№ 116
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000334 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба и уточнителна молба по жалбата от ЗК „Лев
Инс“ АД, гр. София срещу решение № 260392/29.12.2020 г. на Окръжен съд –
Варна по т.д. № 202/2020 г. в частта, с която е присъдено обезщетение за
претърпени от ищцата СЛ. ЛЮБ. МЛ. при ПТП на 05.07.2019 г.
неимуществени вреди за разликата над 40 000 до присъдените 70 000 лева,
ведно със законната лихва от 16.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата и в частта за разноските, с молба за неговата отмяна в обжалваната
част, ведно с присъждане на направените в производството разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна СЛ. ЛЮБ. МЛ. от гр.Варна е депозирала писмен отговор,
с който моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от СЛ. ЛЮБ. МЛ. от гр.Варна срещу
същото решение в отхвърлителната му част за разликата от 70000 лева до
100000 лева, с която се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
1
постановяване на друго такова за уважаване на иска до пълния претендиран
размер от 100000 лева, ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. и с
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от ЗА.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Фактическата обстановка е установена с обжалваното решение пълно и
точно, затова въззивният съд препраща по отношение на нея изцяло към
първоинстанционното решение. Спорни по делото са два въпроса, съответно
по двете жалби - относно справедливия размер на определеното от ВОС
обезщетение за неимуществени вреди и по първата от тях - относно приноса
на пострадалата за настъпилите вреди.
От събраните по делото доказателства - писмени и устни и от заключението
на САТЕ и СМЕ се установява следното: Ищцата действително е понесла
силни и продължителни болки и страдания следствие получените
травматични увреждания при маневра на заден ход на увреждащия автомобил
- двуглезенно счупване на лявата подбедрица, счупване на пета
предноходилна кост на лявото ходило, придружени със смачкване на глезена
и ходилото и с деформиране на стъпалото и подбедрицата от счупването и с
лошо зараснала фрактура на петата метатарзална кост, контузия и ожулвания
по главата. Лекувана е продължително, била й е поставена гипсова
имобилизация, за дълъг период от време - около 6 месеца е била обездвижена
и обслужвана от близките си за най-обикновените си ежедневни нужди, сега
походката й е куцаща, кракът й е силно деформиран, като на пострадалия крак
носи обувка с няколко номера по-голяма от тази на десния си крак, не се
чувства сигурна без патерица или бастун, развила е страх от пресичане на
улицата, не излиза от къщи без придружител и стои подпряна до външната
врата, от деен и активен човек се е превърнала в уплашен и психически
сломен човек. Към настоящия момент според вещото лице д-р Д ищцата няма
болки при придвижване, но движението й е ограничено и с накуцваща
2
походка, която ще остане завинаги, и няма пълно разгъване на глезенната
става. Основната й двигателна функция - придвижване и стоене права обаче е
възстановена. Обективно може да се придвижва и без бастун, но поради страх
от травмата и че може отново да падне, не смее да го прави. Предвид всичко
това съобразно вида, силата, продължителността и интензитета на
претърпените от ищцата болки и страдания следствие на станалото с нея на
05.07.2019 г. ПТП , както и на тези, които тя тепърва ще търпи, следва да й
бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 70000
лева, в какъвто адекватен /нито завишен, нито занижен/ размер
обезщетението е определено и от първата инстанция.
Принос за претърпените вредна ищцата няма. При извършване на маневра
на заден ход водачът на автомобила следва да се увери, че пътят зад него е
свободен и няма опасност за други участници в движението, трябва да
наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, в т.ч. като осигури
лице, което да му сигнализира за опасности - чл.40 - ЗДвП. При започнало
преминаване на пешеходец зад автомобила водачът трябва да изчака и да не
предприема маневрата докато пешеходецът не излезе от обсега на автомобила
и извършването й стане възможно - без създаване на опасност за пешеходеца.
Оплакването за принос на ищцата за настъпването на ПТП в жалбата на
ответника - застраховател е неоснователно.
При това положение решението в обжалваната осъдителна и отхвърлителна
част, както и в частта за разноските, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК. Предвид отхвърляне и на двете жалби съдебни
разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260392/29.12.2020 г. на Окръжен съд – Варна
по т.д. № 202/2020 г. в обжалваната му част.
В осъдителната му част до размера на 40000 лева - главница, ведно с лихви
3
и разноски, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4