№ 38
гр. Ловеч, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Търговско
дело № 20214300900055 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 2865/30.07.2021 година,
подадена от Т. Н. Т. , ЕГН ********** и В. ХР. Т. , ЕГН **********, двамата с адрес: гр.......,
чрез адвокат М. ИЛ. Б., АК-Пловдив, служебен адрес: гр........ срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Х.фор Колумб“ № 43, представлявано от Р. Г. Б. и Й.Ц.Ц., с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ; чл.86 ЗЗД и цена на всеки от исковете- 27 000 лева, частично предявени от 250 000
лева, за претърпени от тях неимуществени вреди.
Ищците излагат, че на 16.12.2018г. около 16:10ч. на първокласен път 1-4, при
32+100км, община Угърчин, област Ловеч, е настъпило пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ....., управляван от ИВ. Д. Г. и лек
автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ....., управляван от Х.В. Т..Твърдят, че лекият
автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ..... се е движел в посока София-Варна и на прав
участък и заснежена пътна настилка е ударил със своята предна част лекия автомобил марка
„Ланчия Делта”, който се е движел в посока Варна – София. Водачът на лекия автомобил
марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ..... –ИВ. Д. Г. се движел с превишена скорост, съответно
несъобразена скорост с оглед натовареността на движението, състоянието на пътя и
метеорологичната обстановка. Същият не предприел действия за своевременно спиране,
съответно не е предприел спасителна маневра за избягване на произшествието, в резултат на
1
което ударил лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ......От удара последният получил
тежки деформации по купето и возещият се на предната лява седалка (с поставен
обезопасителен колан) водач Х.В. Т. получил множество тежки телесни увреждания, които
довели до неговата смърт на мястото на произшествието.
Посочват, че за настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.01.2019г. на мл. автоконтрольор при РУ - Угърчин към ОД на МВР-
Ловеч. Образувано е досъдебно производство № 287/2018 г. по описа на РУ-.Угърчин,
Пр.пр. № 3514/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура-Ловеч и е налице виновно
противоправно деяние на водача ИВ. Д. Г. за настъпване на ПТП и последвалата от него
смърт на Х.В. Т..
Изтъкват, че с внезапната смърт на Х.В. Т. са загубили своето дете и най-близък
човек. Бил е едва на 33 години и тепърва започвал своя жизнен път.Претърпяната загуба и
мъка от неговата смърт е безгранична и непреодолима. Ищците не виждат смисъл в своя
живот и защото при ПТП са загубили и двете си деца, което е довело и до пълен психически
срив.
Със смъртта на детето си са загубили своята радост и смисъл в живота, надеждата за
по-пълноценен и щастлив живот.Обречени са в предстоящия си жизнен път да живеят без
най-близък човек, без опора и материална подкрепа в една по-напреднала старческа възраст.
Преживените събития и мъка от смъртта на детето им са довели до влошаване на
здравословното им състояние, като Теменужка е получила кръвоизлив, а Валентин-диабет.
Сочат, че между тях и сина им са били изградени отношения на доверие, подкрепа и
взаимопомощ. До преди няколко години са живели в едно домакинство и са имали
всекидневни контакти и възможност да прекарват своето свободно време заедно.
Прекъсната е възможността да правят семейни събирания и да бъдат едно цяло семейство,
да поддържат една връзка на обич, разбирателство и взаимни грижи в семейството. Тази
загуба е незаменима, защото в лицето на своя син са виждали един изключителен човек,
отдаден на своите близки, изпълнен с желание за бъдещи успехи и сбъдване на планове за
пълноценен живот. Те са съкрушени и отчаяни, станали са затворени и отчуждени от
заобикалящия ги свят.Ограничили са своите социални контакти и нямат желание да се
виждат със свои приятели, тъй като всяко такова събиране им напомня за щастливите
семейни събирания с техния син.
Твърдят, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2019г. е
видно, че към момента на пътнотранспортното произшествие от 16.12.2018г. относно лек
автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ..... има валидно сключена със Застрахователно
дружество „Евроинс“АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите полица № BG/07/118003389736 от 04.12.2018г. със срок на покритие от
16.12.2018 г. до 15.12.2019 година, която покрива отговорността на виновния за настъпване
на процесното ПТП водач – ИВ. Д. Г. за вреди.
Ищците заявяват, че в качеството на пострадали лица са предявили към
Застрахователно дружество „Евроинс“АД претенции с вх. № 3355 от 28.04.2021 г. за
2
изплащането на обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди,
както и обезщетения за забава от датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие и образувани съответните щети. По предявените претенции застрахователят
със свое уведомление рег.№ 3355/1/ от 10.05.2021 г. е отказал да изплати застрахователно
обезщетение и такова не е платено и към момента на подаване на настоящата искова молба.
Молят, ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по 27 000
лева, частичен иск от общата сума от 250 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на
смъртта на Х.В. Т. от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 г.,
настъпило по вина на водача на лек автомобил марка- ИВ. Д. Г., чиято отговорност за вреди
се покрива по застрахователна полица № BG/07/118003389736 от 04.12.2018 година
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със Застрахователно дружество
„Евроинс“АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница
от датата на деликта -16.12.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
Претендират за плащане и на разноските по делото, направени за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, като сумите бъдат заплатени по клиентска сметка по чл.39 от
ЗА на упълномощия адвокат- М.Б..
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с
указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на
права, които са връчени редовно.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Застрахователно дружество
„Евроинс“АД, в който ответникът оспорва редовността на исковата молба, тъй като в нея
не са посочени личните банкови сметки на ищците.
Ответникът счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между „Застрахователно дружество Евроинс" АД и
ИВ. Д. Г. - водач на лек автомобил (л.а.), марка „Ауди", модел „А4 Авант" с per. № ......
Оспорва механизма на ПТП. Според него твърденията в исковата молба за начина и
обстоятелствата, при които настъпва застрахователното събитие, не отговарят на
фактическата обстановка, описана в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
относно процесното ПТП. Подчертава, че в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП" на
протокола е посочено, че ПТП е настъпило в резултат на действията на ППС 1 (водач на л.а.
„Ланчия Делта" с per. № OB 5379 АХ), който поради движение с несъобразена с пътните
условия и метеорологичната обстановка скорост, губи контрол над автомобила и навлиза в
лентата за насрещно движение, където удря движещия се правомерно л.а. „Ауди А4".
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на
3
застрахования при ответното дружество водач - ИВ. Д. Г.. Като се позовава на същия
констативен протокол поддържа, че причината за настъпилия инцидент се открива в
неправомерните действия на водача на л.а. „Ланчия", а липсата на деликтната отговорност
на застрахования при ответника водач - ИВ. Д. Г. не може да ангажира и функционално
обусловената такава на застрахователя му - ответник по делото.
Оспорва наличието на неимуществени вреди. Като се аргументира с диспозитива на
TP № 1/2016 г., ответникът изтъква, че макар ищците да попадат в кръга на материално
легитимираните лица да търсят обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди -
емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на техния син, в случая липсват
каквито и да било доказателства в тази посока извън твърденията, изложени в исковата
молба. Не приема, че е налице твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока
емоционална привързаност между тях и починалото лице и че твърдените негативни
емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за
подобни случаи. В тази връзка посочва, че няма данни ищците и пострадалото лице да са
живели в едно домакинство и в едно и също населено място, да са поддържали близък
контакт, да са си помагали и оказвали взаимна помощ и грижа -както от материално, така и
от морално естество.
Обобщава, че към настоящия момент не са събрани доказателства за наличието на
изключително близка духовна връзка между починалото лице и ищците.
На следващо място оспорва причинната връзка между процесното ПТП и
неимуществените вреди. Мотивира се с неизяснения механизъм на ПТП, което не дава
основание да се направи и категоричен извод относно наличието на причинна връзка между
застрахователното събитие и посочения от ищцовата страна вредоносен резултат. Изразява
несъгласие и с допълнително посочените от ищците негативни последици от инцидента,
които имат психологическо, битово и емоционално естество.
При условията на евентуалност- в случай, че съдът приеме претенциите за доказани
по основание, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице - Х.В. Т.. Твърди, че пострадалият се е движил с несъобразена с пътните
и с атмосферните условия скорост, загубил е контрол над автомобила и е навлязъл в лентата
за насрещно движение, като се е ударил в правомерно движещия се там л.а. „Ауди А4". По
този начин пострадалият Х. Т. сам се е поставил в опасност, като е създал предпоставки за
настъпването на вредите. Действията му се намират в пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка с вредоносния резултат, като е налице обективен принос от негова страна
за настъпването и тежестта на уврежданията. Излага и допълнително съображения в насока,
че претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено
с оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и принципа на
справедливостта.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, начиная от датата на деликта -
16.12.2018 г., счита че е неоснователна и се позовава на приложимата разпоредба- чл. 497 от
4
КЗ. Признава, че извънсъдебната претенция е предявена пред застрахователя на 28.04.2021
г., като последният е изпратил на ищците отговори -уведомления на 10.05.2021 г. и поради
това законна лихва следва да се начислява, в случай, че такава бъде доказана по делото, не
по-рано от 10.05.2021 г.
