№ 10477
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110148610 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от М.
П. С.,ЕГН **********,с постоянен адрес ********против ********със
седалище и адрес на управление ********,представлявано от ********,с
искане за прогласяване недействителност на договор за гаранция №
********,сключен между страните и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 155,89 лева ( след допуснато увеличение на
иска по чл.214 от ГПК ),предявена като частичен иск от сумата от 400 лева.
В исковата молба се твърди,че ищцата С. е сключила договор за
паричен заем с ********,което дружество е едноличен собственик на
капитала на ответното дружество. Твърди се,че договорът за гаранция е
сключен във връзка с обезпечаване изпълнението на договора за заем,но цели
заобикаляне на императивни правни норми,а именно чрез сключване на два
договора се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Ищцата С. поддържа,че чрез сключване на договора за гаранция са накърнени
добрите нрави,тъй като търговецът заемодател реализира по-висока печалба.
Ищцата С. поддържа,че по договора за поръчителство е заплатила сумата от
400 лева в периода 25.05.2021 г. до 25.11.2021 г. Претендира осъждане на
ответника да й възстанови сумата от 155,89 лева. Ищцата моли съда да уважи
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
******** със становище за недопустимост на исковете поради липса на
интерес от предявяването им,твърди се,че няма интерес от предявяване на
установителен иск,ако може да бъде предявен осъдителен иск,оспорени са
твърденията за недействителност на договорното правоотношение,сочи се,че
ответникът предоставя възмездна услуга,твърди се,че съществуват две
правоотношения и ответникът не е страна по договора за заем,поради което
1
доводи относно договора за заем не могат да му бъдат противопоставяни.
Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за паричен заем № ********,сключен на
25.05.2021 г. между ******** и М. П. С.,съгласно който дружеството се
съгласява да предостави сумата от 1000 лева,която заемополучателката
приема да върне на единадесет вноски с период между две вноски от две
седмици при фискиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на
разходите от 41,74 %.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза в
изпълнение на договорите за заем и за поръчителство М. С. е заплатила общо
1188,85 лева,от които 135 лева на 14.06.2021 г. и 1053,85 лева на 01.07.2021
г.,с които са погасени главница по договор за паричен заем от 1000
лева,договорна лихва по договор за заем от 32,96 лева и 155,89 лева по
договор за поръчителство. При съобразяване клаузите по договора за кредит
ГПР е в размер от 43,96 %,а при съобразяване параметрите по договора за
поръчителство ГПР би възлизал на 578,92 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът за недействителност на договорно правоотношение е
установителен иск,чието уважаване е обусловено от доказване наличието на
пороци,при които договорното правоотношение не би могло да възникне
валидно,т.е. правоотношението не би могло да породи права и задължения за
страните по този договор. Съдът приема,че за страна по договора е налице
правен интерес да предяви иск за прогласяване недействителност на
договорно правоотношение,поради което намира,че е неоснователен доводът
на ответника в писмения отговор,че искът за недействителност е недопустим.
Софийският районен съд счита,че предявеният иск за прогласяване
недействителност на договор за поръчителство № ********,сключен между
страните подлежи на отхвърляне. В хипотезата,когато страната ищец
твърди,че договорът е недействителен,страната ищец е длъжна да проведе
доказване за наличието на предпоставки,предвид които договорното
правоотношение не би могло валидно да породи правни последици за
страните. Когато доказателствената тежест е възложена на някоя от страните
в производството,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,т.е. от
доказателствата по делото да бъде установено по несъмнен и категоричен
начин настъпването на съответните предпоставки. Когато страната ищец
предявява иск за прогласяване недействителност на договор,тази страна е
длъжна да докаже,че такъв договор е сключен и да установи какви права и
задължения са договорени съгласно този договор,както и да докаже
твърденията си,че с този договор се нарушават или заобикалят императивни
правни норми,каквито твърдения ищцата С. излага в исковата молба. В
настоящия случай по делото не е представен договорът за поръчителство,за
2
който ищцата твърди,че е недействителен,поради което и предвид
невъзможността да бъде възприето сключен ли е такъв договор и какво е
договорното съдържание искът за прогласяване недействителност подлежи на
отхвърляне. Софийският районен съд намира,че когато страната ищец
предявява иск за недействителност на договор,сключен с ответната
страна,страната ищец следва да докаже,че е сключен такъв договор с
конкретно съдържание. В хода на настоящото производство страната ищец С.
не е доказала съществуването и съдържанието на договор за поръчителство №
№ ********,поради което и искът се явява недоказан и подлежи на
отхвърляне. В тази насока съдът счита,че следва да бъде отбелязано,че когато
страната ищец е страна по договора,тази страна е длъжна да представи
договора,за който твърди,че е недействителен,за да докаже исковата си
претенция,а разпоредбата на чл.190 от ГПК намира приложение в
хипотезите,в които се претендира представяне на писмени
доказателства,които се намират в държане на насрещната страна. В
хипотезата,когато писменото доказателство представлява договор и
екземпляр от договора се намира във всяка от страните по договорното
правоотношение,съдът счита,че разпоредбата на чл.190 от ГПК не е
приложима – нейната приложимост е обусловена от преценката,че
съответните писмени доказателства могат да се намират в държане само на
едната от двете страни в производството. С оглед това,че ищцата С. не е
представила договор за гаранция № ********,сключен между
страните,респективно не е доказала твърденията си,че този договор е
недействителен,съдът приема,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда,че искът за недействителност на договора за гаранция е
недоказан налага разбирането,че и искът за връщане на парична сума по този
договор по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е недоказан по основание и също
подлежи на отхвърляне. Искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е обусловен от
иска за недействителност на договорното правоотношение по договора за
гаранция. За да бъде възприето,че паричната сума по договора е заплатена
при липса на основание,необходимо е да бъде доказано,че договорът е
недействителен. С оглед това,че исковата претенция за недействителност на
договора е отхвърлена поради недоказаност,то и искът за връщане на
заплатената по този договор парична сума също подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът формулира
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът приема,че
следва да бъде присъдено такова в размер от 100 лева. Съдът,съобразявайки
постъпилото писмо от СРС,че държавна такса от 50 лева,за която по делото е
представена вносна бележка,не е постъпила по сметка на съда,намира,че на
основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да внесе сумата от 50
лева по сметка на съда.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от
ЗПК,предявен от М. П. С.,ЕГН **********,с постоянен адрес ********
3
против ********със седалище и адрес на управление
********,представлявано от ********,за прогласяване недействителност на
договор за гаранция № ********.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от М. П. С.,ЕГН **********,с постоянен адрес ******** против
********със седалище и адрес на управление ********,представлявано от
********,за осъждане на ответника за сумата от 155,89 лева ( сто петдесет и
пет лева осемдесет и девет стотинки ),предявена като частичен иск от сумата
от 400 лева.
ОСЪЖДА М. П. С.,ЕГН **********,с постоянен адрес ******** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ********със
седалище и адрес на управление ********,представлявано от ********
сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. П. С.,ЕГН **********,с постоянен адрес ******** да
заплати на основание чл.77 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от 50 ( петдесет )
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4