Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1625 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 479604
от 30.08.2018 г., постановено по гр. д. № 48837/2017 г. на СРС, ГО, 65 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Г.А. и И.А.А.
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат на „Т.С.“ ЕАД за
имот с абонатен № 011318 сумите,
както следва: Е.Г.А., дължи сумата от 906,46 лв., представляваща 3/4 от цената
дължима за доставена топлинна енергия и 20, 43 лв. – 3/4 от цената дължима за
предоставена услуга дялово разпределение и двете за периода 01.03.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 07.03.2017 г. до окончателното плащане, а И.А.А., дължи сумата от 302,15 лв.,
представляваща 1/4 от цената дължима за доставена топлинна енергия и 6,80 лв. –
1/4 от цената дължима за предоставена
услуга дялово разпределение и двете за периода 01.03.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2017 г. до
окончателното плащане. Исковете срещу Е.Г.А. са отхвърлени до пълния предявен
размер на главницата за потребена топлинна енергия от 1 232,17 лв. за периода
01.04.2013г. – 28.02.2014г., както и в пълния предявен размер за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 197, 84 лв. и върху главницата за дялово разпределение в размер на 4, 71 лв. за периода 15.09.2014 г. – 23.02.2017 г. Исковете срещу И.А.А. са
отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена топлинна
енергия от 410, 71 лв. за
периода 01.04.2013г. – 28.02.2014 г., както и в пълния предявен размер за лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 65, 95 лв. и върху главницата за дялово разпределение в размер на 1, 57 лв. за периода 15.09.2014 г. – 23.02.2017 г. Ответницата Е.Г.А. е осъдена
да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 313, 40 лв., а ответникът И.А.А. - сумата от 106, 46 лв., представляващи разноски сторени в исковото и заповедното
производство съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач „Б.Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че всички дължими суми по фактури за периода м.05.2013
г. – м. 02.2014 г. са погасени по давност. Вземанията за процесния период, обективирани
във фактура № **********/31.07.2014 г., са със срок за плащане 15.09.2014 г. След
изтичане срока за плащане е започнала да тече давността, която е била
прекъсната на 07.03.2017 г. с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че в
раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 са определени
редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на издаването. Първоинстанционният съд не е съобразил, че
изискуемостта на вземането по фактури за м.07.2014 г. настъпва едва м.09.2015
г., поради което задължението по посочената фактура не е погасено по давност.
Отделно от това сочи, че по делото не е установено ответниците да са упражнили
правата си по чл.150, ал.3 от Закона за енергетиката, поради което спрямо същите
са влезли в сила и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
топлопреносното дружеството. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците
Е.Г.А. и И.А.А., както и третото лице –
помагач на ищеца „Б.“ ООД.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, общ.
Красно село, бул. „********вх********като му дължат в условията на разделна
отговорност сумата от общо 1 940,17 лв. при следните квоти: Е.Г.А. – 3/ 4,
а именно: 1 232,14 лв. – главница, представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както
и изравнителна сметка отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. (за отоплителен сезон 01.05.2014 г. –
30.04.2016г.); 197,84 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. –
23.02.2017 г., както и сумата от 25,14 лв. за услугата дялово разпределение, от
които 20,43 лв. – главница и 4,71 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 07.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, а
И.А.А. –
1/4, а именно: 410, 71 лв. – главница
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., както и изравнителна сметка отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г. (за отоплителен
сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2016г.); 65,
95 лв. – законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. – 23.02.2017 г., както и сумата от 8, 38 лв. за услугата
дялово разпределение, от които: 6, 81 лв. – главница и 1, 57 лв. – лихва, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 07.03.2017 г. заявление, по
ч.гр.д. № 13705/2017 г. на СРС, 65 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу които в срока по чл.414 ГПК ответниците са
депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците Е.Г.А. и И.А.А., не са депозирали писмени отговори на
исковата молба.
На 07.03.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Г.А. и И.А.А. за сумата 1 670,10 лв.
– главница,
както и 270, 07 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 23.02.2017г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и изравнителна
сметка отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014 г. (за отоплителен
сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.) за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. Красно село, бул. „********вх********абонатен № 011318. Посочено е,
че дължимите суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна
енергия: 1 642, 86 лв. - главница и
263,79 лв. лихва, а за дялово разпределение: 27, 24 лв. - главница и 6, 28 лв.
- лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че сумите се претендират в условията
на разделност: Е.Г.А. – 3/4 и И.А.А. – 1/4.
С
разпореждане от 13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 13705/2017 г. на СРС, 65 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу Е.Г.А. за сумата от 1 252,
58 лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 202, 55 лв. за периода от
15.09.2014 г. до 23.02.2017 г. и 74,10 лв. разноски по делото, а именно: 29, 10
лв. държавна такса и 45 лв. възнаграждение на юрисконсулт и срещу И.А.А. за
сумата от 417, 52 лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от
07.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 67, 52 лв.
за периода от 15.09.2014 г. до 23.02.2017 г. и 24,70 лв. разноски по делото, а
именно: 9, 70 лв. държавна такса и 15 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Считат, че не дължат
претендираните от заявителя суми
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
На
23.07.2018 г. с разпореждане СРС, 65 състав, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановената на 13.03.2017
г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като да се чете,
че Е.Г.А. следва да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 232, 14 лв. – 3/4 част от
главница за доставена топлинна през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 197, 84 лв. за периода от 15.09.2014 г. до
23.02.2017 г., сумата в размер на 20, 43 лева - 3/4 част от главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 07.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 4,71 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 23.02.2017 г. и 74,10 лв. - разноски
по делото, а И.А.А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 410,71лв. – 1/4 част от
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 07.03.2017 г.
до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 65,95 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 23.02.2017 г., сумата в
размер на 6, 80 лева - 1/4 част от главница за дялово разпределение за периода
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
07.03.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 1, 57 лв.
за периода от 15.09.2014 г. до 23.02.2017 г. и 24,70 лв. разноски по делото. С
оглед на така допусната поправка на очевидна фактическа грешка, съдът указал на
длъжниците, че разполагат с възможността да подадат в двуседмичен срок уточнение на подадените от тях
възражения.
В
подаденото в срок
в заповедното производство уточнение длъжниците са направили възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираните суми.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. „********от 11.07.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.“ ООД, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 16.08.2002
г. е сключен договор № 1633 между „Б.“ ООД и етажната собственост с адрес: в
гр. София, бул. „********, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У312/08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита
ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снемат
показанията на топлинната енергия в 0.00 часа на първо число на месеца. С оглед
въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е
извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор
третото лице помагач е отчитало отдадената топлинна енергия. Вещото лице е
установило, че за исковия период по отношение на процесния имот е начислена
топлинна енергия за отдадена сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
В процесния апартамент през разглеждания период не е имало монтирани
отоплителни тела и не е начислявана цена за отдадена от такива тела топлинна
енергия. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на
база общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки
отчетен период - по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването.
Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределено пропорционални на имотите по проект в сградната инсталация.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база
показанията на наличния в имота водомер. Технологичните разходи са приспаднати
за сметка на ищеца. Доставената до имота топлинна енергия през исковия период
възлиза на 1 642, 76 лв., от която: 980, 82 лв. – за битово горещо
водоснабдяване и 662, 04 лв. – за отопление. От начислената сума по прогнозни
данни в размер на 1 775, 52 лв. е приспадната сумата от изравнителните
сметки, подадена от фирмата за дялово разпределение, в размер на 132, 66 лв. за
връщане.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим
имот при посочените от ищеца квоти и в това си качество са клиенти на топлинна
енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във въззивното
производство. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън
пределите на въззивния контрол, поради което ангажираните доказателства относно
принадлежността на правото на собственост не следва да се обсъждат.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За
установяване стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното
заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Съгласно експертното заключение
общият размер на дължимите суми за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. възлиза
на сумата от 1 642, 86 лв.
Ответниците своевременно са
релевирали по делото – с депозираното възражение
по реда на чл.414 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземанията за процесния период. Същото е разгледано от решаващия съд. Като е
приложил института на погасителната давност, първоинстанционният съд е приел,
че вземанията на ищеца за исковия период са частично погасени по давност.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид
обстоятелството, че тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2017 г.,
на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност
за вземания, станали изискуеми преди 07.03.2014 г., каквито в случая се явяват
вземанията за стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. – м.02.2014
г.
По отношение
на вземанията за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Давността за тях започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. По отношение на вземанията за периода
м.03.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е
ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните
суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за
това от насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да
се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. За вземането за м.03.2014 г. задължението следва да се приеме за
възникнало след изтичане на месеца, считано от 01.04.2014 г. Предвид обстоятелството,
че искът се счита предявен на 07.03.2017 г., към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 07.03.2014 г.: м.05.2013
г. – м.02.2014 г., в каквато насока са изводите и на СРС.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не са погасени по давност вземанията по фактура № **********/31.07.2014
г. Релевантен в случая е периодът на потребление на топлинната енергия, за
който се отнася посочената фактура: 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., а не датата
на издаване на фактурата и посочения в последната срок за плащане. Издаването
на общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало
задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне
окончателния размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага
извода, че периодът на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е
издадена: 01.05.2013 г. – 28.02.2014 г., е покрит от изтеклата погасителна
давност. За този период е погасено по давност и вземането за дялово
разпределение.
Съгласно таблица № 3 от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно -техническата експертиза непогасените по давност вземания за периода от
01.03.2014 г. до 30.04.2016 г. при наличие на двама потребители възлизат на сумата
от общо 1 208, 61 лв. , а стойността на
дяловото разпределение възлиза на сумата от общо 27, 23 лв. Отговорността на Е.Г.А.
е за 3/4 от общия дълг, а за И.А.А. –1/4, доколкото тези обстоятелства не са
спорни в отношенията между страните.
Жалбоподателят
се позовава на чл.32, ал.1 от общите условия относно момента на изискуемост на
вземанията му. За периода, който не е погасен по давност: 01.03.2014 г. – 30.04.2016
г., отношенията между страните се регулират от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В чл.33, ал.1
от същите е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. По делото не са ангажирани доказателства
относно момента на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият не е установил момента,
от който ответниците са поставени в забава. Ето защо исковите претенции за
заплащане на лихва за забава се явяват изцяло неоснователни.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответниците по жалбата не претендират сторените във въззивното
производство разноски, такива не следва да им се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 479604 от 30.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 48837/2017
г., по описа на СРС, ГО, 65 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес ***, срещу Е.Г.А.,
ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, искове
с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД са отхвърлени, срещу всеки от ответниците,
както следва: срещу Е.Г.А. ЕГН **********, е отхвърлен иска
за разликата над 906, 46
(деветстотин и шест лева и четиридесет и шест стотинки) лв. до пълния предявен
размер от 1 232, 14 (хиляда
двеста тридесет е два лева и четиринадесет стотинки) лв., стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.04.2013 г. – 28.02.2014 г., както и изцяло
исковете предявени за лихва за забава на главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение за забава за периода от 15.09.2014г. – 23.02.2017 г.
съответно в размер на 197, 84 (сто
деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) лв. и на 4, 71 (четири лева и седемдесет и една
стотинки лв., както и срещу И.А.А., ЕГН **********, е отхвърлен иска за
разликата над 302, 15 (триста и два
лева и петнадесет стотинки) лв. до пълния предявен размер от 410, 71 (четиристотин и десет лева и седемдесет и една стотинки)
лв., стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.04.2013 г. –
28.02.2014 г., както и изцяло исковете предявени за лихва за забава на
главницата за топлинна енергия и дялово разпределение за забава за периода от
15.09.2014г. – 23.02.2017 г. съответно в размер на 65, 95 (шестдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки) лв. и на 1, 27 (един лев е двадесет и седем
стотинки) лв.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК********,
с адрес гр. София, район „Витоша“, бул. „***********
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.