Като евентуално прави искане в случай на отхвърляне на главните искове- да бъдат
отхвърлени и акцесорните за претендираната компенсаторна лихва, с оглед съдбата на
главния иск.
Отговорът на исковата молба е изпратен на ищеца и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е
подадена допълнителна искова молба, с която ищците оспорват подадения отговор и
обстоятелствата, изложени в него. Излагат допълнително съображения относно началната
дата, от която се дължи лихва за забава, като се аргументират с чл.429 от КЗ и чл.84, ал.3 от
ЗЗД и поддържат, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано от
увреждането.Развиват съображения, че дължимата от деликвента лихва до датата на
уведомяването на застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада
в обхвата на регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от
застрахователя без съобразяване на лимита на отговорността.Освен това застрахователят е
уведомен по-рано от застрахования за датата на застрахователното събитие, съгласно
чл.430, ал.1,т.2 от КЗ.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба.
С Определение от 18.05.2022 г. съдът е допуснал , на основание чл.214, ал.1 ГПК
изменение на размера на исковете, които да се считат предявени в размер от по 120 000
лева, частично предявени от сумата 250 000 лева.
В съдебно заседание ищците се представляват от адвокат М.Б. от АК-Пловдив, която
с нарочна молба поддържа претенциите и моли да бъдат уважени.Представя подробни
писмени бележки.
Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД, чрез упълномощения юрисконсулт С.К., също в
писмена молба поддържа изразеното становище.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в
съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Приложен е по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
07.01.2019г. на мл. автоконтрольор при РУ - Угърчин към ОД на МВР-Ловеч, според който
на 16.12.2018г. около 16:10ч. на първокласен път 1-4, при 32+100км, община Угърчин,
област Ловеч, водачът на ППС 1 (лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № .....,
управляван от Х.В. Т.), движейки се в посока Варна-София, след дясна крива, на прав
участък без наклон, губи контрол над автомобила, на заснежената пътна настилка, навлиза
странично в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещото се там ППС 2 (лек
автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ....., управляван от ИВ. Д. Г.). Вписано е, че
шофьорът и возещата се на предна седалка в лекия автомобил Ланчия Н.В. Т. са починали на
5
място И двамата са били с поставен обезопасителен колан. Посочено е, че по случая е
образувано Досъдебно производство № 287/2018 г. по описа на РУ-Угърчин.
С Постановление от 15.07.2021 г. на прокурор Румен Петров- при Окръжна
прокуратура- Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 287/2018 г. по описа
на РУ МВР гр.Угърчин за извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3 б.“а“, пр.2,
б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Постановлението е потвърдено с Определение
№ 457/21.10.2021 г. , постановено по ч.наказателно дело № 410/2021 година на Ловешкия
окръжен съд, а определението на окръжния съд е потвърдено с Определение № 377 от
29.11.2021 година, по в.ч.н.дело +68/2021 година на Апелативен съд- Велико Търново, което
е окончателно.
Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключението на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.В.И., инж.В.А.,
инж.А.П. и д-р П.Л., от която се установява мястото на произшествието, пътната обстановка
- пътни знаци, пътна маркировка, брой ленти за движение, ширина на пътното платно,
местоположението на всеки един от участниците преди удара, механизма на ПТП,
причините за ПТП, както и вида на телесните увреждания на починалия, съобразно
приложените документи. Същата е пълна, ясна и обоснована, като не възниква съмнение за
нейната правилност.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Като свидетел е разпитан участникът в ПТП- ИВ. Д. Г., водач на лекия автомобил
марка „Ауди А4 Авант“. В проведеното на 22.12.2021 г. съдебно заседание е описал, че си
спомня произшествието, което е тежка травма за него и семейството му. Валял сняг, а
пътната настилка е била заснежена.Имало е видимост, било е следобед, светло. Инцидентът
настъпил на прав участък, преди разклона за с.Микре. Пътят е двупосочен, с една лента във
всяка посока. Твърди, че е карал автомобила си в своето платно за движение по посока
София – Велико Търново, когато насрещно движещият се автомобил е изгубил контрол,
завъртял се и връхлетял върху тях. Ударът станал в лентата за движение на Аудито. Тъй
като всичко станала за секунди не може да каже каква е била скоростта и дали водачът на
Ланчията е предприемал маневри. Заявява, че нищо не е могъл да направи- когато видял, че
автомобилът губи контрол, веднага спрял- натиснал спирачки и може би затова колата
останала на място.Твърди, че автомобилът му бил ударен челно, а Ланчията -странично.
След удара неговият автомобил останал на място, а Ланчията се изместила в дясната част на
дясната лента.Отишли веднага да видят какво се е случило в другата кола, но там нищо не са
могли да направят.Излезли хора и от втората кола, а от третата кола слезли полицаи, тъй
като патрулна кола е пътувала като трета кола зад него. Не може да определи на колко метра
от неговия автомобил е бил насрещно движещият се, но твърди, че още при започване на
въртенето се е виждал, затова е имал възможност да спре. Опитал се е да избегне удара, но
в рамките на своята лента .Счита че се е движел със съобразена с времето скорост.
Като свидетел на ПТП е разпитан Г. Ил. Д., който е пътувал по същото време от
София към Троян и е управлявал л.а. „Киа Черато“. Описва видимостта като намалена –
6
имало силен снеговалеж, настилката на пътя била мокра, заснежена, заледена. Участъкът
пред него бил прав и му предстояло спускане надолу по баир. Видял кола от насрещното
движение, която навлязла в платното му и се ударила в колата пред него. Повтаря, че
участъкът е прав, а движението е двупосочно, с две ленти. Автомобилът марка „Ауди А4“ се
движел пред него. Преди да настъпи ударът, автомобилът „Ауди А4“ се движел по средата
на платното си за движение. Не помни какъв модел е била колата, която се ударила в
автомобила пред него. Самият той непосредствено преди удара се движел със скорост около
70 км/час. Допуска, че е възможно и водачът преди него да се е движел с толкова или повече,
но не знае – минало е доста време. Не може да прецени каква е била скоростта на движение
на лекия автомобил „Ланчия“. Не си спомням какви знаци за ограничение на скоростта е
имало в района на ПТП-то. Заявява:“Аз видях Ланчията непосредствено преди удара, когато
беше навлязла в нашето платно за движение и последвалия удар. Нямам представа какво е
правил водачът на Ланчията непосредствено преди сблъсъка. Водачът на Аудито се
движеше преди мен, когато колата навлезе срещу него, той нямаше и време за реакция,
според мен. След като се удариха, позицията на Аудито беше така, че задната му част беше
се изнесла към осовата линия, което ми дава основание да считам, че е направил опит да
избегне удара чрез маневра надясно. Мисля, че лекият автомобил Ауди беше ударен в
предната част, а Ланчията встрани, но не съм сигурен. След сблъсъка и двата автомобила
бяха разположени в една и съща лента – тази, в която и аз се движих – в посока Троян.“
Според свидетеля ударът между двата автомобила е бил неизбежен.
Показанията на разпитаната като свидетел Т. К. К. не съдържат конкретика относно
произшествието, макар да е пътувала в автомобила, участник в ПТП и управляван от нейния
съпруг- св. И.Г..Спомня си само удара и след това е загубила спомен.Заявява само, че е било
ужасно, че не може и не е в състояние да си спомня.
От страна на ищците са разпитани св. Ц.М.С. и Д.Т.С., които са техни съседи.
Св.С. познава с ищците, тъй като живеят в един вход и заедно са отглеждали децата
си. От съседка разбрала за случилото се.Отношенията в семейството на ищците описва като
изключително топли и добри. Не е имало проблеми. Родителите винаги са се грижили много
добре за децата си и впоследствие са получили нужното внимание и грижи от тях. Всичко е
било в рамките на добрия тон, любов и уважение. Заявява, че трудно може да се опише с
думи състоянието на родителите, тъй като е много тежко- състояние на безсилие, на
тревожност. Според свидетелката ищците се променили и чисто визуално, здравословно и
психически. Счита, че ако човек е имал някакво заболяване, това събитие предизвиква още
повече обостряне на ситуацията. Не може да каже дали ищците биха могли в съзнателния си
живот да преодолеят загубата на децата си и че тя остава за цял живот.
Св. С. е служител в полицията и прибирайки се от София за Ловеч научил от
началника на РПУ и заедно с него отишли да съобщят на ищците за
произшествието.Определя всичко като кошмар, към който не иска да се връща и че е било
ужасно. На два-три пъти са връщали линейката, за да се дават успокоителни на родителите,
които искали да се хвърлят през терасата. Отношенията между двете деца определя като
7
много близки –били са „като еднояйчни близнаци“ . Такава близост имали и с родителите си,
които са ги чакали с нетърпение да си идват от гр.София. Мъката на родителите е
непреодолима .Те и преди катастрофата са били на медикаменти, а сега -и на успокоителни.
Станали са по-затворени, но това няма преодоляване.
Съдът преценява показанията на всички свидетели като обективни и добросъвестно
депозирани. Показанията на другия участник в ПТП относно механизма за възникване на
ПТП не са в противоречие със заключението на САТЕ.
При така изложените от страните обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски
и е сезиран от ищците Т. Н. Т. и В. ХР. Т. , със следните, предявени срещу ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , обективно съединени осъдителни
искове :
главни искове, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, за заплащане
на всеки от ищците на сума от по 120 000 лева, предявени като частични от искове в
размер на 250 000 лева, която сума представлява обезщетение за причинените на всеки
от тях неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на
Х.В. Т. от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 г., настъпило по
вина на водача на лек автомобил марка- ИВ. Д. Г., чиято отговорност за вреди се
покрива по застрахователна полица № BG/07/118003389736 от 04.12.2018 година
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със Застрахователно
дружество „Евроинс“АД.
акцесорни искове- за присъждане на законна лихва върху всяка от главниците, на
основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането- 16.12.2018 г. и до
окончателното ѝ изплащане;
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материално-правна легитимация
на ответника ЗК „Евроинс“АД, поради това, че с отговора на исковата молба не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобила
марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ....., управляван от ИВ. Д. Г., участвал в процесното
пътнотранспортно произшествие.Този факт съдът е приел, че не се нуждае от доказване, на
основание чл.146,ал.1,т.4 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция
за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По
този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на
право на иск на увреденото лице и в случая тази предпоставка е осъществена, предвид
подадената извънсъдебна претенция от ищцата до ответното дружество и отказа за плащане.
8
Видно е от приложеното към исковата молба уведомление рег.№ 3355/10.05.2021 г. на
ЗД“Евроинс“АД, че на 28.04.2021 година пред застрахователя е отправена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
250 000 лева на всеки от ищците и законна лихва от 16.12.2018 г. , но ответното дружество е
отказало плащане поради липса на основание.
Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага
наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага
до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
От материалите по ДП № 287/2018 г. на РУ-Угърчин, в която се намират материалите
във връзка с извършената съдебномедицинска аутопсия, както и от заключението в
медицинската част на експертизата, се установява, че починалият при катастрофата на
16.12.2018 г. водач на л.а. „Ланчия“- Х.В. Т. е получил следните увреждания: шийна травма
(прекъсване на гръбначния стълб в областта на първи шиен прешлен); черепномозъчна
травма (размачкване в основата на мозъка - голям, малък и продълговат мозък; кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; кръвонасядане на меките
черепни обвивки по покрива на черепа). Заключението е, че смъртта на Х.В. Т. е в резултат
на несъвместима с живота гръбначно-мозъчна травма, която е с голяма интензивност и
уврежданията са резултат на рязко странично огъване на главата в областта на шията.
Комплексната експертиза по делото допринася за изясняване и на конкретната пътна
обстановка, механизмът на ПТП и причините за настъпването му и съдът я кредитира като
подробна, обоснована и компетентно изготвена.
Според извършения оглед пътната настилка на мястото на произшествието е била
покрита с отъпкан сняг и киша с дебелина до 5 см., поради което не е фиксирана
хоризонтална маркировка. В посока за движение от гр. София към гр.Варна е намерен
поставен пътен знак "Забранено изпреварването на МПС".
Посочено е от експертите, че произшествието е станало на 16.12.2018 год., около
16:00 часа в светлата част на денонощието, на първокласен път 1-4, в зоната на километър
32+162. Лек автомобил "Ауди А 4" с рег.№ ..... се е движил в полагащата му се пътна лента
със скорост Va = 26,43м/сек = 95,1 км/час в посока гр.Варна. Срещу него, в
противоположната посока към гр. София се е движил лек автомобил "Ланчия" с рег.№ .....
със скорост Vл2 = 26,44 м/сек = 95,2 км/час. Когато двете МПС са били на разстояние около
127,41 м едно от друго, автомобил "Ланчия" променя направлението, следствие на загуба на
напречна устойчивост и се насочва към насрещната пътна лента. Към този момента двата
автомобила са се намирали на различно разстояние от мястото на удара. Лекият автомобил
"Ланчия" с рег.№ ..... се е намирал на 51,45 м от мястото на удара, а лекият автомобил "Ауди
А 4" с рег.№ ..... на 75,96 м.
9
Водачът на автомобил Ауди възприема навреме (без загуба на време за реакция при
използването на спирачната система) промяната на направлението на Ланчия и предприема
спиране чрез натиск върху спирачния педал. Така движейки се закъснително един към друг
двете МПС в определен момент достигат до мястото на удара, с което започва ударът между
тях.Получил се е челен кос удар, който като вертикална проекция на контактното петно
върху пътната настилка е отразен в приложение № 1 с позиция № 9 в приложената към
експертизата динамична схема на ПТП.
Скоростта на автомобил Ауди към момента на първоначален контакт при удара,
следствие на реализираното закъснително движение от водача от Va = 26,43м/сек = 95,1
км/час е намаляла до Vcp.1 = 22,89 м/сек = 82,4 км/час. Скоростта на автомобил "Ланчия",
следствие на загубата на странична устойчивост и реализираното странично плъзгане от
полагащата се до насрещната пътна лента от Vл2 = 26,44 м/сек = 95,2 км/час е намаляла до
момента на първоначален контакт при удара до Vcp2 = 19,02 м/сек = 68,5 км/час.
Вещите лица са определили, че в първа фаза на удара между двата автомобила,
челната част на "Ауди" в областта на предна броня, предна част на калници, капак двигател
и престилка е контактувала със странична дясна част на "Ланчия" в областта на десни врати,
десен праг, десни колони. Получили са се еластични и пластични деформации в
контактуващите се повърхнини и части.С нарастване на силата на удара, съответно и
загубата на енергия се увеличава, като възникналите тангенциални ударни сили се стремят
да отделят двете МПС.
Втората фаза съдържа транслационно- ротационното движение на двете МПС, което
е с по-голямо изразена ротация при "Ланчия". В процеса на това движение от двата
автомобила са се отделили части, които са намерени при огледа. След удара двете МПС
изминават различено разстояние и се установят в покой. Масовия център на автомобил
Ланчия след първоначалния контакт е изминал 4,8 м , а този на Ауди- 3,4. С установяването
на двете МПС в покой, позиции №2 и №3 (местата, на които са намерени двете МПС при
огледа на ПТП) произшествието е приключило.
Изчислено е, че към момента на реалната промяна на направлението на масовия
център на автомобил "Ланчия Делта" от полагащата му се пътна лента към насрещната,
челните части на двата автомобила са отстоявали един от друг на разстояние 127,41 м., а
реалното време за движение на всяко едно от двете МПС до мястото на удара е 2,26
сек.Водачът на лек автомобил марка "Ауди А4 Авант" с рег.№ ..... е имал техническа
възможност да възприеме автомобил марка "Ланчия с рег.№ ....., като променящ
направлението към насрещната пътна лента на разстояние 75,96 м от мястото на удара. Към
този момент, челната част на автомобил "Ланчия" с рег.№ ..... се е намирала на 51,45 м от
мястото на удара. Водачът на лек автомобил марка "Ауди А 4 Авант" е предприел
своевременно действия по аварийно спиране (без да допусне закъснение при използване на
спирачната система), към момента на промяна на направлението на насрещно движения се
автомобил Ланчия към насрещната пътна лента.При сравнение на отстоянието на автомобил
"Ауди А4" с рег.№ ..... до мястото на удара с дължината на "опасната зона" на МПС при
10
реалната скорост на движение Va = 26,43м/сек = 95,1 км/час и максимално разрешената от
90 км/час към момента на промяна на направлението на автомобил "Ланчия" и навлизане в
насрещната пътна лента е формиран извод, след съответно изчисление, че водача на Ауди е
имал техническа възможност да реализира спиране, но не е имал техническа възможност
да спре до мястото на удара, при реалната скорост на движение и при максимално
разрешената от 90 км/час, за да предотврати удара и ПТП. Теоретично е определено, че
числената стойност на скоростта, при която водачът на автомобил "Ауди А 4 Авант" с рег.№
..... е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП е Vмак. =
75,11 км/час. Тази скорост е с 2,13 км/час по-ниска от скоростта 77,24 км/час, при която
водачът на това МПС, съобразявайки реалните пътни условия, ще спре на същото
разстояние, както при суха пътна настилка.
Посочено е, че при движение със скорост 77,24 км/час от страна на водача на лек
автомобил "Ауди А 4" с рег.№ ..... и реализирано спиране, евентуален удар между двете
МПС ще настъпи на разстояние Sуд.ев.1= 15,1м преди реалното място на удара, спрямо
посоката на движение на "Ауди" .Скоростите на двете МПС в това място ще са: за
автомобил "Ауди" V1 = 13,61 м/сек = 48,99 км/час (при реална скорост Vyд.1 = 22,89 м/сек =
82,4 км/час), а за "Ланчия" = 16,2 м/сек = 58,32 км/час (при реална скорост Vyд.2 = 19,02
м/сек = 68,5 км/час ). При този евентуален удар, челната част на Ауди ще контактува със
задната дясна част от Ланчия, в областта на заден калник, задна дясна колона, дясна част
задна броня и задна част на задна дясна врата. Директрисата (направлението) на ударния
импулс ще е на голямо разстояние от местонахождението на водача и возещата се на предна
дясна седалка пътничка, като следствие на преносната инерционна и кориолисова сила,
изместването на телата ще е надясно и напред спрямо надлъжната ос на МПС. Предвид тези
обстоятелства и значително по-малката стойност на ударния импулс са технически
възможни и по-малки премествания на телата, ограничени от поставените колани. Според
експертите не може с категоричност да се твърди какви увреждания биха настъпили при
тези условия, но е напълно възможно те да са по-леки от установените, включително и от
тези, довели до смъртен изход на возещите се в МПС.
Изследване от техническа гледна точка на поведението на пострадалия Х.В. Т. като
водач на лек автомобил "Ланчия Делта" при конкретната пътна обстановка, е показало, че
скоростта на процесния автомобил "Ланчия Делта" от 95,2 км/час от една страна е по-
висока от максимално разрешената скорост за движение на МПС извън населени места, а от
друга е несъотносима за скорост, съобразена с атмосферните условия и вида на пътната
настилка (както при суха такава). Водачът не е съобразил състоянието, вида на гумите и
годината на експлоатация с характера на пътната настилка. Предните гуми са различни по
марка и шарка на протектора със задните (задни гуми марка "Gislaved", зимна (M+S), с
размер 175/65 R14 82Т. DOT 3810, предни "Lassa", зимна (M+S), с размер 225/50 R17 98V.
DOT L5JR 2998), което при малки ъглови измествания на надлъжната ос на МПС води до
възможност за големи напречни измествания и загуба на устойчивост.
Въз основа на анализа на всички доказателства вещите лица са категорични, че от
11
техническа гледна точка, причините за настъпилото ПТП е загуба на напречна
устойчивост на автомобил "Ланча Делта" с рег.№ ..... с последващо навлизане в лентата за
насрещно движение и сблъсък с насрещно движещия се автомобил "Ауди А 4" с рег.№ ......
Съпътстващи причини от техническа гледна точка са движение на процесния автомобил със
скорост по-висока от максимално разрешената и несъотносима с характера и вида на
пътната настилка от една страна, а от друга с действията от страна на водача на МПС с
органите за управление (скоростен лост, педал на спирачката и съединителя и кормилния
кръг за управление) предхождащи загубата на напречна устойчивост.
По отношение на застрахования при ответника водач на лек автомобил "Ауди А 4
Авент" е отразено в заключението, че необходимото разстояние за спиране, така наречената
"опасна зона" при скорост Va = 26,43м/сек = 95,1 км/час е 110,96 м, а при скорост 90 км/час
- 101,37 м.Опасната зона на "Ланчия Делта" е 111,03 м и не е съобразена с пътната
обстановка.
Във връзка с поставения въпрос за възможността да бъде предотвратено ПТП от
двамата водачи вещите лица са направили конкретни изводи. По отношение на водача на
автомобил "Ауди А 4" с рег.№ ..... са посочили, че спирането до мястото на удара е
необходимо, но не е достатъчно условие за предотвратяването на удара между двете МПС,
при реално движение на автомобил Ланчия след мястото на контакт между тях. От
техническа гледна точка, този водач е имал възможността да възприеме обективните
условия на пътната настилка, да се съобрази с тях, да се движи със скорост 77,24 км/час,
съотносима с тези условия, да предприеме спиране при съответната съотносима скорост,
значително да намали скоростта до евентуалния удар между МПС, при което числените
стойности на съответните деформации, ударни усилия, скорости към момента на контакт и
телесни увреждания на возещите се в двата автомобила биха били по-малки и по
незначителни.
Относно водача на автомобил "Ланчия Делта" изводите са категорични- той е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. Необходимо условие от техническа гледна
точка е било движение със скорост по -ниска от 77,24 км/час с оглед конкретната пътна
обстановка и метеорологични условия от една страна, а от друга преминаването на по-ниска
предавка на скоростната кутия, избягване на резки движения с кормилния кръг на волана и
действия със спирачната система при максимална ефективност, при което ще запази
движение в полагащата му се пътна лента.
Съдът намира, че заключението на изготвената САТМЕ е ясно, точно и обосновано,
кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал, като безпротиворечиво е
изяснен маханизма на ПТП, както и причината за неговото настъпване. Това дава основание
на съда да направи извода, че вина за настъпилото ПТП , което е в причинна връзка с
вредоносния резултат, е само на пострадалия Х. Т..Той е нарушил разпоредбата на
чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП тъй като не е съобразил скоростта на движение (95.2 км./ч.) с
пътните условия. Водачът на "Ауди А 4" е управлявал автомобила със скорост 95.1 км./ч.,
което също е нарушение на правилата за движение, но произшествието е било неизбежно и
12
при разрешената скорост от 90 км./ч. ,както и при съобразена от този водач скорост– 75.11
км./ч. приравнена на 77.24 км./ч., която е съотносимата. От момента на навлизане на лекия
автомобил „Ланчия“ в насрещната лента, разстоянието между двата автомобила е 75.96
метра.При определена „опасна зона“ за спиране на автомобила "Ауди А 4" от 110.96 м. при
скорост 95.1 км./ч. и 101.37 м. при разрешена скорост от 90 км./ч., допуснатото от него
нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП е ирелевантно за настъпилия вредоносен резултат и не е в
причинна връзка с настъпилите вредоносни последици. Водачът на този автомобил е
възприел своевременно навлезлия в платното му за движение автомобил, предприел е
аварийно спиране, но ударът е бил непредотвратим.
До същите изводи е достигнал и разследващият орган в ДП № 287/2018 г. на РУ
Угърчин, което е приложено като доказателство по делото, а постановлението на окръжния
прокурор за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.343, ал.4
във вр. с ал.3 б.“а“, пр.2, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК е било потвърдено от
ОС-Ловеч с Определение № 457/21.10.2021 г. по ч.н.д.№ 410/2021 г., последното-
потвърдено с Определение № 377/29.11.2021 г. по в.ч.н.д.№ 368/2021 г. на АС-Велико
Търново. Пред Ловешкия окръжен съд е приключило с влязло в сила решение и
производството по т.дело № 103/2019 г., образувано във връзка с подадена от ищците Т. Н.
Т. и В. ХР. Т. срещу „ЗДИ-Общо застраховане“ ЕАД, искови претенции за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им Н.В. Т., настъпила в същото
ПТП, по вина на водача на л.а.“Ланчия Делта“, ДК № ОВ 5379АХ. Макар и необвързващи
настоящия състав, в мотивите на решението съдът е приел, че вина за произшествието има
само водачът на л.а.“Ланчия Делта“- Х.В. Т., след като е разгледал и възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от шофьора на другия автомобил.
Като съобрази приетото по-горе, съдът счита, че ищците не са провели успешно
доказване на противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС за
настъпилото ПТП, както и че презумпцията за вина, установена с правилото на чл.45, ал.2
ЗЗД, е оборена.
Съдът счита, че ищците попадат в кръга на лицата, които са материалноправно
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на
техен близък, в случая – на техния син, както и че са търпели и търпят болки и страдания от
неговата смърт, но недоказването от тяхна страна на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, дават основание на съда да приеме, че предявените
като частични главни осъдителни искове за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Акцесорните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД -за присъждане на законни лихви
върху главниците, считано от 16.12.2018 г. и до окончателното им изплащане също следва
да се отхвърлят, поради обусловеността му от главните.
По отношение на разноските:
На основание чл.78,ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски по
делото общо в размер на 1130.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, който
13
включва депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение за всеки от предявените
искове.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Н. Т. , ЕГН ********** и В. ХР. Т. , ЕГН **********,
двамата с адрес: гр......., чрез адвокат М. ИЛ. Б., АК-Пловдив, служебен адрес: гр........, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Х.фор Колумб“ № 43, представлявано от Р. Г. Б. и Й.Ц.Ц.,
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и искове по чл.86 ЗЗД за
заплащане на всеки от ищците на сумата от по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева,
предявени като частични от по 250 000 (двеста и петдесет хиляди)лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта
на техния син Х.В. Т. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.12.2018 година
по вина на водача на лек автомобил марка "Ауди А4 Авант" с рег.№ ..... – ИВ. Д. Г., със
сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (застрахователна
полица № BG/07/118003389736), ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 18.12.2018 година и до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. , ЕГН ********** и В. ХР. Т. , ЕГН **********, двамата с адрес:
гр......., чрез адвокат М. ИЛ. Б., АК-Пловдив, служебен адрес: гр........, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Х.фор Колумб“ № 43, разноски
по делото общо в размер на 1130.00 (хиляда сто и тридесет ) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
14