Решение по дело №13491/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 25.4.2023 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13491 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от С.Г.М. срещу З. „Д.Ж.и з.“ АД.

Предявен е обратен иск от З. „Д.Ж.и З.“ АД срещу Ю.Т.П..

Ищцата С.Г.М. твърди на 19.01.2020 г., около 11:50 часа, в гр. София, на бул. „Цар Борис ІІІ“ да се е движел л.а. „Фолксваген“ с рег. №*******. В района на кръстовището с ул. „Николай Державин“ при маневра ляв завой при нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП водачът на автомобила реализира ПТП с ищцата, която в този момент се намира на тротоарната площ отляво. Водачът напуска местопроизшествието, не оказва помощ на пострадалата и не уведомява органите на МВР.

Твърди се в резултат на процесния инцидент ищцата да е получила увреждания: счупване на гръбначен стълб в поясната област, закрито. На 23.01.2020 г. на ищцата била проведена оперативна интервенция с поставяне на два винта в първи поясен и два винта в единадесети гръден прешлен. На 28.01.2020 г. ищцата била изписана с препоръки за продължаване на лечението амбулаторно и апликация на „Фраксипарин“ веднъж дневно. Твърди се през първия месец след инцидента болките да са били особено интензивни, като към днешна дата пострадалата все още не е в добро здравословно състояние. Не може да се движи нормално и безболезнено, дори лежейки изпитва дискомфорт, водещ до безсъние, главоболие, цялостна умора. Нуждае се от помощ от трети лица. Това я кара да се чувства непълноценна и в тежест на близките, които се грижат за нея. Твърди се и към депозиране на сезиращата молба ищцата да изпитва страх и уплаха по повод инцидента. За лечението ищцата е сторила разходи в общ размер 6610,10 лв.

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ към датата на процесния инцидент е била застрахована от ответното дружество. По изложените съображения се претендира на основание чл. 432 КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на претендирата сума, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6611,10 лв., ведно със законната лихва от 17.11.2020 до окончателното изплащане на претендираната сума.

Ответникът З. „Д.Ж.и З.“ АД оспорва предявения иск. Посочва, че липсва виновно противоправно поведение на застрахования водач. Счита претендираното застрахователно обезщетение за прекомерно. Прави възражение за съпричиняване при твърдение пешеходката да се е намирала на пътното платно извън тротоара или местата за придвижване на пешеходци, а от друга страна – да е пресичала на нерегламентирано за целта място. Посочва, че няма данни за усложнения във възстановителния процес. Не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение с предмет гражданска отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******към датата на процесното ПТП. Прави искане за привличане на Ю.Т.П. като трето лице-помагач при твърдения при правоуправлението на МПС водачът да е бил употребил алкохол – 2,29 промила, както и че е напуснал местопроизшествието, не е сигнализирал на органите на МВР и не е оказал помощ на пострадалата в нарушение на изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, „б“ и „е“ ЗДвП.

З. „Д.Ж.и З.“ АД предявява в условията на евентуалност обратен иск срещу Ю.Т.П.. Посочва, че процесният инцидент е настъпил при управление на застрахованото от ищеца МПС под въздействие на алкохол - 2,29 промила, както и че е напуснал местопроизшествието, не е сигнализирал на органите на МВР и не е оказал помощ на пострадалата в нарушение на изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, „б“ и „е“ ЗДвП. На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ сочи да е активно легитимиран при евентуално осъждане да претендира да му бъде заплатено от ответника присъденото по главния иск обезщетение. По изложените съображения ищецът по обратния иск моли съда на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ да осъди Ю.Т. да му заплати сумата от 26000 лв. – обезщетение за претърпени от С.М. вреди от ПТП, предмет на разглеждане по главния иск, ведно със законната лихва върху сумата от датата на плащане на обезщетението от З. „Д.Ж.и З.“ АД на С.М. до възстановяването й от ответника по обратния иск – Ю.Т.П..

В уточнителна молба от 17.10.2022 г. ответникът по главния иск/ищец по насрещния иск сочи, че не поддържа възражението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалата. Посочва, че тя се е намирала на тротоара, изчаквайки да светне зелен за нея сигнал, за да пресече.Не поддържа твърдението Ю.Т. да е управлявал МПС при употреба на алкохол. Поддържа твърдението деликвентът да е избягал от местопроизшествието.

Ответникът по обратния иск не е подал отговор.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По НОХД 15322/2020 г. на СРС, 23 с-в, е одобрено споразумение, с което Ю.Т.П. се признава за виновен в това, че на 19.01.2020 г., около 11:50 часа, в гр. София, при управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******по бул. „Цар Борис ІІІ“ с посока на движение от бул. „Н. Петков“ към с. Владая, при извършване на маневра „ляв завой“ по ул. „Проф. Н. Державин“ към ул. „Елша“ нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.6, т.1 ЗДвП: „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със .... със светлинните сигнали, ....” вр.чл.31, ал.7, т.1 от П.: „червена светлина - означава "Преминаването е забранено", Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът”, чл.21 ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория В: населено място - 50 км в час”, като водача П.. се е движел със скорост 62 км в час и по непредпазливост    причинил на  пешеходка С.Г.М. средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от 30 дни, като водача е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.3,, б ”а”, пр.2 вр. ал. 1,  вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. Експертът посочва, че в резултат на процесния инцидент ищцата е претърпяла счупване на тялото на ТХ12 (гръден прешлен) – закрито, причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено е оперативно лечение – кръвно наместване и метална фиксация на счупването на ТХ12 гр. прешлен – дорзална стабилизация с вертебропластика. Причинените болки са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция в началото на раздвижването с възстановителен период 5-6 месеца. Представените разходи по делото с фактури и касови бонове касаят необходими и целесъобразни разходи с оглед своевременно лечение на подобен вид счупвания. Ищцата е страдала от дегенеративни (възрастови) изменения, обичайни за възрастта й. Наличието на възрастови промени в тораколумбалния отдел на гръбначния стълб, установени с КТ на същия, са обичайни за възрастта й – 73 години. По косвен път могат да имат някакво влияние, но не могат да бъдат решаващи за възникване на счупването при подобна високоенергийна травма.

В съдебно заседание експертът допълва, че при личен преглед на ищцата е констатирала ограничение в движенията: при навеждане не достига пръстите на краката, има ограничение и при завъртане наляво и надясно. Движи се самостоятелно, възстановена е и острият период е приключил. Остатъчна е болезненост при промени на времето и при натоварване. Периодично може да взима болкоуспокояващи, да провежда физиотерапия и балнеолечение – но това е типично и за хора над определена възраст. Самото счупване ускорява процеса на дегенарация, но не може да се определи с точност до каква степен счупването води до ограничение, доколкото въпросът е комплексен и се отчита тренинг на пострадалия, начин на живот, хранене и т.н.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Н.П., зет на ищцата. Свидетелят сочи, че на 19.01.2020 г. около 10:00 часа ищцата му позвънила и той отишъл на мястото на инцидента. Тя седяла на тротоара на бул. „Цар Борис ІІІ“ отляво по посока Владая и не можела да стане. Качили я в линейка и била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Била извършена операция и престояла около седмица – 10 дни. След изписването наели частна линейка и я транспортирали до дома на сина й Л., където заедно с неговата съпруга я гледали около месец. Помагали й с къпане и хигиена, поставяли й съдоразширяващи инфекции. След това ищцата започнала да става и да се обслужва сама и я преместили в дома на свидетеля за около два месеца. През този период тя вече се придвижвала без помощни средства. Ищцата живеела в кв. Княжево с брат си и снаха си. След третия месец се завърнала в дома си. След операцията ищцата не можела да се вози повече от 30 минути в кола, защото получавала дискомфорт от седналото положение. В ежедневието се справя сама – сама готви, чисти, но оттогава са минали 3 години. Свидетелят сочи, че ищцата получила страхова невроза – притеснявала се да не се нарани, да не падне в банята. Ходила на няколко раздвижвания а след това – на минерални бани.

По делото са приети и неоспорени фискални бонове и фактури за разходи за лечение: 116,10 лв. – фраксипарин, 2290 лв. – доплащане на медицинско изделие, 95 лв. – сет за ортопедична операция, 2460 лв. – сет за вертебропластика, 900 лв. – избор на екип и 50 лв. – медицински транспорт с линейка, при обща стойност на разходите 6611,10 лв.

Претенция по чл. 380 КЗ е предявена от С.М. на 17.08.2020 г.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Фолксваген“ с рег. № *******към 19.01.2020 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. На основание чл. 300 ГПК съдът съобразява одобреното споразумение по НОХД 15322/2020 г. на СРС, 23 с-в и приема за установено, че в нарушение на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 31, ал. 7, т. 1 и чл. 21 ЗДвП Ю.П. е причинил ПТП, в резултат на което С.М. е претърпяла телесно увреждане: счупване на 12-ти гръден прешлен, като водачът е избягал от местопроизшествието.

Осъществено е оперативно лечение, като сторените от ищцата разноски за медицински изделия, медикаменти и оперативно лечение се явяват необходими.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).

При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.

Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания от произшествието непосредствено след инцидента, след оперативното лечение и в началото на раздвижването. В първия месец ищцата е била изцяло зависима от помощта на трети лица, след което е започнала да се придвижва самостоятелно, като общият възстановителен период е траел 5-6 месеца. Фрактурата е напълно консолидирана. Съдът взема предвид разясненията на вещото лице за продължаващо наличие на ревматоидни болки и болки при по-интензивно физическо натоварване, както и че ограниченията в движението на снагата на ищцата се дължат на комплекс от фактори, вкл. наличието на дегенеративни промени, предхождащи ПТП. Същевременно следва да се отчете, че инцидентът е повлиял на начина на живот на ищцата и към момента тя продължава да изпитва страх от падане и подхлъзване. При все това ищцата се е върнала към самостоятелното извършване на обичайни дейности от ежедневието.

Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедлив размер на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди е 30000 лв. (срв. Решение № 50123 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1387/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 642 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. т. д. № 2326/2022 г., Определение № 50635 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 34/2022 г., II т. о.), като за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Изцяло основателна е претенцията за заплащане на претърпени имуществени вреди.

По отношение на така определената главница ответникът дължи заплащане и на законна лихва считано от 17.11.2020 г.  - изтичане на 3-месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по претенцията за извънсъдебно заплащане на обезщетение.

По обратния иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

На основание чл. 300 ГПК, при съобразяване на споразумение по НОХД 15322/2020 г. на СРС, 23 с-в, съдът приема за установено, че Ю.Т.П. е напуснал местопроизшествието, като по делото не се твърди и не се установява предвиденото в закона изключение – това да е било наложително, за да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

По изложените съображения съдът намира претенциите по обратния иск за изцяло основателни.

 

По разноските.

По главния иск

С определение от 29.01.2021 г. (преди депозиране на одобреното по НОХД споразумение) ищцата е частично освободена от заплащане на държавна такса. При съобразяване на установения изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 39,50 лева държавна такса.

На основание чл. ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 3 459,32 (4378,89*0,79).

Сторените от ответната страна разноски са в общ размер 110 лв. (юрисконсултско възнаграждение и такса за съдебно удостоверение), като в съдебно заседание на 02.12.2022 г. съдът е разпоредил връщане на внесения депозит по заличената съдебно-токсикологична експертиза. При съобразяване на отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника сумата 23,10 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 422,91 лв. и депозит за медицинска експертиза в размер на 395 лв.

Ответникът по обратния иск следва да възстанови сторените от ищеца по обратния иск разноски, които възлизат на сумата от 1040 лева държавна такса по обратния иск. В рамките на вземането на ищеца към ответника по обратния иск на основание чл. 500, ал. 1 КЗ, са и платените по главния иск разноски в общ размер 5 316,73 лв., които следва да се включат във вземането.

 

Така мотивиран, съдът,

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ******* да заплати на С.Г.М., ЕГН **********:

1.      На основание чл. 432 КЗ разноски за претърпени от ищцата вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.01.2020 г. по вина на Ю.Т.П. като водач на л.а. „Фолксваген“, рег. №*******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответното дружество, както следва:

-          сумата от 30 000  лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. до окончателното заплащане на претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв.;

-          сумата от 6611,10 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. до окончателното заплащане на претендираната сума;

2.      На основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39,50 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК, ЕГН ********** сумата от 3459,32 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ******* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 817,91 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** да заплати на З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 110 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението по главните искове е постановено при участието на Ю.Т.П., ЕГН ********** като трето лице – помагач на З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК *******.

ОСЪЖДА Ю.Т.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 26000 лв., (частично от 46611,10 лв.), ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. до окончателното заплащане на претендираната сума, както и сумата от 5316,73 лв. – държавна такса и разноски, при условие, че З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК ******* заплати на С.Г.М., ЕГН **********, респ. на адв. Я.Д.Д. от САК, ЕГН ********** и на Софийски градски съд посочените суми.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: