№ 55
гр. София, 20.02.2023 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело
№ 20231800200068 по описа за 2023 година
Частно наказателно дело № 68/2023 г. е образувано по повод постъпило
Удостоверение от РС - гр. Л., Република Полша, с което се иска от
българския съд да признае и да приеме за изпълнение наложеното наказание
„лишаване от свобода“, в размер от 365 дни по отношение на осъденото в
Република Полша лице Г. П. Г., който е български гражданин.
Наказанието по отношение на осъдения Г. е наложено с решение II К
1143/21 от 21.02.2022 г. за престъпление по чл. 178, параграф 1 от НК на
Република Полша, а именно – за извършено от осъдения престъпление против
„безопасността и движение по пътищата“.
Конкретно престъплението, за което е признат Г. Г. за виновен е за това,
че: На 21 май 2021 г. на експресен път S3, в легницкия район, умишлено е
довел до риск за пътна катастрофа, застрашаваща живота и здравето на много
хора, по такъв начин, че в нетрезво състояние, със съдържание на алкохол
0,81 mg /1 в издишания въздух, е управлявал микробус „Iveco“ с
регистрационен номер ******, с който е влязъл в грешната, насрещната лента
на пътя, движейки се по платното в посоката към Я., принуждавайки
правилно движещите се превозни средства до рязко излизане от правилната
лента за движение, за да избегнат сблъсък и директен челен удар. След това,
въпреки че униформените, използвайки светлинни и звукови сигнали, са му
давали команди да спре и да се подложи на пътен контрол, той не е спрял
веднага превозното средство, продължавайки движението и продължавайки
да създава опасност за движението по пътя.
Съдът намира, че следва, така постъпилото Удостоверение по чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС от съдът на Република Полша да бъде оставено без
разглеждане и не следва да се произнася по същество на направеното искане
за приемане и изпълнение на Решение № II К 1143/21 от 21.02.2022 г. на РС –
гр.Л., Р. Полша, с което е наложено наказание „лишаване от свобода в размер
1
на 365 дни“ по отношение на осъдения Г. П. Г..
Аргументите на съда в тази насока, се основават на обстоятелството, че
по ЧНД № 646/2022 г. по описа на СОС е постановено Решение № 111/
21.11.2022 г., влязло в сила на 06.12.2022 г., с което друг състав на СОС е
отказал да признае и изпълни съдебно Решение от 21.02.2022 г., постановено
по дело № II К 1143/21 на РС - гр. Л., Република Полша, като подробно е
изложил аргументите си за това.
Решение по дело № II К 1143/21 на РС - гр. Л., Република Полша е
идентично с решението, чието приемане за изпълнение се иска по настоящото
дело и е постановено срещу Г. П. Г., от което следва, че решението касае
същото лице, отнася за същото престъпление и приемане за изпълнение на
наложено на лицето наказание от 365 дни „лишаване от свобода“. Решението
е влязло в сила на 06.12.2022 г., от което следва, че същото има силата на
присъдено нещо.
Съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК, влезлите в сила присъди, решения,
определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани. От горното следва, че С.
окръжен съд в настоящия състав, няма правомощието да преразгледа този
влязъл в сила съдебен акт и да разгледа по същество издаденото на 15.11.2022
г. удостоверение по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември
за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода, за
целите на тяхното изпълнение в ЕС. Съдът не следва да се произнася и по
направените от защитника на осъденото лице Г. Г. - адв. К. аргументи,
касаещи непълнота на постъпилото в съда Удостоверение от РС-гр. Л.,
Република Полша.
Съда намира за неоснователно, искането на адв. А. за прекратяване на
настоящото производство по реда на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК с оглед наличието на принципа ne bis in idem, тъй като по своето
същество, настоящото производство не е наказателно такова и в него не се
разглеждат фактите, касаещи престъплението и не се решават въпросите за
вината на лицето и налагането на съответното наказание. Поради което и не
попада в сочената хипотеза на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, в която са визирани
единствено и само наказателните производства, а както съда посочи по-горе,
според неговото становище, настоящото производство е особено съдебно
производство, основано на акт уреждащ международното сътрудничество
между държавите членки по наказателни дела, а наказателно.
С Решение № 111/ 21.11.2022 г., постановено по НЧД № 646/2022 г. по
описа на СОС, влязло в сила на 06.12.2022 г., българския съд е взел решение
да откаже да признае и изпълни Решение от 21.02.2022 г., постановено по
дело № II К 1143/21 на РС - гр. Л., Република Полша. Така постановеното
решение е придобило стабилитет, поради което и настоящият състав няма
правомощието да преразгледа въпроса относно направеното искане за
признаване и приемане за изпълнение на горното решение. Влезлите в сила
съдебни актове, се преразглеждат по реда на възобновяването, уреден в Глава
2
33 от НПК.
Съдът намира за нужно да маркира само, въпреки че не е длъжен да
прави това, че действително в настоящия случай, посоченото престъпление в
Удостоверението издадено от РС – гр.Л. не представлява престъпление по
българския наказателен кодекс, с което не е изпълнено първото изискване за
признаване на решението визирано в чл.30, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В
Глава единадесета „Общоопасни престъпления“, раздел II „Престъпления по
транспорта и съобщенията“ на наказателния кодекс на Република България са
уредени престъпленията, които засягат нормалното функциониране на
обществени отношения свързани транспорта. В чл.343б от НК законодателят
е криминализирал управлението на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред. Това престъпление се наказва с лишаване от свобода от една
до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. С оглед посоченото в
удостоверението Г. Г. е осъден за това, че е управлявал с концентрация на
алкохол издишвания въздух от 0,8 на хиляда, което означава, че съгласно
законите в Р. България същият е извършил административно нарушение по
реда на Закона за движение по пътищата, наказуемо с глоба и лишаване от
правоуправление, но не и с „лишаване от свобода". Описаните в
удостоверението основни признаци на престъплението по чл.178, параграф 1
от полския Наказателен кодекс не съвпадат и с някой от останалите състави
на престъпленията уредени в Глава единадесета, Раздел II на Наказателния
кодекс на Република България. Престъпленията по чл.342-чл.343А от НК, при
които изпълнителното деяние включва управление на моторно превозно
средство и нарушение на правилата за движение включват в състава си и
причиняване на вредоносен резултат – значителни имуществени вреди или
причиняване на средната или тежка повреда или смърт на другиго. В
описаното деяние не са включени такива последици.
В параграф 4 от ПЗР на ЗПИИСАННЛСМВЛС е посочено, че при
неуредени случаи от този Закон се прилага Наказателно-процесуалния
кодекс. По своята същност, актовете на съда, постановени в това съдебно
производство се приравняват на тези, произнесени в производство по
екзекватура по реда на чл. 457 от НПК. С оглед на което и настоящото
определение съда, да не разгледа по същество, постъпилото Удостоверение
подлежи на обжалване и протестиране по реда на чл. 341, ал. 1 от НПК в
петнадесетдневен срок, считано от днес за страните.
С оглед на всичко гореизложено, С.ят окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане удостоверение, постъпило от РС-гр. Л.,
Република Полша, което се иска признаване и приемане за изпълнение на
Решение № II К 1143/21 от 21.02.2022 г., с което Г. П. Г., роден на 11.03.1964
г. е признат за виновен в извършването на престъление по чл. 178, параграф 1
3
от НК на Република Полша и му е наложено наказание 365 дни „лишаване от
свобода“.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 68/2023 г. по описа
на СОС.
Определението на съда подлежи на обжалване и протестиране в 15-
дневен срок, считано от днес за страните пред С. апелативен съд.
Съдия при С. окръжен съд: _______________________
4