№ 260002
гр. Р., 09.02.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: А.А.
при секретаря Д.С. като разгледа
докладваното от съдия А. гр. д. № 240 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Мюсюлманско настоятелство“ Р. против „Мюсюлманско
сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“, „Фанагория 68“ ООД и
„ДМВ Петрол“ЕООД ревандикационен иск по чл.108 ЗС за
предаване владението на недв. имот, находящ се в гр. Р. по бул. “Г.Д.“ **, представляващ
поземлен имот с идентификатор *********с площ 5374 кв.м, заедно с построения в
него автокомплекс, състоящ се от автомивка и
бензиностанция, който имот ответниците владеели без
основание. Ищецът твърди, че правото на собственост върху този имот му е
признато на основа придобивно основание – собственост
на местно поделение, именувано към онзи момент като Турска мюсюлманска
изповедна община Р.. Заявява, че на 29.12.2003 г. Община Р. издала Разрешение
за строеж № 710/29.12.2003 г. на титуляра на
собствеността Мюсюлманско настоятелство Р. за изграждане на обект – първа
категория – Бензиностанция, търговска сграда/кафе-бар с щанд за промишлени
стоки по одобрени архитектурни проекти на основание Заповед № 3306/13.11.2003
г. на Община Р. в имот № І-****, кв. ***на ул. „Г.Д.“ ** в гр. Р.. Твърди още ,
че със Заповед № 2634/15.07.2003 г. на Кмета на Община Р. му било признато
правото на собственост на имот № І-****,
кв. ***– процесния недв.
имот по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 16, ал. 4 ЗУТ. На
13.03.2007 г. било издадено от ДНСК Р. Разрешение за ползване № ДК-07-20 и
обектът бил въведен в експлоатация.
Ищецът твърди, че на 3.01.2006 г. от
упълномощен представител на Мюсюлманско изповедание * – председателят на
Мюсюлманско настоятелство Р. бил сключен договор за наем за процесния
имот с „Ойл Комерс“ ООД Р., вписан в СВ Р. за срок от 5 години. По този договор
наемателят приел и се задължил да не го преотдава без
писмено съгласие на собственика. До 19.03.2016 г. М.К., който бил представител,
както на отв.
„Фанагория 68“ ООД, така и на наемателя заплащал
договорените наемни вноски в полза на собственика на имота - Мюсюлманско
настоятелство Р. и Районно мюфтийство. Ищецът твърди още, че с влязло в сила
Решение по гр. д. № 973/2014 г. на РОС осъдил „Ойл Комерс Рим“ ООД да му
предаде процесния имот. По време на висящността на това производство, отв.
„Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание в Република Б.“ /МСХИ/ предявил срещу ищеца Мюсюлманско
настоятелство Р. /МН/ отрицателен установителен иск
за собственост относно процесния недв.
имот, за което било образувано по гр. д. **42/2016 г. по описа на РОС.
След влизане в сила на решението по
гр. д. № 973/2014 г. на РОС било пристъпено към
принудителното му изпълнение. Бил извършен въвод на
10.04.2017 г., при който в имота било намерено трето лице – отв.
„ДМВ Петрол“ ООД – пренаемател на длъжника „Ойл
Комерс Рим“ ООД. Този въвод бил отменен от РОС и
фактическото положение възстановено от съдебния изпълнител. На 26.06.2017 г.
бил насрочен нов въвод, който не бил извършен, тъй
като в имота е намерен отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в
Република Б.“, който заявил самостоятелни права върху него.
Ищецът твърди още, че след постановен
отказ от съдия по вписванията от 6.10.2017 г., на 9.10.2017 г. отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ сключило договор за
наем на процесния имот с отв.
„Фанагория 68“ ООД, който бил за срок от 5 години и
към настоящия момент „Фанагория 68“ ООД държало
имота.
На 12.02.2018 г. нотариус Л.Ш.признал
отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ за собственик на процесния имот по давност. Ищецът твърди, че този ответник
не може да се легитимира като собственик на имота, тъй като не е упражнявал
собственическо отношение, не е заплащал данъци и такси за имота, вкл. не го е
декларирал в Общината. Не била изтекла нито кратката 5-годишна давност, нито
дългата 10-год. давност, за да бъде признат за собственик. Поради това твърди,
че така издаденият нот. акт засяга правата му на
собственик и претендира отмяната му. Заявява още, че освен вписаните искови
молби по производствата по гр. д. № 973/2014 и 142/2016 г. на РОС, в имотния
регистър била вписана възбрана по искане на отв. МСХИ
като обезпечение на иска по гр. д. **42/2016 г.
Твърди, че в СГКК като собственик на имота е
вписано Мюсюлманско настоятелство Р.. Добросъвестно декларирал имота в общината
и до настоящия момент заплащал следващите му се данъци и такси. Заявява, че
ответникът никога не бил демонстрирал собственическо поведение върху имота.
Ищецът твърди, че владението му върху имота било пряко и чрез трети лица и било
явно и несъмнено. Владението му върху имота датирало от 50-те/60 –те години на
миналия век, като в това време имотът се ползвал като турски гробища и на
9.07.1976 г. се снабдил с нот. акт по давност.
Заявява още, че физ.
лице М.К. в качеството си на представляващ „Ойл Комерс Рим“ ООД го уведомил
през 2014 г., че бил сключил договор за наем от 2011 г. с Н.Г.като представител
на Мюсюлманско изповедание - принципал на ищеца в
настоящото производство.
Твърди, че понастоящем в имота е отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД“, с което дружество ищецът не се
намира в търговски/граждански отношения.
При така изложеното твърди, че е придобил
имотът и по давност, вкл. с издаденото разрешение за строеж. Построените върху
имота сгради също били негова собственост по силата на приращението.
Поради това предявява ревандикационен иск по
отношение на тримата ответници и искане по чл. 537,
ал. ГПК за отмяна на нот. акт за право на
собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 60, том 1, рег. № 871, дело **5
от 12.02.2018 г. по описа на Нотариус рег. № 624 с район на действие РРС, с
който отв. „Мюсюлманско сунитско
ханефитско изповедание в Република Б.“ * е признат за
собственик на процесния имот. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от отв. „Фанагория 68“ ООД, с който взема становище за недопустимост
на предявения иск, а по същество за неговата неоснователност. Заявява, че искът
е предявен от ненадлежна страна, която не защитава свое право. Намира, че
липсва активна процесуалноправна легитимация. Заявява, че видно от фирм. д № 61/2009
РОС ищецът е вписан като нов субект и не е изложил никакви твърдения за правоприемство между него и Турската мюсюлманска изповедна
община. Заявява, че Разрешението за строеж от 2003 г. било издадено на МН Р. с
друг Булстат, несъвпадащ с този на ищеца. Аналогично било и с приложения договор
за наем от 3.01.2006 г., който също бил сключен с МИ с друг Булстат. Относно
позоваването от страна на ищеца на Разрешението за ползване заявява, че то не е
представено от него, а в акт. обр. 16 като възложител
било посочено Мюсюлманско изповедание. Отделно от това, по повод водено друго
гр. д. **0705/2010 г. по описа на РРС, самият ищец – ответник тогава възразил,
че не е възложител на строежа, а такъв се явява МИ, което било друго ЮЛ.
Възразява, че в СГКК имотът е бил записан не на негово име, а на МИ.
Ответникът твърди още, че ищецът Мюсюлманско
настоятелство Р. бил регистрирано като местно поделение без статут на ЮЛ с
Удостоверение за регистрация **60/10.06.2009 г. на Община Р., т. е. по реда на
чл. 19, ал. 2 Закона за вероизповеданията. При заявлението си за регистрация в
ОС Р. самите лица били заявили, че желаят да бъде регистрирано местно поделение
на Мюсюламноски изповедание по реда на чл. 20 от
Закона за вероизповеданията, т. е. ищецът бил регистриран като ЮЛ едва на
5.02.2010 г. с решение по ф. д. № 61/2009 г. по описа на ОС Р. и е придобил правосубектност от датата на съдебната регистрация. От този
момент ставало юридически възможно упражняването на фактическа власт върху
имота.
При така изложеното, намира че ищецът защитава
не свои, а чужди права – тези на Турската мюсюлманска изповедна община, респ.
на МИ. Поради това намира, че ищецът не разполага с право на иск.
Заявява, че държи имота на правно
основание – сключен договор за наем с отв. „Мюсюлманско
сунитско ханефитско
изповедание в Република Б.“, вписан в СВ преди предявяването на иска. Оспорва
твърденията на ищеца за осъществявано явно, несъмнено, необезпокоявано
владение, датиращо от 50-те/60-те години на миналия век. Оспорва и твърденията
му , че М.К. бил плащал наем на ищеца за имота от името на „Ойл Комерс“. От
представените вносни бележки било видно, че са превеждани суми по сметка на
Районно мюфтийство Добрич без посочени дата на договор и неговия предмет.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от отв. „ДМВ
Петрол“ ЕООД, с който взема становище за недопустимост на предявения иск, а по
същество за неговата неоснователност. Възразява, че ищецът не се легитимира
като правоприемник на Турската мюсюлманска изповедна община, в чиято полза е
издаден нот. акт за собственост на процесния имот, на който ищецът се позовава и поради това
няма активна процесуална легитимация. Възразява също, че не владее процесния имот, а е негов държател на основание сключен
договор за наем с „Фанагория 68“ ООД. Твърди, че не е
заявявало и упражнявало владелчески претенции, поради
което не може да бъде ответник по предявения ревандикационен
иск, нито по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от отв.
„Мюсюлманско сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“, с който взема становище за недопустимост на иска,
а по същество за неговата неоснователност. Възраженията си срещу недопустимостта
на иска обосновава с обстоятелството, че искът е предявен от ненадлежна страна,
която не защитава свое право, не е процесуален субституент
и не разполага с право на иск. Заявява, че липсва
липсва активна
процесуалноправна легитимация. Това свое възражение обосновава с
обстоятелството, че ищецът МН Р. е вписан като нов субект въз основа на Решение
№ 9/05.02.2010 г. по ф.д. № 61/2009 г. на ОС Р.. Излага съображения за това и
въз основа на вписванията в регистър Булстат. Заявява, че не е ясна връзката
между Турската мюсюлманска изповедна община Р. и ЮЛ МН Р.. Липсвали каквито и
да било твърдения за правоприемство между двете,
както и за връзка между тях. Излагат се доводи, че Разрешение за строеж и
Разрешение за ползване, на които ищецът се позовава в исковата молба, са
издадени в полза на други ЮЛ – съответно МН Р. с друг Булстат, различен от този
на ищеца и МИ.
Според ответника аналогично
стоял въпросът с представения договор за наем от 03.01.2006 г., който бил
сключен от Мюсюлманско изповедание, а не от Мюсюлманско настоятелство Р..
Навежда доводи, че по друг воден правен спор самият ищец твърдял, че не е
възложител на строежа, а такъв е МИ, което било друго юридическо лице. Неверни
били и твърденията, че в СГКК бил записан като собственик на имота. За такъв
било вписано Мюсюлманското изповедание въз основа на нот.
акт от 1976 г, на който ищецът се позовава в исковата си молба. Твърди, че правосубектността на местните поделения на
вероизповеданията възниква едва с тяхната съдебна регистрация, независимо дали
тя е по реда на чл. 20 ЗВ или по реда на §2, ал. 4 ПЗР на ЗВ, поради което и
упражняване на фактическа власт върху имота е юридически възможно именно от
момента на възникване на правосубектността. Развива
подробни съображения, че ищецът е новоучредено юридическо лице, регистрирано на
5.02.2010 г. по ф.д. № 61/2010 г. като същото въобще не може да се счете, че е
възникнало като правен субект, тъй като действащият към момента на вписването
му Устав на МИ въобще не предвижда местни поделения, юридически лица с
наименование „Мюсюлманско настоятелство“. Такива не се предвиждат и в последващите Устави от 2011 г. и 2016 г.
Отделно, оспорва обстоятелствата, че
ищецът е осъществявал явно, несъмнено, необезпокоявано от никого владение върх,у процесния имот, което
датирало от 50-те/60-те години на миналия век, както и че е собственик на
сградите по приращение. Твърди, че ищецът никога не е
упражнявал фактическа власт върху процесните имоти,
нито лично, нито чрез другиго. Твърденията му пък, че фактическата власт върху
имота не била прекъсвана се опровергавали и от обстоятелството, че МН Р. било
предявило против „Ойл Комерс Рим“ ООД ревандикационен
иск, предмет на гр. д. № 973/2014 г. по описа на ОС Рус, което приключило с
осъдителен диспозитив. Намира, че плащането или опитът
да бъдат плащани данъци за имота касае неизпълнение на публичноправни
задължения с други санкционни последици. Заявява, че ответникът МСХИ в РБ е
признат за собственик на процесните имоти с нот. акт от 12.02.2018 г., издаден по обстоятелствена
проверка. Той бил владелец на поземления имот още от 2006 г. и е упражнявал
непрекъсната фактическа власт върху процесните имоти
лично и чрез другиго – негови наематели. Претендира отхвърляне на иска по чл.
108 ЗС, в т. ч. и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът „Мюсюлманско сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“ е предявило против Мюсюлманско настоятелство Р. насрещен
иск в условията на евентуалност спрямо първоначалния, ако ищецът бъде признат
за собственик да му заплати направените подобрения в размер на 26 000 лв.,
частично предявени от 206478,30 лв. В исковата молба по насрещния иск са
изложени твърдения, че МСХИ е упражнявало владение върху процесния
имот и сгради, считано от м. март, 2006 г. до момента. В периода от м. март,
2006 г. до м. март, 2007 г. в имота били
построени две сгради за търговия. С нот. акт от 2018
г. МСХИ било признато за собственик по давностно
владение на поземления имот с идентификатор *********като върху този имот
попадали двете сгради. Извършените от него подобрения в поземления имот се
изразявали в построяването на двете сгради с идентификатори съответно **********и**********.
В периода на осъществяваното владение владелецът МСХИ било извършило разходи за
запазването на сградите. Общата стойност на извършените подобрения и разходи
била в размер на 206 478,30 лева. Подобренията били извършени със знанието
на Мюсюлманско настоятелство Р. и без неговото противопоставяне. С молба-уточнение
изрично заявява, че през 2013 г. била извършена пълна реконструкция и основен
ремонт на целия автокомплекс, построен в ПИ с
идентификатор*********, а именно: реконструкция на двете сгради –автомивка и
бензиностанция, подмяна на козирка, подмяна на бензиноколонки,
ремонт на покриви, изграждане на дренажна система на терена, полагане на нови
настилки на паркинга, площадката, пътните връзки – асфалт и шлайф
бетон и др. Описани са и подробно извършените през 2013 г. СМР.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника по насрещния иск Мюсюлманско настоятелство Р., с
който се взема становище за неговата недопустимост и неоснователност. Възразява
се, че ищецът по насрещния иск никога не е владял или държал процесния имот, заедно с построените в него сгради. Те били
собствени на Мюсюлманско настоятелство Р.. На 03.01.2006 г. то било сключило
договор за наем на процесния недв.
имот за срок от 5 години като страните се споразумели имотът да не се преотдава без писмено съгласие на собственика. Изграждането
на описаните в насрещния иск самостоятелни обекти и подобрения в имота било
извършено по поети от наемателя договорни задължения за негова сметка. Ищецът
по насрещния иск не бил страна по този договор. Отделно, прави възражение за
изтекла погасителна давонст на вземането. Заявява, че
не е давал съгласие МСХИ да ползва имота, тъй като там се намирало друго лице с
поети към него договорни задължения, а именно „Ойл Комерс“ ООД. Оспорва изцяло
договорите за наем от 3.01.2011 г. и 01.09.2013 г., сключени съответно между
„Мюсюлманско сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“ и „Ойл Комерс Рим“ ООД и между „Ойл Комерс Рим“ ООД
и „ДМВ Петрол“ ЕООД като твърди, че тези договори са нищожни поради
противоречия със закона и не са вписани в СВ Р. по предвидения ред.
С отговора на подадената от „Мюсюлманско
настоятелство“ Р. искова молба ответникът „Мюсюлманско сунитско
ханифитско изповедание в Република Б.“ е упражнил правата си по чл. 212 ГПК и е депозирал
инцидентни установителни искове с правно основание
чл. 537, ал. 2, във вр. чл. 124 и чл. 604 ГПК - за
установяване нищожността на вписването, респективно несъществуването на вписани
обстоятелства – регистрацията на „Мюсюлманско настоятелство“ Р. по фирмено дело
№ 61/2009 г. по описа на ОС Р. с Решение от 5.02.2010 г. като местно поделение
–юридическо лице на Мюсюлманско изповедание поради противоречие с Устава на
Мюсюлманско изповедание, тъй като същият не предвижда това изповедание да има
местни поделения със статут на юридически лица, както и поради противоречие със
Закона за вероизповеданията.
ИУИ са предявени във връзка с
оспорената от ответника процесуалната легитимация на ищеца и с това е обоснован
правният интерес от предявяването им.
В изложението на обстоятелствата, на
които се основават така предявените искове, ищецът по тях е изложил твърдения,
че „Мюсюлманско настоятелство“ Р. е било регистрирано като местно поделение със
статут на юридическо лице на 10.06.2009 г. по реда на чл. 19, ал. 2 от Закона
за вероизповеданията. В заявлението за регистрация пред Окръжен съд Р. лицата
били заявили, че желаят да бъде регистрирано местно поделение на Мюсюлманско
изповедание по реда на чл. 20 ЗВ, към което били приложени удостоверението за
регистрация по чл. 19, ал. 2 ЗВ от Община Р. и решение на централното
ръководство за регистрация по реда на чл. 20 ЗВ на местно поделение. Заявено е
още, че към датата на съдебната регистрация на МН Р. в РОС – 5.02.2010 г. в
Устава на МИ не се съдържали разпоредби, които да предвиждат, че това
вероизповедание може да има местни поделения „мюсюлмански настоятелства“ със
статут на юридически лица. Описани са хронологично вписванията и заличаванията
по партидата на МИ по фирм. д. **659/2003 г на СГС
относно уставите му за периода 1997 – 2016 г. Заявено е твърдение, че МН Р. е
регистрирано като ново ЮЛ по чл. 20 ЗВ с решение от 5.02.2010 г. по фирм. д. № 61/2009 г. на РОС. Твърди се също така, че към
датата на подаване на заявлението за регистрацията му – 21.12.2009 г. МИ *,
рег. по фирм. д. **659/2003 г. не е имало заварено
местно поделение по см. на § 2 ПЗР на ЗВ
с наименование МН Р., което било видно от Уставите от 1996, 1997, 2005 и 2008
г. Поради това, според ищеца по ИУИ, вписвайки регистрацията на МН Р. в
регистъра на ОС Р. регистърният съд е вписал
несъществуващо обстоятелство, което е нищожно и не може да породи правно
действие.
В изпълнение на дадените от настоящия
състав указания за отстраняване на нередовностите на
исковата молба, с която са заявени ИУИ, ищецът по тях „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в
Република Б.“ е уточнил, че предявява следните обективно съединени искове:
Главен иск – да бъде признато за
установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство“ Р., че регистрацията на
„Мюсюлманско настоятелство“ Р. по фирмено дело № 61/2009 г. по описа на ОС Р. с
Решение от 5.02.2010 г. като местно поделение –юридическо лице на Мюсюлманско
изповедание е несъществуващо обстоятелство, тъй като липсва решение на
централното ръководство на МИ за регистрацията на местното поделение на МН Р.
като ЮЛ в ОС Р., респ. решението на централното ръководство от 11.12.2009 г. е
нищожно, тъй като не е взето от лицата, които са били вписани като членове на
централното ръководство по партидата на МИ в регистъра по чл. 18 ЗВ при СГС,
както е и нищожно, тъй като същото е в противоречие с императивни разпоредби на
ЗВ и на действащия Устав на МИ, непредвиждащи това вероизповедание да има
местни поделения със статут на ЮЛ;
Първи евентуален иск - да бъде признато
за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство“ Р., че
вписването/регистрацията на „Мюсюлманско настоятелство“ Р. по фирмено дело №
61/2009 г. по описа на ОС Р. с Решение от 5.02.2010 г. като местно поделение –
юридическо лице на Мюсюлманско изповедание е нищожно, тъй като е вписано
неподлежащо на вписване обстоятелство – към датата на подаване на заявлението в
ОС Р. и към датата на вписването/регистрацията от ОС Р. действащият Устав на МИ
въобще не предвижда това вероизповедание да има поделения със статут на
юридически лица;
Втори евентуален иск - да бъде признато
за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство“ Р., че
вписването/регистрацията на „Мюсюлманско настоятелство“ Р. по фирмено дело №
61/2009 г. по описа на ОС Р. с Решение от 5.02.2010 г. като местно поделение –
юридическо лице на Мюсюлманско изповедание е недопустимо, тъй като е
постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице, както и поради обстоятелството, че вписването е извършено по
§ 2, ал. 4 ПЗР на ЗВ без съда да е бил сезиран с такова искане.
В изложението на обстоятелствената част
са преповторени твърденията в отговора на исковата молба, с която са били
заявени ИУИ. Твърди се още, че приложеното към заявлението за регистрация на МН
Р. препис-извлечение от Протоколно решение на Висшия мюсюлмански съвет,
проведено на 11.12.2009 г. не съдържа имената и подписите на членовете на
Висшия мюсюлмански съвет, а само подпис за председател без да е ясно кой го е
положил, респ. че няма данни дали лицата са били вписани като членове на
централното ръководство по партидата на МИ в СГС. Твърди се поради това, че
липсва решение на централното ръководство на МИ за регистрация на местно
поделение МН Р. като ЮЛ в РОС. Заявява се, че липсващото /невзетото решение/ на
органа на вероизповеданието е нищожно и когато то е обусловило вписване в
регистъра е налице хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство. Заявява
се още, че дори и да се приеме, че е налице решение на централното ръководство,
то това решение е нищожно, тъй като не е взето от лицата, които са били вписани
като членове на това ръководство по партидата на МИ.
С
молбата – уточнение е заявено още, че заявлението за регистрацията до ОС Р. е
подадено от нелегитимирани в регистърното
производство лица. Твърди се, че извършеното от ОС Р. вписване на регистрацията
на МН Р. по § 2, ал. 4 ПЗР на ЗВ е без да е налице сезиране на регистърния съд, тъй като в заявлението се сочи че се иска
вписване по чл. 20 ЗВ. Поради това според ищеца, извършеното от ОС Р. вписване
на регистрацията на МН Р. е недопустимо.
В законоустановения
срок ответникът по ИУИ е депозирал отговор, с който взема становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Позовава се на относима съдебна практика. Оспорва процесуалната
легитимация на ищеца поради липса на правен интерес от предявяването на тези
искове. Отделно, намира че по аналогия следва да се приложи чл. 20а ЗВ относно
искането за заличаване на местно поделение от трети за религиозната общност
лица като счита, че ищецът не попада в този кръг. Заявява, че ГПК и ЗВ изрично
сочат подлежащите на вписване обстоятелства и основанието, както и органът,
взел решението не са измежду тях, т. е. това са обстоятелства, които не
подлежат на вписване и искът за установяване на несъществуващо вписано
обстоятелство, неподлежащо на вписване е недопустим.
Отделно от това счита, че за ответника
по иска липсва пасивна процесуална легитимация. Искът по чл. 537, ал. 2 ГПК се
насочвал срещу лицата, които се ползват от охранителния акт, а в случая това са
МИ и неговото поделение МН Р. като същите били необходими другари. Привличането
обаче на МИ като необходим другар по настоящото дело било недопустимо по реда
на чл. 212 ГПК.
По
допустимостта на първия обективно съединен иск в условията на евентуалност
взема становище, че същият преповтарял едно от основанията на главния ИУИ и
поради това бил недопустим.
По допустимостта на втория обективно
съединен иск в условията на евентуалност също взема становище, че е недопустим
поради това, че дублира едно от основанията на главния ИУИ като разликата била
само в петитумите – в единия случай се вписването да
се обяви за нищожно, а във втория за недопустимо. Намира, че недостатъците на
исковата молба в тази част не били отстранени /относно двата евентуални ИУИ/,
поради което исковата молба в тази част следвало да се върне.
По основателността на исковете
заявява, че редът по чл. 20 ЗВ не изключва основанието по §2, ал. 2 ПЗР на ЗВ и
обратното. Твърди, че разпоредбата на чл. 20 ЗВ не предвижда, че този ред е
само за нововъзникнали юридически лица. Намира, че от
тълкуване на разпоредбите на ЗВ се установява, че това е общото основание и ред
за регистрация на местни поделения като юридически лица, предвидения в § 2, ал.
4 ПЗР на ЗВ е специално основание и облечен ред, тъй като лисва изискване за
устави и за решение на централен орган. Счита, че дори и напълно погрешно
заявителят да е квалифицирал в производството основанието и реда за регистрация
на местно поделение, дадената от него квалификация не обвързва съда. Той
служебно следи за наличните законови предпоставки.
Взема становище, че сочените от ищеца по ИУИ
пороци не са с такъв характер, че да бъдат основание за отмяна на охранителния
акт на съда, респ. преди това да бъде установено, че има вписано несъществуващо
обстоятелство. Независимо от това, намира твърденията за такива пороци за
неверни и недоказани.
Иска от съда предявените главен и
евентуални ИУИ да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, евентуално
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
След преЦ. на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С нот. акт №
28, т.ІV от 9.VІІ.1976 г. /л. 31-32/ на Р.нски
нотариус Турската мюсюлманска изповедна община гр.Р. е призната за
собственик за собственик по давностно владение на недвижим имот-дворно място от 17 804 кв.м, съставляващо имот пл. № ****по
плана на града.
С Разрешение за строеж №
710/29.12.2003 г. /л 35/, издадено от Община Р. е разрешено на Мюсюлманско
настоятелство Р., Булстат ********* Ю с представител Б.К.да построи обект първа
категория – бензиностанция, търговска сграда /кафе-бар с щанд за промишлени
стоки/ и автомивка в имот № І-****, кв. ***по бул. „Г.Д.“ **.
Със Заповед № 2634/15.07.2003 г. Мюсюлманско настоятелство Р. придобива
собственост върху УПИ № І-****, кв. 862.
С Разрешение за ползване №
ДК-07-20/13.03.2007 г. /л. 283/на ДНСК е разрешено ползването на строеж, находящ се в имот №*****, кв. ***по бул. „Г.Д.“ ** с
възложител „Мюсюлманско изповедание“, рег. по ф. д. **659/2003 г. по описа на
СГС. Приложен е и акт обр. 16 за обекта /л. 284-292/.
По делото е приложен препис от договор
за наем от 03.01.2006 г., вписан в СлВп – Р. с вх.
рег.№1347/13.02.2006г. /л.185-189/, сключен между Мюсюлманско вероизповедание в
Р Б., в качеството на наемодател, представлявано от пълномощника Б. К.-председател
на „Мюсюлманско настоятелство-Р.“ и „Ойл Комерс“-ООД, наемател, със седалище
гр. Р., представлявано от управителя И.И. по силата
на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим
имот, находящ се в гр.Р., а именно „от УПИ ***** в
кв. ***с площ 5373 кв.м, при граници бул. „Б.“, бул. „Г.Д.“ и УПИ-****-
собственост на Мюсюлманско настоятелство-Р., само югозападната част с площ от
3000кв.м, заключена между бул. „Б.“ и бул. „Г.Д.“. В т.1.2. е уговорен месечен наем от 250лв., а
в т.1.5.
наемателят се е задължил да
изгради в наетия имот за своя сметка автокомплекс по
одобрен архитектурен проект. Срокът на договора е 5 години - р.II., но в т. 6.1
страните се задължили след изтичане на този срок да сключат договор за още пет
години.
От данните в ТР се установява, че
впоследствие, от 30.11.2009 г., като управител на дружеството е вписан М.К. –
управител на втория ответник по настоящото производство.
Представени са вносни бележки, от които
е видно, че през периода 4.06.2012 г. до 16.05.2015 г. М.К. е превеждал суми по
сметка на Мюсюлманско настоятелство и Районно мюфтийство Добрич за дължими за „Ойл Комерс Рим“ ООД наеми по
договор с месечна наемна цена 250 лв.
На 03.01.2011 г. между Мюсюлманско
изповедание в Р Б., като наемодател и „Ойл Комерс Рим“ ООД като наемател, е
сключен договор за наем на процесния имот /л. 61-65/,
като в чл.1 е посочено, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и
възмездно ползване своя собствен недвижим имот – автокомплекс,
състоящ се от автомивка и бензиностанция, находящ се
в гр. Р., по бул.“Б.“ № ***/бул.“Г.Д.“ **/ и представляващ ПИ с идентификатор **********
по кадастралната карта на гр.Р., с построени
в него сграда за търговия с
идентификатор **********и сграда за търговия с идентификатор **********. при
месечна наемна цена 250 лв., като срокът на договора е 5 год.
Представен е и договор за наем на процесния имот /л. 66-70/, с който „Ойл Комерс Рим“ ООД в
качеството на наемодателят, който ползва процесния
имот по силата на договор за наем от 3.01.2011 г. го преотдава
под наем на отв.
„ДМВ Петрол“ ЕООД за срок от 5 години при месечна наемна цена 4000 лв.
С влязло в сила на 14.03.2017 г.
решение, постановено по гр. д. № 973/2014 г. по описа на ОС Р. „Ойл Комерс Рим“
ООД е осъдено да предаде на Мюсюлманско настоятелство Р. владението върху процесния недв. имот. Приложен е
протокол за въвод от 10.04.2017 г. /л. 88-90/,
извършен в изпълнение на това съдебно решение, от който се установява, че при
предаването на имота от длъжника на взискателя в него
е заварено трето лице – отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД. От
протокол № 2929 /л.86-87/ е видно, че на 19.06.2017 г. в изпълнение на решение
по в. гр. д. № 293/2017 г. е възстановено фактическото положение в имота
отпреди извършения на 10.04.2017 г. въвод и ключовете
от имота са върнати на представителя на „Ойл Комерс Рим“ ООД. Насрочен е бил
нов въвод за 26.06.2017 г., който видно от протокол №
3051 /л. 82-83/ не е извършен поради това, че в имота е заварено трето лице – отв. „Мюсюлманско сунитско
ханифитско изповедание в Република Б.“, което е
заявило самостоятелни права върху имота.
По делото е приложен и нот. акт за собственост на недв.
имот № 70, том 4, дело № 678/2018 г., вх. рег. **600/12. 02.2018 г. на СВ Р.
/л. 71/, с който отв. „Мюсюлманско
сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“ е признато за собственик по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор *********по КККР Р., с адрес: гр. Р.,
бул. „Г.Д.“ ** с площ от 5375 кв. м.
Към доказателствения материал е приобщен и
договор за наем от 01.07.2017 г., вписан в СВ с вх. рег. **4166/9.10.2017 г., с
който отв. „Мюсюлманско сунитско
ханифитско изповедание в Република Б.“ в качеството
си на наемодател е отдало под наем на отв. „Фанагория 68“ ООД в качеството на наемател процесния недв. имот за срок от 5
години при месечна наемна вноска от 250 лв.
С договор за наем от 01.07.2017 г. /л. 258-262/ отв.
„Фанагория 68“ ООД е преотдал
имота на отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД за срок от две години.
Приложен е и нот. акт **86, том І, рег. №
2341, дело **65/19.04.2018 г. на Нотариус Л. Ш., с който отв.
„Мюсюлманско сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“ продава на Ц. И. З. процесния
недв. имот, ведно с построените в него сгради.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в
Република Б.“ не е правило разходи и не е извършвало лично подобрения в имота,
като същите са извършени от отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД в
качеството му на пренаемател. В счетоводството на
„Мюсюлманско сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“ като условен /задбалансов/
актив са отразени извършени от „ДМВ Петрол“ ЕООД разходи и подобрения на процесния имот в размер на 206 478,30 лв. В о. с. з.
на 30.09.2019г. експертът разяснява, че завеждането на тази стойност като
условен актив означава, че тя ще бъде заприходена в
случай, че бъде уважен насрещният иск. Разяснява още, че при изготвянето на
експертизата са й били представени документи, че подобренията са били извършени
от „ДМВ Петрол“ ЕООД, които обаче не са били подписани от представител на това
дружество. Последното е отказало да предостави документите. Вещото лице заявява
още, че един такъв счетоводен запис при условие, че е за задбалансов
актив, е редовен, но не сочи записване към настоящия момент, той дава условност
за придобиване, но не е счетоводен запис за собственост.
Приета е по делото и
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че през
2003 г. е одобрен от Община Р. План за застрояване на УПИ І-****, кв. ***ж.к. „Д.“
със Заповед № 3806/13.11.2003 г. със ситуирани
новопроектирана административна сграда на 4 и 5 етажа, новопроектирана
бензиностанция, търговска сграда, автомивка, козирка и автосервиз. Била
издадена и Заповед № 2634815.07.2003 г. на Кмета на Община Р. за собственост
върху УПИ І-****, кв. ***и Заповед № РД01/723/ от 14.02.2006 г. за поправка на
база техническа грешка в площта на имота.
Според вещото лице имот УПИ І-****, кв. ***ж. к. „Д.“ е идентичен с ПИ с
идентификатор *********на бул. „Г.Д.“, ** в гр. Р..
Вещото лице дава още заключение, че
имотът с адрес гр. Р., бул. „Г.Д.“, ** не е идентичен с имота с адрес: гр. Р.,
бул. „Б.“ № ***, който е на запад от процесния имот.
През 2014 г. наемателят на бензциностанцията бил
направил ремонт в рамките на съществуващата сграда и настилките – асфалт на
пътните връзки и в част от имота, бетониране на площадката на цистерни и
тротоарни плочи на лятната градина и около сградата. Тези подобрения
съответствали на описаните в насрещния иск СМР. Според експерта стойността на
имота се била увеличила с около 100 000 лв. Стойността на направените
подобрения съгласно изготвената от вещото лице количествено-стойностна сметка е
200 500 лв. без ДДС. При изслушването му в о. с. з. на 30.09.2019 г. вещото лице разяснява, че оЦ.та е дадена въз основа на извършен оглед и замерване на
място. Бензиностанцията е строена 2003-2004 г. и вложените материали и
подобрения са нови и луксозни и не биха могли да са от 2003-2004 г., но не може
да уточни дали са правени точно в 2014 г. или по-рано. Извършените работи са
довършителни и за тях не се изисква разрешение от Общината.
По делото е приложено и заверено копие от водения съгласно чл. 19, ал. 5
от Закона за вероизповеданията регистър на местните поделения на
вероизповеданията от 2003 г. до настоящия момент.
От приобщеното към настоящото производство фирм.
д. № 61/2009 г. на ОС Р. е видно, че на 21.12.2009 г. е депозирано заявление от
С.Р.С. и З. М. Ш. относно регистрация на местно поделение на Мюсюлманско
изповедание по реда на чл. 20 ЗВ. С него молителите са заявили, че съобразно ЗВ
и устава на Изповеданието, то има местни поделения – мюсюлмански настоятелства.
На 11.12.2009 г. централният колективен орган ВМС бил взел решение за
регистриране на местното поделение – Мюсюлманско настоятелство като ЮЛ по реда
на чл. 20 ЗВ. Към заявлението е приложено Удостоверение за вписване на
Мюсюлманското настоятелство в общински регистър на основание чл. 19 ЗВ –
Удостоверение **60/10.06.2009 г., както и Протокол № 9 от заседание на ВМС,
проведено на 11.12.2009 г. в 10:10 ч в медийния
център на Мюсюлманско изповедание в гр. *. Видно от протокола, е взето решение
Решение № 3.5 за регистриране като ЮЛ по реда на чл. 20 ЗВ на местното
поделение на МИ- МН Р.. По това заявление е постановено Решение № 9/05.02.2010
г. на ОС Р., с което е постановено на основание чл. 595 и сл. ГПК, във вр. § 2, ал. 4 ПЗР на ЗВ вписването в Регистъра на местните
поделения на вероизповеданията на „Мюсюлманско настоятелство - Р.“.
Събрани са и гласни доказателства, свързани с упражняваната върху процесния имот фактическа власт, както и относно
извършваните в него подобрения.
Свидетелят на ищеца Б.Н.А. дава показания, че познава имота на Мюсюлманско настоятелство Р.,
който се намира по бул. „Б.“ и бул. „Г.Д.“ /старият път за гр. Р./ още от 1965
г. когато е учил в гр. Р. и е ходил на погребение там. Изнася данни, че имотът
бил около 15/16 дка, а сега е около 5 дка. До 1966 г. в този имот имало турски
гробища. После там била построена съществуващата и до днес бензиностанция.
Свидетелства, че знае от възрастни хора, още от юношеството си, че този имот е
собственост на Мюсюлманско настоятелство Р., като никога не е чувал да има друг
собственик или някой да е претендирал да е такъв. Дава още показания, че от
много години някаква фирма, чието име не знае, плащала наем за бензиностанцията
на Мюсюлманско настоятелство Р.. Сведенията му за това били от разговори, които
чувал да се водят пред него, когато е ходил в Мюфтийството в гр. Р.. Знаел още,
че в момента Мюсюлманското настоятелство си търсело наема от тази фирма, която
ползвала бензиностанцията и искала да им я върне. Свидетелства още, че знае за
едно Мюсюлманско настоятелство в Р. и не знае да има друго.
Свидетелят на ищеца С.И.Т. дава
показания, че от 1960 г. живее в Р., като от 20 години е имам. На Саръбаир били гробищата на Р.нското
настоятелство. Това място било около 15/16 дка, но пътят малко се разширил.
Когато на мястото на гробищата изградили бензиностанция, свидетелят участвал в
събирането на кокалите като за това бил извикан от председателя на Р.нското настоятелство Б.. Свидетелства още, че през 1960 г. в
имота нямало бензиностанция. От бащите и от дядовците си знаел, че този имот е
на Р.нското настоятелство, като не знаел в Р. да има
друго настоятелство. Предполагал, че имотът е негов и защото именно
председателят му го извикал да помага при преместването на гробищата. Знаел за
спорове между настоятелството и Н. Г., както и че наемът в началото бил събиран
от настоятелството, а после Н. Г., което според свидетеля било скоро.
Свидетелят на отв.
МСХИ Н.П.П. дава показания, че от 2005 г. работи в
„Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание“, а преди това работел в Мюсюлманско изповедание - от 1997 г. до
2005 г. От 2015 г. бил член на централното ръководство на ВМДС на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“.
Знаел за имот - бензиностанция в гр. Р., ул. „Г.Д.“ **, който знаел, че е
собственост на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“, което упражнявало фактическа власт
върху него от 2006 г., когато имотът му бил предаден от И.И..
От последния знаел, че той като физическо лице е изградил бензиностанцията в
този имот. Имотът предал доброволно, с протокол след като МСХИ предявило пред
него правата си на универсален правоприемник на турските мюсюлмански
вероизповедни общини до 1949 г. Впоследствие, през 2006 г. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“
сключило договор за наем с „Ойл комерс“. После
„Ойл комерс“ се трансформирало в „Ойл комерс Рим“ и с него също бил сключен договор за наем, а
след това и с „Фанагория“. Тези обстоятелства му били
известни служебно. Сключените договори за наем били с включена клауза за преотдаване на имота. За този имот „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“
не получавало наеми, тъй като уговорките между страните били срещу ползването
на имота наемателите, респ. пренаемателите да правят
инвестиции. Няколко пъти в годината бил извършван контрол дали такива
инвестиции действително се правят чрез посещения на място от представители на
„Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание“. Свидетелства, че самият той е присъствал всеки път на тези
проверки. Не му било известно този имот някога да е бил собственост на
Мюсюлманско настоятелство Р.. Имотът, който бил турско гробище, бил възстановен
на турската мюсюлманска вероизповедна община, чийто правоприемник се явявало „Мюсюлманско
сунитско ханефитско
изповедание“ и до настоящия момент упражнявало фактическата власт върху него. Свидетелства,
че не знае нито кога е започнало, нито кога е завършило строителството на
бензиностанцията. Видял я за първи път през 2006 г., когато била предадена от И.И.. Имала вид на бензиностанция, но не всичко по нея било
завършено. От И. знаел, че там е извършвана някаква вертикална планировка,
оформен е отход към пътя. Видът на бензиностанцията през 2006 г. и сега бил
съвсем различен. Към настоящия момент, благодарение на инвестициите, които били
направени срещу предоставения от МСХИ имот по договорите за наем и пренаем, била превърната в модерен обект. Този имот бил записан в активите на
„Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание“ и деклариран в Данъчното, но не знае кога точно се е случило това.
Не му било известно наемателите на МСХИ „Ойл комерс“
и „Ойл комерс Рим“
да са имали други договори за наем относно същия обект и да са плащали наем на
друго юридическо или физическо лице. Възможно било това да се е случило, но не
му е известно.
Свидетелства още, че знае, че от 1952 г. до
настоящия момент в гр. Р. са съществували Мюсюлмански настоятелства, но те не
са били юридически лица. Заявява, че проф. д-р Г. е представлявал Мюсюлманско
изповедание от 2006 г. до 24.04.2011 г. В периода от 2006 г. до 2011 г.
„Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание“ се представлявало от неговия главен мюфтия и председател на Висшия
духовен съвет Н. Х. Д., който към настоящия момент бил покойник. Дава
показания, че д-р Г. бил наследил от предишния представляващ Мюсюлманско
изповедание някакви юридически взаимоотношения. Поради това според свидетеля
било възможно и да са били сключвани в периода 2010 г.-2011 г. договори за наем
за бензиностанцията. Известно му било, че е имало водено дело между Мюсюлманско
изповедание, представлявано от М. Х. и наематели на бензиностанцията - „Ойл комерс“, по което последното признало иска на Мюсюлманско
изповедание за нищожност на сключения между тях договор. Дава показания, че бил
извикан в Р. след приключването на това
дело, когато в него трябвало да бъде извършен въвод
от ЧСИ. Тогава направил съответните възражения от името на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“.
Не знае дали водените дела са били инициирани от д-р Г. или от М. Х..
Свидетелят Х.И.Х. - районен мюфтия към МСХИ в
Пловдив дава показания, че от 2003 г. се намира в служебни правоотношения с отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“. Първоначално работел в
администрацията и поради това знаел за имот на изповеданието в гр. Р.. По повод
служебните си задължения, често идвал в гр. Р. заедно със св. П., за да правят
оглед на имот – бензиностанция, която се намира на бул. „Г.Д.“ **. Знаел, че в бензиностанцията
през тези години имало наематели, но не знае точно кои са те. Присъствал и на въвод, когато ЧСИ искал да въвежда в бензиностанцията някакви
хора, но св. П. бил там, възразил и предотвратил въвода.
И до сега в имота имало наематели. Свидетелства,
че не е работил в Мюсюлманско изповедание. Само когато представител на
Мюсюлманско изповедание бил проф. д-р Г. се водил там на работа за 2-3 месеца.
Св. С.Р.С. дава показания, че от м. септември, 2009
г. до 2016 г. бил председател на Мюсюлманско настоятелство Р.. Едно от
задълженията му било да събира наемите за отдаден под наем обект –
бензиностанция, която се намира на бул. „Г.Д.“. В началото наемите му заплащал И.И., а впоследствие г-н К.. Наемите се внасяли в брой, в
касата на МН Р. и им бил издаван ПКО като били в размер на 250 лв. без ДДС
месечно. През периода, през който бил председател на Мюсюлманско настоятелство
- Р. самият той не бил сключвал договор за наем относно бензиностанцията.
Наемите обаче били заплащани въз основа на договор за наем, по който свидетелят
счита, че Мюсюлманско настоятелство е било наемодател.
Свидетелства още, че когато станал председател на
настоятелството бензиностанцията била построена, работела, била в този вид, в
който е и сега. Не му било известно „Мюсюлманско сунитско
ханефитско изповедание“ да е извършвало ремонти или
някакви подобрения в този имот. Дава показания, че през целия период, през
който е бил председател на Мюсюлманско
настоятелство - Р. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ не е имало никакви претенции към настоятелството
за извършени подобрения в бензиностанцията.
Свидетелят
М.С.А. дава показания, че на
29.12.1992 г. бил избран за районен мюфтия на Районно мюфтийство Р., което
тогава обхващало и област Р.. Това продължило до м. май 2008 г., когато с
решение на националната мюсюлманска конференция било обособено Районно
мюфтийство в гр. Р.. До този момент, Мюсюлманското настоятелство в гр. Р. било
подведомствено на Районно мюфтийство гр. Р.. Част от задълженията му на районен
мюфтия на Р. включвали обиколки по населените места, включени в района на мюфтийството
и така се е срещал с председателя на Мюсюлманско настоятелство Р. Б.К.и с
ръководството му.
Свидетелства, че през периода 1992 – 2008 г. ставало
възстановяването на вакъфски имоти, тяхното
стопанисване и управление и поради това заявява, че има преки впечатления от
имота – бензиностанция, който се намира на бул. „Г.Д.“ ** /стария път за Р./.
През 1993-1994 г. там имало няколко стари къщи с наематели. Имотът – на бул. Г.Д.
** бил собственост на Мюсюлманско изповедание, на Мюсюлманско настоятелство – Р..
Свидетелства, че Мюсюлманско изповедание е „майката“ на всички.
Бензиностанцията се изградила по времето, по което г-жа Е.Н. била кмет на
Община Р.. Съгласувателните процедури и изграждането
на бензиностанцията се осъществило от Мюсюлманско настоятелство Р. за негова
сметка и в негова полза през 2002-2003 г. Това обстоятелство знае от
председателя на Мюсюлманско настоятелство Р. Б. К.. След въвеждане на
бензиностанцията в експлоатация „Мюсюлманско сунитско
ханефитско изповедание“ нямало никакви претенции към
Районно мюфтийство Р. и към Мюсюлманско настоятелство Р. относно ползването и
извършване подобрения в тази бензиностанция. През целия период, през който бил
МОЛ в качеството си на районен мюфтия, св. Н.П. не бил идвал при него, нито пък
от Мюсюлманско настоятелство Р. го уведомявали, че е ходил при тях във връзка с
бензиностанцията – да я е инспектирал, да я е замервал и изобщо да е правил
нещо. Не познавал г-н К..
Относно установяване на релевантни за спора по
предявените ИУИ факти и обстоятелства св. М.С.А. дава следните показания:
Заявява, че на 11.12.2009 г. в гр. * на ул. „П.“се
провело заседание на Висшия мюсюлмански съвет, на което участвал в качеството
си на член на съвета. Една от точките от дневния ред на това заседание била да
се вземе решение да се впишат определени Мюсюлмански настоятелства, измежду
които и това в Р., в регистъра на съответните окръжни съдилища по реда на чл. 20
от Закона за вероизповеданията. Тогава председател на ВМС бил Б. П.. Доколкото
си спомнял именно той председателствал това заседание. Не помни точно колко
човека са присъствали, но имало необходимия кворум, за да бъдат приети решения.
За заседанията на ВМС членовете били уведомявани предварително, като им бил
изпращан писмено дневния ред в определения срок преди заседанието. За
конкретното заседание не помни колко преди датата на неговото провеждане му е
бил изпратен. Дава показания, че през 2009 г. били провеждани и други заседания
на ВМС, но не помни точно на кои дати. За заседанието на 11.12.2009 г. бил
съставен протокол и той бил подписан от лицата, които трябва да го подпишат –
председателят на Висшия мюсюлмански съвет г-н Б. П. и протоколчика.
Свидетелят на ищеца по предявените ИУИ Н.П.П. дава показания, че познава от дълги години Б. М. П.,
първоначално като имам на софийската джамия, впоследствие и в други качества.
Според свидетеля за кратък период от време бил и председател на Висшия
мюсюлмански съвет, 2008-2009 г. докато съдът обяви на 13.08.2009 г. заличаване
на конференцията проведената през 2008 г. и използвания на нея устав за
подправен и неистински. През периода от 1997 г. до 2005 г. виждал подписани
документи от Б. П. по повод на упражняваната от него работа и знаел как
изглежда подписът му. Дава показания, че подписът срещу председател, положен на
извлечение от протокол № 9 от заседание на 11.12.2009 г. приложен на л. 6 от
фирмено дело № 61/2009 г. на ОС Р. не е на Б. П.. Свидетелства още, че не му е
известно да е провеждано заседание на ВМДС на 11.12.2009 г. , защото през този
период г-н Н. Д., който бил Главен мюфтия и председател на съвета на
„Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание“ и д-р Г. били в близки приятелски отношения. Н. Д. го помолил да
помага на д-р Г. при нужда и конкретно по повод предаване владението на Централата
на Мюсюлманското изповедание на ул. „Б.М.“ № ** в гр. *, във връзка със
загубените дела и установеното юридическо представителство. Поради тази причина
заседанията на ВМДС се водели на ул. „Т.“ № **. Дава показания, че помагал на
секретаря на ВМДС Д. Б. да подготвя заседанията и поради това му е известно, че
такова заседание не е правено. Според свидетеля д-р Г. държал първото заседание
да се проведе в сградата на Главното мюфтийство, намираща се на ул. „Б.М.“ № **,
която била предадена едва на на 10.11.2010 г.
По делото и от двете страни са
приложени действащите през годините Устави на Мюсюлманското изповедание, съдебни решения, свързани с
вписване на обстоятелства относно ръководството му, извлечение от регистъра по
чл. 18 ЗВ при СГС за вписванията по ф. д. **659/2003 г., Удостоверение за
постановените съдебни актове за МИ от образуване на делото в СГС до 18.03.2010
г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС като искът срещу
първия ответник е съединен евентуално с предявен насрещен иск за извършени в
имота подобрения.
С оглед оспорената от отв.
„Мюсюлманско сунитско ханифитско
изповедание в Република Б.“ процесуална легитимация на ищеца, съдът следва да
се произнесе първо относно предявените обективно евентуално съединени
инцидентни установителни искове с правно основание
чл. 537, ал. 2, във вр. чл. 124 и чл. 604 ГПК.
По допустимостта:
Главният ИУИ е за установяване несъществуване на вписано
обстоятелство – вписването в ОС Р., извършено по фирмено дело № 61/2009 г. с
Решение от 5.02.2010 г. на „Мюсюлманско настоятелство“ Р. като местно поделение
– юридическо лице на Мюсюлманско изповедание. С този иск се претендира разрешаване
на спора за съществуване на вписано обстоятелство между МН Р., което се ползва
от издадения в охранителното производство регистърен
акт и всяко лице, засегнато от акта. Това лице, в конкретния случай МСХИ, не е
участвало в охранителното производство, не е можело да обжалва постановеното в
това производство решение и затова законът му предоставя исков ред за защита на
засегнатите с вписването права. Поради това, че искът е установителен,
правният интерес от провеждането му произтича именно от последващото
му действие по отношение на охранителното производство. Понятието "несъществуващо
обстоятелство" е въведено в закона само по отношение на подлежащите на
вписване такива. В настоящия случай по арг. от чл. 20
ЗВ и §2, ал. 4 ЗВ регистрацията на местните поделения на вероизповеданията в
окръжните съдилища по седалището им е подлежащо на вписване обстоятелство.
Съгласно приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 94 от 18.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 802/2016 г., I т. о., ТК,
на което се позовава и в отговора си към исковата молба по ИУИ, и в писмените
си бележки МН Р., не е допустим иск за установяване вписване на несъществуващо
обстоятелство, основаващ се на решение на върховен орган на изповедание, като
взето в противоречие с неимперативни разпоредби на Закона за вероизповеданията и/или устава на изповеданието.
Такова решение на върховния орган не е приравнимо на
нищожно решение. Допустим е иск за вписване на несъществуващо обстоятелство,
основаващ се на решение на върховен орган на изповедание, когато последното се
твърди невзето /липсващо/ или взето от некомпетентен, съгласно устава на
изповеданието, орган, вкл. от различен, спрямо предвидения в устава състав на
иначе съответен да вземе решението, съобразно устава, орган.
С оглед гореизложеното, предявеният главен
инцидентен установителен иск за установяване
вписването на несъществуващо обстоятелство – вписване на местно
поделение на Мюсюлманско изповедание като юридическо лице, основано на
твърдения, че липсва решение на централното ръководство на МИ за регистрацията
на местното поделение на МН Р. като ЮЛ в ОС Р., тъй като заседание не е
провеждано, респ. решението на централното ръководство от 11.12.2009 г. не е
взето от лицата, които са били вписани като членове на централното ръководство
по партидата на МИ в регистъра по чл. 18 ЗВ при СГС, се явява допустим. Налице е правен интерес от предявяването му,
обоснован със заведения ревандикационен иск от страна
на МИ Р. против МСХИ и оспорената от последното с отговора на исковата молба
процесуална легитимация на ищеца.
По основателността:
Съгласно чл. 6 от Закона за
изповеданията, обн. ДВ бр. 48/01.03.1949 г. и отм. ДВ брой
129/ 29.12.2002 г., в периода 1949 г. - 2002 г. изповеданията се считат за
признати и добиват качеството на юридически лица от момента на утвърждаване на
уставите им от МС. От този момент качество на юридическо лице добиват и
местните поделения на изповеданието. Съгласно чл. 16 от Закона за
изповеданията (отм.), централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се
регистрират пред Дирекцията на изповеданията при МС, а ръководните органи на
местните поделения - при местните народни съвети с поименно обозначаване на
всички членове на същите ръководни органи.
По силата
на § 2, ал. 1 и ал.З от ПЗР на Закона за
вероизповеданията, обн. ДВ бр. 120/29.12.2002 г. регистрираните
вероизповедания по чл. 6 от Закона за
изповеданията (отм.) запазват статута си на юридически лица, като е предвидена
служебната им пререгистрация. Съгласно § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ /обн.
ДВ бр. 120/2002 г./ заварените местни поделения на вероизповеданията, които са
юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им
по заявление на централното ръководство на вероизповеданието. Към заявлението
се прилагат удостоверение за регистрацията на вероизповеданието в Софийския
градски съд, съответно удостоверение, издадено от централното ръководство на
вероизповеданието на лицето, което представлява местното поделение. Кметовете
на общините в едномесечен срок от влизането в сила на закона предават на
окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията. Т. е. въпросът за правосубектността от режима на чл.
6 ЗИ (отм.) в сега действащия режим е
претърпял законодателна преоЦ., при което изцяло
прерогатив на принципала е да реши дали местното
поделение, което до този момент е било ЮЛ да продължи да съществува под тази правноорганизационна форма или да не бъде персонифицирано,
като не бъде заявено за вписване при съответния окръжен съд. В този смисъл
съдът съобразява и дадените в мотивната част на Тълкувателно решение **
от 23.11.2010 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС
разяснения.
Новият
Закон за вероизповеданията обн. ДВ бр. 120/29.12.2002
г. установява два режима за вписване на местни поделения на съответни
вероизповедания - оповестителен за неперсонифицирани
субекти по чл. 19 ЗВ в общински регистър и конститутивен - по чл. 20 ЗВ за местни поделения - юридически
лица, сходен с този по § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ. Всяка от двете процедури са
извършва въз основа на заявление на централното ръководство на съответното
вероизповедание.
От приложеното към
настоящото производство фирм. д. № 61/2009 г. по
описа на ОС Р. се установява, че съдът е бил сезиран с искане за регистрация на
местно поделение на МИ по реда на чл. 20 ЗВ, т. е. като нововъзникнало
такова. В отправеното към съда искане липсва позоваване на § 2, ал. 4 ЗВ,
липсват твърдения за идентичност на това местно поделение, чието вписване се
иска, със заварено местно поделение по смисъла на §2, ал. 4 ЗВ. Обратното,
налице е приложено Удостоверение
за вписване на Мюсюлманското настоятелство в общинския регистър на основание
чл. 19, ал. 2 ЗВ, т. е. по реда на новия Закон за вероизповеданията. Независимо
от това, с оглед относимите към главния ИУИ
обстоятелства, следва да се изследва въпросът налице ли решение на ВМС на МИ за
регистриране на местно поделение МН Р. в окръжния съд, доколкото и в двата
случая законът изисква такова.
Към датата
на подаване на заявлението за регистрация – 21.12.2009 г. по партидата на Мюсюлманското
изповедание е приложен устав с промените в него, приети на извънредна
национална конференция на изповеданието, проведена на 19.04.2008 г. Той следва
да бъде съобразяван за процесния период, а не както
настоява отв. МН Р. уставът от 1996 г. Действително,
уставът на вероизповеданието не подлежи на вписване. При последващи
изменения в обстоятелствата, вкл. и при промяна на устава, последният обаче следва
да се приложи по партидата, като при извършване на вписванията съдът следва да
следи доколко подлежащите на вписване, съгласно чл. 18 ЗВ, обстоятелства съответстват на
новите изменения в устройствения акт. Представляващ МИ
съгласно чл. 3 от Устава с промените от 2008 г. е Главният мюфтия М. А. Х., а
председател на ВМС е Б. М. П.ов. Това се установява,
както от приложената извлечение от регистъра по чл. 18 ЗВ при СГС за
вписванията по ф. д. **659/2003 г. /л. 1563 л.1564/, така и от Решение №
9/22.04.2008 г., постановено по ф. д. **659/2003 г. на СГС.
По делото са налице данни /Решение от 02.06.2010 г.
на СГС по ф. д. **659/2003 г, Решение от 29.11.2010 на САС по ф. д. № 93/2010
г./, че на 31.10.2009 г. е била проведена извънредна мюсюлманска конференция на
Мюсюлманско изповедание, на която е приет нов Устав, а съобразно него и нов
състав на ВМС, в който не фигурира Б. П.. За председател на ВМС е избран Ш. А. Д..
На 2.11.2009 г. тези обстоятелства са били заявени от М. Али Х.ш за вписване в
регистъра по партидата на СГС, като едва на 02.06.2010 г. е постановен отказ те
да бъдат вписани. Конференцията, на която са били взети тези решения, е
проведена на 31.10.2009 г., т. е. малко преди процесното
заседание на ВМС на 11.12.2009 г., към който момент не е имало постановен отказ
да бъдат вписани тези решения.
Независимо от това, съгласно чл. 599, ал. 1 - 3 от ГПК, вписаното
обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а невписаните обстоятелства се
смятат за несъществуващи за третите добросъвестни лица. Няма спор, че решенията
на извънредната национална мюсюлманска конференция на МИ от 31.10.2009 г. не са били вписани в регистъра, като производството по
вписването им е било висящо към момента, когато е подадено до ОС Р. заявлението
за регистрация на местно поделение на изповеданието. Към тази дата – 21.12.2009
г. е било налице вписване на ВМС с
председател Б. П. и именно в този си състав е следвало да вземе решение за
регистрация на местно поделение на Мюсюлманското изповедание в Р. като юридическо
лице. Правилата относно действието на вписването,
предвидени в ТЗ, не намират приложение в случая, тъй като те касаят търговски
дружества. ЗВ урежда специални правоотношения, а чл. 18 от същия поставя
императивно изискване за вписване на
органите на управление и представителството на изповеданието. Поради това,
когато уставът на изповеданието предвижда определени действия на тези органи,
за правно валидни следва да се считат само действията на вписаните такива. На още по-голямо основание
това важи за случаите, когато това предвиждане е в закона, както е в настоящия
случай – чл. 20 и §2, ал. 4 ЗВ.
От
доказателствата по делото се установява, че свидетелят на ответника М.С.А. е бил член и на двете ръководства - и на ВМС,
вписан с решение № 9 от 22.04.2008 г., и на избрания на проведената на
31.10.2009 г. извънредна национална мюсюлманска конференция на МИ състав на ВМС.
Същият дава показания, че през 2009 г. са провеждани и други заседания на ВМС
освен процесното и доколкото си спомня това е било
председателствано от Б. П..
Въз основа на тези гласни доказателства обаче не
могат да бъдат изведени изводи за осъществяване на релевантни за спора факти – че
на заседанието са присъствали и взели оспореното решение членовете на вписания
ВМС и то е било председателствано от вписания негов председател. Основателни в този смисъл са аргументите на ищеца
по ИУИ, че липсва каквато и да била правна логика на 11.12.2009 г. да е
заседавало старото ръководство. Но дори и да е било така, показанията на св. А.
дори и при
съвкупната им преЦ. с приложените по делото
извлечение от протокол № 9, решение № 9 по фирм. д.
дело **659/2003 г. и Удостоверението от СГС за постановените съдебни актове по
партидата на МИ, както настоява в писмените си бележки процесуалният
представител на МН Р., са недостатъчни да обосноват подобен извод. Неоснователно
ответникът твърди, че преписът-извлечение от протокол № 9 от заседанието на
ВМС, проведено на 11.12.2009 г. не бил оспорен от страните. Обстоятелствата по
провеждането на заседанието и приетите на него решения биват материализирани
чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, а не както
погрешно счита ответникът официален. Представеният и приет като доказателство по делото препис-извлечение от
този протокол не е издаден от длъжностно лице в рамките на правомощията му,
поради което няма обвързваща съда материална доказателствена
сила. Истинността на удостовереното в съставения за заседанието на ВМС
протокол, в качеството му на частен свидетелстващ в тази си част документ, е
оспорена със самите твърдения на ищеца за непроведено заседание и за взето
решение от лица, невписани като членове на централното ръководство по партидата
на МИ в регистъра по чл. 18 ЗВ при СГС. Показанията на св. А. потвърждават
единствено провеждането на заседание на ВМС на 11.12.2019 г. Те не са оборени от показанията на
свидетеля на насрещната страна Н.П.. Поради това недоказано е твърдението на
ищеца за невзето /липсващо/ решение
Не са ангажирани обаче никакви доказателства за това, че решението
на централното ръководство от 11.12.2009 г. е взето от лица, които са били
вписани като членове на централното ръководство по партидата на МИ в регистъра
по чл. 18 ЗВ при СГС. Приложеният препис-извлечение от протокол не съдържа никакви имена на
участвалите в заседанието и приели единодушно оспореното решение членове на
ВМС. Ето защо, следва да се приложат неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, според които
непълно доказаният факт, за съда е неосъществил се факт и да се приеме, че решението
на централното ръководство от 11.12.2009 г. не е взето от лицата, които са били
вписани като членове на централното ръководство по партидата на МИ в регистъра
по чл. 18 ЗВ при СГС, т. е. налице е липсващо решение. Липсващите
(невзети) решения на органите на дружеството са нищожни. Когато такова решение
е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване на
несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 604 ГПК. Главният инцидентен установителен иск е основателен и следва да се уважи,
поради което съдът не дължи произнасяне
по евентуално съединените с него инцидентни установителни
искове. Последица от уважаването му е заличаване на порочното вписване. Това от
своя страна обуславя извод за основателност на възраженията на ответниците за недопустимост на първоначално предявените ревандикационни искове, производството по които следва да
бъде прекратено. Предвид изхода пък от предявения срещу МСХИ ревандикационен иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуално предявения от него насрещен иск.
Относно
разноските:
Ищецът „Мюсюлманско
настоятелство“ Р.
претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода
на спора разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Ответникът „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в
Република Б.“ *
претендира заплащане само на сторените от него разноски за държавни такси и
възнаграждения за вещи лица, които съобразно представените доказателства
възлизат общо на 2060 лв. и с оглед изхода на спора следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Ответникът
„ДМВ Петрол“ ЕООД е сторил разноски в размер на 300 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът „Фанагория
68“ ООД не претендира разноски.
Мотивиран така, Р.нският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ *, регистрирано по
ф. д. *********** г. по описа на СГС, Булстат ********* иск с правно основание чл.
537, ал. 2, във вр. чл. 124 и чл. 604 ГПК, че вписването на „Мюсюлманско
настоятелство“ Р., Булстат *********, със седалище и адрес
на управление гр. Р., ул. „** ф.“ № 25, като местно поделение на религиозна
институция с решение № 9 от 05.02.2010 г. по ф. д. № 61/2009 г. на РОС,
представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Мюсюлманско настоятелство“ Р., Булстат ********* против „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ *, Булстат *********, „Фанагория 68“ ООД, ЕИК ********* и „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК ********* искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът „Мюсюлманско настоятелство“ Р. е собственик по давностно владение съгласно нот. акт № 28, том VІ, дело **703/1976 г. на Р.нски нотариус на поземлен имот с идентификатор *********по КККР Р., с адрес: гр. Р., бул. „Г.Д.“ **, с площ от 5374 кв. м., при граници: имот 634**.4.301 и имот 634**.4.374, ведно с построените в него сграда с идентификатор **********със застроена площ от 56 кв. м. и сграда с идентификатор **********и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението им, предмет на
искова
молба с вх. № 4230/12.04.2018
г. на РОС, поради недопустимост на исковете и връща исковата молба.
ОСЪЖДА „Мюсюлманско
настоятелство“ Р., Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „** ф.“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на „Мюсюлманско
сунитско ханефитско
изповедание в Република Б.“ *, Булстат *********, със седалище и дарес на управление: гр. *, бул. „М.Л.“ № **, ет. 1 сумата
от 2060 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Мюсюлманско
настоятелство“ Р., Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „** ф.“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на „ДМВ
Петрол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и дарес на
управление: гр. Р., бул. „Х.Б.“ **, ет. 5 сумата от 300 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението в частта, с която е прекратено
производството по исковете с правно основание чл. 108 ЗС и е върната исковата
молба има характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Велико Търново в едноседмичен срок, а в останалата част - в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Окръжен съдия: