№ 199
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502923 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена
от ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Майор М.Д.“ № 35, срещу решение
№262538/28.09.2021г., постановено по гр.д.№12205/2020г. на ВРС, с което е
осъдено ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98 ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с.Млекарево, общ.Нова Загора, сумата от 6286,89лева,
представляваща стойността на неполучена и нереализирана биопродукция за
стопанската 2016/2017 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 ал.1, вр. чл.82
ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, постановяването му при нарушение на
материалния закон и в противоречие със събрания доказателствен материал
по делото. Въззивникът счита, че не се установявала твърдяната
непрекъснатост на биосертификацията на въззиваемия, предвид
постановените решения по предходни спорове между същите страни, в които
било прието, че въззиваемия за определен период от време е бил лишен от
ползване на процесните земеделските земи. Оспорва относимостта към
1
предмета на делото на приобщеният към доказателствения материал договор
от 10.11.2014г. с контрагент Х.Куцогеоргиу, доколкото касаел доставка не
само на биопродукция, но и на стандартна такава. Счита, че представеният по
делото дневник на стопанството не може да служи като доказателство за
постигнати добиви от конкр.имоти през стоп.години, тъй като данните били
записвани от самия земеделски стопанин, и оспорва изводите на вещото лице,
които се основавали изцяло на данните от дневника, за по-висок добив от
биологична продукция в сравнение със стандартната такава. Излага твърдения
за неправилност на изводите на съда относно размера на уважената
претенция. Счита, че неправилно съдът е възприел изявленията на страните в
с.з. като е обявил за безспорно, че ищецът е направил разходи за извършени
агротехн.мероприятия, тъй като в действителност страните изразили съгласие,
че стойността на евентуално извършените мероприятия биха били на
стойност 1016,40лв, каквито са установени с влязло в сила решение за
стопанската 2014/15г. Счита, че тази сума следва да се приспадне от прихода,
изчислен от вещото лице, както и че следвало да се извадят още стойността на
закупени семена за посев, наемното плащане по договора за аренда и
разходите за доставка на продукцията. Моли за отмяна на решението, както и
за отхвърляне на иска. В съдебно заседание поддържа подадената въззивна
жалба, като моли същата да бъде уважена и да му се присъдят разноските,
сторени в производството по делото.
Въззиваемата страна КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98
ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Млекарево, е депозирала отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98 ЕООД против ИЗВОРОВО АГРО
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 6286,89лв. /с оглед извършено
в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за
вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на договор за наем
от 07.02.13г., изразяващи се в стойността на неполучена и нереализирана
биопродукция – овес, за стопанската 2016/2017 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че е обработвал по силата на
договор за наем от 07.02.2013г., сключен за срок от 20 стопански години,
следните земеделски земи, находящи се в с.Царевци, общ.Омуртаг- имот №
017010, представляващ нива с площ 5.999 дка, шеста категория, мест.
„Мастанлар”; имот №017011, представляващ нива с площ 3 дка, шеста
категория, мест.„Мастанлар”; имот №008003, представляващ нива с площ
2
5.701дка, пета категория, мест. „Кузалтъ”; имот №017012, представляващ
нива с площ 3 дка, шеста категория, мест.„Мастанлар” и имот №015013,
представляващ нива с площ 5.400 дка, шеста категория, мест.„Мастанлар”.
Твърди, че след встъпването на ответника в наемното правоотношение,
същият, без правно основание, е отправил изявление пред СВ – гр.Омуртаг за
заличаване вписването на договора. Излага, че с влязло в сила решение по
гр.д.№16549/2015г. на ВРС, потвърдено с решение по в.т.д.№1520/2016г. на
ВОС, е установена валидността и съществуването на наемното
правоотношение, както и е отменено извършеното вписване на
прекратяването на договора. Излага, че предвид неизпълнението на
договорните си задължения по договора за наем, ответникът е
лишил ищцовото дружество от възможността да ползва имотите и да
реализира добиви и сертифицирана биологична продукция от тези имоти, за
която бил сключен на 14.11.14г. договор за доставка на био продукция.
Излага, че в резултат на непроизвеждането на реколта ищецът не изпълнил
договорните си задължения за доставка на био култури. Счита, че поради
лишаване от възможността да ползва гореописаните земеделски земи ищецът
претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер стойността на
неполучена и нереализирана био продукция за стопанската 2016/2017 година.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ИЗВОРОВО АГРО
ЕООД не е депозирал писмен отговор. В с.з. оспорва предявения иск по
основание и размер, считайки за завишени количеството земед.продукция и
цена.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
По делото няма спор, че на ищеца като наемател по договор за
наем от 07.02.2013г. е предоставено за временно и възмездно ползване общо 5
ниви, находящи се в землището на с.Царевци, при срок на договора 20г. и
наемно възнаграждение в размер не по-малко от 3 лв. на декар или 722 кг.
зърно годишно, платимо до края на месец декември за всяка изтекла година.
Не се спори и факта, че ответникът е заместил като страна по наемното
правоотношение първоначалните наемодатели по силата на договори за
покупко-продажба, приложени по делото. Не е спорен и факта на вписано по
3
молба на ответника заличаване на договора за наем от 07.02.2013г. в СлВ-
Омуртаг, считано от 15.04.2015г., както и факта, че с влязло в сила на
13.01.17г. решение по гр.д.№16549/2015г. на ВРС, потвърдено с решение по
в.т.д.№1520/2016г. на ВОС, е прието за установено съществуването на
валидно наемно правоотношение от 07.02.2013 г. между „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98“ ЕООД и „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, както и е отменено
извършеното вписване на едностранно прекратяване на договора от
наемодателя.
Ответната страна нито твърди, нито представя доказателства за
изпълнение на задължението си да осигури спокойно и безпрепятствено
ползване на наетите имоти за процесния период. Неизпълнението на това
задължение е довело като пряка и непосредствена последица до претърпените
от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза. Последната
се изразява в пропускане да увеличи имущественото си състояние като
реализира печалба от от произведена продукция от наетите имоти, предмет на
договора за наем от 07.02.2013г.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за неустановяване по
делото непрекъснатостта на сертификацията на ищеца за биологично
растениевъдство. От приложените по делото и неоспорени своевременно от
ответника сертификати за съответствие за 2014 – 2018г. и договорът от
30.01.2013г. за контрол и сертификация съгласно Регламент 834/2007 на
Съвета, сключен между ищцовото дружество като оператор и „КЮ
СЕРТИФИКЕЙШЪН” АД, ЕИК ********* като контролен орган, по
несъмнен начин се извежда извода, че ищецът като земеделски производител
е поддържал сертифицирането за биологично производство. Обстоятелството,
че поради неправомерното разваляне на договора за наем, установено с
влязлото в сила решение по гр.д.№16549/2015г. на ВРС, ищецът е бил лишен
от възможността да стопанисва процесните имоти и да получава биологични
добиви, не може да се тълкува в негова вреда.
Като неоснователно се цени и оплакването на въззивника за
неотносимост на приложения договор за доставка на био фураж от 14.11.14г.,
който не е оспорен своевременно по делото. По силата на договора ищецът е
поел задължението да доставя всяка година 200000кг био животински фураж-
смес от зърно и детелина срещу цена от 0,55 евро за кг, като липсата на
изчерпателно изброяване на културите, включени в състава на фуража, не е
основание да се отрече връзката на договорените доставки с пропуснатите
ползи от добива на наетите процесни земи.
Що се касае до определянето на размера на обезщетението за
пропуснати ползи за стопанската 2016/2017 година, който въпрос като спорен
е повдигнат с възз.жалба, съдът съобразява заключенията на допуснатата пред
ВРС съдебно-агротехническа и икономическа експертиза и допълнителната
такава. Съгласно първоначалното заключение добивът на биологична
продукция от овес, който ищецът е можел да реализира от процесните имоти
4
за стопанската 2016/17г., е 252кг/дка, при средна цена 1,08лв/кг, възлизащ на
обща стойност 6286,89лв. По допълн.експертиза вещото лице е дало
заключение, че при неспазване на сеитбооборота и отглеждането на една и
съща култура на дадена площ това води до изтощаване на почвата, което води
при житните култури до по-ниски добиви през втората и трета година.
Доколкото в случая културата е овес, то добивите през втората година може
да паднат до 10%. Предвид това заключава, че ищецът е можел да реализира
доход от процесните имоти за стопанската 2016/17г., в размер на 5658,18лв
при среден добив 226,80кг/дка и средна цена 1,08лв/кг. Тези заключения на
вещото лице не са оспорени от страните по делото, като обстоятелството, че
то е ползвало данни от представения от ищеца дневник не може да обоснове
неправилност на изводите му, още повече, че същото се основава и на данни
от други източници, подробно описани в заключението / справки в служба
Земеделие, справки от арендатори и др./. Съобразявайки изложеното
настоящият състав намира, че ищцовото дружество е можело да реализира
доход от процесните имоти за стопанската 2016/17г. при отглеждането на
една и съща култура в размер на 5658,18лв, при среден добив 226,80кг/дка и
средна цена 1,08лв/кг. Доколкото обаче за да получи продукция наемателят е
следвало да вложи и производствени разходи по обработка на земите, то
същите следва да се приспаднат от тази сума, като се остойности
пропуснатата полза само като печалба. По делото между страните няма спор,
че разноските, които ищецът би направил за производство на продукцията си
през стопанската 2016/2017 г. биха били същите като тези, установени с
влязлото в сила решение по гр.дело №10785/2018 г. по описа на ВРС, а
именно 1016,40лв. Следва да бъде приспаднато и дължимото по договора
наемно плащане от 69,30лв. Възражението на въззивника за съобразяване и
разходи за доставка е направено извън срока за отговор на исковата молба.
Предявяването на това възражение едва с въззивната жалба е недопустимо
поради настъпила по силата на чл.133 от ГПК преклузия. Разглеждането му за
първи път от въззивния съд би накърнило основни начала на гражданския
процес – чл. 6, ал.2, чл. 7 - чл. 10 от ГПК, което е недопустимо, поради което
се явява преклудирано и не се дължи произнасяне по него.
Предвид гореизложеното съдът приема, че общия размер на
пропуснатите ползи възлиза на 4572,48лв., до който размер предявеният иск
се явява основателен. За горницата до претендираните 6286,89лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в частта, в която
е присъдена разликата над сумата от 4572,48лв. се явява неправилно и следва
да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност на уважената част на иска за първата инстанция са в размер
на 924,40лв. Следващите се на ответника за производството пред ВРС
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 277,80лв. С
5
оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на осъдителното
решение и установената от въззивния съд частична основателност на
въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват за въззивника са 175,70лв., а за възз.страна-509,11лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262538/28.09.2021г., постановено по гр.д.
№12205/2020г. на ВРС, в частта му, в която ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на основание чл.79 ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на
КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98 ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с.Млекарево, общ.Нова Загора, сумата над 4572,48лв
до 6286,89лева, представляваща стойността на неполучена и нереализирана
биопродукция за стопанската 2016/2017 година, както и в частта му, в която
са присъдени разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98 ЕООД, ЕИК *********, за разликата
над 924,40лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ -
98 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Млекарево,
общ.Нова Загора, против ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.Майор М.Д. №35,
иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на договор за
наем от 07.02.13г., изразяващи се в стойността на неполучена и
нереализирана биопродукция – овес, за стопанската 2016/2017 година, за
горницата над 4572,48лв до пълния му размер от 6286,89лева, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262538/28.09.2021г., постановено
по гр.д. №12205/2020г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.Майор М.Д. №35,
ДА ЗАПЛАТИ на КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Млекарево, общ.Нова
Загора, сумата от 509,11лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Млекарево, общ.Нова
Загора, ДА ЗАПЛАТИ на ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.Майор М.Д. №35,
сумата от 453,50лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7