Решение по дело №404/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 103
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20192330200404
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 103/24.4.2019 г.

 

Гр. Ямбол, 24.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд, Х-ти състав в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ АТАНАСОВ

 

при секретаря Ж. Ч.

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

АНД № 404 по описа на ЯРС за 2019 год.

 

 

Производството е образувано по жалба на П.П.К. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощен защитник-адвокат против Наказателно постановление № 19-0813-000120 от 01.03.2019 г. на Началник група при ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, с което на осн. чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.  и лишаване от управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

 В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, поради което  се иска неговата отмяна. Оспорва се фактическата обстановка, изложена в атакуваното НП и се твърди, че жалбоподателя не е извършил посочените в АУАН и в НП административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Чрез процесуалния си представител подържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, изразяващи се в непосочване на фактическата обстановка, като по този начин му се нарушило правото на защита. Защитата не взема становище по законосъобразността и правилността на наказателното постановление в частта му за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна ОД МВР Ямбол редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.02.2019 г. вечерта жалбоподателят К. бил на гости в дома на сестра си-свид. К., където била и тяхната позната-свид. Нанкова. Същата вечер свид. К. получила обаждане по телефона за неправилно паркиран автомобил, собственост на брат й-жалбоподателя К.. След провеждане на разговора от страна на жалбоподателя, същият слязъл пред дома на сестра си и отишъл при автомобила.

На 21.02.2019 год., около 22.00 ч. свид. К.М. и свид. С.Ж. ***, при изпълнение на служебните си задължения, получили сигнал от Дежурен ОДЧ при ОД-МВР-Ямбол, че на ул. *** има паркиран пред гараж лек автомобил. При пристигане на място, двамата установили автомобила, марка „Рено Лагуна“ с ***, който бил паркиран пред гаража, а до него сам бил собственика му-жалбоподателя К..    Двамата полицаи обяснили на жалбоподателя, че следва да измести автомобила си от мястото му, след което продължили с обхода си със служебния автомобил. След около 10 минути, при извършване на обхода, свидетелите забелязали същият автомобил на площад „Ст. Караджа“, където пред магазин „Вилтон“ водача извършвал маневра с цел да паркира, като запушвал паркираните пред магазина други МПС. Свид. М. и свид. Ж. спрели до автомобила и решили да извършат проверка, при която се установило, че същият се управлява от жалбоподателя К.. При проверката свидетелите установили, че за автомобила няма сключена застраховка „ГО“ и същият не е преминал годишен технически преглед. Тъй като при проверката на свидетелите им замирисало на алкохол от жалбоподателя, двамата поискали съдействие от свои колеги от „Пътен контрол“ за изпробването му за употреба на алкохол. На място пристигнал свид. С.М., като в 22.56 ч. на 21.02.2019 г. свид. М. извършил проверка на К. за наличие на алкохол в издишания въздух, като уреда „Алкотест Дрегер“ 7510 с инв. № ARDN-0093 отчел положителна проба-1.19 на хиляда. При проведения разговор, жалбоподателя заявил на свидетелите, че е изпил два литра бира. След пробата  му бил издаден талон за медицинско изследване, но същият не е явил в ЦСМП-Ямбол за даване на кръвна проба. На място свид. М. му съставил АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол, както и за това, че не носи контролен талон към СУМПС. Жалбоподателят подписал акта без възражения и му бил връчен екземпляр от него.

Въз основа на така съставения АУАН, на 01.03.2019 год., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията, било издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено на майката на жалбоподателя-М. К. на 20.03.2019 г. със задължение да го предаде на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка по отношение на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М., М. и Ж., които са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства, както и  отчасти от показанията на свид. Нанкова и свид. К.. Всички те не дават показания в насока за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал.1, т.1, а именно да не носи КТ към СУМПС.

Съдът кредитира показанията на свид. Нанкова и свид. К. само в частта им за това, че същата вечер жалбоподателя е бил на гости на сестра си, че е паркирал автомобила си пред гараж и че е слязъл да го премести. Не приема за достоверни показанията им в останалата част, а именно, че двете са слезли при жалбоподателя, че същият е казал на свид. М. и свид. Ж., че е употребил алкохол и че полицаите са тръгнали след него и са го спрели на 10 м. от мястото. Показанията и на двете свидетелки в тази им част противоречат на показанията на  двамата свидетели-полицаи Ж. и М., както и от показанията на свид. М., които се явяват очевидци и са установили нарушението. Показанията на двете свидетелки се опровергават и от приетите и приложени по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи и факта, че и двете са в близки отношения с жалбоподателя, като свид. К. е негова сестра, а свид. Нанкова е негова позната и приятелка и показанията им в тези части целят избягване на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Съдът не уважи и искането на защитата за изискване на справка за джипиес координатите за движението на полицейския автомобил, тъй като ирелевантни по отношение на факта на извършване на нарушението.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се явява частично основателна поради следните съображения:

За нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП:

При съставяне на акта са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН. При издаване на обжалваното НП е описано правилно извършеното от жалбоподателя нарушение, поради което не се споделят доводите на защитата в тази насока. Текстовото описание съответства на цифрово изписаното в АУАН нарушение, а именно чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.Жалбоподателят е наказан за основанието по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл. 174, ал.1 - общо 10 контролни точки. Извършеното деяние представлява административно нарушение по смисъла на чл. 5, ал.3, т.1, тъй като нарушителят е управлявал МПС- лек автомобил, след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство като дрегера отчел 1.19 промила съдържание на алкохол в издишания въздух. Посочената норма въвежда задължение по отношение на водачите, да не управляват ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, което жалбоподателя не е спазил. По този начин е извършил административно нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.Освен, че НП е законосъобразно издадено и е правилно, като наложените наказания съответстват на определените от законодателя размери, които са строго фиксирани в чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Установява се, че нарушителят има наложени наказания по ЗДвП, което го характеризира като водач с по-висока обществена опасност, както и високата концентрация на алкохол, близка до границата на концентрацията, за която се носи наказателна отговорност по смисъла на НК. Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение е предвидено отнемането на общо 10 контролни точки, следва НП да бъде потвърдено и в тази му част като правилно и законосъобразно.

 

За нарушението по чл. 100, ал.1, пр.1 от ЗДвП:

Съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част, тъй като същото не се доказа по безспорен и несъмнен начин. Тук следва да се отбележи, че тежестта на доказване в административно наказателното производство лежи върху административно наказващия орган. В съдебно заседание нито актосъставителя М., нито свид. М. и свид. Ж. дават показания в насока, че жалбоподателя не е носил в себе си посоченият в АУАН и НП документ - КТ към СУМПС, т.е. да е извършил нарушение по чл. 100 от ЗДвП, а именно като водач не е носил контролен талон  към СУМПС. По този начин остава недоказано, че същият не носи посочените документи  и изобщо било ли е извършено такова нарушение. 

По гореизложените съображения съдът счита, че НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                  Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-0813-000120 от 01.03.2019 г. на Началник група при ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, в частта му, с която на П.П.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0813-000120 от 01.03.2019 г. на Началник група при ОД-МВР-Ямбол, сектор „ПП“, в частта му, с която на П.П.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.  и лишаване от управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

 

                            

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: