подписаното.
За установяване на обстоятелствата, при които е
подписано пълномощното, по делото са депозирани показания от Помощник Нотариус
по заместване Е.П.Д., заверил подписа на И.Г. в пълномощното, който не си
спомня нищо конкретно за предявеното му пълномощно и за обстоятелствата около
заверката му. Заявява, че в своята практика няма случай да е заверил подписа на
лице, в какъвто и да е документ, което е в нетрезво състояние или има признаци
на алкохолна зависимост. Посочва, че Нотариусът трябва да се убеди в
самоличността и дееспособността на лицето, което се явява пред него. В
конкретната кантора, тази проверка се извършвала чрез снемане самоличността на
лицето, чийто подпис подлежи на заверяване, представял му се документа и бил
приканван да се запознае с текста и ако е съгласен да си напише пълните имена.
Заявява, че изписването на трите имена, за свидетеля било гаранция, че лицето е
адекватно и разбира свойството и значението на действията, които извършва. Посочва,
че доколкото имало неграмотни хора, ако лице си изпише бащиното име вместо „Е.“,
като „Е.“ и вместо „Г.“ като „Гешв“, във връзка с
точно това производство нямало да му направи впечатление. Нямали изискване да
запознават упълномощителите със съдържанието на
текста, особено ако именно те го представят и са си го изготвили. Посочва, че
ако заверяването на документ е извършено извън кантората, това обстоятелство не
се отбелязва в документа. Тази услуга, да бъде направена заверка извън
кантората, я правили за лица, които имат някакво затруднение в двигателен
апарат или от физиологичен характер.
С Договор за продажба на наследство от 04.05.2018г.,
заверен досежно подписите на страните отново от Помощник
Нотариус по заместване Е.Д., Х.М.В. , като пълномощник на И.Е.Г. е продал
на Р.В.К., наследството, оставено от
родителите му, за сума в размер на 50 000лв., платима посредством 12
месечни банкови превода по сметка, открита на името на продавача, като първата
вноска в размер на 6000лв. е платима в срок до 10.05.2018г., а останалите
месечни вноски в размер на по 4000лв. са платими до 10-то число на месеца,
считано от м.06.2018г.
От представено банково удостоверение на стр.47 от
делото се установява, че И.Е.Г. има разкрита банкова сметка *** „Юробанк България“ АД, но от удостоверението не е видно кога
е разкрита тази сметка. Представено е и извлечение от същата сметка, от което
се установява, че сума в размер на 6000лв. е внесена по сметката, на каса в
банков клон, на 18.06.2018г. и сума в размер на 5000лв. е изтеглена от сметката
на същата дата. За вносител е посочена Р.В.К., а като основание е записано
„дог. за продажба на наследство 23/5“. Суми в различни размери, отново на каса,
със същия вносител и основание, са внасяни по сметката на 20.06.2018г.-2 вноски
по 4000лв. всяка, 22.06.2018г. – 2
вноски по 4000лв. всяка, 25.06.2018г. – 3 вноски по 2000лв. всяка, на
26.06.2018г. – 4 вноски по 2000лв. всяка, на 27.06.2018г. - 4 вноски по 2000лв. всяка и на 28.06.2018г. -
4 вноски по 1500лв. всяка. Вноските са правени в различни банкови клонове, като
има дни в които няколко от преводите са правени в всеки в различен клон. Видно
от извлечението, внесените суми са били изтегляни в същия ден, на каса, от
различни банкови клонове – Дървеница и Надежда - в един и същи ден;
Стамболийски, Надежда, Димитър Петков –при друго теглене, в един и същи ден; Стамболийски,
Надежда, Сливница- на 25.06.2018г.;
Дианабад, Стамболийски, Надежда – на 26.06.2018г.; Дианабад, Люлин център, Надежда, Лозенец – на
27.06.2018г., като е записано, че са
теглени без предварителна заявка от И.Е.Г.. Посочените обстоятелства относно
дати и размер на внесени суми, се установяват и от представените от Р.В.К.
вносни бележки.
Представена е декларация от И.Е.Г., с нотариална
заверка на подписа от 17.01.2019г., с
която декларира, че към датата на подписване на пълномощното и към датата на
сключване на договора за продажба на наследство, му е било известно, че в
наследството има описаните по-горе недвижими имоти, като потвърждава всички
действия по пълномощие на Х.М.В..
По отношение на обстоятелството какви са били
отношенията между Х.М.В. и Р.В.К. са депозирани гласни доказателства. Видно от
показанията на К.Е.Г.- съпруга на брата на бащата на И.Г., тя е чувала от И.Г.,
че Х. и Р. имали обща кантора и че са били годеници,
но не е обърнала внимание на тази информация. Свидетелката посочва, че И.Е.Г. се е свързал с нея, след като е спрял да
получава наема от жилището на ул.“Сан Стефано“ и след
като е останал без средства. Тя направила необходимите справки и от тях
установила, че Х.М.В., като пълномощник на И.Е.Г., е продал цялото наследство,
оставено от майката и бащата на И.Г. на Р.К. срещу сумата от 50 000 лева.
Ищецът й е казал, че не е получавал тази сума. К.Г.се е свързала с адвокат и
след това е получила обаждане от Р.К. с искане да се срещнат. Свидетелката е
разговаряла с нея и това, което я е изненадало е, че Р. К.е казала, че не
познава И.Г. и се смутила, когато свидетелката й казала, че следва да го
познава след като му е платила сумата по сделката. Свидетелката заявява, че И.Г.
не е имал нужда да продава наследството си, тъй като е получавал наем от
апартамента си, а в къщата в село Бистрица е живеел.
Свидетелят В.М.Ш. посочва, че Х.М.В. се занимавал с купуване
на недвижими имоти, имал регистрирана своя фирма и офис, който първо бил на ул.
„Карниградска“, след това се преместил в офис на бул.
„Ал. Стамболийски“, а накрая на ул. „20-ти април“. Р.К. работела при Х.В. ***.
Била секретарка, брокер на недвижими имоти и технически сътрудник в определено
време. Посочва, че Х.В. правел адресна регистрация за себе си и за всичките си
сътрудници на адреса, където се намира офиса, за да ползва привилегиите по
паркиране в центъра на гр.София. Посочва, че последно видял Р. в този офис 2013
г. - 2014 г., а 2015 г. или 2016 г. и Х. напуснал офиса. Не е виждал Х.В. и Р.К.
заедно към 2018 г.
Видно от представените по делото удостоверения за
постоянен адрес №№ СОА24-УГ51-374 и 375 от 30.09.2024 година на СО е, че Х.М.В.
и Р.В.К. имат един и същ постоянен адрес:***. На този адрес Р.К. е регистрирана
от 2006 година и там е регистрацията й като постоянен адрес и до датата на
подаване на исковата молба, а Х.В. е регистриран на този адрес през 2004 година
и регистрацията му на този адрес е до март 2015 година.
От прието по делото заключение на СОЕ се установява,
че пазарната стойност на апартамент №9 в гр. София, ул. *****5 към 04.05.2018г.
е в размер на 194 218,00 лева, а пазарната стойност на 1/2 идеална част от
дворно място ПИ с идентификатор 04234.6970.1510, с. Бистрица, ул. *****идеална част
от триетажна жилищна сграда и гараж към 04.05.2018г. е в размер на 135 600,00
лева. Не се установяват значителни по размер пасиви на наследството. Видно от
приходни квитанции за заплатени от Р.В.К. данъчни задължения за имотите в
с.Бистрица за периода от 2014г. до 2021г. общата сума е около 400лв., като
много по- малка част от нея са
задължения до 2018г., а за апартамент №9 в гр. София, ул. *****5 изобщо липсват
неплатени публични задължения, дължими от ищеца
/стр.448-453 от делото/.
Видно от представените към исковата молба документи,
договора за продажба на наследство е последван от поредица от сделки както
следва:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
акт №102, том III, рег.№6544, дело №416 от 14.03.2019г.
Р.В.К. е продала на Н.Н.К. и И.Т.Т.
*** и прилежащите към него помещения и идеални части за сумата от 138 000
евро.
С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 103, том III, рег.№6545,
дело №417 от 14.03.2019г. Н.Н.К. и И.Т.Т. са учредили в полза на „У.Б.“ АД ипотека върху
апартамент №9 в гр. София, ул. *****5 и прилежащите помещения.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №61,
том III, рег.№7928, дело №400 от 04.06.2019г. Р.В.К. е
призната за собственик на ½ идеална част от дворно място -ПИ с
идентификатор 04234.6970.1510, с административен адрес: с.Бистрица, ул.“*****,
с площ от 1787 кв.м., с номер по предходен план 1510, кв.26, както и 1/2
идеална част от масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 52
кв.м и гараж със застроена площ от 26 кв.м. на две етажа, заснети в КК и КР с
идентификатори съответно 04234.6970.1510.1 и 04234.6970.1510.2.
С Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот №32, том V, рег.№11212,
дело №742/16.10.2020г. Р.В.К. е дарила 1% идеални части от ½ идеална
част от собствената си ½ идеална част от горния имот на Я.И.Х..
С Нотариален акт за продажба на идеална част от
недвижим имот №33, том V, рег.№11213,
дело №743/16.10.2020г. Р.В.К. е продала на съсобственика си Я.И.Х. собствените
си 99% идеални части от ¼ идеална част от дворно място -ПИ с
идентификатор 04234.6970.1510, с административен адрес: с.Бистрица, ул.“*****,
с площ от 1787 кв.м., с номер по предходен план 1510, кв.26, както и 1/2
идеална част от масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 52
кв.м и гараж със застроена площ от 26 кв.м. на две етажа, заснети в КК и КР с
идентификатори съответно 04234.6970.1510.1 и 04234.6970.1510.2.
С Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот №5, том VI, рег.№12744,
дело №899/03.12.2020г. Р.В.К. е дарила 1% идеални части от 1/4 идеална част от
горния имот на С. А.С. и с Нотариален
акт от същата дата му е продала останалите 99% идеални части от ¼
идеална част от имота.
По делото е
прието заключение на Комплексна Съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещите лица Е.М. и П.П.. Вещите лица посочват,
че медицинските документи в делото са от м.
ноември 2019г. и м.януари 2020г. и описват наличието на алкохолна зависимост
при освидетелствания И.Г., довела до изразени когнитивни и личностови
промени. Еднопосочни с техните диагностични оценки са и допълнително
представените медицински документи от 2021г. и 2022г.-епикризи
от университетска психиатрична клиника УМБАЛ „Александровска“,
консултация с невролог и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза по дело за запрещение. Данните в медицинската документация се потвърждават
и от клиничния преглед и анамнезата. Освидетелстваният описва дългогодишна
алкохолна злоупотреба, започнала в млада възраст и интензифицирана през
годините. Съобщава за ежедневна консумация без съобразяване със социалните
норми, засилено влечение и намален самоконтрол, промяна в толеранса. Трикратно
бил осъждан за причинени от него катастрофи при шофиране след употреба на
алкохол, последната през 2006г. Не е провеждал лечение, дори и след получени епилептиформени припадъци през 2008г.-2010г. При прегледа,
извършен от вещите лица на 25.10.2022г., се установявали изразена емоционална
лабилност на фона на нивелиране, нисък фрустрационен
праг, ограничен самоконтрол, ситуативни импулсивни отреагирания. Мисленето е ригидно,
тематично бедно, без нарушения в съдържанието. Установяват се когнитивни
разстройства - отслабване на паметта, неустойчивост на вниманието, дезинтересираност, липса на критичност. Въпреки реалните
здравословни и имуществени вреди продължава да консумира алкохол. Освидетелствания
е със снижено социално функциониране, дезадаптиран в
личен и професионален план. Описаното състояние остава в границите на личностова промяна по алкохолен тип и не го лишава от
базисните психични годности.
Тежестта на установените при проведените изследвания
психични и неврологични увреждания предполагат давност на алкохолната
злоупотреба.
