ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1409
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.1 ГПК, вр. 274 и сл. ГПК=
Подадена е частна жалба от В. Ж. К. с ЕГН:********** - длъжник чрез адв.Е.Г. срещу
разпореждане в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
10810/21.12.2021г., издадена по ч.гр.д № 19970/2021г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.с.
в частта за разноските- присъдено адвокатско възнаграждение в полза на заявителя в размер
на 360 лв.с ДДС.Счита, че възнаграждението е прекомерно и се иска да бъде редуцирано до
минималния размер по НМРАВ.
Ответникът по жалбата „Теленор България“–ЕАД-гр.София, ул.Шандор №46,ет.4, ЕИК
********* чрез адв.Н.Ш.– взема становище, че жалбата е неоснователна.Моли се
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
В подадената от длъжника по заповедта частна жалба се излагат доводи, че
присъденият адвокатски хонорар от 360 лв. е прекомерен съгласно действителната
фактическа и правна сложност на делото. Моли се съда заповедта за изпълнение да бъде
отменена в обжалваната част и да бъде присъден адвокатски хонорар, съизмерим с
минимално предвидения размер в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на
производството намира, че жалбата е подадена на 19.04.2022 г., а ЗИ е получена от
длъжника на 31.03.2019 г., следователно ЧЖ е подадена в законоустановения 1-месечен
срок по чл.414,ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна:
От приложения в заповедното производство ДПП е видно, че платените разноски на
заявителя за адв.хонорар са в размер на 360 лв. с ДДС-платени в брой, при материален
1
интерес 1184,79 лв.
Съгласно чл.7,ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/9.7.2004 г., относима след
изменението й от 28.03.2014 г., за процесуално представителство и защита при мат.интерес
до 1000 лв. се дължи ½ от стойностите на претендираните суми, т.е. мин.АВ се определя на
базата на половината от стойността на претендираната съсъ заявлението сума, е не на базата
на половината от минималното адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2, т.1 от Наредбата.
Горното води до извод, че в случая АВ следва да се определи на база материален
интерес 592,39 лв. /1/2 от 1184,79лв./или мин. адв.възнаграждение на пълномощника на
взискателя е в размер на 300 лв., съгл.чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ /до 1000лв.- 300лв./+
20%ДДС=360 лв. Следователно, претендираният адв.хонорар от 360 лв. не е прекомерен,
тъй като не превишава минималния размер по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. за
мин.адв. възнаграждения. Ето защо съдът намира, че ЧЖ е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№12666/13.05.2022 г. на В. Ж. К. с
ЕГН:********** - длъжник срещу разпореждане в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 10810/21.12.2021г., издадена по ч.гр.д № 19970/2021г. на
Пловдивския районен съд, 17 гр.с. в частта за разноските- присъдено адвокатско
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 360 лв.с ДДС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2