Решение по дело №750/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 68
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20217240700750
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 68

24.02.2022 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети  състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора  година в състав:   

                                  

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ИРЕНА ЯНКОВА адм. д. №750 по описа на съда за 2021 г.

Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/

Образувано е по повод на жалба, подадена от С.Ж.А. против т.2 от решение №ДОИ-15 от 13.12.2021 г. на кмета на община Раднево с което не й предоставена исканата от нея обществена информация, касаеща отдаване под наем или други волеизявления касаеща имоти по чл. 14,ал.1 от ЗОС и  преписи от договорите за тези имоти Жалбоподателят мотивира в подробната си жалба, че исканият достъп касаел обществена информация, която би му дала възможност като гражданин да си състави мнение за дейността на община Раднево а именно дали същата правилно управлява имотите, частна общинска собственост, дали  правилно се прилагат разпоредбите на Закона за общинската собственост и Закона за политическите партии при управлението им. Според изложеното кметът на  Община Раднево е  субект по см. на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Мотивира , че във въпросното решение не било посочено някои от визираните в чл.37, ал.1, т.1-3 от ЗДОИ основания за отказ, т.е. липсвало фактическо и правно основание за отказ.

Оспорващият, редовно призован, явява се лично,  с процесуалния си представител адвокат П. поддържа жалбата си. Претендира разноски, за които  прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът- Кметът на община Раднево, редовно призован, чрез процесуалния си представител и в писменото си становище оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2021 година  С.  Ж.А. е подала по електронен път до община Раднево заявление по образец за достъп до обществена информация рег.№ 1638126035051 от 28.11.2021 година от Платформата за достъп до обществена информация към Министерски съвет , в което били посочени в два пункта, конкретни данни, за които искала разкриване на информация.1. Колко недвижими имоти, частна общинска собственост на територията на град Раднево към момента на подаване на заявлението не са необходими  за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общински съвет . Кои са кадастралните номера на тези имоти. 2. За колко от тези имоти към момента на подаване на заявлението са сключени договори за наем или друг вид договори , с които възмездно и безвъзмезно се предоставят тези имоти между община Раднево и трети лица по смисъла на чл.14, ал.1 от Закона за общинската собственост . Поискани са преписи от тези договори.  Заявлението било регистрирано под № 9100-1357 от 29.11.2021 година в община Раднево . На 13.12.2021г. под рег. № 9100-1357  по повод на подаденото от А.  за достъп до обществена информация било издадено решение № ДОИ-15 от 13.12.2021 година на кмета на община Раднево , с което е разрешен достъп до обществена информация , съдържаща се в предоставяне на информация относно имоти , частна общинска собственост на територията на община Раднево , публикувана в сайта на община Раднево с посочен имейл адрес. Заявителката е информирана, че тази информация е публична . По точка 2 от заявлението във връзка с исканата обществена информация и предоставяне на препис от всички договори или друго волеизявление за имоти , частна общинска собственост , отдадени възмезно или безвъзмезно кметът не й я предоставил поради големия й обем и поради това, че това изисквало непропорционално много усилия , излизащи извън рамките на обичайната операция. Жалбата до съда е подадена на 16.12.2021г.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта: оспорването, изхожда от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, против годен за съдебен контрол акт.

 Съдът намира, че въпросното решение има белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК.

Съдът приема, че отказът за предоставяне на обществена информация по точка две от заявлението е постановен в противоречие с приложимите правни норми и в нарушение на административно производствените правила.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предоставянето на обществена информация се дължи от задължените субекти, посочени в разпоредбата на чл.3 ЗДОИ. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Съгласно кметът на общината, като орган на местното самоуправление е  задължен субект по см. на чл.3, ал.1 ЗДОИ.

. Предвид това, Съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган.

Съдът мотивира извода си, че решението има характер на ИАА по см. на АПК,  защото  то обективира изявление, което по съдържанието си в точка 2  /по същество/ сочи на отказ от предоставяне на достъп до обществена информация с довод, че исканата такава  е в голям обем   и систематизирането й изисква непропорционално много усилия , излизащи извън рамките на обичайната операция.

 ЗДОИ обаче въвежда строго формално изискване относно формата и съдържанието на изричния отказ от предоставяне на достъп до заявена информация. Така, съгласно чл.38 от него се изисква да са  посочени правното и фактическото основание за него, което е предпоставка за осъществяване проверка за материалната законосъобразност на акта. В конкретния случай, в решението се цитира единствено разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗДОИ, но визирането само на тази разпоредба не изпълнява условието на чл.38 ЗДОИ.

Правото да се търси и получава информация по чл.41, ал.1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й /чл.12 ЗДОИ/, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл.13, ал.2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 /§ 1, т.6 ДР ЗДОИ/, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 и т.2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т.5, изр.2-ро ДР ЗДОИ.

Отказът е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила. Кметът е следвало  да уведоми заявителя затова, че въпросът по т. 2 от заявлението е много общо формулиран и не става ясно какъв е предметът на поискания достъп, и следвало да му укаже в 30 дневен срок да уточни предмета на исканата информация по т. 2 от заявлението, в противен случай искането по т.2 ще бъде оставено без разглеждане. Разпоредбата на чл. 29 от ЗДОИ обаче, изисква и в тези случаи нарочно произнасяне на органа- съгласно цитираната разпоредба, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Т. е. законът изисква постановяване на нарочен писмен акт, с който заявлението следва да бъде оставено без разглеждане в този случай, ако органът е счел, че пак не е уточнена конкретно исканата информация, какъвто акт за прекратяване по делото не е приложен. ЗДОИ предвижда в разпоредбата на чл. 33 и друга възможност- когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той да уведоми за това заявителя. Но и това не е сторено с нарочен писмен акт-уведомление. .Едва в съдебно заседание жалбоподателката уточни предмета на исканата от нея информация, касаеща предоставяне на имоти , частна общинска собственост на политически партии, а това е недопустимо. Ако кметът на община Раднево бе уведомил изрично заявителката за констатираното в решението нередовност и изисквал уточняването му впредвид големия брой имоти, частна общинска собственост, предоставени на трети лица, същата би могла да изправи тази нередовност на искането си

.  Следва да се отбележи, че заявеният достъп до посочената в точка две информация касае обществена - и в случая търсената информация обуславя връзката й с обществения живот в Република България, както и се субсумира под понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 ЗДОИ, като цели повишаване на прозрачността и отчетността на субект по чл. 3, какъвто се явява община Раднево Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице двете визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

В заключение следва да се отбележи, че с оглед характера на обществените отношения, които урежда ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3, след изрично уточняване на търсената информация  дължи изрично произнасяне по заявлението, в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма, който следва да съдържа изброените в закона реквизити и изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, което се извежда и разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ - уведомяване писмено на заявителя за взетото решение и от чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона за срочно и изрично писмено  мотивирано произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Неспазването на тези императиви  винаги обосновава извод за незаконосъобразност на постановения отказ, който като такъв подлежи на отмяна. След отмяна на процесното решение следва преписката да се върне на административният орган, който след преценка на подаденото искане за достъп до обществена информация, да постанови съответния административен акт – решение за достъп до информацията и да постанови мотивиран изричен отказ за това, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за разноски по делото и на основание чл.143, ал.1 АПК, сторените от жалбоподателя разноски, в размер на 10 лева държавна такса за образуване на настоящото производство и възнаграждението на един адвокат, съобразно на договорения обем от процесуални действия, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева,  следва да й бъдат присъдени

 Водим от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Ж.А.  решение № ДОИ-15 от 13.12.2021 г. на кмета на община Раднево за  отказ  да се предостави информацията  по точка 2 от заявление рег.№ 1638126035051 от 28.11.2021 година.

ВРЪЩА преписката на административният орган за произнасяне, в 7-мо дневен срок по заявление рег.№ 1638126035051 от 28.11.2021 година., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Раднево  да заплати на на С.Ж.А.   от гр. Раднево ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 510/ петстотин е десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

 

 

                                                                                          СЪДИЯ :