Съгласно заключението, представената медицинска
документация, данните от проведените изследвания и анамнезата съдържат
достатъчно диагностични основания за наличието при освидетелствания на Синдром
на зависимост към алкохол. Промяна на личността по алкохолен тип. Заболяването
е с дългогодишна давност и е довело до социално отстрояване
и маргинализиране, било е налице към времето на
оспорвания правен акт. Вещите лица намират основания за последното в анамнезата
от освидетелствания и най-вече в актуалното му състояние, включващо изразени и
характерни нарушения на психичните и телесни функции, които настъпват при
дългогодишна алкохолна злоупотреба. Описаното заболяване/активна зависимост към
алкохола/ включва непрекъснато редуване на състояния на интоксикация и астиненция, трайни емоционално-волеви и когнитивни
разстройства, които не го лишават от базисните психични годности,
но определено го правят особено податлив на външно влияние и лесно може да бъде
манипулиран в действията си.
С оглед горните констатации, вещите лица дават
следните отговори на поставените към експертизата въпроси: към датата
19.04.2018г. ищецът И.Е.Г., 48 год., е страдал от Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Личностово разстройство, предизвикано от алкохол /П 0.2 и П
0.71 по МКБ- 10/. Ищецът страда от дългогодишна алкохолна зависимост. За
развитие на хроничен алкохолизъм е необходимо различно време-средно 6-12
години, но при млади хора може да се развие за 2-3 години, дори за месеци. Алкохолът
е невротоксин. Мозъкът е главната таргетна
област на действието на алкохола и злоупотребата с него от дълги години води до
мозъчни увреждания. Зависимостта при хронична алкохолна употреба е както
телесна така и психическа. Телесната зависимост се манифестира преди всичко с абстинентни прояви-треперене, потене, вътрешно напрежение, учестен пулс, като в тежките случаи може да се стигне до
абстинентен делир. Психическата зависимост се демонстрира с непреодолимо влечение към алкохола с цел преодоляване
на неприятните усещания и създаване на душевен комфорт. Загубата на самоконтрол
е типичен белег на създадена алкохолна зависимост.
Уврежданията на периферната и централна нервна система
при хронична алкохолна интоксикация са многобройни. Клинично се установяват паметови нарушения както за близки така и за далечни
събития. При хроничните алкохолици се наблюдават и епилептични припадъци. Клиничната
изява е най-често с тонично-клонични пристъпи.
Непрекъснатото редуване на състояния на интоксикация и абстиненция
и трайните емоционално-волеви и
когнитивни разстройства не го лишават от базисните психични годности, но нарушават частично възможностите му да
преценява и ръководи постъпките си, правят го податлив на външно влияние и
лесен обект за манипулиране от други лица.
С Решение №325/21.02.2022г. по гр.д.№8001/2021г. по
описа на СГС, 8-ми брачен състав, И.Е.Г. е поставен под ограничено запрещение.
По делото са депозирани показания от свидетеля Й.В.А.,
съсед на И.Е.Г.. Посочва, че познава И. от раждането му, вижда го всеки ден,
когато минава покрай дома на свидетеля. Заявява, че И. пие алкохол всеки ден.
Започнал да пие алкохол след казармата и продължил да пие редовно. Виждал го е
редовно да носи бутилки с алкохол, да има трудности при вървенето, вдигал го е
когато е паднал, на външен вид изглеждал като клошар
- занемарен и неподдържан, като алкохолик. Бил женен, но жената избягала, по
мнение на свидетеля защото И. пиел. Свидетелят посочва, че ако И. е трезвен с
него може да се говори нормално, но това се случвало много рядко. Посочва, че
обикновено сутрин рано всеки ден е трезвен, но само за 1-2 часа и след това се
напива отново. Пие всякакъв алкохол, особено по-евтин такъв. Свидетелят много
пъти е виждал в дома на И. да идват от неговите приятели и да пият заедно.
Виждал е И. да пие и в заведение в селото. Когато бил млад не падал след като
се напие, но от около 20 години е започнал да пада. Заявява, че И. никога не се
е лекувал от алкохолизъм.
В съдебна зала в о.с.з от 29.10.2024г. И.Г. посочва,
че преди е злоупотребявал с алкохол, но от известно време вече не пие. Напуснал
работа на скоро и в момента бил безработен.
При така установените факти от значение за спора,
настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.31 ЗЗД Унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си, като правилата относно договорите
намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в
които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения /чл. 44 от ЗЗД/. В същия смисъл е и ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според
което договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било
в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Според мотивите на ТР Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено
съзнание. Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на
лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни
причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици,
интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва
разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те
засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите,
сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или
да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло
поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от
поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Искът се основава на твърдението, че при упълномощаването
ищеца, макар и формално дееспособен, не е могъл да разбира или ръководи
действията си. Унищожаването на договор или едностранно волеизявление води до
заличаване на всички правни последици от акта, с обратна сила.
Искът е процесуално допустим. Предявен е на 5.03.2021
г., т.е. преди изтичането на три години от едностранното изявление
/пълномощното е подписано на 19.04.2018 г./ съгласно изискването на чл. 32, ал.2 от ЗЗД. Подаден е от активно легитимирана страна - от
лицето, което може да се позове на порока, водещ до унищожаемост
на упълномощаването.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
по убедителен начин, че към момента на подписване на пълномощното - 19.04.2018 г., не е могъл да разбира или ръководи действията си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й
- тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент
обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за
осъществяване на процесната сделка - възраст,
здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от
трети лица и други. Затова - при преценката си - съдът следва да отчете
значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи,
свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, които имат значение
за решаване на спора. съобразно изискванията на чл. 235 и сл. ГПК.
По делото от показанията на разпитаните свидетели Г.и А.се
установява, че И.Г. злоупотребява системно с алкохол и двамата свидетели
посочват, че е алкохолик. Свидетелката Г.е виждала ищеца всеки ден към 2018г.,
не е работил тогава, имал е доста проблеми, като посочва, че през конкретната
година не е имало изменение в състоянието му, досежно
употребата на алкохол. Свидетелят А.посочва, че И.Г. пие алкохол всеки ден,
като започнал да пие след казармата и продължил системно да употребява всякакъв
алкохол, обикновено в домашни условия. От показанията се установява, че И.Г. е
със занемарен външен вид, често пада след употреба на алкохол, като се налага
да му бъде оказвана помощ, за да стане, с него може да се разговаря единствено
когато е трезвен, но това се случва много рядко. Дългогодишната употреба на
алкохол от И.Г., установена със свидетелски показания се установява и от
медицински документи, представени на вещите лица по СМЕ, които макар и да
датират от 2019г. насетне, закрепят едно медицинско състоя ние с голяма давност. Независимо, че
преценката за състоянието на И.Г. следва да се направи към конкретен момент в
миналото – 19.04.2018г., предхождащ конкретните медицински данни, то
показанията на свидетелите, установяват едно продължително неизменно състояние
на лицето, което е било налично в изключително обширен времеви порядък и не са
посочени никакви изменения към конкретната година. Видно от медицинските
документи – от преглед на 14.11.2019г. и амбулаторен лист от МБАЛ по неврология
и психиатрия „Свети Наум“ от 19.11.2019г. се установява, че при И.Г. са
установени психични и поведенчески разстройства, амнестичен
синдром, дължащи се на употреба на алкохол. Ищецът е намерен към конкретния
момент, година и половина след относимия такъв, за
частично ориентиран за време и място, с
лек дементен синдром, с дефицити във вниманието и
отсрочено припомняне, с болестно ангажирани дефицити в паметта, посочено е, че
разбирането и изпълнението на инструкции е затруднено. От документите е видно,
че лекарите не са вписали това да са скоро възникнали състояния, напротив
акцентира се, че са причинени от дългосрочна употреба на алкохол, т.е. и самите
състояния са приети за такива с давност. С Решение №325/21.02.2022г. по
гр.д.№8001/2021г. по описа на СГС, 8-ми брачен състав, И.Е.Г. е поставен под
ограничено запрещение, като е прието, че вече констатираното състояние е
налично и към този момент.
С оглед на свидетелските показания, настоящия състав
намира, че И.Е.Г. е употребявал системно
алкохол към 19.04.2018г. и състоянието му, констатирано в медицински документи
от м.11.2019г. е било същото и към релевантния период. Вещите лица по СМЕ след
оценка на представената медицинска документация, данните от проведените
изследвания при преглед на И.Г., за целта на производството и анамнезата,
приемат наличието при ищеца на Синдром на зависимост към алкохол и промяна на личността по алкохолен тип, като заболяването
е с дългогодишна давност и приемат, че е било налично към 19.04.2018г.
Независимо, че по делото не са представени доказателства И.Г. да е приел
алкохол на посочения ден и какво е било конкретно състоянието му, Съдът намира,
че то следва да се изведе с оглед цялостна преценка на данните по делото. Видно
от показанията на св.Гешева, една от служителките в нотариалната кантора по местоподписване на пълномощното, си е спомнила, че И.Г. е
седял в кола пред кантората, служителката е слязла пред сградата и той е
подписал документа в колата. По делото не се установява към този момент И.Г. да
е страдал от заболявания от физиологичен тип, затрудняващи придвижването му,
поради което следва да се приеме, че към този момент невъзможността му да се
придвижи до нотариалната кантора, която е на втори етаж, надпартерен,
по думите на свидетеля Д., се е дължала
на общото му състояние, установено от другите свидетели, а именно затруднения в
следствие на системната злоупотреба с алкохол. Преценка за това дали на
19.04.2018г. И.Г. е бил в обичайното си състояние, установено от свидетеля А.,
следва да се направи при оценка на косвените доказателства и при следване на
обичайната житейска логика. Видно от показанията на св.Д., проверката за това
дали едно лице е адекватно и разбира свойството и значението на действията си,
за конкретната нотариална кантора, се извършва чрез това дали лицето може да
изпише трите си имена. Видно от пълномощното имената на ищеца са изписани от
него като „И. Е.Г.“. Независимо, че според св.Д., такова изписване нямало да му
направи впечатление, поради това, че имало много неграмотни лица или такива с
нечетливи почерци, житейската логика сочи, че когато едно лице не може да се
качи до втория, надпартерен етаж на една сграда,
изпише две от трите си имена с пропускане на гласни букви и с оглед на
установената по делото дългогодишна алкохолна зависимост, то това лице се е
намирало в обичайното си състояние и в деня на подписването на пълномощно –
след употреба на алкохол, т.е. при подписване на пълномощното е страдал от
синдром на алкохолна зависимост.
Видно от СМЕ актуалното състояние на И.Г. към 2022г.,
включва изразени и характерни нарушения на психичните и телесни функции, които
настъпват при дългогодишна алкохолна злоупотреба. Заболяването на ищеца - активна зависимост към алкохола, включва
непрекъснато редуване на състояния на интоксикация и абстиненция,
трайни емоционално-волеви и когнитивни разстройства, които не го лишават от
базисните психични годности, но определено го правят
особено податлив на външно влияние и лесно може да бъде манипулиран в
действията си. Тази податливост и лесна манипулируемост
в следствие наличието на алкохолна зависимост, се изразяват в неефективен контролът
над собственото поведение, липса на ефективна защита на личността в обществото
и социалните му контакти и лесно приемане на иначе неправдоподобни обяснения за
причините за конкретни действия, които се изисква да бъдат предприети. От
показанията на св.Г.е видно, че И.Г. е приемал, че Х.М.В. ще му помогне, за да
направят общ сервиз за ремонт на автомобили и е смятал, че подписва документи
именно във връзка с така обещаното му. С оглед на така приетата от И.Г. причина
за посещение при Нотариус, обичайното му състояние при употреба на алкохол,
нарушенията в базови функции, включително и двигателни, налични на
19.04.2018г., водят до обичайния житейски извод, че ищецът осъзнава, че
извършва правна сделка, но не е компетентен да защитава своите права. Дали И.Г.
е осъзнавал правните последици на действията си следва да се преценява и с
оглед на последвалите събития. Видно е, че в пълномощното не са описани
имуществата, включени в наследствената маса. И.Е.Г. обаче не е участвал в последващото им установяване, нито в процеса по намиране на
купувач. Видно от представените от Нотариус К.документи, всички нужни такива,
за да може да се установи какво имущество е включено в наследствената маса, са
изисквани по служебен път от Нотариуса или чрез издаване на удостоверение от
Нотариус К.в полза на Р.В.К., т.е. И.Г. изобщо не е участвал в каквито и да е
действия по установяване на обема на масата на наследството. Обичайната логика
е, че ако едно лице желае да се разпореди с наследството си, то би следвало да
представи всички, намиращи се при него документи от значение за това
установяване и да съдейства чрез лично подаване на молби за снабдяване с
нужното. От показанията на св.Г.е видно, че И.Г. не е имал нужда да продава
наследството си доколкото е получавал наем от апартамента в гр.София, а е
живеел в имота в с.Бистрица, т.е с продажбата на всичкото си имущество, той се
е лишил от сигурен доход, посредством който е можел да обслужва необходимостта
си от алкохол и от жилището си, където пребивава постоянно. Съмнения за това
дали И.Г. изобщо е могъл да възприеме правното значение на упълномощаването,
възникват и с оглед последващи действия на Р.В.К. по
заплащане на продажната цена. Действително това плащане не е относимо към едностранното волеизявление, но последващите действия на всички страни следва да се имат
предвид при изграждане на оценка за това дали ищецът е бил манипулиран и
въведен в заблуждение към 19.04.2018г. Видно е, че Р.В.К. не е спазила приетия
с Договора за покупко-продажба на наследство, ред за заплащане на продажната
цена. Сумата е изплатена в рамките на няколко дни от сключване на договора, на
части от 4000лв. до 1500лв., внасяни в един и същи ден, но в различни банкови клонове,
намиращи се понякога на противоположни краища на града, като още по-голямо
съмнение буди начина по който тези суми са съответно теглени от сметката на
ищеца – веднага след постъпването им, без да се съобразява с правилата на
банката за предварително уведомяване за тегленето, с плащане на наказателни
такси в размери от 35лв. до 20лв. и в банкови клонове, намиращи се на
значително разстояние един от друг. И.Г. не шофира, свидетелството му за
управление на МПС е отнето през 90те години, видно от СМЕ, при прегледа на
въпрос как е стигнал до ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски“ И.Г.
е отговорил, че е било много трудно и не може да отиде сам. На фона на липсата
на автомобил, затруднено придвижване в градска среда и загуба на памет, буди
недоумение как и защо И.Г. е пътувал в един и същи ден – например на
27.06.2018г. до Дианабад, след това до клон Люлин център, Надежда и накрая
Лозенец, за да изтегли 4 вноски от по 2000лв., вместо да изтегли цялата сума
след пълното й постъпване за деня в един банков клон, близо до дома си.
Констатираното състояние на И.Е.Г. на 19.04.2018г.,
заключението на вещите лица по СМЕ за това, че ищеца има нарушение на телесните
и психични функции в следствие на алкохолната зависимост, лесната манипулируемост, цялостното поведение на Х.М.В. и Р.В.К. след подписване на едностранното
волеизявление, липсата на последяващо участие на ищеца в продажбата,
разпореждането с жилището си и невъзможността за възприемане на същността на извършваното
правно действие, водят до извод, че ищецът е направил едностранното
волеизявление като дееспособно лице, което към момента на сключването не е
могло да разбира същността на действията си и правните последици от същите.
Установени са както медицинският, така и житейският, юридически критерий за
унищожаване на Пълномощно с peг. № 2103 от 19.04.2018
г. на Нотариус Ю.К.,
рег.№646 на НК по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД Лицето,
от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК
Договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл.
42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
Следователно договорът,
сключен от Х.М.В. без представителна
власт се намира в положението на висяща недействителност до момента, в който И.Е.Г.
изрично заяви, че потвърждава действията. Представена е декларация от И.Е.Г., с
нотариална заверка на подписа от
17.01.2019г., с която декларира, че към датата на подписване на пълномощното и
към датата на сключване на договора за продажба на наследство, му е било
известно, че в наследството има описаните в декларацията недвижими имоти, като
потвърждава всички действия по пълномощие на Х.М.В., обективирани
в договор за продажба на наследство. Представената декларация е оспорена от
ищеца, като е релевирано възражение, че към
17.01.2019г. И.Е.Г. не е разбирал свойството и правното значение на
подписаното.
Съдът намира, че за да е на лице потвърждаване от
името на мнимо представлявания, последния следва да направи волеизявлението по
такъв начин, че да не остава съмнение за това, че се потвърждават конкретни
действия и че лицето разбира какви конкретни действия е потвърдил. В
представената декларация е записано, че И.Е.Г. потвърждава всички действия на Х.М.В.,
обективирани в договора за продажба на наследство, но
не е посочено в какво се изразяват тези действия. При положение, че се касае за
лице, страдащо от алкохолна зависимост потвърждението ще породи своето действие
само ако ищеца беше потвърдил конкретно действие – например продажбата на
всичкото недвижимо имущество, формиращо наследството на И.Е.Г. на Р.В.К.. Потвърждението обаче е формулирано
общо, без да се конкретизира какво е конкретното потвърдено действие. Доколкото
алкохолната зависимост е повлияла на възприятията на ищеца, без да го лишава
напълно от възможността да възприема случващото се, декларирането щеше да е
действително ако от текста беше видно какво конкретно заявява декларатора. При
наличие на ограничена възможност за охрана на интересите си, декларацията,
подписана от И.Г., не може да породи целеното потвърдително
действие и не може да се приеме, че договора за продажба на наследство е саниран.
За пълнота на мотивите, ако се приеме, че не е на лице
унищожаване на пълномощното, респективно е на лице потвърждаване на действия
без представителна власт, Съдът намира и евентуалния иск с правно основание
чл.40 ЗЗД за основателен.
Съгласно чл.40 ЗЗД Ако
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Както е посочено в мотивите на т. 3 от ТР № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента, първият от които е
обективен - договорът, сключен от /чрез/ представителя и насрещната страна по
него /третото лице/ е във вреда на /уврежда/ представлявания. Във всички случаи
се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително, като не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е
налице сигурност за нейното настъпване (например: договор, сключен при
неизгодни за представлявания условия; имуществото му е неоправдано обременено с
уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни
задължения /под модалитет/, нетипични за конкретния
тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно,
макар и в рамките на представителната му власт и др.).
В случая видно от последващите
действия на Р.В.К. в наследствената маса са били включени вещни права по
отношение на апартамент №9 в гр. София, ул. *****5 и прилежащите към него
помещения и идеални части и ½ идеална част от дворно място -ПИ с
идентификатор 04234.6970.1510, с административен адрес: с.Бистрица, ул.“*****,
с площ от 1787 кв.м. и 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда на три етажа
със застроена площ от 52 кв.м и гараж със застроена площ от 26 кв.м. на двеаетажа, заснети в КК и КР с идентификатори съответно
04234.6970.1510.1 и 04234.6970.1510.2. От приетата по делото и неоспорена СОЕ
се установява, че пазарната стойност на апартамент №9 в гр. София, ул. *****5
към 04.05.2018г. е в размер на 194 218,00 лева, а пазарната стойност на 1/2
идеална част от дворно място ПИ с идентификатор 04234.6970.1510, с. Бистрица,
ул. *****идеална част от триетажна жилищна сграда и гараж към 04.05.2018г. е в
размер на 135 600,00 лева. или пазарната
стойност на продадените имоти е общо в размер на 329 818 лева. От съпоставянето
на пазарната цена и продажната цена е видно, че пълномощникът е продал имотите на шест пъти
по-ниска цена от пазарната. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот акт №102, том III, рег.№6544, дело №416 от
14.03.2019г. Р.В.К. е продала на Н.Н.К. и И.Т.Т. *** и прилежащите към него помещения и идеални части за
сумата от 138 000 евро, т.е. само девет месеца след сключването на атакувания
договор за продажба на наследство, Р.В.К. е получила само за този имот 5 пъти
сумата, която е заплатила за закупуване на наследството.
Вторият елемент е субективен –
"споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора
/третото лице/ за увреждането на представлявания, което се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора /третото лице/
относно увреждането на представлявания. Тази недобросъвестност също не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към
момента на сключването на договора. По въпроса за преценката дали един договор
за продажба на недвижим имот е сключен във вреда на упълномощителя
и само разликата между продажната и действителната цена ли е от значение за
това дали увреждането не е незначително, е формирана практика в Решение № 1 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2017 г., III г. о., в което е
посочено, че представляващият винаги трябва да действа в интерес на
представлявания, и ако същият е овластен да продаде
недвижимо имущество без други указания, да действа с грижа на добър стопанин
при договоряне на цената (Решение № 439/2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. на ВКС, І г. о.). Прието е
още, че противоречи на установената практика на ВКС увреждането да се свежда
единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил продаден и
тази, на която би следвало според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Посочено
е още, че продажната цена като величина не е единственият критерий за увреждане
(в този смисъл са Решение № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на ВКС, І г. о.), при това не всяко
разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на
имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на
представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи. Увреждането на интереса по чл. 40 ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя
права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната власт и от
това е произтекла вреда. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице,
поради което упълномощителят, позоваващ се на тази
недобросъвестност, по правило следва да я установи по реда на пълното и главно
доказване. В случая е установено, че уговорената от пълномощника продажна цена
е значително по-ниска от пазарната цена на имотите към момента на сключване на
договора. Този факт обаче сам по себе си не обуславя извод, че пълномощникът е
злоупотребил с оказаното му доверие и е нарушил правилата на морала,
споразумявайки се с насрещната страна във вреда на представлявания. Хипотезата
на чл. 40 ЗЗД е налице само в случай, че между представителя и
насрещната страна по сделката е било постигнато съгласие, насочено към
увреждане на представлявания, при което и двете страни са имали субективното
намерение за постигане именно на този резултат.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се
установява, че Х.М.В. и Р.В.К. са се
познавали и са имали професионални отношения в период, предшестващ процесния договор. Свидетелят В.Ш. установява, че Х.М.В. се
занимавал с купуване на недвижими имоти, т.е. упълномощеното лице е било наясно
с естеството на действията по продажба на наследство и е бил на ясно как да
установи обема на правата в наследствената маса. Това е видно и с оглед на
обстоятелството, че от писмо изх. № 20-39697/21.10.2024 година на СГКК-София е
видно, че със заявление № 01-146533/24.04.2018 година, подадено от Х.В., като
пълномощник на И.Г., е поискано изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти и издаване на схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.106.55.2.9 /процесния апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, ул.”*****/. Въз основа
на това заявление от СГКК-София е издадена схема № 15- 266405-27.04.2018 година
на процесния апартамент и същата е получена от Х.В.,
като той е получил и скица на поземления имот в с.Бистрица. Следователно преди
сключване на договора за продажба на наследство Х.М.В. е знаел обема на
имуществото, което напълно опровергава твърдението му в отговора на исковата
молба, че не е бил запознат с това какви имуществени права са включени в
наследството. Св.Ш. посочва, че Р.К. работела при Х.В. *** -била секретарка,
брокер на недвижими имоти и технически сътрудник в определено време до 2014 г. Видно
от представените по делото удостоверения за постоянен адрес №№ СОА24-УГ51-374 и
375 от 30.09.2024 година на СО е, че Х.М.В. и Р.В.К. имат един и същ постоянен
адрес:***. На този адрес Р.К. е регистрирана от 2006 година и там е
регистрацията й като постоянен адрес и до датата на подаване на исковата молба,
а Х.В. е регистриран на този адрес през 2004 година и регистрацията му на този
адрес е до март 2015 година. Следователно познанството на двамата е безспорно
установено, като се доказва и, че страните по договора за продажба на
наследство са се занимавали с такива сделки по занятие, т.е. били са напълно
наясно с цената на имотите. От документите, издадени като препис от СВ-София е
видно, че на 23.05.2018 година е направено вписване на процесния
договор за покупко-продажба на наследство под акт № 34, том VI, дело № 553227
от посочена дата в СВ-София, като искането е подадено от Р.К.. Към документите
от страна на Р.К. отново е приложена същата схема № 15-266405-27.04.2018
година на процесния апартамент, издадена по заявление
№ 01- 146533/24.04.2018 година, подадено от Х.В. като пълномощник на И.Г. и
скица за земята от същата дата. Това обстоятелство опровергава твърдението на Р.В.К., че не е знаела какви по обем вещни права са
включени в наследствената маса. Следователно се установява, че две лица, които
се познават, имали са професионални отношения в продължителен период от време,
продавали и купували имоти по занятие, знаели са обема на вещните права в
наследството и въпреки това са уговорили продажба по цена шест пъти по-малка от
пазарната. При така установените вътрешни отношения между представителя и
третото лице следва да се приеме, че двете страни са договаряли във вреда на
представлявания.
Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК когато договорът е недействителен на
основание чл. 40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за
страните по него, както и вещно-транслативен ефект по
чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна -
третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания,
нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява
добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да
го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.
Следователно Р.В.К. не е придобила права от Договор за
продажба на наследство от 04.05.2018г. и предявения установителен
иск по чл. 124, ал.1, пр. второ ГПК за установяване по отношение на ответника Р.В.К.,
че ищецът е собственик на процесния имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.55.2.9 по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г., находящ се в гр. София, ул. Сан Стефано
№ *****идеална част от поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1510 се явява
основателен.
Съгласно Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014
г., ОСГТК ако това лице на свой ред сключи последващ
вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то
съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не
притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен
ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ
договор не е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той ще породи своето облигационно действие
(уговорените с него насрещни права и задължения ще възникнат за страните,
включително - задължението за прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право), като насрещната страна - лицето, придобило владението върху вещта
по този последващ договор, е добросъвестен владелец
по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му,
че праводателят му не е собственик, т. е. - че
последният недобросъвестно е договарял с представителя във вреда на
представлявания при сключването на предходния недействителен договор по чл. 40 ЗЗД. Доколкото обаче последващите
договор за прехвърляне на права по отношение на недвижимите имоти са от 2019г.
и 2020г., с оглед датата на подаване на исковата молба, не е изтекъл достатъчен
срок, след който добросъвестния владелец да придобие правото на собственост на оригинерно основание.
С оглед на така приетото разрешение с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК всички
останали вещни искове – установителни и ревандикационен също се явяват основателни.
По отношение на Установителен иск с
правна квалификация по чл. 124, ал.1, пр. трето ГПК вр.
чл. 179, ал.1 ЗЗД за установяване, че ипотечното право, учредено с договор за
учредяване на ипотека № 103/2019 г. не съществува, поради учредяване на
ипотеката от лица, които не са били собственици, предявен срещу „У.Б.“ АД, Н.Н.К. и И.Т.Т.. Видно от чл.167 ЗЗД ипотеката се учредява от
собственика на имота, служещ за обезпечение. В мотивите на Решение № 96 от
2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2020 г., IV г. о., ГК е прието, че нищожният
договор за продажба на недвижим имот изначално не е породил правни последици,
поради което за купувачите по договора не е възникнало право да учредят
ипотека, респективно за банката, в качеството й на кредитор по сключения
договор с кредитополучателя, не е възникнало право за учредяване на законна
ипотека, поради което и договора за ипотека се явява нищожен. Следователно и
последния от предявените искове се явява основателен.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ищеца. Видно от представен списък по
чл.80 ГПК се претендират разноски за заплатена държавна такса, която е в размер
на 1160,35лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника С. А.С.
в размер на 810лв. и 2000лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Сумата за депозит за назначаване на особен представител следва да се понесе
единствено от лицето, в чиято полза е било представителството - С. А.С.. Останалата сума следва да бъде разделена
между всички ответници съобразно броя на предявените
искове и предмета им. Видно е, че са предявени 7 иска, от които 3 касаят и
двата имота, 2 само имота в с.Бистрица и 2 само апартамент №9. Държавната такса
за имота в с.Бистрица е в размер на 95,95лв., която следва да се раздели на 5 и
да се понесе от съответните ответници по 19,19лв.
Държавната такса по исковете, касаещи апартамент №9 е 1064,40лв., която също
следва да се раздели на 5 – по 212,88лв. Сумата от 2000лв. следва да се раздели
на 7 – съобразно броя на главните искове, т.е. по 285,71лв. на иск. Поради
изложеното С.Н.Н., като наследник на Х.М.В. следва да
понесе разноските по един иск, касаещ и двата имота -
285,71лв.+ 19,19лв.+ 212,88лв. или 517,78лв. Р.В.К. следва да понесе разноските
по два иска, касаещи двата имота или 1035,56лв. Я.И.Х. следва да понесе
разноските по един иск, касаещ имота в с.Бистрица - 19,19лв.+ 285,71лв. или
304,90лв. Същото важи и за С. А.С. в добавка към сумата от 810лв. или този
ответник дължи 1114,90лв. „У.Б.“ АД, Н.Н.К. и И.Т.Т. следва да понесат по 1/3 от разноските за един иск, касаещ ап.№9 - 285,71лв.+ 212,88лв. или 498,59лв. или по
166,20лв. Н.Н.К. и И.Т.Т.
следва да понесат разноските и по още един иск, касаещ
ап.9 или още 498,59лв.
По
делото е постановено освобождаване на ищеца от заплащане на възнаграждения за
работа на вещи лица в размер на 1400лв., като на основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в
полза на СГС. Сумата следва да бъде разделена на 7 или по 200лв. на иск, като С.Н.Н., като наследник на Х.М.В.
следва да заплати 200лв., Р.В.К. 400лв., Я.И.Х. и С. А.С. по 200лв., „У.Б.“ АД
66,67лв., Н.Н.К. и И.Т.Т.
по 166,67лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД упълномощителна
сделка между И.Е.Г., с ЕГН ********** и Х.М.В., с ЕГН **********, обективирана в Пълномощно
с peг. № 2103 от 19.04.2018 г. на Нотариус Ю.К., рег.№646 на НК, поради неспособност на упълномощителя
да разбира и ръководи действията си при подписването му.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, Договор за продажба на наследство от 04.05.2018г., с който Х.М.В., като пълномощник на И.Е.Г. е продал на Р.В.К., с ЕГН ********** наследството, оставено от
родителите на прехвърлителя, поради начална липса на представителна власт.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1, пр. второ ГПК по отношение
на Р.В.К., с ЕГН **********, че И.Е.Г., с ЕГН ********** е собственик на Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул.”*****, със застроена площ от
69,47кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 7.30 кв.м. и таванско
помещение № 2, с площ от 12.70 кв.м, заедно с 7.58 % идеални части от общите
части на сградата и от дворното място, който апартамент в КК и КР е отразен с
идентификатор 68134.106.55.2.9, намиращ се в сграда 2, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.106.55 и на ½ идеална част от дворно място -ПИ с
идентификатор 04234.6970.1510, с административен адрес: с.Бистрица, ул.“*****,
с площ от 1787 кв.м., с номер по предходен план 1510, кв.26, както и 1/2
идеална част от масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 52
кв.м и гараж със застроена площ от 26 кв.м. на две етажа, заснети в КК и КР с
идентификатори съответно 04234.6970.1510.1 и 04234.6970.1510.2.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,
ал.1, пр. второ ГПК по отношение на Я.И.Х.,
с ЕГН **********, че И.Е.Г., с ЕГН **********
е собственик на ½ идеална част от
дворно място -ПИ с идентификатор 04234.6970.1510, с административен адрес:
с.Бистрица, ул.“*****, с площ от 1787 кв.м., с номер по предходен план 1510,
кв.26, както и 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда на три етажа със
застроена площ от 52 кв.м и гараж със застроена площ от 26 кв.м. на две етажа,
заснети в КК и КР с идентификатори съответно 04234.6970.1510.1 и
04234.6970.1510.2.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,
ал.1, пр. второ ГПК по отношение на С. А.С., с ЕГН **********, че И.Е.Г., с ЕГН
********** е собственик на ½ идеална част от дворно място -ПИ с
идентификатор 04234.6970.1510, с административен адрес: с.Бистрица, ул.“*****,
с площ от 1787 кв.м., с номер по предходен план 1510, кв.26, както и 1/2
идеална част от масивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 52
кв.м и гараж със застроена площ от 26 кв.м. на две етажа, заснети в КК и КР с
идентификатори съответно 04234.6970.1510.1 и 04234.6970.1510.2.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.К., с
ЕГН ********** и И.Т.Т., с ЕГН **********, че И.Е.Г., с ЕГН **********
е собственик на Апартамент № 9, находящ се в
гр. София, ул.”*****, със застроена площ от 69,47кв.м., заедно с избено
помещение № 5, с площ от 7.30 кв.м. и таванско помещение № 2, с площ от 12.70
кв.м, заедно с 7.58 % идеални части от общите части на сградата и от дворното
място, който апартамент в КК и КР е отразен с идентификатор 68134.106.55.2.9,
намиращ се в сграда 2, разположена в ПИ с идентификатор 68134.106.55 и ОСЪЖДА Н.Н.К., с ЕГН ********** и И.Т.Т.,
с ЕГН **********, на основание чл.108 от ЗС
да предадат на И.Е.Г., с ЕГН ********** владението на описания недвижим имот.
ПРОГЛАСЯВА по иск на И.Е.Г.,
с ЕГН ********** срещу „У.Б.“ АД, с ЕИК *********, Н.Н.К., с ЕГН ********** и И.Т.Т.,
с ЕГН ********** нищожността на Договор за учредяване на ипотека, инкорпориран
в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 103,
том III, рег.№6545, дело №417 от 14.03.2019г., с който Н.Н.К. и И.Т.Т. са учредили в полза
на „У.Б.“ АД ипотека върху апартамент №9 в гр. София, ул. *****5 и прилежащите
помещения.
ОСЪЖДА С.Н.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, като наследник на Х.М.В.,
с ЕГН ********** да заплати на И.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 517,78лв.
ОСЪЖДА С.Н.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на Х.М.В., с ЕГН ********** да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на Софийски Градски Съд разноски
от заплащането на които е освободен ищеца, в размер на 200лв.
ОСЪЖДА Р.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Е.Г.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото
в размер на 1035,56лв.
ОСЪЖДА Р.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на Софийски Градски Съд разноски
от заплащането на които е освободен ищеца, в размер на 400лв.
ОСЪЖДА Я.И.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Е.Г., с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 304,90лв.
ОСЪЖДА Я.И.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на Софийски Градски Съд разноски
от заплащането на които е освободен ищеца, в размер на 200лв.
ОСЪЖДА С. А.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Е.Г., с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 1114,90лв.
ОСЪЖДА С. А.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на Софийски Градски Съд разноски
от заплащането на които е освободен ищеца, в размер на 200лв.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на И.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 166,20лв.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски Градски Съд разноски от заплащането на които е освободен ищеца, в
размер на 66,67лв.
ОСЪЖДА Н.Н.К., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на И.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 415,50лв.
ОСЪЖДА И.Т.Т., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на И.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 415,50лв.
ОСЪЖДА Н.Н.К., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски Градски Съд разноски от заплащането на които е освободен ищеца, в
размер на 66,67лв.
ОСЪЖДА И.Т.Т., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на
Софийски Градски Съд разноски от заплащането на които е освободен ищеца, в
размер на 66,67лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: