РЕШЕНИЕ
№ 235 13.02.2015г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и втори януари две
хиляди и петнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н.Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5154 по описа
за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на В.С.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
гр.Б., *** – адвокат Д.Р., против
следните евентуално посочени ответници : 1. Застрахователно дружество „Бул Инс”
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица”, ул.”Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния директор С.С.П.,
и 2. Д.М.Н. с ЕГН ********** ***. Ищцата моли съда да осъди при условията на
евентуалност ответниците да й заплатят сумата от сумата от общо 22 352 лв. - обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, причинено виновно на ищцата при ПТП на 22.11.2013г. от
ответницата Д.Н. като водач на лек автомобил
марка „Сеат” с рег. № ***, което обезщетение включва 22 000 лв.
неимуществени вреди – болки и страдания и 352 лв. имуществени вреди, състоящи
се в разходи за лечение и болничен престой; ведно със законната лихва от датата
на деликта.
Ищцата твърди, че
на 22.11.2013г. около 17,25 часа, в гр.Б., на бул.”***” при управление на
описания лек автомобил ответницата Д.Н. е нарушила правилата за движение
/чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП/, като приближавайки пешеходна пътека тип М 8.1,
обозначена с пътен знак Д17, не спряла, за да пропусне ищцата, която
преминавала като пешеходка, при което възникнало ПТП и по непредпазливост
причинила на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на десен
глезен, довела до трайно затруднение движението на долен десен крайник за срок
от около 3-4 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. С влязло в
сила решение по нахд № 871/ 2014г. по описа на БРС, ответницата Н. била
призната за виновна в извършване на престъпление от общ характер – по чл.343,
ал.3, б.”а” вр. ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК. Ищцата твърди, че в
резултат на престъплението претърпяла болки и страдания от описаните телесни
повреди, прекарала една седмица в болнично заведение, където й била направена
операция при повишен оперативен риск. Предписан й бил дълъг възстановителен
режим в домашни условия с наложителни контролни изследвания и ежеседмични
прегледи. Твърди, че травмата й още не е отшумяла, повлияла е на цялостното
качество на живота й, тъй като изпитва затруднения при извършване на обичайни
битови движения като навеждане, изправяне, клякане, качване на стъпала,
походката й е променена – продължава да накуцва като върви, не е в състояние да
върви бързо или да тича.
Ищцата насочва
иска си към главния ответник ЗД „Бул Инс” АД, като основава отговорността му на
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответницата Д.Н.
като собственик на описаното МПС - застрахователна полица № 02113002067558/
16.08.2013г. При условията на евентуалност претендира от ответницата Д.Н.
обезщетение от непозволено увреждане.
С представения в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс” АД признава
застрахователното правоотношение, но оспорва наличието на елементите на
непозволеното увреждане. Оспорва от описаното ПТП да са настъпили твърдените от
ищцата телесни увреждания в претендираните вид и степен. При условията на
евентуалност твърди, че вредоносният резултат е съпричинен от пострадалото лице
– ищцата като пешеходец е излязла на пътното платно без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили в условията на
намалена видимост – тъмната част на денонощието, при валящ дъжд и усилен
трафик. Тъй като пешеходката не е била в зоната, осветена от фаровете на МПС,
за водача на автомобила не е била налице обективна възможност да възприеме
пешеходеца и да реагира своевременно чрез спиране. Твърди, че с поведението си
ищцата е нарушила задълженията си по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и е допринесла
за настъпването на вредите в размер не по-малък от 30/100. Оспорва и размера на предявения иск, като
твърди, че претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика при дела с идентичен
предмет. Сочи, че липсват данни за последващи патологични изменения в състоянието
на пострадалата, като следва да се счита, че травмата й е отшумяла в рамките на
обичайния възстановителен период. Оспорва и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и претендираните имуществени вреди.
Ответницата Д.Н. с
представения в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва
иска по размер. Счита за прекомерно завишено претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Счита, че размерът на това обезщетение следва да се
определи съгласно чл.52 от ЗЗД по справедливост, при отчитане на претърпените
от ищцата страдания и тяхната продължителност. Оспорва твърдението на ищцата,
че ще носи последствията на травмата до края на живота си, като сочи, че това е
един бъдещ факт, който не може да бъде доказан към настоящия момент. Предвид
наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, счита, че първият ответник следва да репарира на ищцата
причинените вреди. Оспорва изцяло иска за имуществени вреди, като счита същия
за недоказан.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното :
Правното
основание на иска
против първия ответник е чл.226 ал.1 от Кодекса
на застраховането /КЗ/, а против евентуалната ответница – чл.45 от Закона за
задължения и договорите /ЗЗД/.
С определението по
чл.140 от ГПК и доклада на делото по чл.146 ал.1 от ГПК е прието за безспорно
съществуването на застрахователното правоотношение – със застрахователна полица
№ 02113002067558/ 16.08.2013г. между ЗД „Бул Инс” АД и собственика е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за описаното МПС - лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиса”, с рег. № ***,
със срок на действие 1 година – до 16.08.2014г. За безспорно е прието и
настъпването на застрахователното събитие по този договор – описаното от ищцата
ПТП, а именно : на 22.11.2013г. около 17,25 часа, в гр.Б., на бул.”***” при
управление на описания лек автомобил ответницата Д.Н., приближавайки пешеходна
пътека тип М 8.1, обозначена с пътен знак Д17, не спряла, за да пропусне
преминаващата по нея пешеходка – ищцата В.С.Х.. С влязло в сила съдебно решение
№ 521/ 25.03.2014г., постановено по нахд № 871/ 2014г. по описа на БРС,
ответницата Д.М.Н. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.343,
ал.3, б.”а”, вр. ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.116 и чл.119 ал.1
от ЗДвП – че при описаното ПТП е нарушила правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинила на ищцата В.Х. средна телесна повреда – фрактура на
десен глезен, довела до трайно затруднение движението на долен десен крайник за
срок 3-4 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. С решението
ответницата Д.Н. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – глоба. Не се спори също и се установява от представената епикриза,
издадена от отделението по ортопедия и травматоголия на МБАЛ – Бургас, че след
произшествието ищцата е била хоспитализирана в продължение на една седмица –
22.-29.11.2013г., направена й е операция с поставяне на метална остеосинтеза,
изписана е в добро общо състояние и спокоен локален статус, като са дадени
указания за домашно амбулаторно лечение, превръзки през три дни, сваляне на
конците на 12-14 ден, прием на антикоагуланти в продължение на още 10 дни и
контролни прегледи на 03. и на 10.12.2013г. На ищцата са предписани патерици,
които тя е закупила с представената по делото фактура за сумата от 40 лв.
Ищцата представя фискален бон за закупени на 29.11.2013г. лекарства на стойност
211,78 лв., фискален бон от 09.01.2014г. за заплащане на рентген на стойност 15
лв., направление с фактура от 29.11.2013г. за заплащане на потребителска такса
на МБАЛ – Бургас на стойност 40,60 лв. и фактура от 06.12.2013г. за „СМУ
428/13г.” на стойност 45 лв. /съдебно-медицинско удостоверение № 428/
06.12.2013г. е цитирано в представената по делото съдебномедицинска експертиза
№ 551/ 2013г./.
От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице П. по извършената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че липсват данни за усложнения, настъпили в хода на
оздравителния процес, чийто обичаен ход е около 3-4 месеца. Травмата на ищцата
е нарушила двигателната функция на крайника поради невъзможност да се стъпва на
този крак, като придвижването е било възможно само с помощно средство –
патерици. Причинила е продължителни болки, страдания и неудобство при
придвижване и обслужване. Според вещото лице функцията на този крайник
понастоящем е възстановена на 100%, като е възможно и занапред при смяна на
сезоните или при натоварване на крайника ищцата да чувства болки, но тези
усещания не пречат на функцията на крайника и ще затихват с времето. Вещото
лице установява, че поставената метална остеосинтеза подлежи на изваждане по
оперативен път след приключване на първия възстановителния период от 3-4
месеца, като възстановителният процес от тази операция е не повече от 10 дни. В
настоящото производство липсват събрани доказателства ищцата да е претърпяла
операцията по отстраняване на поставената остеосинтеза.
Разпитаните по
делото свидетели И.И. и Л.Х. /*** на ищцата/ установяват, че и след
послеоперативния възстановителен период походката на ищцата не е възстановена -
продължава да накуцва. Свидетелят Х. твърди, че възстановяването е продължило
по-дълго – 4-5 месеца, а при смяната на сезоните ищцата изпитва болки в крака,
за които приема обезболяващи лекарства.
От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице Т. по извършената съдебна автотехническа
експертиза се установява, че по време на произшествието ответницата Н. е имала
обективна възможност да възприеме пешеходката
към момента, в който тя е навлязла в осветената зона пред автомобила.
Въпреки това ответницата не е реагирала на наличието на пешеходец на
пешеходната пътека, тъй като не го е възприела. Вещото лице заключава, че
ищцата се е движела по пешеходната пътека с предимство и не е имала възможност
да предотврати произшествието.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
На основание
чл.300 от ГПК постановеното по нахд № 871/ 2014г. по описа на БРС съдебно
решение е задължително за настоящия съд по въпросите дали и кой е извършил
деянието, противоправността и виновността на дееца. В този смисъл са и
задължителните разяснения по т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012г., ОСГТК на ВКС. Ето защо настоящият съд приема за
установено съобразно диспозитива на съдебното решение по нахд № 871/ 2014г., че
на посочените дата, място и час, при управление на описания лек автомобил
ответницата Д.Н. е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.116 и чл.119
ал.1 от ЗДвП - приближавайки пешеходна пътека тип М 8.1, обозначена с пътен
знак Д17, не е спряла, за да пропусне преминаващата по нея пешеходка – ищцата В.Х..
С това ответницата виновно е причинила на ищцата В.Х. средна телесна повреда –
фрактура на десен глезен, довела до трайно затруднение движението на долен
десен крайник за срок 3-4 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес. При така установеното деяние и вината на ответницата недопустимо е в
настоящото производство да се обсъжда възражението на първия ответник относно
наличието на обективна възможност водача на МПС да възприеме пешеходката да реагира. От събраните в настоящото
производство доказателства не се установи и твърдяното съпричиняване от страна
на ищцата. Напротив, от заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза се установи, че ищцата не е била в състояние да предотврати
настъпването на произшествието и последиците от него.
Тъй като
продължителността на обичайното протичане на оздравителния процес е установен
от наказателния съд елемент от фактическия състав на деянието, настоящият съд е
обвързан да приеме, че тази продължителност в случая е 3-4 месеца. От приетото
в настоящото производство заключение на вещото лице П. се установява, че
оздравителният процес при ищцата е обичаен – без данни за настъпили усложнения.
Поради това съдът не кредитира показанията на свидетеля Л.Х., че
възстановяването е продължило 4-5 месеца. Въз основа на медицинските документи
и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза съдът приема,
че от описаната средна телесна повреда ищцата е претърпяла болки и страдания,
които в продължение на около 10 дни са били интензивни, а впоследствие постепенно
са отшумявали, както и значителни неудобства при предвижване и обслужване,
продължилили през целия възстановителен период от 3-4 месеца. Въз основа на
показанията на двамата свидетели и заключението на вещото лице съдът приема, че
въпреки възстановената функцията на крайника, и след приключването на
възстановителния процес ищцата продължава да търпи неудобства, тъй като
походката й не е напълно възстановена, а при смяна на сезоните и при
натоварвания на крайника има и занапред ще има оплаквания.
За тези претърпени
неимуществени вреди на основание чл.45 и чл.51 ал.1 от ЗЗД съдът приема, че на
ищцата се дължи обезщетение, което на основание чл.52 от ЗЗД съдът определя в
размер на 5 000 лв. Съдът намира този размер на обезщетението за
справедлив с оглед установените средна телесна повреда, механизмът на
причиняването й, вида и интензитета на причинените на ищцата ограничения,
болки, страдания и неудобства. За разликата над тази сума до предявения размер
от 22 000 лв. искът е неоснователен, тъй като обезщетение в такъв размер
би било прекомерно с оглед установените вреди.
По отношение на
претендираните от ищцата имуществени вреди, съдът приема, че в настоящото
производство се установи пряка причинно-следствена връзка между деянието и
разходите на ищцата за закупуване на патерици – 40 лв. и разходите за болничен
престой – заплатена потребителска такса от 40,60 лв. Не се установи такава
връзка по отношение на разхода за сму – 45 лв., закупените лекарства – 211,78
лв. и рентген на 06.01.2014г. - 15 лв. Липсват данни нещо да е налагало
снабдяването с описаното във фактурата сму, както и описаните във фискалните
бонове лекарства и рентгеново изследване да са били предписани или необходими
на ищцата, поради което не може да се направи несъменен извод тези разходи да
са в пряка причинно-следствена връзка с деянието. Поради това съдът приема иска
за имуществени вреди за доказан и основателен до размера от 80,60 лв. За
разликата над тази сума до предявения размер от 352 лв. искът остана недоказан
и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.84
ал.3 от ЗЗД върху присъдените вземания за обезщетения се дължи и обезщетение за
забава в размер на законна лихва, начиная от датата на увреждането –
22.11.2013г. до окончателното изплащане.
Предвид наличието
на валидно застрахователно правоотношение за лекия автомобил, управляван от
ответницата, на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането ищцата има
право да търси дължимото обезщетение за непозволено увреждане пряко от
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо
съдът приема исковете за основателни против първия предпочетен ответник - ЗД „Бул
Инс” АД. Поради това не се налага произнасяне по исковете по отношение на
евентуалния ответник Д.М.Н..
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс” АД дължи на ищцата и направените
по делото разноски, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищцата в
настоящото производство са в размер на 2 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. За
тези разноски, съразмерно с уважените искове, ответникът следва да й заплати
сумата от 560,72 лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК този ответник следва да заплати и служебно изплатените
от бюджета на съда разноски в размер на 80 лв. - възнаграждение на вещото лице
по извършената съдебно-медицинска експертиза.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица”, ул.”Лавеле” № 19,
представлявано от С.С.П., да заплати на В.С.Х. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес гр.Б., *** – адвокат Д.Р., сумата от 5 000 лв. – обезщетение по неимуществени
вреди и сумата от 80,60 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане от ПТП на
22.11.2013г., причинено по непредпазливост от Д.М.Н. *** като водач на лек
автомобил марка „Сеат” с рег. № ***, със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 02113002067558/
16.08.2013г., от което ПТП на ищцата е причинена средна телесна повреда; ведно със законните лихви върху
главниците, начиная от 22.11.2013г. до окончателното им изплащане и сумата от 560,72 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 22000
лв. и иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер
от 80,60 лв. до предявения размер от 352 лв., ведно със законните лихви върху
тези суми от 22.11.2013г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица”, ул.”Лавеле” № 19,
представлявано от С.С.П., да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 80 лв. за направените по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на евентуален ответник - Д.М.Н. с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД