Решение по КНАХД №1447/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД Митница Варна против Решение № 71/27.03.2025 г. по АНД № 364/2024 г. по описа на Районен съд Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG/2024/2000-131/НП/17.09.2024г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с който на неизвестен извършител, на основание чл. 233 ал. 6 и ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/ е отнета в полза на държавата стока, предмет на нарушение по чл. 233 ал. 1 вр. с чл. 233 ал. 7 от ЗМ. С решението е осъдена ТД Митница Варна да заплати на „Ориент Акцент“ ООД сумата от 4000.00 лева, представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Подадена е и частна касационна жалба против Определение № 44/15.04.2025г., с което е оставена без уважение молбата от Директор на ТД Митница Варна за изменение на решението в частта на разноските.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изложени са съображения за това, че правилно в АУАН и НП е посочено, че извършителят е неизвестен, тъй като на МП Варна Запад е осъществен съставът на нарушение на чл. 233 ал.1, вр. с чл. 233 ал. 7 от ЗМ за това, че на 17.04.2024г. са били пренесени през държавната граница с м/к YM INVENTIVE в контейнер YMMU6836130 стоки, подробно описани в процесното НП, които не били декларирани пред митническите органи в декларация за временно складиране (ДВС) №24BG00200211570U2/17.04.2024г., в митническа декларация с MRN 24BG002002056637J0 от 20.04.2024г. и в придружаващите транспортни и превозни документи, което е установено при извършена в периода 20-23.04.2024г. митническа проверка, за което са съставени протоколи. В хода на проверката не е установено конкретно лице, което е извършило фактическото пренасяне през границата на недекларираните стоки, което е необходимо, за да бъде ангажирана отговорността на това лице по чл. 233 ал. 1 от ЗМ, като именно в такава хипотеза законодателят е предвидил извършването на това нарушение от неизвестен извършител. Наличието на втори контейнер със стока на дружеството „Ориент Акцент“ ООД не би могло да се установи, тъй като декларирането на всеки контейнер става с отделна митническа декларация за транзит. Така, към момента на подаване на транзитна декларация с MRN 24BG002002056637J0 от 20.04.2024г. за стоката в контейнер YMMU6836130, както и към момента на установяване на недекларираните стоки в него, за втория контейнер ONEU5190975, все още не е била подадена митническа декларация, като това е станало с МД за транзит MRN 24BG002002056702J8 от 25.04.2024г.

Поради това се твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за събиране на относимите към съставомерността на деянието, описано в НП доказателства и не е обсъдил представените такива от процесуалния представител на ТД Митница Варна.

Оспорва се и извода на съда за маловажност на деянието.

С тези доводи се иска отмяна на въззивното решение и потвърденото с него НП.

