РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 20 ноември две хиляди и
двадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело N`4729 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск за
установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.дело № 2676/2019г. на ВРС от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София против А.А.Й.
*** за признаване за установено, че ответника дължи сумата 79.47лева,
представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ ********* за
периода 25.11.2017г.-24.03.2018г., сумата 95.62 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 01.06.2017г., предсрочно прекратен
на 09.01.2018г. и иск за сумата 281.44лева, незаплатени лизингови вноски за
периода от м.02.2018г.-м.05.2019г. по договор за лизинг от 01.06.2017г. за
устройство Самсунг, модел Галакси, взето във връзка с моб. номер **********.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор за мобилни услуги
от 01.06.2017г. ответникът е станал титуляр на мобилен номер, като закупил и мобилно
устройство. За потребените от него услуги за периода 25.11.2017г.-24.03.2018г.
ищецът издал фактури, но поради неплащането им прекратил едностранно договора и
начислил обезщетение за неизпълнение.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока по чл.131 ГПК
назначения на ответника особен представител адв.М.Д., редовно призован, не
представя писмен отговор. След изтичане на законовия срок е постъпил писмен
отговор от особен представител адв.М.Д., с който оспорва изцяло исковете и моли
за отхвърлянето им. Твърди се, че приложените по делото фактури не са връчени
на длъжника срещу подпис, което го е лишило от възможност да заплати
претендираните суми в срок, така и да възрази върху начисляването на същите.
Твърди се, че приложените Общи условия към договора не са влезли в законова
сила.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №2676/2019
г. на Районен съд-Враца на 08.07.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А.А.Й. да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сума в размер на 456.53 лв., от които: 360.91 лв.
неизпълнение на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 01.06.2017 г. потребени
в периода от 20.10.2017 г. до 19.02.2018 г. за които е издадена крайна фактура
платима в срок до 07.03.2018 г.; 95.62
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор на мобилни услуги; 46.35
лв. лихва за забава за период от 08.03.2018 г. до 12.06.2019 г.;
ведно със законната лихва върху главницата по посочената фактура от подаването
на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума, считано от 04.07.2019
г. разноските по делото -25.00 лв. държавна такса и сумата от 180.00 лева
адвокатско възнаграждение.
С разпореждане
по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника А.Й. на 01.06.2017 г. е сключен договор за мобилни
услуги, при първоначален срок на договора от 24 месеца и избрана абонаментна
програма Тотал 14.99 за мобилен номер +359*********.
На 01.06.2017 г. е
сключен и договор за лизинг между страните по делото, като ищеца е предоставил
на ответника за временно и възмездно ползване устройство: SAMSUNG модел Galaxy J5 2016 Black като лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 404.57 лв., с вкл. 20% ДДС. Уговорено е изплащане на мобилното устройство на 23
месечни лизингови вноски в размер на 17.59лв. всяка с вкл. ДДС, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
По делото са
представени Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б.
„б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответницата /„При неспазване на което и да е
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и
19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“/.
По делото са представени фактури за потребените от
абоната-ответник услуги зa периода 20.10.2017г. до 19.02.2018г., а именно:
-
Фактура №**********/20.11.2017г. за отчетения период на потребление 20/10/2017- 19/11/2017г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33.72лв. /с ДДС/.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
-
фактура №**********/20.12.2017г. за отчетения период на потребление 20/11/2017- 19/12/2017г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33.2лв. /с ДДС/.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 67.20лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 11/2017г. и за месец 12/2017г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С кредитно известие №**********/20.01.2018г.
е извършена корекция по дълга, като е начислена е дължима сума от 79.47 лв. за
предходен период.
На 20.02.2018г. крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 456.53лв., от които 95.62 лв.-неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, 281.44 лв.-вноска за
лизинг,79.47 лв.-задължения от предходен период.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са
допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1655/08.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 2676/2019 г. по описа на РС – Враца. Поради това ищецът има правен
интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От представения договор за
мобилни услуги от 01.06.2017 г. се установява наличието на възникнали договорни
правоотношения между „Теленор България” ЕАД и А.Й., по силата на които
посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни
телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението на
потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 14,99 лв. и стойността на
потребените услуги.
Уговорено е
изплащане на мобилното устройство на 23 месечни лизингови вноски в размер на
17.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
С подписа си в
договорите, който ответника не е оспорил, същият е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и
потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е
настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена
на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е
18-дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото
производство сума 79.47лева, лева,
представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ *********, представлява
уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни
телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в
уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за заплащането й.
Основателен
е и предявеният иск за сумата от 281.44 лева,
незаплатени лизингови вноски за периода от месец февруари 2018г. до
месец май 2019г. по договор за лизинг от 01.06.2017г. за устройство Самсунг,
модел Галакси, взето във връзка с моб. номер **********. Срокът на договора е
изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват
дължими.
В конкретния случай Й. е подписал договор за
мобилни услуги, ползвал е мобилен номер, както и закупено на лизинг мобилно
устройство и не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените
услуги. Не е изпълнил и задължението си да заплати лизинговите вноски на
предоставеното за временно и възмездно ползване мобилно устройство с договор за
лизинг от 01.06.2017 г. С това си поведение Й. е изпаднал в забава. Издадени са
му фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността
си.
Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договори и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на
договорно задължение.
Видно е от представените договори за мобилни
услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Неоснователен се
явява иска за установяване на вземането
за неустойка в размер на 95.62 лв.
В изпълнение на
служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за
компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението и при
направено възражение за прекомерност на неустойката, съдът намира, че същата
противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от
месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост
и добросъвестност в гражданските
отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС Процесната уговорка за заплащане на
неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението,
обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй
като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита, че
клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни и оттам за нищожни
на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от
ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в
настоящия случай се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора.
Следва да се посочи,
че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на
вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава
само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника –
потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване
на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави
услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като
неползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин.
Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в
тежест на ответника и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли
като неоснователен.
При тези
съображения предявеният иск за сумата от 95.62 лв. неустойка следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат присъдени
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 478.28лв. съобразно
уважената част на исковете.
Съгласно задължителните указания в ТР №
4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно
изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на
заповедното производство в размер на 162.06 лв.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.А.Й. ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с *******, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд, сумата 79.47лева,
представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ ********* за
периода 25.11.2017г.-24.03.2018г., сумата 281.44лева, незаплатени лизингови
вноски за периода от месец февруари 2018г до месец май 2019г. по договор за
лизинг от 01.06.2017г. за устройство Самсунг, модел Галакси, взето във връзка с
моб. номер **********, ведно със законната лихва върху двете суми от подаването
на настоящото заявление - 04.07.2019г до окончателно заплащане на дължимата
сума.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с *******, с адрес гр.София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен
представител Оле Бьорн Шулстъд против А.А.Й. ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:*** за дължимост на сумата 95.62 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 01.06.2017г.
ОСЪЖДА А.А.Й. ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с *******, с адрес
гр.София, район „Младост”, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
разноски по настоящото производство в общ размер на 478.28лв., както и
сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 2676/2019 г. по описа на Районен
съд – Враца в общ размер на 162.06 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: