РЕШЕНИЕ
№ 2230/09.06.2020 г.
гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни
две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 378 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Х.Х.И., ЕГН **********,*** срещу „В. и к. – В.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 827,18 лв. представляваща
неизплатена главница за ползвани ВиК
услуги, за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № * г. на ВРС, въз основа
на който е образувано ИД № * по описа на ЧСИ Л. Ст., като погасена
по давност.
В исковата си молба ищецът
Х.Х.И., чрез
адв. И.И., излага,
че с със заповед за изпълнение
по чл. 410, издадена по ч.гр.д.
№ * г., описа на РС - В. ищецът Х.Х.И. е осъден да заплати
на ответника „В. и к. - В.”
ООД следните суми: 1244,18 лв. главница за
ползвани ВиК услуги за периода
от 08.01.2002 г. до
18.05.2012 г. за обект с абонатен № *, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението пред съда - 30.05.2012 г., до окончателното изплащане на задължението,
536,50 лв. мораторна лихва за периода
от 08.01.2002 г. до
18.05.2012 г. и 156,61 лв. за
разноски по делото. Въз основа
на влязлата в сила на 23.06.2012 г. заповед за изпълнение
е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012 г., послужил за образуване
на изпълнително дело № * по описа
на ЧСИ Л. Ст. с рег. № * в КЧСИ с район на действие Окръжен
съд - В.. Ищецът поддържа, че от
влизане в сила на заповедта за
изпълнение до образуването на изпълнителното дело са изтекли повече
от пет години,
поради което вземането на кредитора
за главница в размер на 827,18 лв., предмет на
принудителното изпълнение,
е погасено по давност. По изложените съображения по същество моли
да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество
посочената главница от 827,18 лв. и претендира сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В о.с.з. иещцът поддържа
изразената позиция по спора, а ответникът, чрез юрк. Я. признава иска, като сочи че поради бездействието на кредитора
вземането се е погасило по давност.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно приложимата разпоредба на чл.439 от ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено
изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил
юридически факт – изтекла погасителна давност до 23.06.2017 г., когато вземането
на кредитора се е погасило.
В случая не е спорно, а и от събраната доказателствена съвкупност - заповед № *г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС,
изпълнителен лист от 13.07.2012 г. и заверено копие на изп.д. № * г. на ЧСИ Л. Ст. се установява, че изпълнението срещу ищеца е започнато
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съществуването на вземането, по което е издадена
заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но
законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността на претенцията
със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Не е нужно то да е
обосновано, защото при подаване в срок, тежестта да установи вземането е за
кредитора, който трябва да предяви иска по чл. 422 от ГПК. Ако длъжникът не
възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък
до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на
самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК. Извън
тях и след срока по чл. 424, ал. 2 от ГПК длъжникът не може да се ползва от
друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане.
С предявения в случая иск се оспорва изпълнението въз
основа именно на настъпил след издаването на заповедта и стабилизирането ѝ
на 13.07.2012 г. (посредством издаването на изпълнителен лист) юридически факт
– изтекла погасителна давност.
Материалноправният въпрос, който обосновава
основателността на настоящия иск, е свързан единствено с погасителната давност
и нейното движение (спиране, прекъсване) в хода на принудителното изпълнение.
Именно погасителната давност е релевирана като основание на предявения установителен
иск за несъществуване на вземането.
Съгласно чл.116 от ЗЗД, давността за съдебно установено
вземане се прекъсва с 1) признаване на вземането от длъжника или 2) с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая от стабилизирането на заповедта с издаването на
изпълнителния лист на 13.07.2012 г. до образуването през 2019 г. на изп. д. № * г. на ЧСИ Л. Ст., е изминал период от
време от близо седем години, в който ответникът взискател нито твърди, нито пък
от доказателствата по делото се установява, да е осъществен някой от
юридическите факти предвидени в чл. 116 от ЗЗД, годни да прекъснат теченето на
погасителната давност за задължението на ищеца по ч.гр.д. № * г. на ВРС.
Респективно към – 13.07.2017 г., т.е. и към датата на завеждане на настоящата
искова претенция вече е бил изтекъл петгодишния давностен срок приложим на
основание чл.
117, ал.2 от ЗЗД спрямо съдебно установеното вземане на ответника. Това обстоятелство не
се и оспорва и от ответника, който е направил изрично признание на иска в
проведеното о.с.з. Ето защо съдът намира, че процесното вземане е погасено по
давност и предявения отрицателен установителен иск се явява доказан и
основателен и следва да се уважи.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 58,00
лв.
От страна на процесуалния представител – адв. И.И.
е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата – на близък, което основание буквално
е възпроизведено в представения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020
г. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска
защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 от ЗА, който съобразно
приложимата към момента на сключване на договора разпоредба на чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. е възлизал на 300,00 лв. Именнто тази сума следва
да бъде присъдена с решението на процесуалния представител, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 827,18 лв. представляваща неизплатена главница за ползвани ВиК
услуги, за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № * г. на ВРС, въз основа
на който е образувано ИД № * по описа на ЧСИ Л. С., като погасена по
давност, на
основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 58,00 лв., представляваща направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. ***, с адрес на упражняване на
дейността: гр. В., ул. „С. З.“ № *, сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в
настоящото производство на ищеца Х.Х.И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: