РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 84987
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
като разгледа докладваното от Частно гражданско дело № 20221110125038
по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от Г. В. В. срещу У Б АД.
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 25038/2022 г. по
описа на СРС.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към
възражението са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят
е посочил, че претендираните суми са платени, освен деловодните разноски
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумата от 194,06
евро (сто деветдесет и четири евро и 06 евроцентове), представляваща
недължимо платена сума във връзка с договор за банков кредит № № 21-TR-
70971704 от 12.12.2007 г. и условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 21-TR- 70971704
от 12.12.2007 г., сключени между страните, подлежаща на връщане, ведно със
законна лихва за периода от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
50,83 евро (петдесет евро и 83 евроцентове), представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.10.2019 г. до 13.05.2022 г., държавна такса
в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в
размер на 380,00 лева (триста и осемдесет лева).
Представено е платежно нареждане (л. 23 и л. 30 в кориците на делото)
1
от което се установява, че длъжникът е заплатил на заявителя всички суми по
заповедта, с изключение на сумата от 380 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява
интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза
е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per
argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5
ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице
точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на
правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че
всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с
изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение
по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно
изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което
искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в
подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде
отхвърлено в частта за претендираната сума от 1173,5 лв., представляваща
обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. "в" от Регламент (EO) 261/2004,
поради неточно изпълнение на договор за въздушен превоз, поради
закъснение на полет № FB455 от 03.09.2019 г. ведно със законна лихва от
20.1.2021 г. до изплащане на вземането.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 136315/30.06.2022 г.,
подадено от У Б Д, ЕИК: срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 14092 от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 25038/2022
г. по описа на Софийски районен съд в частта за сумата от 194,06 евро,
представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за банков
кредит № № 21-TR- 70971704 от 12.12.2007 г. и условия за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков
кредит № 21-TR- 70971704 от 12.12.2007 г., сключени между страните,
подлежаща на връщане, ведно със законна лихва за периода от 13.05.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 50,83 евро, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 14.10.2019 г. до 13.05.2022 г. и
държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. В., ЕГН: **********, за
издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 14092 от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. №
25038/2022 г. по описа на Софийски районен съд в в частта за сумата от
194,06 евро, представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за
банков кредит № № 21-TR- 70971704 от 12.12.2007 г. и условия за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков
кредит № 21-TR- 70971704 от 12.12.2007 г., сключени между страните,
подлежаща на връщане, ведно със законна лихва за периода от 13.05.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 50,83 евро, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 14.10.2019 г. до 13.05.2022 г. и
държавна такса в размер на 25,00 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна
жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3