Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ............
гр.***,
30,09,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №292 по описа на съда за 2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В ***ския районен съд е постъпила искова молба от А.И.А., ЕГН **********,***,
чрез адв.И.А. от ПАК, против А.И.П., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че по силата на Акт за узаконяване №60/24,04,1996 г.,
издаден от Община *** на основание чл.226, ал.4 от ППЗТСУ и Протокол №11/11,04,1996 г., т.7, е узаконена ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА ЗА
КОМПЛЕКСНО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ /КАФЕ-АПЕРИТИВ/ в парцел IХ-4339,
стр.кв.46 на ул.***. Сочи се, че съгласно скица на сграда №10866/11,09,2009 г.,
издадена от СГКК-***, сградата е идентификатор ***., разположена в ПИ с
идентификатор ***., със ЗП от 37 кв.м., предназначение – сграда за търговия.
Твърди се, че страните са наследници на ***П. и ***П., с равни части. Моли се
съда да се допусне до делба на описания имот при равни квоти. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да допусне делбата при квотите по закон.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата А.П. депозира писмен отговор чрез адв.Й.Я. от ПАК, в който сочи, че оспорва иска. Сочи се, че
през 1990 г. възоснова на нот.акт
за суперфиция заедно със съпруга й започнали строеж
на втори етаж на жилищната сграда в собственото на родителите й дворно място в
гр.***, ул.***, както и гараж. Твърди се, че през 1991 г. отв.П.
била съкратена от работа и по предложение на родителите й било взето решение
гаража да се преустрои в кафе-аперитив, за да работи в него ответницата. Сочи
се, че съпругът й напуснал работа и заедно с роднини, и със семейни средства от
изтеглен заем, построили процесната сграда. Сочи се,
че за спокойствието на ответницата, на 13,02,1996 г. родителите й й продали 40/300 ид.ч. от
дворното място, върху които е построен търговския обект, като изрично било
посочено, че ид.ч. ще се ползват откъм съседния
парцел VIII-4340
и ул.***. Твърди се, че при узаконяване на сградата същата е узаконена на името
на отв.П. и на родителите й, тъй като тримата се
водели съсобственици на дворното място, но никой никога не е имал претенции към
нея. Отв.П. сочи, че имотът е деклариран на нейно
име, само тя е плащала данъците на имота и винаги го е владяла със съзнанието,
че е само неин. Твърди се, че през 2004 г. е предприето преустройство на
обекта. Ответницата сочи, че в продължение на повече от 20 години владее обекта
за себе си като свой – открито, спокойно и необезпокоявано, като нито
родителите й, нито сестра й, са оспорвали правото на собственост. Твърди се, че
на 23,10,2009 г. майката на страните прехвърлила на ищцата притежаваните от нея
263/303 ид.ч. от дворното място, заедно с първия етаж
от триетажната жил.сграда, припадащите се ид.ч. от маза, таван и общи части на сградата и от правото
на строеж, както и цялата сграда в североизточната част на двора, с площ от 29
кв.м., но в сделката не бил включен изградения от отв.П.
търговски обект в югоизточната част на дворното място с площ от 37 кв.м., тъй
като никога родителите й не са имали претенции върху него. В с.з. проц.представител на отв.П. – адв.Я. от ПАК, сочи, че от всички събрани доказателства
безспорно се установява, че процесния обект не е съсобствен
между ищцата и ответниците, а само на ответниците, които са го построили със
лични средства. Твърди се, че от 1998 г. обекта е деклариран от отв.П., същата е плащала данъци за него и нито родителите
й, нито ищцата до момента на завеждане на делото са оспорвали собствеността й в
процесната сграда. Сочи се, че владението на сградата
със съгласието на останалите съсобственици на земята в продължение на повече от
20 години е произвело своето действия и имота е придобит по давностно
владение.
С
определение от 27,05,2020 г. като ответник в производството е конституирано
лицето Б.П.П..
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.П. депозира писмен отговор, в който сочи,
че оспорва иска. Сочи се, че строежът на процесната
сграда е реализиран в дворно място, съсобствено между
съпругата му и родителите й, изцяло с техни лични средства. Твърди се, че
повече от двадесет години сградата се владее само от съпругата му – отв.П., декларирана е на нейно име и никой не е предявявал
претенции към имота. Сочи се, че макар и
построена в съсобствено място, сградата е
изключителна собственост на отв.П. и негова,
придобита по давностно владение. Доколкото сградата
не е съсобствена, искът за делба следва да бъде
отхвърлен. В с.з. отв.П. моли съда да признае имота
за собственост на ответниците, тъй като са го построили и експлоатирали със
съзнанието, че е негово и на съпругата му.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
От
удостоверение за наследници изх.№153496/19,08,2009 г. на ***П. се установява,
че лицето е починало на 05,08,1998 г. и е оставил за наследници съпруга ***П. и
дъщери А.И.А. и А.И.П..
От удостоверение за наследници изх.№003024/29,04,2011
г. на ***П. се установява, че лицето е починало на 18,01,2010 г. и е оставило
за наследници дъщери А.И.А. и А.И.П..
От
представеното копие на скица №10866/11,09,2009 г., издадена от СГКК-***, за
имот с идентификатор ***., се установява, че имотът е с административен адрес
гр.***, ул.***, с площ 37 кв.м., предназначение – сграда за търговия, етаж – 1,
разположен в ПИ с идентификатор ***., а като собственици на имота са записани ***П.
и ***П..
От
Акт за узаконяване №60 от 24,04,1996 г., издаден от Община ***, се установява,
че по искане на лицата А.И.П., ***П. и ***П., е
узаконена едноетажна сграда за комплексно обществено обслужване – кафе-аперитив
в парцел IX-4339,
стр.кв.46, на ул.***, собственост на А.И.П., ***П. и ***П..
От
представеното копие от саморъчно завещание на ***П. се установява, че същият е
завещал на своята съпруга ***П. цялото свое движимо и недвижимо имущество. От
представеното копие на Протокол от 01,10,1998 г. се установява, че завещанието
на ***П. е обявено по желание на съпругата му ***П. на посочената дата.
От
представеното копие от нот.акт за продажба на
недвижим имот №15, том II, дело №215/1996 г. на
нотариус при ПлРС, се установява, че ***П. и ***П. са
продали на дъщеря си А.И.П. 40/300 ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.***, съставляващо парцел IX-4339,
стр.кв.46, цялото от 300 кв.м., с реално ползване от към съседа – парцел VIII –
4340 и ул.***, при съседи на цялото: ул.***, ***и наследници на ***, за сумата
от 1654 лева.
От
представеното копие на Записка за вписване на нот.акт
за продажба от 17,12,1946 г. се установява, че ***п. и ***И.А. са придобили
собствеността върху дворно место – урегулирана парцела X
от стр.кв.370, административен такъв VII по плана на гр.*** от 309
кв.м., при съседи: от двете страни наследници на *** и от две страни улици.
От
представеното писмо от Дирекция „ПМДТ“ към Община ***, изх.№МДТ-492/07,02,2020
г. се установява, че данъчната оценка на недвижим имот кафе-аперитив, находящ се в гр.***, ул.***,
възлиза на 20 455,70 лева. В писмото е посочено, че имотът е деклариран и
записан на името на А.И.П. като построен през 1996 г. и е с разгъната площ от
40 кв.м.
От
представеното копие на нот.акт за учредяване право на
строеж от 23,05,1990 г. е видно, че ***П. и ***П. са отстъпили на дъщеря си А.И.П.
и на съпруга й Б.П.П. правото да надстроят втори
жилищен етаж на съществуващата в парцел IX-4339,
стр.кв.46, едноетажна жилищна сграда.
От
представеното копие от Становище изх.№245/01,09,1997 г. на ХЕИ-*** относно
държавното приемане и разрешаване ползването на строеж за обект „кафе-аперитив“
в гр.***, на ул.***, с инвеститор А.И.П., се установява, че проектните документации
за обекта са съгласувани с ХЕИ с хигиенно заключение №927/12,10,1995 г., като възоснова на проведения предварителен санитарен контрол на
обекта ХЕИ счита, че при строителството на обекта са изпълнени хигиенните норми
и изисквания и може да бъде попълнен протокол образец 16 и да бъде издадено
разрешение за ползването му.
От
представеното копие от Данъчна декларация вх.№96925/07,03,1998 г. за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ, се установява, че отв.А.И.П. е декларирала етаж
от къща /с РЗП 121 кв.м., мазе – 16 кв.м. и таван – 35 кв.м./, с посочена
година на построяване 1996 г., както и кафе-аперитив /с площ от 40 кв.м./ с
посочена година на построяване 1996 г. В раздел 5.Земя на същата декларация са
посочени и 40 кв.м.
От
представения в заверено копие Проект за преустройство на кафе-аперитив в
магазин за нехранителни стоки, с местонахождение гр.***, ул.***, стр.кв.46, п.IX, изготвен
от арх.***, от м.декември 2004 г., се установява, че същият е изготвен по
искане на инвеститора А.П. и съгласно изискванията на Община ***.
От
представения в заверено копие нот.акт №106, том VIII,
рег.№7970, дело №731/2009 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане
и издръжка, се установява, че ***П. е прехвърлила на дъщеря си А.И.А. следния
свой собствен недвижим имот: 263/303 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***., заедно с първия етаж на построената в ПИ триетажна жилищна
сграда с идентификатор ***.1., както и построената в ПИ сграда с ***.2. с площ
от 29 кв.м.
От
представеното удостоверение за данъчна оценка о чл.264, ал.1 от ДОПК
изх.№ДО001492/27,02,2020 г. се установява, че данъчната оценка на процесната сграда – търговски обект, кафе-аперитив, е в
размер на 20 455,70 лева.
От
представената скица на поземлен имот №15-196124/26,02,2020 г. на ПИ с
идентификатор ***. е видно, че като собственици на същия са посочени *** с
263/303 ид.ч. и отв.А.П..
От
представеното копие на удостоверение за гр.брак с бл.№033864 се установява, че А.И.П.
и Б.П.П. са сключили гр.брак на 19,05,1974 г.
От
показанията на св.Л.А. се установява, че родителите на А. му учредили право на
строеж на третия етаж на сградата, над етажа на А. и Б.. Свидетелят сочи, че по
време на изграждане на сградата започнал и строеж на гараж от двамата ответници,
които първо го ползвали много малко време за гараж, после за кафене, а сега е
магазин. Свидетелят твърди, че нито родителите на А., нито сестра й е имала
претенции за гаража. Сочи се, че дори за вътрешните работи по гаража участвал и
самия свидетел, а Б. му платил свършеното.
От
показанията на св.***А. се установява, че е съсед на ответниците и познава
имота много отдавна. Свидетелят сочи, че около 90-та година бил построен гаража
от Б., но за много кратко време бил използван като гараж и бил преустроен в
кафене. Според свидетеля всички в махалата знаели обекта като кафенето на А. и
не е чувал родителите й, или пък сестра й, да са имали претенции към имота.
От
показанията на св.К.Т. се установява, че познава отв.П.
от ученическите си години и са много близки. Сочи се, че е виждала през 1990 г.
на строежа на гаража отв.Б.П., чичо му и баща му,
които зидали обекта. Според свидетелката отв.П. била
по това време изтеглила кредит, със средствата от който извършили строежа.
Твърди се, че никой друг не е стопанисвал обекта, освен А., а родителите й дори
й прехвърлили 40 кв.м. и от дворното място под гаража. Категорично се сочи, че
никой не е оспорвал правата на А. върху гаража и дори когато майка й
прехвърлила своето имущество на другата си дъщеря, не включила гаража точно
поради тази причина – защото знаела, че е на ***.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставка за
уважаване на конститутивния иск за делба е
установяване от доказателствата по делото, че имуществото, посочено в исковата
молба и очертано като предмет на делбата, е съсобствено
между страните по делото.
Не се спори по делото, че липсва надлежно учредено право на строеж
на гаража от собствениците на земята към онзи момент /***/ на А. и Б. /***. Ето
защо по силата на
чл.92 от ЗС собствениците на земята придобиват
собствеността върху построеното без надлежно разрешение /в
този смисъл е Решение №105/04,10,2019 г. по гр.д. №818/2019 г. на ВКС/. Като
допълнителен мотив за този извод на съда е и обстоятелството, че сградите, представляващи допълващо застрояване
- спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват основния недвижим имот – каквато сграда е гаражът, на общо основание следват собствеността на земята,
респ. сградата,
която са предназначени да
обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС.
Ето защо, съдът
приема, че построената в началото
на 90-те сграда в дворното място на ул.*** в гр.*** – гараж, е станала
собственост на собствениците
на дворното място към онзи момент – ***.
От
събраните по делото доказателства – нот.акт от 17,12,1946 г., удостоверение за
наследници изх.№153496/19,08,2009 г. на ***П. и удостоверение за наследници
изх.№003024/29,04,2011 г. на ***П., съдът приема за установено, че ищцата
и отв.А.П. се явяват съсобственици на процесната сграда – гараж, понастоящем търговски обект, при равни права.
Ответницата А.П. е направила своевременно
възражение за придобиване на
процесния гараж-търговски обект,
по давностно владение със
своя съпруг – отв.Б.П.. На основание чл.154
от ГПК всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящия
процес, следва ответниците да установят правнорелевантните
факти относно това правоизключващо възражение – че са
упражнявали фактическа власт върху недв.имот с наличие на намерението
да го държат
като свой. Съгласно чл.79 от ЗС правото
на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл.68 от ЗС е посочено,
че владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Съгласно ал.2 държането е упражняване
на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като
своя. При преценка на посочените
правно релевантни факти с оглед събраните
по делото доказателства следва да бъде взето
предвид тълкуването на закона, дадено
в Тълкувателно решение №1 от 2012 година от 06,08,2012 г.
по тълк.дело №1 от 2012 г. на ВКС,
ОСГК, съгласно което „независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си.“. Съгласно Решение №270 от 20,05,2010 г. на ВКС по гр.д. №1162/2009 г., ГК, II г. о., „владението
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана
за другиго. След като веднъж е установено
като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може
да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва
да тече придобивна
давност. В този случай, за да
се приеме, че е налице завладяване,
е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително
и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата
на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.“. С решение №484/04,02,2013 г. по гр.д. №740/2011 г., I гр. о.
на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на
общ наследодател един от сънаследниците
ползва постоянно съсобствения /сънаследствен/ имот, подобрява го и го надстроява и това пряко се
възприема от другите сънаследници, които не се
противопоставят в период от 10 години – такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване
по давност на владения имот. В процесния случай се установи,
че след построяване на гаража, отв.П. и съпругът й са
подобрили същия, преустроявайки го в търговски обект и експлоатирайки го -
първоначално като кафене, в последствие – като магазин за нехранителни стоки.
Фактическите действия по експлоатиране на процесния обект са от такова
естество, че е нямало как да останат незабелязани от собствениците по приращение на имота – родителите на отв.П.
преди тяхната смърт, респективно от ищцата А.А. –
съсобственик на процесния имот след смъртта на родителите й. Извършването на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота от отв.П. – в случая преустрояването на
гаража в търговски обект и експлоатацията му като такъв за печелене на средства
за задоволяване на нуждите на нейното семейство, са се възприели от
собствениците на гаража, респективно съсобственика А.А.
след смъртта на собствениците, те не са се противопоставили, не са препятствали в продължение на дори повече от десет години упражняването на фактическа власт
върху имота. Ето защо съдът приема, че отв.П. е
демонстрирала промяна на намерението си към своене на
имота и това се е възприело от собствениците, респективно другия съсобственик.
От показанията на всички разпитани свидетели
се установи, че от построяване на гаража /в началото на 90-те години/ само и
единствено семейството на отв.А.П. е използвало
същия, това е ставало пред очите на родителите й /собственици на гаража по приращение/, които по никакъв начин не са я препятствали,
напротив – дори са й прехвърлили ид.ч. от дворното
място, съответна на мястото, застроено от гаража. Индиция,
че собствениците на гаража не са го възприемали за свой е и обстоятелството, че
при изготвяне на нот.акт за прехвърляне на имот срещу
задължение и издръжка и гледане *** П. е прехвърлила на ищцата всичко,
притежавано от нея в дворното място, но не и процесния гараж.
С оглед гореизложените
съображения съдът приема, че ищецът установи в
настоящото производство при пълно и главно доказване твърдението си за изтекла
в негова полза придобивна давност
по отношение на процесния имот – гараж, понастоящем търговски обект. Ето защо
предявеният иск за допускане до делба на този имот е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв.И.А. от ПАК, против А.И.П., ЕГН **********,***, и Б.П.П., ЕГН **********,***,
иск за делба на съсобствен
недвижим имот - ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА ЗА КОМПЛЕКСНО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ
/КАФЕ-АПЕРИТИВ/ в парцел IХ-4339, стр.кв.46 на ул.***, която
съгласно скица на сграда №15-196146/26,02,2020 г., издадена от СГКК-***, е с
идентификатор ***., разположена в ПИ с идентификатор ***., със ЗП от 37 кв.м.,
предназначение – сграда за търговия, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се
обжалва пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: