Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 10774 по описа
за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.М.М. срещу решението, постановено по
гр.д. № 26020/2014 г. на СРС, 86 състав, с която се обжалва изцяло решението. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за
това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М.Ю.С. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Х.М.М. срещу М.Ю.С. –
за защита от домашно насилие, извършено на 15.05.2014 г. около 20.50 часа, подробно
описано в молбата от 16.05.2014 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 26020/2014 г., СРС, 86 състав, е отказал
да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу М.Ю.С. по молбата на Х.М.М.,
осъдил е Х.М.М. да заплати държавна такса в размер на 50 лева по сметка на СРС
и е отхвърлил искането на молителката за присъждане на разноски.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Между страните липсва спор, че са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, което обстоятелство се установява и от
показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели М.Х.М.(баща на въззивницата)
и Ц.К.К.(майка на въззиваемия). Въззивният съд приема, че на 15.05.2014 г.
около 21.11 часа на спирка на автобус № 108, находяща се в гр. София, кв.
Модерно предградие, ул. ********, преди моста на „Бакърена фабрика“ в посока
ж.к. Надежда, М.Ю.С. се заканил с убийство на Х.М.М., като,
крещейки „Ще те убия!“, започнал да я души с ръце и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Извършеното от въззиваемия деяние представлява
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което е установено с постигнатото
и одобрено от съда на 04.06.2020 г. споразумение по НОХД № 6754/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 114 състав. Заверен
препис от протокола от съдебното заседание, на което е одобрено това
споразумение, е приет като доказателство по настоящото дело. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК), а влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК). Въззиваемият е
извършил по отношение на въззивницата психическо и физическо насилие, като отговорността по ЗЗДН не изключва
гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на
извършителя (чл. 1, ал. 2 ЗЗДН).
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение
следва да се отмени. Спрямо въззиваемия съдът прилага мерките по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на пострадалото
лице. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една
или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
За гарантиране в достатъчна степен интересите на
пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на въззиваемия,
и предвид естеството на извършеното насилие, съдът счита, че мярката за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН трябва да бъде наложена за срок от осемнадесет
месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на
последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
последици.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на
молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата
съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството
на извършените актове на насилие (закана за убийство, придружена с душене) и
неминуемия страх, в който въззивницата е изпаднала от тях, съдът налага на въззиваемия
глоба в размер на 1000 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемия да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от
домашно насилие, както и държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната
жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият се осъжда да заплати на въззивницата
сумата от общо 900 лева – разноски за двете съдебни инстанции, от които 500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство
(за един адвокат), и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство. Сумата от 200 лева, заплатена в първоинстанционното
производство (л. 54 от делото на СРС) подлежи на връщане, не на присъждане, а
във въззивното производство Х.М. не е заплатила депозит за особен представител
на въззиваемия.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението по гр.д.№ 26020/2014 г. на Софийския районен съд, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА
ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу М.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА М.Ю.С., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Х.М.М., ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА
на М.Ю.С., ЕГН **********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава Х.М.М., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100
(сто) метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от 04.04.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.Ю.С., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на М.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в
полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни
такси в размер на 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Х.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 900.00 (деветстотин) лева – разноски за двете съдебни
инстанции, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните и да се изпрати на районните управления на МВР по адресите на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.