Поддържа се и подадената частна касационна жалба срещу определението за разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юриск. Р. Г., която поддържа двете жалби. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът – „Ориент Акцент“ ООД, чрез процесуален представител адв. М. Р. оспорва касационната жалба и частната касационна жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно, постановено е при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че правилно съдът е приел, че изводът на административния орган, че „нарушението“ е осъществено от „неизвестен нарушител“ е необоснован и е в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на закона. Посочва, че дружеството многократно е заявявало пред Митницата, че е получател на стоките, предмет на двата режима по митническите декларации, желае да участва в административнонаказателното производство, като е представило многобройни писмени доказателства за правата върху стоката, но производството е продължило да се движи срещу „неизвестен извършител“. Не споделя и доводът, че отговорността на юридическо лице не може да се ангажира за административно нарушение по чл. 233 от ЗМ. Посочено е, че решението на районният съд е обосновано, постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, установяващи, че стоките от двата контейнера с адресат дружеството са били объркани при натоварването от китайския доставчик. При пристигането на първия контейнер стоката е била декларирана според търговските документи, като при проверката му се установила липса на част от стоката – 44 колета обувки, съответно наличие на стока в повече от декларираната – 39 денкове с дрехи, които е следвало да се намират във втория контейнер. При пристигане на втория контейнер се установява, че в него се намират декларираните за режим „транзит“, но липсващи от първия контейнер обувки, а липсват наличните в първия контейнер дрехи. Проверката на втория контейнер е направена преди съставяне на АУАН, като митническите органи са игнорирали доказателствата, като не са обсъдили всички в тяхната цялост, като са приели, че е налице митническа контрабанда, вместо установената грешка при натоварването. С тези съображения моли решението да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Девня да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.04.2024г. на пристанище Варна Запад пристигнал контейнер YMMU6836130, натоварен с общо 942 колети с обувки и 1 бр. камера. Получател на стоката бил „Ориент Акцент“ ООД със седалище и адрес на управление в Република Молдова. За стоките в контейнера била подадена декларация за временно складиране, в която били декларирани обувки и стоки за бита. На 20.04.2024г. била подадена митническа декларация за поставяне под режим „транзит“ на стоката от контейнер YMMU6836130. Към митническата декларация били приложени документи – коносамент, търговска фактура, опаковъчен лист, уведомително писмо, пълномощно. Стоката била селектирана за проверка, като било установено, че в контейнера се съдържат 898 бр. колети обувки – с 44 бр. по-малко от декларираните, 1 камера и 39 броя денкове с дрехи, които не били описани в приложението. В хода на проверката била подадена молба от дружеството, в която се посочва, че по информация от доставчика от Китай, при натоварването на двата контейнера със стока, която е договорена съгласно представения договор, е станала грешка и стоката е смесена, но общото количество е това, което е договорено, но не е разпределено както е посочено в търговските документи. Направено било искане установеното количество дрехи в първия контейнер да не счита контрабанда и да бъде дадена възможност на дружеството, след проверка на втория контейнер ONEU5190975, да бъде дадена възможност да се коригира подадената декларация. За установеното бил съставен АУАН срещу неизвестен извършител. Без да вземе предвид искането, въз основа на посоченото в АУАН, директорът на ТД Митница Варна издал обжалваното НП.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено като са допуснати нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП е издадено от териториално компетентен орган със съдържание, съгл. чл. 57 от ЗАНН, но е нарушено правото на защита на дружеството получател на стоката, като не е допуснато до участие в него, независимо от доказателствата, представени с искането, подадено при установяване на разминаването в наличностите в контейнер YMMU6836130. Правилно съдът е приел и че е налице „маловажност“, тъй като от нарушението не са причинени вреди, не са засегнати интереси на трети лица или обществото, деянието не е довело до нарушаване на законоустановения ред, като незабавно след установяване на грешката е направен опит да бъде коригирано неправилното деклариране на стоката.

Решението е правилно.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, въз основа на които е достигнал до крайния си извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП. В съответствие със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че неправилно е било определено административнонаказателно отговорното лице – неизвестен извършител, вместо дружеството жалбоподател. По този начин жалбоподателят е бил лишен от правото да участва в образуваното производство, като още преди съставяне на АУАН на митническите служители са били представени доказателства за това, че е станала грешка при натоварването на стоката от доставчика. При наличие на доказателства за това, че „Ориент Акцент“ ООД е получател на стоката, правото му на защита е било нарушено, като допуснатото от органа процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и с този аргумент съдът е отменил обжалваното НП. Тези мотиви се споделят в пълнота от настоящия касационен състав, като за процесуална икономия и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

По отношение на частната касационна жалба съдът намира същата за допустима, но неоснователна. Правилно районният съд е приел, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета и сложността на делото, както и в съответствие с правилата на Наредба № 1/2004г. Настоящият състав на съда приема, че не е налице основание за отмяна на определението, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта на разноските, тъй като независимо, че в НП не е посочена стойността на отнетите стоки, в административната преписка се съдържа стокова разписка, в която общата стойност е определена на 104 186 лева.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. По направеното от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото същото е под минимума, определен съгласно чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/2004. за възнаграждения за адвокатска работа, въз основа на посочената в стоковата разписка стойност на отнетите стоки.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/27.03.2025 г. по АНД № 364/2024 г. по описа на Районен съд Девня.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 44/15.04.2025г. по АНД № 364/2024 г. по описа на Районен съд Девня.

ОСЪЖДА ТД Митница Варна да заплати на „Ориент Акцент“ ООД с ид. номер 1009605000818 сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.