Решение по дело №378/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2230
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 27 юни 2020 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20203110100378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 2230/09.06.2020 г.

гр. В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело378 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Х.Х.И., ЕГН **********,*** срещу „В. и к. – В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 827,18 лв. представляваща неизплатена главница за ползвани ВиК услуги, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № * г. на ВРС, въз основа на който е образувано ИД № * по описа на ЧСИ Л. Ст., като погасена по давност.

В исковата си молба ищецът Х.Х.И., чрез адв. И.И., излага, че с със заповед за изпълнение по чл. 410, издадена по ч.гр.д. № * г., описа на РС - В. ищецът Х.Х.И. е осъден да заплати на ответника „В. и к. - В.” ООД следните суми: 1244,18 лв. главница за ползвани ВиК услуги за периода от 08.01.2002 г. до 18.05.2012 г. за обект с абонатен № *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението пред съда - 30.05.2012 г., до окончателното изплащане на задължението, 536,50 лв. мораторна лихва за периода от 08.01.2002 г. до 18.05.2012 г. и 156,61 лв. за разноски по делото. Въз основа на влязлата в сила на 23.06.2012 г. заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012 г., послужил за образуване на изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Л. Ст. с рег. № * в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - В.. Ищецът поддържа, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуването на изпълнителното дело са изтекли повече от пет години, поради което вземането на кредитора за главница в размер на 827,18 лв., предмет на принудителното изпълнение, е погасено по давност. По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество посочената главница от 827,18 лв. и претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В о.с.з. иещцът поддържа изразената позиция по спора, а ответникът, чрез юрк. Я. признава иска, като сочи че поради бездействието на кредитора вземането се е погасило по давност.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно приложимата разпоредба на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт – изтекла погасителна давност до 23.06.2017 г., когато вземането на кредитора се е погасило.

В случая не е спорно, а и от събраната доказателствена съвкупност - заповед № *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС, изпълнителен лист от 13.07.2012 г. и заверено копие на изп.д. № * г. на ЧСИ Л. Ст. се установява, че изпълнението срещу ищеца е започнато въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Не е нужно то да е обосновано, защото при подаване в срок, тежестта да установи вземането е за кредитора, който трябва да предяви иска по чл. 422 от ГПК. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане.

С предявения в случая иск се оспорва изпълнението въз основа именно на настъпил след издаването на заповедта и стабилизирането ѝ на 13.07.2012 г. (посредством издаването на изпълнителен лист) юридически факт – изтекла погасителна давност.

Материалноправният въпрос, който обосновава основателността на настоящия иск, е свързан единствено с погасителната давност и нейното движение (спиране, прекъсване) в хода на принудителното изпълнение. Именно погасителната давност е релевирана като основание на предявения установителен иск за несъществуване на вземането.

Съгласно чл.116 от ЗЗД, давността за съдебно установено вземане се прекъсва с 1) признаване на вземането от длъжника или 2) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В случая от стабилизирането на заповедта с издаването на изпълнителния лист на 13.07.2012 г. до образуването през 2019 г. на изп. д. № * г. на ЧСИ Л. Ст., е изминал период от време от близо седем години, в който ответникът взискател нито твърди, нито пък от доказателствата по делото се установява, да е осъществен някой от юридическите факти предвидени в чл. 116 от ЗЗД, годни да прекъснат теченето на погасителната давност за задължението на ищеца по ч.гр.д. № * г. на ВРС.

Респективно към – 13.07.2017 г., т.е. и към датата на завеждане на настоящата искова претенция вече е бил изтекъл петгодишния давностен срок приложим на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД спрямо съдебно установеното вземане на ответника. Това обстоятелство не се и оспорва и от ответника, който е направил изрично признание на иска в проведеното о.с.з. Ето защо съдът намира, че процесното вземане е погасено по давност и предявения отрицателен установителен иск се явява доказан и основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 58,00 лв.

От страна на процесуалния представител – адв. И.И. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата – на близък, което основание буквално е възпроизведено в представения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, който съобразно приложимата към момента на сключване на договора разпоредба на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е възлизал на 300,00 лв. Именнто тази сума следва да бъде присъдена с решението на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Видим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 827,18 лв. представляваща неизплатена главница за ползвани ВиК услуги, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № * г. на ВРС, въз основа на който е образувано ИД № * по описа на ЧСИ Л. С., като погасена по давност, на основание чл. 439 от ГПК.

ОСЪЖДА „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 58,00 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. В., ул. „С. З.“ № *, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в настоящото производство на ищеца Х.Х.И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: