№ 37304
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110115190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 87268/15.03.2024
г., уточнена с молба с вх. № 108338/02.04.2024 г. от И. Л. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С-, чрез адв. Ц. Г. А., съдебен адрес: гр. С-;
електронна поща: *******************@******.*** срещу „Е- ЕАД /с предишно
наименование Ч- АД/, с ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. Со-, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация, както следва:
1. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК
вр. чл. 117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че
И. Л. С., с ЕГН ********** не дължи на „Е-“ ЕАД /с предишно
наименование Ч- АД/, с ЕИК -: 572.54 лева за ползвана електроенергия
за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със законна лихва считано от
20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21 лева законна лихва за
забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г. до
изплащане на вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по
описа на СРС, ГО, 63 състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а
именно: 142 лева присъдени разноски, 50 лева разноски по
изпълнително дело, 319.76 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и
всички останали съдебно - изпълнителни разноски - всичко общо в
размер на 2085 лева,
2. осъдителен иск чл.86, ал.1 ЗЗД, с което ответникът да заплати
обезщетение за забава върху сумата от 2 085 лева, събрана в хода на
образуваното срещу ищецът изпълнително дело.
1
В исковата молба се изложени твърдения, че на 20.02.2024 г. ищецът
установил, че в банковата му сметка са блокирани 1131.51 лева.
Твърди, че на 21.02.2024 г. отишъл до банката да разбера къде са тези
пари, а след това отишъл в кантората на ЧСИ М-. На място при съдебния
изпълнител му връчили Покана за доброволно изпълнение с изх. №
966/13.02.2024 г., с която му дават срок за доброволно изпълнение по изп. д.
53/24 г. с взискател Е- ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК -. Устно
го уведомели, че справка за адреса му не е извършвана и поканата е била
изпращана на адреса, който е посочен в изпълнителните листове, въз основа на
които е образувано делото. Твърди, че този адрес го напуснал преди около 2
години и надлежно се регистрирал на адреса, на който се преместил. На място
говорил по телефона с адв. Ц. А., след съвет от нея, запитал дали освен
тънката папчица, която му показали има и друго изпълнително дело, което да е
било прекратено преди това. Служителката в кантората го уверила, че освен
това, което вижда /няколко листа/ няма друго.
Сочи, че от поканата установил, че го канят да заплати задължения,
лихви и разноски по два броя изпълнителни листове, издадени въз основа на
производства от 2008 г. и 2009 г. срещу него в качеството му на -. - И. С., с
ЕИК - /дерегистрирано на 01.01.2012 г./ общо на стойност 761.75 лева, ведно с
369.76 лева разходи по изпълнителното дело.
Твърди, че на място му позволили да снима с телефона изпълнителните
листове. Подал и възражение за изтекла погасителна давност, ведно с искане
изтеглената от банковата ми сметка сума да бъде върната. Веднага отишъл при
адв. Ц. А., запознал я с наличната информация и й издал пълномощно да го
представлява.
Изразява становище, че малко по - късно същия ден получил съобщение
от ЧСИ М-, с което бил уведомен, че молбата му с възражение за изтекла
погасителна давност е оставена без уважение.
Твърди, че адвокат Ц. А. отишла и се запознала в архив на СРС с двете
съдебни дела. Там установила, че заповедното производство /гр.д. 24475/2008
г. по описа на СРС, ГО, 63 състав/ е прераснало в исково /гр.д. 13758/2009 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав/. В последното съдът е приел за установено, че
ищецът като -. -И. С., с ЕИК - дължи на Ч- АД, с ЕИК - сумите. Решението
влязло в сила на 15.10.2010 г. На 03.03.2012 г. бил издаден изпълнителен лист
за сумите: 572.54 лева главница, 47.21 лева законна лихва за забава за периода
11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., ведно с лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на
вземането, както и 100 лева разноски по делото. Твърди, че настоящият
ответник е получил изпълнителния лист след малко повече от две години, а
именно на 15.05.2014 г. Сочи, че през 2021 г. ответникът подава молба за
издаване на изпълнителен лист тъй като във вече издадения липсвала сумата
от 42 лева и така на 22.07.2021 г. се снабдил и с втория изпълнителен лист.
Излага обстоятелства, че 13 години и 4 месеца след влизане на
съдебното решение в сила настоящият ответник завежда срещу него
2
изпълнително производство.
Сочи, че на 11.03.2024 г. се снабдил с извлечение от банката и от него
установил, че по сметка на ЧСИ М- за покриване на дълг по изп. д. 53/24 г. са
преведени две суми: на 07.03.2024 г. - 1900 лева и на 11.03.2024 г. - 185 лева.
Общо наредената сума по изпълнителното дело е в размер на 2085 лева.
Излага доводи, че съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът му може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като
вземем предвид, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността е пет години от
съдебното решение, направеното от него възражение за изтекла погасителна
давност и неуважаването на молбата му, за което е уведомен от съдебния
изпълнител, то твърди, че за него възниква интерес да заведе настоящия
отрицателен установителен иск. Твърди, че давността е изтекла на 15.10.2015
г., изпълнителното дело е заведено през февруари 2024 г. Излага доводи, че
било прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение.
С допълнителна искова молба с вх. № 108338/02.04.2024 г., ищецът
уточнява, че е предявил осъдителен иск само за законна лихва за забава върху
исковата претенция в размер на 2085 лева. От завеждане на исковата молба до
връщането на сумата в банковата сметка на ищеца. Твърди, че сумата е
незаконосъобразно усвояване на сумата от банковата сметка на ответника,
след надлежно и своевременно отправено възражение за изтекла погасителна
давност от страна на ищеца. Твърди, че банката изплатила на съдебния
изпълнител законна лихва за забава, считано от 20.08.2008 г. до окончателното
изплащане, която към 0703.2024 г. е изчислена и платена в размер на 953.49
лева.
Формулира следния петитум: да осъдите ответника„ да заплати на
ищеца“ законна лихва за забава, считано от завеждане на настоящата искова
молба до връщането на сумата в банковата му сметка.
Посочва банкова сметка, на която да стани плащане на сумата:
BG09BUIN9-.
Представя Постановление за спиране на изпълнително дело № 53/2024 на ЧСИ М-
от 07.03.2024 г.
Моли да се изиска изпълнително дело № 53/2024 г. по описа на ЧСИ М-.
Моли да се изискат гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав и
гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Покана за доброволно изпълнение; Запорно съобщение; Изпълнителни листове - 2 броя;
Решение от 15.10.2010 г.; Заповед за изпълнение; Уведомление от ЧСИ М-; Справка от
информационна система - относно дерегистрацията на -. - И. С., с ЕИК -; Извлечение от
банката за блокирана сума, ведно с увеличена част от документа предвид мащаба;
Извлечение от банката от 11.03.2024 г., от което е видно каква сума е преведена по
3
изпълнителното дело; Обезпечителна заповед.
Постановление за спиране на делото
Решение № 9289/18.05.2024 г. по гр. д. № 9940/2024 г. по описа на СРС за промяна на
фамилно име
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Счита, че искът е
недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като твърдят, че с молба до
ЧСИ са поискали изпълнителното дело да бъде прекратено. Излага доводи, че
давност не тече по време на процеса, а за периода от 2012-2015 година също не
е текла, тъй като е имало обективни причини кредиторът да бездейства –
грешка и непълнота в изпълнителния лист. Моли да се приложи чл.78, ал.2
ГПК.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Молба по изп. дело № 53/2024 на ЧСИ М- ведно с потвърждение за получаването й, Молба
вх. № 25103225/17.06.2021 г. до СРС по гр. д. № 13758/2009 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Ц. Г. А., съдебен адрес: гр. С-;
електронна поща: *******************@******.***, което пълномощно важи за
всички инстанции (л.7 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на иска по чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД е в размер на 2085
лева. Държавната такса е в размер на 83.40 лева. Представен реквизит по
чл.128, т.2 ГПК (л.30-31 от делото).
По иска по чл.86, ал.1 ГПК държавната такса е в размер на 83.40 лева,
тъй като размерът му е 2085.00 лева. С молба с вх. № 266274/20.08.2024 г.
ищецът представя реквизит по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на ИМ, допустимостта на иска и доклада на делото
С определение № 10721/09.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 6885/2024 г. по
описа на СГС, въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на
осъдителния иск. Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на
ОСГТК на ВКС, производството по Глава XXI ГПК се развива при условията
на пълен въззив и съдът проверява на всички основания законосъобразността
на обжалвания акт, а не само на въведените в частната жалба. Ето защо с този
акт, допустимостта на настоящото производство, в частта за осъдителния иск,
е решено окончателно.
По новото възражение за допустимост на производството, съдът ще се
произнесе с краен съдебен акт.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
4
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Следва да се изиска изпълнително дело № 53/2024 г. по описа на ЧСИ
М-.
Съдът служебно приема, че следва да се изиска за послужване гр.д.
24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав и гр.д. 13758/2009 г. по описа на
СРС, ГО, 79 състав, до влизане в сила на решение по настоящото дело.
Предварителни въпроси
Служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно –
чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно
решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска,
признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 21.10.2024 година от 11.20 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА произнасянето по възражението за допустимост.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 87268/15.03.2024 г., уточнена с
молба с вх. № 108338/02.04.2024 г. от И. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С-,
чрез адв. Ц. Г. А., съдебен адрес: гр. С-; електронна поща: *******************@******.***
срещу „Е- ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление: гр. Со-, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация, както следва:
1. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл. 117,
ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че И. Л. С., с ЕГН
********** не дължи на „Е-“ ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК -: 572.54
лева за ползвана електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със
законна лихва считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21 лева
законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г.
до изплащане на вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС,
ГО, 63 състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79
състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142 лева присъдени
разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76 лева такси по Тарифата към
ЗЧСИ, както и всички останали съдебно - изпълнителни разноски - всичко общо в
размер на 2085 лева,
2. осъдителен иск чл.86, ал.1 ЗЗД, с което ответникът да заплати обезщетение за забава
върху сумата от 2 085 лева, събрана в хода на образуваното срещу ищецът
изпълнително дело.
В исковата молба се изложени твърдения, че на 20.02.2024 г. ищецът установил, че в
банковата му сметка са блокирани 1131.51 лева.
Твърди, че на 21.02.2024 г. отишъл до банката да разбера къде са тези пари, а след
това отишъл в кантората на ЧСИ М-. На място при съдебния изпълнител му връчили Покана
за доброволно изпълнение с изх. № 966/13.02.2024 г., с която му дават срок за доброволно
изпълнение по изп. д. 53/24 г. с взискател Е- ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК -
. Устно го уведомели, че справка за адреса му не е извършвана и поканата е била изпращана
на адреса, който е посочен в изпълнителните листове, въз основа на които е образувано
делото. Твърди, че този адрес го напуснал преди около 2 години и надлежно се регистрирал
на адреса, на който се преместил. На място говорил по телефона с адв. Ц. А., след съвет от
нея, запитал дали освен тънката папчица, която му показали има и друго изпълнително дело,
което да е било прекратено преди това. Служителката в кантората го уверила, че освен това,
което вижда /няколко листа/ няма друго.
Сочи, че от поканата установил, че го канят да заплати задължения, лихви и разноски
по два броя изпълнителни листове, издадени въз основа на производства от 2008 г. и 2009 г.
срещу него в качеството му на -. - И. С., с ЕИК - /дерегистрирано на 01.01.2012 г./ общо на
стойност 761.75 лева, ведно с 369.76 лева разходи по изпълнителното дело.
Твърди, че на място му позволили да снима с телефона изпълнителните листове.
6
Подал и възражение за изтекла погасителна давност, ведно с искане изтеглената от
банковата ми сметка сума да бъде върната. Веднага отишъл при адв. Ц. А., запознал я с
наличната информация и й издал пълномощно да го представлява.
Изразява становище, че малко по - късно същия ден получил съобщение от ЧСИ М-, с
което бил уведомен, че молбата му с възражение за изтекла погасителна давност е оставена
без уважение.
Твърди, че адвокат Ц. А. отишла и се запознала в архив на СРС с двете съдебни дела.
Там установила, че заповедното производство /гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС, ГО, 63
състав/ е прераснало в исково /гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав/. В
последното съдът е приел за установено, че ищецът като -. -И. С., с ЕИК - дължи на Ч- АД, с
ЕИК - сумите. Решението влязло в сила на 15.10.2010 г. На 03.03.2012 г. бил издаден
изпълнителен лист за сумите: 572.54 лева главница, 47.21 лева законна лихва за забава за
периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., ведно с лихва от 20.08.2008 г. до изплащане на
вземането, както и 100 лева разноски по делото. Твърди, че настоящият ответник е получил
изпълнителния лист след малко повече от две години, а именно на 15.05.2014 г. Сочи, че
през 2021 г. ответникът подава молба за издаване на изпълнителен лист тъй като във вече
издадения липсвала сумата от 42 лева и така на 22.07.2021 г. се снабдил и с втория
изпълнителен лист.
Излага обстоятелства, че 13 години и 4 месеца след влизане на съдебното решение в
сила настоящият ответник завежда срещу него изпълнително производство.
Сочи, че на 11.03.2024 г. се снабдил с извлечение от банката и от него установил, че
по сметка на ЧСИ М- за покриване на дълг по изп. д. 53/24 г. са преведени две суми: на
07.03.2024 г. - 1900 лева и на 11.03.2024 г. - 185 лева. Общо наредената сума по
изпълнителното дело е в размер на 2085 лева.
Излага доводи, че съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът му може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, като вземем предвид, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
давността е пет години от съдебното решение, направеното от него възражение за изтекла
погасителна давност и неуважаването на молбата му, за което е уведомен от съдебния
изпълнител, то твърди, че за него възниква интерес да заведе настоящия отрицателен
установителен иск. Твърди, че давността е изтекла на 15.10.2015 г., изпълнителното дело е
заведено през февруари 2024 г. Излага доводи, че било прието, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение.
С допълнителна искова молба с вх. № 108338/02.04.2024 г., ищецът уточнява, че е
предявил осъдителен иск само за законна лихва за забава върху исковата претенция в размер
на 2085 лева. От завеждане на исковата молба до връщането на сумата в банковата сметка на
ищеца. Твърди, че сумата е незаконосъобразно усвояване на сумата от банковата сметка на
ответника, след надлежно и своевременно отправено възражение за изтекла погасителна
давност от страна на ищеца. Твърди, че банката изплатила на съдебния изпълнител законна
лихва за забава, считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, която към 0703.2024 г.
е изчислена и платена в размер на 953.49 лева.
Формулира следния петитум: да осъдите ответника„ да заплати на ищеца“ законна
лихва за забава, считано от завеждане на настоящата искова молба до връщането на сумата в
банковата му сметка.
Посочва банкова сметка, на която да стани плащане на сумата: BG09BUIN9-.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Счита, че искът е недопустим,
поради липса на правен интерес, тъй като твърдят, че с молба до ЧСИ са поискали
изпълнителното дело да бъде прекратено. Излага доводи, че давност не тече по време на
7
процеса, а за периода от 2012-2015 година също не е текла, тъй като е имало обективни
причини кредиторът да бездейства – грешка и непълнота в изпълнителния лист. Признава,
че за периода от 2014-2021 г. е следвало да бъде по-активен. По осъдителния иск, ответникът
не подава отговор. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:
1. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл. 117,
ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че И. Л. С., с ЕГН
********** не дължи на „Е-“ ЕАД /с предишно наименование Ч- АД/, с ЕИК -: 572.54
лева за ползвана електроенергия за периода от 06.07.2007 г. до 16.04.2008 г., със
законна лихва считано от 20.08.2008 г. до окончателното изплащане, 47.21 лева
законна лихва за забава за периода 11.09.2007 г. до 15.07.2008 г., лихва от 20.08.2008 г.
до изплащане на вземането, 100 лева разноски по гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС,
ГО, 63 състав и 42 лева разноски по гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79
състав, както и съдебно -изпълнителни разноски, а именно: 142 лева присъдени
разноски, 50 лева разноски по изпълнително дело, 319.76 лева такси по Тарифата към
ЗЧСИ, както и всички останали съдебно - изпълнителни разноски - всичко общо в
размер на 2085 лева,
2. осъдителен иск чл.86, ал.1 ЗЗД, с което ответникът да заплати обезщетение за забава
върху сумата от 2 085 лева, събрана в хода на образуваното срещу ищецът
изпълнително дело.
Възражения на ответника – възразява да е изтекла погасителна давност за периода
от 2012-2015 г., поради грешка и непълнота в ИЛ; производството е недопустимо, поради
липса на правен интерес. Налице са предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 53/2024 г. по
описа на ЧСИ Миладин Миладинов, въз основа на изпълнителен лист по гр.д. 24475/2008 г.
по описа на СРС, ГО, 63 състав и гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав
Страните не спорят, че вземането, установено в изпълнителния лист е погасено по
давност, с оглед подадената молба от ответника за прекратяване на производството и
искането по чл.78, ал.2 ГПК.
Страните спорят дали са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК и дали е налице
правен интерес за предявяване на настоящото производство, с оглед факта, че ответникът е
поискал прекратяване на изпълнителното производство и за това е уведомен ЧСИ.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
8
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: Покана за доброволно изпълнение; Запорно съобщение;
Изпълнителни листове - 2 броя; Решение от 15.10.2010 г.; Заповед за изпълнение;
Уведомление от ЧСИ М-; Справка от информационна система - относно дерегистрацията
на -. - И. С., с ЕИК -; Извлечение от банката за блокирана сума, ведно с увеличена част от
документа предвид мащаба; Извлечение от банката от 11.03.2024 г., от което е видно
каква сума е преведена по изпълнителното дело; Обезпечителна заповед.
Постановление за спиране на делото
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, ЧСИ МИЛАДИН
МИЛАДИНОВ да представи заверен препис от изпълнително дело №
53/2024, както и дали има предишно изпълнително дело и кое е то, в
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, като
УКАЗВА, че на основание чл. 405, ал.1 ЗСВ, който при неизпълнение на
разпореждане на съдия, дадено по съответния ред въз основа на ЗСВ, се
наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а
съгласно чл.87 вр. чл.91 ГПК, ако трето неучастващо в делото лице откаже да
представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е
установено, че се намира у него, съдът му налага глоба, в размер от 50 до 300
лв., и го подканва да го представи.
УКАЗВА на ЧСИ МИЛАДИН МИЛАДИНОВ, че исканата
информация може да се изпрати на един от следните адреси: 1. гр. София, бул.
Цар Борис III, № 54, Софийски районен съд; 2. електронната поща
(************@***.*******); 3. факс (+359 (2) 8955 611); 4.чрез Система за
сигурно електронно връчване.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. 24475/2008 г. по описа на СРС,
ГО, 63 състав и гр.д. 13758/2009 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, което да се
върне след влизане в краен съдебен акт по настоящото дело.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
9
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М-- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
10
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.10.2024 година от 11.20
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
11
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12