Р Е Ш Е Н И Е
№261/14.5.2016г. 14.05.2016 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на пети май две хиляди и шестнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС Д. АТАНАСОВ
Секретар: И.П.
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов
гражданско дело № 435 по описа на съда за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Община „***“ против Р.К. *** и С.К.Ч. *** пасивно субективно съединени установителни искове, с които ищецът претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж върху недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор № ********* по кадастралната карта на гр.Я., с площ от 457 кв.м., с адрес: гр.Я., ул.“***“, при граници: имоти с идентификатори №№№ *********, № *********, № ********, № *********, № *********, идентичен с парцел *** в кв.*** по отменения план на гр.Я./одобрен със заповед № *** от 12.05.1977 г./, настоящ УПИ *** в кв.*** по действащия план на гр.Я. /одобрен със заповед № *** г./, отстъпено на Р.К. Т., с настоящо фамилно име К. с договор от 03.10.1990 г., въз основа на Заповед № *** г. на П. на ИК на ОбНС – Я., от което ½ идеална част е прехвърлено на К. Т. К. с н.а. № *** т.***, н.д.№ *** г. на Н. при ЯРС, не съществува поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му в период от повече от пет години от учредяването.
Твърди се, че Община „***“ е собственик на незастроен поземлен имот, с предназначение за жилищни нужди, с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Я., с площ от 457 кв.м.
Въз основа на заповед № *** г. на П. на ИК на ОбНС – Я. на 03.10.1990 г. между Община „***“ и ответницата Р.К.К., с фамилно име към момента на сключване на договора Т., бил сключен договор за отстъпване право на строеж, по силата на който общината учредила в полза на ответницата право на строеж за изграждане на жилище, ателие и гараж върху дворно място, съставляващо парцел *** в кв.*** по плана на гр.Я., одобрен със заповед № *** г., находящ се на ул.“***“, целия с площ от 460 кв.м.
След изменението на плана на гр.Я. номерацията на имота била променена на УПИ *** в кв.*** по действащия план на гр.Я. /одобрен със заповед № *** г./, а по действащата кадастрална карта на гр.Я. поземления имот е с идентификатор № *** и с площ от 457 кв.м.
Твърди се, че с н.а. № ***, т.***, н.д.№ *** г. на Н. при ЯРС Р.К.К. дарила на своя баща К. Т. К. ½ идеална част от отстъпеното право на строеж, а последният бил починал на 10.04.2014 г., като след смъртта си оставил за свои законни наследници дъщерите си Р.К.К. и С.К.Ч..
На 11.01.1996 г. Р.К.К. се била снабдила с разрешение за строеж за изграждане на обектите, за които й било отстъпено правото на строеж, но въпреки това до момента не били предприети никакви действия по извършване на строителството.
Тъй като правото на строеж не било упражнено от носителя му в продължение на 5 години то било погасено по давност в полза на Община „***“.
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от двете ответнички, с който исковете се признават.
Възразява се срещу възлагането в тяхна тежест на направените от ищеца разноски, като се сочи, че с поведението си ответничките не са дали повод за завеждане на настоящото производство.
За откритото съдебно заседание страните са били редовно призовани, като ищецът се представлява от процесуален представител – пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за уважаването им, иска постановяване на решението при признание на исковете и присъждането на разноски.
Ответниците – редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
При така установените обстоятелства по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното от ответниците признание на исковете, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от ответната страна, кумулирано с наличие на направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, следвайки нормата на чл.237 ал.2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание.
Освен това настоящият състав направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.
Следва да се посочи още, че признанието на исковете към настоящия момент не може да бъде оттеглено от ответниците, поради което съдът намира, че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК.
Предявените от ищеца пасивно субективно съединени искове, черпещи своите правни основания от нормите на чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.67, ал.1 от ЗС са процесуално допустими, тъй като са били предявени от и срещу надлежни страни в процеса, при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск от страна на ищците.
Доколкото по делото се представиха писмени доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, учредяването на право на строеж върху имота в полза на ответницата Р.К., прехвърлянето на ½ идеална част от правото на строеж на трето лице, смъртта на това трето лице и кръга от наследниците му по закон, в който се включват двете ответнички, с оглед на направеното признание на исковете от тяхна страна, то съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ ответниците дължат заплащане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в пълен размер.
Като неоснователно съдът намира искането на ответниците за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, т.к. счита, че с извънпроцесуалното си поведение двете ответнички са станали повод за завеждане на настоящото дело.
В случая се касае за учредено ограничено вещно право върху чужд имот, титуляри на което са двете ответнички и чието погасяване по давност се претендира .
За да е налице погасяването по давност на правото на строеж следва в законоустановения петгодишен срок от учредяването му титулярите му да не са го упражнили, като съобразно утвърдената съдебна практика по давност се погасява самото материално право, а не правото на иск за съществуването му.
Това неупражняване на ограниченото вещно право върху чужд имот има за своя последица смущаване упражняването на правото на собственост на собственика на имота, върху който е било учредено правото на строеж, след изтичането на срока на погасителната давност, доколкото то продължава да съществува в правния мир.
Възражението за погасяването на правото на строеж по давност съставлява по своята правна същност правопогасяващо вещно право върху недвижим имот възражение и може да бъде упражнено само по съдебен ред чрез предявяване на иск или под формата на възражение по предявен от суперфициаря иск.
Липсва възможност за носителя на правото на собственост върху имота да се позове извънсъдебно на погасяване по давност на правото на суперфиция, а липсва и административен ред за прекратяване на правото на строеж след отмяната на разпоредбата на ал.2 на чл.67 от ЗС, в сила от 01.06.1996 г. /Д.В. бр.33 от 1996 г./
От своя страна носителите на правото на строеж са разполагали с възможността да се откажат от учреденото им вещно право по реда на чл.100 от ЗС.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че с поведението си ответниците са станали повод за завеждане на настоящото дело, поради което и следва да понесат отговорността за разноски, въпреки направеното признание на исковете, като в полза на ищцовата община следва да се присъди сума в размер на 1241.28 лв., съставляваща сбора от направените от Община „***“
Водим от изложените мотиви и на основание чл.237 от ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1 от ЗС по отношение на Р.К.К., ЕГН – ********** *** и С.К.Ч., ЕГН – ********** ***, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж върху недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Я., с площ от 457 кв.м., с адрес: гр.Я., ул.“***“, при граници: имоти с идентификатори №№№ **********, № *********, № **********, № ********, № *********, идентичен с парцел *** в кв.**** по отменения план на гр.Я./одобрен със заповед № *** г./, настоящ УПИ *** в кв.*** по действащия план на гр.Я. /одобрен със заповед № *** г./, отстъпено на Р.К. Т., с настоящо фамилно име К. с договор от 03.10.1990 г., въз основа на Заповед № *** г. на П. на ИК на ОбНС – Я., от което ½ идеална част е прехвърлено на К. Т. К. с н.а. № ***, т.***, н.д.№ *** г. на Н. при ЯРС, не съществува поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му в период от повече от пет години от учредяването.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс Р.К.К., ЕГН – ********** *** и С.К.Ч., ЕГН – ********** *** да заплатят на Община „***“, ЕИК № ********, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“***“ № ***, представлявана от к. Г. И. С. сумата от 1 241.28 лв. /хиляда двеста четиридесет и един лв. и двадесет и осем ст./– съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/