Мотиви по НОХД № 128 по описа за 2010 г. на Поповски районен съд
Подсъдимите Р.М.Й. и А.М.Й. са
предадени на съд по обвинения в това, че
1.] През месец септември
2009 г.
в с., община П., в съучастие помежду си като съизвършители, образували
политическа партия „Мюсюлман-демократичен съюз” на религиозна основа – престъпление
по чл.166 във вр. с чл.20 ал.2 от НК;
2.] На 26.09.2009 г. в с., община П., подс.Р.М.Й.
като организатор, в нарушение на чл.13 ал.1 от Закона за „събранията, митингите
и манифестациите” продължил да провежда прекратено със заповед № 902/26.09.09 г., на кмет на Община П., митинг-събрание за
учредяване на политическа партия „Мюсюлман-демократичен съюз” – престъпление
по чл.174а, ал.2 от НК;
3.] През
месец септември 2009 г.
в с. , община Попово, при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като съизвършители извършили непристойни действия: организирали незаконното
построяване на „паметник на незнайния турски войн”, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление
по чл.325, ал.1, във вр.с чл.26 и чл.20 ал.2 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано, моли съда да
наложи наказание лишаване от свобода за всяко едно от включените в състава на
съвкупността престъпления и определи едно общо наказание към възможния
максимален размер, което бъде отложено по реда на условното осъждане с подходящ
изпитателен срок.
Подсъдимият А.Й. ***., дава
обяснения, в които оспорва обвинението, изгражда защитна версия и поддържа, че учредената
от него и брат му партия „Мюсюлман-демократичен съюз” не е на религиозна
основа, а за обвинението в хулиганство заявява, че няма нищо общо с изградения
в с. незаконен паметник, моли да бъде оправдан. Подсъдимият Р.Й., редовно
призован чрез адв.Д.Д. не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването
си в с.з. Съдът прие, че обективната истина по делото може да бъде разкрита и в
отсъствие на този подсъдим, при което отчитайки, че престъпленията в
извършването на които е обвинен не са „тежки” по смисъла на чл.93,т.7 НК, даде
ход в негово отсъствие в хипотезата на чл.269,ал.3,т.4,б.”в” от НПК. В хода на
задочното производство подс. Р.Й. се представлява от служебният си защитник
адв.Д.Д. ***, който пледира за оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими
/които нямат противоречиви интереси помежду си/, излага подробни съображения.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.М.Й. ***, не бил осъждан /реабилитиран по право/,
развивал частен бизнес в Кралство Б., което налагало честите му задгранични
пътувания (справка РУ”Полиция”П. л.87). Подсъдимият А.М.Й. е брат на подс.Р.Й.,***, занимавал се частен
бизнес чрез търговските дружества ЕТ „Ф.-е.” и „Ф.-е.”ЕООД, не бил осъждан.
Преди повече от 10 години подс.Р.Й. напуснал Р Б. и се установил в
Кралство Б., където започнал да развива свой бизнес, което много скоро оказало
положително влияние върху имотното му състояние. Наред с това, подс.Р.Й. станал
силно религиозен, вярващ мюсюлманин и решил да започне активни действия по
защита правата на мюсюлманите в Р Б.. През 2008 г. заедно със брат си –
подс.Ат.Й. /който изцяло подкрепял същите тези/
регистрирали юридическо лице с нестопанска цел – сдружение „С.”
/ф.д.№45/2008 г. по описа на ТОС/. Основната му цел била: „Разясняване правата и задълженията на мюсюлманите като граждани на
Република Б., решаване на проблемите на мюсюлманската общност в Б.;пълно
интегриране на мюсюлманската общност в държавата.” Декларирайки законни
средства за осъществяването на дейността си, сдружение „С.” стартирало дейността
си с незаконен акт: строителство на Клуб за приятелство в центъра на с. без
съответно разрешение и строителни книжа /виж
писмо от РДНСК Т., том І, л.114/. Наред с това, двамата подсъдими
използвали и други способи за набиране на съмишленици, един от които бил
регистрация на подс.Р.Й. със собствените му имена и снимка в закрития
впоследствие от администратора му форум в интернет (http://smart.freesmfhosting.com/),
където в различни теми давал изчерпателна информация за насоките, в които
възнамерява да действа новосъздаденото сдружение с нестопанска цел /мненията на
подсъдимия могат да бъдат открити в папката с материали, приложена към том ІV
от ДП № 39/2009 г./.
Подсъдимият Р.Й. се определял в същият този форум като потомък на „най-голямата империя, съществувала някога
под слънцето (Отоманската), която била прочута с толерантността си към другите”
и считал за свой дълг да увековечи паметта на знайните и незнайни турски войни,
посредством изграждане на паметници, преименуване на улици и населени места в
страната. През месец юни 2009
г. двамата подсъдими решили да изградят мемориал на
загиналите по време на Руско-турската война незнайни турски войни (паметник, за
който в с.з. подс.А.Й. заявява, че всъщност е следвало да бъде за всички
загинали воини, но идеята не била разбрана и опорочена от журналисти –
показания в с.з. л.18). Паметникът щял
да бъде изграден в с., община П. в частен имот находящ се на ул.„Т.С.”
№ ** собственост на „Ю.-*” ЕООД, представлявано от подс.Р.Й.. Строителството
започнало в края на м. юни 2009
г. без строително разрешение и книжа, като за около 5
дни строежът представляващ пресечена пирамида от суха каменна зидария с основи
3х3 метра и височина от 5.00
м бил завършен.На върха му бил монтиран метален обелиск
с формата на полумесец и впоследствие вграден в него християнски кръст /виж
снимки на л.125-129 т.І от ДП, както и мотивите по долу/. Строежът се ръководел
от св.М.Х., който работел бил вписан като управител „Ю.-*”ЕООД и същевременно работел като
механик в кравеферма в с. при друг работодател
(данни на л.226 том ІІ). Подсъдимият бил разпоредил на този свидетел да „…направя една купчина камъни, една
пирамида, аз съм изпълнител…нямаше скица и план… Имаше символ – полумесец и
кръст за братство между етносите, така го оценявам…” /показания в с.з.
л.10-11/.
В
края на м.юни 2009 г.
хора от селото съобщили на кмета – св.С., че се извършва строителство на
паметник в чест на „на незнайния турски войн”, при което кметът отишъл и
извършил проверка на място. Провел разговор със св.М.Х., който отново
потвърдил, че за изграждане на обекта няма никакво строително разрешение и
документи, при което кметът уведомил Районна прокуратура П. и отдел „ТСУ” при
Община-П..Още на другият ден служители от Общината посетили строежа и връчили
протокол на св.М.Х. за спирането му /кореспонденция на л.101-104 от том І на
ДП/. Въпреки това, по изрично разпореждане на подс.Р.Й., строителните
работници, ръководени от св.Х. не преустановили строителството. Строителството
на паметника събудило първоначално любопитство, а после и недоволство сред
жителите на с., което намерило отражение в жалба до Главния прокурор на РБ
/л.118 т.І/, препратена по компетентност на РП П.. От обясненията на св. М.Х.
жителите на селото разбрали, че това е паметник на „незнайните турски войни дали живота си за българските земи” /показания
на св.Ж.Ж. *** . - л.10 /, което било възприето лично от този свидетел като
обидно за българския етнос. Наред с това /показания на св.В.С. ***./, с неодобрение
към изградения паметник се отнасяли и останалите етноси в селото – турци и
роми, които го възпрели като безсмислена и арогантна провокация към мирно
съжителстващите етноси. Напрежението продължило да се задълбочава от друга
скандална проява на подс.Р.Й., който след като разбрал за недоволството на
съселяните си наредил на св.М.Х. да съчетае полумесеца поставен на върха на
пирамидата с християнски кръст. Недопустимото съчетаване на двата религиозни
символа било възприето като обидно от вярващите християни и мюсюлмани в района,
като според в.л.Б.Б. – „…в традицията на
мюсюлманите в РБ, полумесецът със звезда са поставя върху надгробните плочи на
починалите мюсюлмани, в този контекст полумесецът придобива религиозен оттенък.
Съчетаването му с други религиозни символи е недопустимо от гледна точка на
традицията на мюсюлманите. То няма обиден характер за исляма, по
правната догматика,но що се отнася до традицията на мюсюлманите – има обиден
характер”. /т.6 от заключение л.219 том ІІ/. През м.септември 2009 г. изграденият паметник
на „незнайния турски войн” станал достояние и скандализирал цялата българска
общественост чрез разгласяването му от националните медии, което съвпаднало
като време с поредната незаконна проява този път на двамата подсъдими –
учредяването на партия на верска основа обявено от тях за 26.09.2009 г., за
което били разлепени съобщения в няколко села от област Т. (докладна записка
л.75 т.І). По същият повод подсъдимите провели и разговори със св.А.М.,
кореспондент на в. ”Т.” за гр.Т., за което последвала и публикация на
26.09.2009 г.
Идеята
на подсъдимите била на инкриминираната дата да се проведе своеобразно учредително
събрание /по смисъла на чл.12 от ЗПП/ за създаване на партия
„Мюсюлман-демократичен съюз”, а при невъзможност от събиране на кворум масовото
мероприятие щяло да се отчете като празник по случай „Рамазан байрам”. Двамата
подсъдими в качеството си на организатори не спазили формалните изисквания на
Закона за събранията, митингите и манифестациите за свикване събрание на
открито - чл.8, който въвеждал
уведомителен режим в тези случаи, посредством уведомяване на кмета на
общината.След като разбрали за намеренията им, служители от РУ”Полиция” Попово
предприели съответни адекватни действия. Рано сутринта на 26.09.2009 г. св.И.А.
изрично предупредил подс.Р.Й., че провеждането на насроченото учредително събрание
следва да стане в съответствие с изискванията на ЗСММ, за което съставил и
протокол за предупреждение по ЗМВР /л.78 т.І/, който бил подписан от подсъдимия
без възражения. Пред св.А. подс.Р.Й. потвърдил, че събранието е за учредяване
на политическа партия, ако се събере необходимия кворум от 500 човека /виж
саморъчно обяснение на л.79 т.І/ от 500 души и потвърдил, че в противен случай събранието
щяло да премине като празник на селото с концерт на певицата С. М., която била
ангажирана за проявата от подсъдимите.
С оглед осигуряване на по-голям брой участници за провежданото
мероприятие подсъдимите се свързали със св.Ш.Х., собственик на ЕТ”П.-Ш.Х.”***,
занимаващ се с транспортна дейност. След съответно заплащане търговецът се
задължил да транспортира хора по списък от търговищките села /л.87—89/ до с. ,
община П.. Бил осъществен превоз с три автобуса, съответно управлявани от св.Б.А.
*** Ново/, от св.Ф.М. ***/ и от св.М.И. ***/. Всички новопристигнали в с. (общо
около 300-350 човека) били насочвани към т.нар. „Клуб за приятелство и
братство”, пред който бил изграден подиум /импровизирана сцена/, от който
певицата С. М. щяла да изпълнява концертна програма. За опазване на
общественият ред и недопускане на ескалиране на напрежението на религиозна
основа, в РУ”Полиция” П. бил съставен план /приложен л.74 т.І/, видно от който
били отделени общо 32 полицейски служители. Празничният концерт започнал в 14
ч. с песни на Софи М., която около 14.30
ч. обявила кратка почивка. След като слязла от подиума, там се качил св.М.Т.,
който предварително бил ангажиран от двамата подсъдими като водещ на учредителното
събрание. Св.Т. започнал да чете на български език предварително подготвения от
подсъдимите сценарий, който се превеждал и на турски език от специално наето
лице. Водещият Т. обявил, че събранието
е за учредяване на партия „Мюсюлман-демократичен съюз” и съобщил имената на
членовете на ръководството й – УС и КС, в т.ч. двамата подсъдими, тяхната
сестра Д.Й. (заличена от списъка за призованите лица по нейно искане и в
съответствие с чл.119 от НПК), С. П. Ч., св.М.А.Х. и св.О.М.М., които един по
един се качвали на подиума.
В момента, в който подс.Р.Й. се качил на подиума, св.П.П. *** му връчил
заповед № 902/26.09.2009 г. /приложена л.77 том І/ на кмета на Община-П.
издадена на основание чл. 13, ал. 1 от ЗСММ за прекратяване събранието.
Подсъдимият Р.Й. се запознал със съдържанието на заповедта, след което
демонстративно я прибрал в джоба си и не я изпълнил, тъй като събранието
продължило. Въпреки, че не била
извършена проверка на кворума и самоличността на присъстващите „учредители”,
събранието провело формално гласуване „за” учредяване на партията, и избор на
членовете на управителните органи, при което хората от тълпата вдигали ръце.Св.Т.
обявил създаването на новата партия, след което прозвучал нейният химн –
турският военен марш „Чеддин Деде”. Веднага след това (самото учредително
събрание продължило не повече от 15 минути), подсъдимите пристъпили към
пресконференция в техния „Клуб за
приятелство и братство”, на която на журналисти бил предоставен уставът на
партията /приложен л.155 том І/. В неговият чл.1,ал.1 било отразено, че
партията „е сдружение от личности, приели морално етичните норми на исляма, като
поведение и начин на живот за себе си”, а като основна цел се посочвало /чл.1,ал.2/, че
партията щяла „чрез утвърждаване на
мюсюлманските добродетели в обществото да гарантира личната свобода на
гражданите”. Още при първоначалният прочит на присъстващите
журналисти направило впечатление и се създало убеждение, че член на партията
може да бъде всеки български гражданин, „…който е приел ислямските принципи за поведение и
морал за водещи в своя живот”, като от друга страна обаче не се посочвало кои са
тези етични норми на исляма, мюсюлмански добродетели и ислямски принципи на
поведение, които трябва да съблюдават бъдещите членове на партията. (за пръв
път част от тях се изброяват в с.з. от подсъдимия А.Й., който ги основава на
десетте божи заповеди). На пресконференцията подсъдимите си позволили да
„разширят” приложното поле на визираните в устава цели, като декларирали, че
цел на партията ще бъде и „налагането на
мюсюлманската култура”. Партията щяла да защитава правата на мюсюлманите в
България, които поради религиозната си принадлежност били разглеждани от тях
като специална категория български граждани със специални, в частност накърнени
и нуждаещи се от защита права (виж
показания на св.А.М. и св.Б.К. – журналисти присъствали на пресконференцията,
анализирани по-долу във връзка с правните изводи за престъплението по чл.166 НК). След това подс.Р.Й.
категорично заявил, че потенциалът като симпатизанти и членове на тяхната
партия са мюсюлмани, роми и „уста миллет”. Журналистите
ясно схванали същността на посланията отправяни от обвиняемите, явното им
разминаване с декларираните добри намерения и привидно законни цели на
партията, като техните впечатления намерили отражение в публикувани материали,
озаглавени „Направиха нова
партия-мюсюлманска” (първа
страница на в. „Т., бр.264 от 27.09.2009 г. – приложен/; „Партия на верска и националистическа основа”(в. „Т. новини”, бр.74 от
01.10.2009 г.- приложен),„С турски боен марш учредиха нов съюз” (в.З., бр.107 от 30.09.2009 г. –
приложен). С
постановление от 30.09.2009 год. на РП П. било образувано ДП против двамата
подсъдими за извършени в съвкупност престъпления по чл.166 НК и чл.325,ал.1 НК,
във вр. с чл.20,ал.2 НК и за самостоятелно извършено престъпление от подс.Р.Й.
по чл.174а,ал.2 от НК.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по категоричен начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП № 39/2009 г. по описа на ОСО в Окръжна прокуратура Т. писмени
доказателствени средства /подробно описани в описа към делото/, в т.ч.
протоколи за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, за които
съдът приема, че са изготвени при условията и по реда предвиден в НПК, поради
което ги цени като годно доказателствено средство за събраните чрез тях
доказателства,съгласно чл.131 НПК; заключение по изготвена специализирана
експертиза по тълкуване на въпросите свързани с ислямската религия /том ІІ,
л.217-л.220/, приобщена чрез прочитане по реда на чл.282,ал.3 НПК, което съдът прие като непротиворечиво и
обосновано. Установените в хода на съдебното следствие факти се подкрепят
изцяло от изслушаните в с.з. показания на свидетелите П.П.П., Р.И., В.С., Ж.Ж.,
М.Х. /в т.ч. и прочетените по реда на чл.281,ал.5 и ал.7,вр. с ал.1,т.2 НПК
негови показания в т.ІІ, л.224 и сл./, Ш.Х., Б.А., Ф.М. и М.И.; прочетените по
реда на чл.281,ал.5 и ал.7,вр. с ал.1,т.5 НПК показания на свидетелите А.М., Б.К.,
Г.П., И.А., П.П.П., Г.А.Г., Т.Т., О.М. и М.Т.. Съдът кредитира изцяло
показанията на тези свидетели, приемайки, че са непротиворечиви, обосновани и
логически свързани, като правилно отразяват възприятията на всеки един от тях
относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване.
След като подробно съпостави и
анализира показанията на изслушаните в с.з. свидетели А.М., С.А. и Ю.А. ***
и приобщените към доказателствената съвкупност чрез прочитане по реда на
чл.281,ал.5 и ал.7,вр. с ал.1, т.5 НПК показания на останалите свидетели
от с.Г.С., както следва: В.Х., Ф.И., А.А., Б.Н., Г.А., Т.Ш. и Ш.К., съдът прие, че всички те също следва
да се изключат като неотносими към предмета на доказване очертан в чл.102 от НПК. Видно от същите е, че всички визирани свидетели от тази група идентично
посочват, че не познават нито един от двамата подсъдими, не знаят по какъв
начин имената им са попаднали в списък на желаещи да пътуват до с. и да
участват в учредяване на партия, не са присъствали на подобно учредително
събрание. Следователно, показанията им не спомагат по никакъв начин за
изясняване на обективната истина, поради което съдът не ги поставя в основата
на постановената присъда и изразява недоумението си във връзка въобще с
привличането им в процесуално качество в процеса.
По отношение обясненията
на подсъдимия А.Й. ***.,които са
насочени към пълното и това на другия подсъдим оневиняване чрез изтъкване на обстоятелства, обуславящи липсата на
съставомерност на вменените им като извършени престъпления, съдът приема, че в
преобладаващата си част те съществено противоречат и се разминават с
установените по-горе фактически обстоятелства и правилата формалната логика.
Преди да анализира подробно обясненията
на подс.А.Й. съдът отчете безусловно
гарантираното му от закона право да дава обяснения по обвинението (по арг. и от
чл.55 от НПК) каквито пожелае. За разлика от задължението, вменено на
свидетелите да говорят истината в наказателното производство (предвид
възможната наказателна отговорност по чл.290 от НК), обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са
както основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал, което не позволява достоверността им да се изключва априори (в т.см.
р.№ 685/2003 г. по н.д.№537/2003 г. І н.о. и р.№491/2000 г. по н.д.№417/ 2000 г. ІІ н.о ВКС.). В с.з.
този подсъдим признава, че на 26.09.2009 г. е участвал в учредяването на политическа
партия „Мюсюлман-демократичен съюз” в с. заедно с брат си подс.Р.Й., но отрича
това да е партия на религиозна основа, а по отношение на обвинението по чл.325 НК твърди, че не е участвал нито с труд, нито с идеи или по друг начин в
градежа на паметника в селото. Анализирайки внимателно неговите подробни обяснения,
съдът прие, че са изолирани, неубедителни, противоречащи на формалната логика и
в по-голямата си част недостоверни, поради което не им даде вяра и не ги
постави в основата на присъдата, като подробно ги анализира в контекста на
всяко отделно престъпление.
за престъплението по чл.166,във вр. с
чл.20,ал.2 НК.
Предвид
установеното в хода на съдебното следствие съдът прие,че двамата подсъдими в
съучастие помежду си като съизвършители са осъществили престъпният състав по
чл.166 от НК като с активни действия през м.септември 2009 год. са образували
политическа партия „Мюсюлман-демократичен съюз” на религиозна основа. В този
контекст, на първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя застъпваната от
защитата теза, че националното законодателство (чл.11,ал.4 КРБ) противоречи на европейското
законодателство (чл.11,т.2 от ЕКЗПЧОС). Последната поставя ограничения в
правото на свобода на събранията и сдруженията – ограничения, които могат да са
предвидени в национален закон (какъвто несъмнено е Конституцията
на РБ и което са подминава от защитата) и такива, необходими
в едно демократично общество в интерес на националната или обществената
сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на
здравето и морала или на правата и свободите на другите (върху които се поставя акцент).
Законовите ограничения в свободата
на сдружаване на гражданите са регламентирани от националното ни
законодателство чрез нормата на чл.44,ал.2 от КРБ, която по идентичен начин
урежда регламента на ЕКЗПЧОС и не й противоречи (в т.см. и т.15 от Решение
№2/1998 г. на КС на РБ по конст.дело №15/1997 г., Обн, ДВ, бр.22/1998 г.).
Разпоредбата на чл.11,ал.4 от КРБ представлява своеобразно ограничение насочено
към политическата дейност и само конкретизира визираните ограничения за
свободно сдружаване на гражданите, посредством забрана за образуване на
политически партии на етническа, расова или верска основа. Въведената
недопустимост за създаване на подобни политически партии на религиозна основа
има гаранционен характер и цели „…да
защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които могат да
произтекат от развитието на процеса на етническо, расово и (или) верско
противопоставяне" (решение № 4/1992 г. по конст. дело. № 1/1991 г.,Обн.
ДВ,бр. 5/1992 г.). Тук е мястото да се
изясни какво всъщност означава партия на религиозна основа (доколкото липсва легална
дефиниция), с оглед
възможността настоящото престъпно поведение на двамата подсъдими да бъде
подведено под разпоредбата на чл.166 от НК. Въпреки изключително ограничената
практика на съдилищата в тази насока, се е утвърдило становището /виж отново
цитираното по-горе решение №4/1992 г. на КС на РБ/, че Конституцията на РБ
признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия, респ. на
носители на такива различия, което намира отражение в редица конституционни
норми като чл.37,ал.1, чл.44, ал.2,чл.29,ал.1 и чл.54,ал.1 и по този начин се обяснява
определението към понятието „основа” и се разкрива един от неговите елементи,
който е преди всичко на личностна плоскост и се състои в носителите на един или
повече от посочените белези.
От
друга страна чрез чл.3,ал.2,т.3 от Закона за политическите партии също се въвежда
забрана за образуване на политически партии, които са на верска основа или се
създават за расова, национална, етническа и религиозна вражда.От приобщената по
делото доказателствена съвкупност несъмнено може да се направи правен извод
за това, че създадената от двамата подсъдими политическа партия „Мюсюлман-демократичен
съюз” несъмнено
нарушава цитираната забрана. Това пряко следва от хронологията на действията по учредяването й
през месец септември 2009 год., чийто фактически състав бил завършен на
26.09.2009 год. на проведеното учредително събрание в с., община П.. Използвайки
пауза между изпълненията от концерта на певицата С. М. /”изненадващо” съвпадащ
с последния ден от мюсюлманския празник „Рамазан байрам”/ събранието започнало
и продължило с обявено формално гласуване „за”
учредяване на партия „Мюсюлман-демократичен съюз” и
избор на членовете на ръководните й органи, при което хората пред трибуната
вдигали ръце. Това пародийно и комично „учредяване” на партията (тъй като
драстично противоречи на установената в ЗПП строго формална процедура)
завършило със химн – турският военен
марш „Чеддин Деде”. Веднага след това двамата подсъдими се насочили към своя т.нар.
„Клуб за приятелство и братство”, където дали пресконференция, на която именно
станали ясни и подробности относно новоучредената партия. На присъстващите бил
раздаден уставът на партията /приложен/, в който били отразени целите на
партията /виж по- горе в мотивите/. Както пред присъстващите на
пресконференцията, така и пред настоящия съдебен състав, подс. А.Й. направи опит за разясняване на вложеното
в част от текста на устава съдържание. Подсъдимият твърди, че целите визирани в
устава на „Мюсюлман-демократичен съюз”, респ. целият устав е преписан
изцяло от устава на Християндемократически съюз, който е регистрирана в Европа политическа
партия, като в този устав на местата, където са използвани думите „християнин,
християнство, християнски добродетели” са заместени формално и съответно с „мюсюлманин,
мюсюлмански и мюсюлмански добродетели”. Дори при наличието на подобни
твърдения, за настоящия състав няма съмнение, че една от целите на учредената
партия „Мюсюлман-демократичен съюз” е
пряко свързана с налагане на „мюсюлманската
култура в България”. Начинът на преписване на устава на партията на
Християн-демократическия съюз с вложеното в устава на партия „Мюсюлман-демократичен
съюз” съдържание създава пряко впечатление за подигравка
към целите и идеите, заложени в него. Исторически известно е, че ХДС е
политическа партия в Германия, която е основана след Втората световна война от
Конрад Аденауер – партия, която по своя характер е умерена християн-консервативна
и се идентифицира повече с Католическата и Протестанска църкви, отколкото с
останалите немски партии. /подробни данни могат да бъдат открити в интернет –
например в на http://www.lpi-bg.org/?page=eu§ion=cnr&id=40&lng=bg,
както и в http://bg.wikipedia.org/
- официална информация, която удобно се премълчава от подсъдимите. Очевидно
неуместни са твърденията на подс.А.Й., посредством които прави опити да постави
на една и съща плоскост уставите на Християндемократическия съюз и партия
„Мюсюлман-демократичен съюз” чрез схематично промяна на думите „християнски” с
„мюсюлмански”, като според съда това е направено единствено и само като
провокация. Това е така и понеже европейската християндемокрация като движение
съществува исторически повече от 100 години, докато понятие
„мюсюлмандемокрация” просто не съществува в правния мир и в това наименование не
може да бъде вложен какъвто и да било идеен заряд и смислово значение. Единственото,
което се цели и може да бъде постигнато посредством създаване на партия „Мюсюлман-демократичен съюз” е провокация
възприета от медиите, безплатна реклама на двамата подсъдими като „политически
лидери” в медийното пространство. Всъщност, в заключение и като отговор на
изцяло нелепите твърдения на подс.А.Й. следва да се посочи и това, че историята
на европейската християндемокрация става впоследствие и история на европейката
интеграция, тъй като се оказва в основата на създаването на Европейския съюз.
Целите, които преследва християндемокрацията са поставени на друга плоскост и
по никакъв начин не съвпадат с афишираните от двамата подсъдими.
При
дефинираните в устава цели и идеи,очевидно не е възможно желаещи изповядващи
други религии, различни от исляма да членуват в партия „Мюсюлман-демократичен
съюз”. От приобщените по реда на чл.281,ал.5 и ал.7,във вр. с ал.1, т.5 от НПК
показания на свидетелите А.М. /т.ІІІ, л.302/ и Б.К. /т.ІІІ, л.306/ става ясно,
че учредената
партия „Мюсюлман-демократичен съюз” е щяла да защитава само правата на мюсюлманите в Б., които поради религиозната си принадлежност
били разглеждани от тях като специална категория български граждани със
специални накърнени и нуждаещи се от защита граждански права. Целият този
комплекс от свързани фактически признаци е насочен да обслужва само един от
религиозните етноси в страната – мюсюлманския, какъвто безспорно е и
персоналния субстрат на „Мюсюлман-демократичен съюз”. Именно защото целите и
идеите на партия „Мюсюлман-демократичен съюз” апелират към точно ограничен кръг
от населението, включващ граждани, които са носители на разглежданите и по-горе
признаци, то това я определя като етническа или верска партия, т.е. партия на
религиозна основа. Именно за защита от създаване на подобни сдружения
е създадена охранителната норми на чл.11,ал.4 от КРБ, която същевременно е и
гаранция за участие на всички български граждани в политическия живот,
независимо от тяхната етническа принадлежност. Тази конституционна разпоредба
наред с разпоредбата на чл. 166 НК имат за цел да не се допусне създаване и
функциониране на политически партии отличаващи се по етнически или верски
признаци, респ. партии които реално остават затворени за лица, които не носят
подобни признаци и изграждат програмните си цели върху ценностите, идеите и
интересите на „своя” кръг от членове и електорат, поради което съдът намира за
доказано по несъмнен и убедителен начин осъществяването на престъпление по
чл.166 НК. От субективна страна двамата подсъдими са го извършили виновно, при
пряк умисъл, обективиран в конкретните им действия.
Съдът не споделя и доводите на
защитата за допуснато съществено процесуално нарушение в описанието на
престъпленията, извършени в съучастие от двамата подсъдими, касаещо липса на конкретика
в съучастническата дейност, като се цитира теория от учебници по на наказателно
право-обща част. При подробен прочит на обвинителният акт съдът не открива подобен
недостатък. В обстоятелствената част на обвинителният акт формално липсва
описание на вида на съизвършителството, като например дали двамата подсъдими са
действали при разпределение на ролите и едновременно са осъществявали част от
изпълнителното деяние на престъплението по чл.166 НК(същият въпрос се поставя и
при престъплението по чл.325,ал.1 от НК, но доколкото за него и двамата
подсъдими са признати за невинни, няма да бъде разглеждано повторно).Съдът
намира,че обвинителния акт отговаря на формалните изисквания на чл.246 от НПК,
в т.ч. и за формата на съучастие – съизвършителство, чиято основа е поставена в
чл.20,ал.2 от НК. Без каквото и да било правно значение за постановената
присъда е изцяло поставеното на теоретична плоскост конкретизиране на така или
иначе възприетата от прокуратурата, а и от съда форма на съучастие. Това, за
което следва да се държи сметка е конкретното престъпно поведение на двамата
подсъдими, което подробно е описано в ОА и от където става пределно ясно, че те
формално са действали при т.нар.”едновременно” съизвършителство,доколкото са
осъществявали едни и същи действия. Налице е и субективната страна на съизвършителството, тъй като е
налице общност на умисъла между двамата, предвиждане на общественоопасните
последици и съзнанието, че се действа съвместно с друго лице за постигане на
определената цел – учредяване на партия на религиозна основа.
за
престъплението по чл.174а,ал.2 от НК само за подс.Р.Й..
Предвид установеното в хода на
съдебното следствие, съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подс.Р.Й.
самостоятелно е осъществил и състава на престъпление по чл.174а,ал.2 от НК, по следните съображения: Законът за събранията,
митингите и манифестациите /ЗСММ, Обн.,ДВ,бр.10/1990 г./ поставя редица
изисквания пред организатор на събрание или митинг на открито. На първо място
/чл.8/ организаторът писмено следва да уведоми кмета на общината, като целта,
мястото и времето на провеждането му – нещо, което не е сторено. На второ
място, именно поради липса на подобно уведомяване, кметът на община П., в
съответствие с чл.13,ал.1 от ЗСММ издал Заповед № 902/26.09.2010 г. /приложена
л. 77, т.І/. По делото се установи, че на
26.09.2009 г. тази заповед е
връчена от св.П.П. ***, лично на подс.Р.Й.. От показанията на този свидетел
категорично се установява хронологията на връчването и поведението на
подсъдимия. Свидетелят посочва – „…обявиха, че митинга ще започне…отидох и
попипах кой е Р.… отидох при него,
показах му заповедта на кмета и му казах, че съм упълномощен от кмета да му
връча заповедта тъй като това, което се осъществява в момента, е незаконно. Взе
заповедта, погледна я и я сложи в джоба и това беше. Никаква реакция…”
/показания в с.з. л.5/. Наред с това, не може да не бъде отчетено, че още рано
сутринта на 26.09.2009 г. св.Г.П.П. /показания на л.355, том ІІІ/ е провел
разговор с подс.Р.Й., в който го е запознал с разпоредбите на ЗСММ и му
обяснил, че при липсата на разрешения няма право да провежда планирания митинг
на открито. В отговор било заявено – „…независимо
от отговорността и последствията, ще проведе мероприятието, тъй както го е
организирал…”. Това твърдение на
подсъдимия не е пряко относимо към извършеното престъпление по чл.174а ал.2 от НК, но показва отношението му към органите на държавно управление, което може да
бъде определено като скандално и пореден опит за провокация. Ето защо съдът
прие, че е престъплението по чл.174а,ал.2 от НК е осъществено и от субективна
страна – виновно, при форма на вината евентуален умисъл. Предвид отчетената
по-горе хронология на действията, чрез поведението си пред св.П. при връчване
на заповедта на кмета, подс.Р. Й. се е отнесъл безразлично към нарушаването на кметската
забрана, облечена в законова форма по реда на чл.13,ал.1 от ЗСПП. Във волево
отношение подс.Р.Й. несъмнено е предвиждал, че нарушава и не изпълнява валидна
заповед на Кмета на Община П. за прекратяване на събранието, но реално се е
отнасял безразлично, тъй като вниманието му е било
насочено съм продължаване на действията по учредяване на партията.
за престъплението по чл.325,ал.1,
във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
С оглед на изложеното по-горе,
при извършен детайлен анализ на събраните доказателства по делото, съдът прие
че липсват убедителни доказателства за това, че подсъдимите Р.М.Й. и А.М.Й. са осъществили
от обективна и субективна страна състав на престъпление субсумиран от правната
норма на чл. 325,ал.1 от НК, за което са предадени на съд. Посредством
разпоредбата на чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и
обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса и на първо място е
поставено „доказване на извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това доказване следва
да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК. Изведените въз
основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не почиват на
предположения. Не може да не бъде отчетено, че по отношение подс.А.Й. нито в обвинителния
акт, нито в хода на съдебното следствие и в хода на съдебните прения,
прокуратурата посочва някакво негово конкретно участие в осъществяването на
това престъпление, т.е. обвинението за
хулиганство спрямо него е само формално и без никакво вложено правно
съдържание. По отношение участието на подс.Р.Й. в осъществяването на това
престъпление се сочи,че чрез непристойните си действия по построяване на незаконния
паметник в собствен имот, грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно
неуважение към обществото – обвинителна теза, лишена от каквато и да било
доказателствена опора. По делото са
налице категорични доказателства за собствеността на имота в с., където е изграден
незаконният строеж (например
констативен протокол № 5/03.07.2009 г. на Община П. и показанията на изслушания
в с.з.свидетел Р. И. ***), чрез които се установява, че ПИ с кад. № 5050, за който е
отреден УПИ VІІ в кв.37 по ЗРГ на с., община П., находящ се на ул.”Т.С.”№**, е
собственост на „Ю.-*”ЕООД, с управител подс.Р.Й.. Установено е също, че за
извършеното строителство на т.нар. паметник, представляващ пирамида с обелиск
изградена от суха каменна зидария с основи 3.00/3.00 м и височина 5.00 м няма одобрени архитектурни проекти и не е
издавано строително разрешение. Със Заповед № ДК-09-20/29.07.2009 г. на
Директора на РДНСК Т. (приложена том
ІІІ, л.404), на
осн.чл.224,ал.7 от ЗУТ е разпоредено преустановяване на действията по незаконното
строителство, след което започнало и административно производство по реда на
чл.225,ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа, приключило със Заповед №
ДК-02-Т-10/01.09.2009 г. (приложена том
ІІІ, л.412), респ.
протокол № 9/01.10.2009 г. (приложен том
ІІІ, л.416), чрез който
се установява и фактическото премахване на незаконния строеж. Отделно от това на
подс.Р.Й., в качеството му на възложител на строежа е съставен АУАН (приложен том ІІІ, л.398), издадено е последващо НП (приложено), с което е наложено административно наказание в размер на
8000 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че не са налице
елементите, обективиращи престъплението по чл.325, ал.1 от НК - “непристойни
действия” и “грубо нарушение на обществения ред”. В задължителното
за съдилищата ППВС № 2/1974 г. - т.2 изчерпателно са посочени обективиращите
деянието непристойни действия, както и кога е налице грубо нарушение на обществения ред и явно
неуважение към обществото. Характерeн за хулиганството е
и факта, че с действията си деецът демонстрира незачитане на обществото и
принципите, върху които е изградено. В конкретният случай съдът прие, че
деянието на подсъдимите (в по-голяма степен за подс.Р.Й. участвал с труд и
съвети в самото изграждане на пирамидата) по никакъв начин не
може да бъде определено като „непристойни действия” в смисъла придаден му от
наказателно-правната норма, тъй като елементарните физически действия по
строителство в никакъв случай не могат да се определят като неприлични и
безсрамни, липсват ругатни, буйство, невъзпитаност или пък друга проява на
подсъдимите, която чрез незаконният строеж да скандализира обществото. За
извършеното строителство подс.Р.Й. може да бъде привлечен единствено към
административно-наказателна отговорност по ЗУТ, но не и по НК (като следва да
се отчете, че в ОА липсват данни относно конкретната форма на осъществяване на
деянието, доколкото се установява, че е налице и т.нар.”посредствено”
извършителство чрез св.М.Х. и други работници от селото, които не са привлечени
като свидетели по делото). Освен липсата на непристойни действия, липсва и
вторият елемент – явно неуважение към обществото, тъй като в действията на
подсъдимите в инкриминираният период не може
да бъде открито дори в минимална степен неуважение към обществените порядки в
страната. Изграждането на подобен незаконен строеж в собствен имот и най-вече
поставянето един до друг на кръст и полумесец може да бъде определено
единствено като непознаване на религиозните догми на християнската и
мюсюлманската религии, но не и като грубо незачитане на обществото и на
принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, което именно се
възприема като престъпление по смисъла на чл.325,ал.1 НК. Ето защо съдът на
осн. чл.304 от НПК призна двамата подсъдими за невиновни и ги оправда в частта
за извършено обвинение по чл.325,ал.1,вр. с чл.20,ал.2 НК.
по наказуемостта
При индивидуализацията на
наказанията, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото
доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и 54 НК като за подс.Р.Й.
отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи евентуалното приложение на чл.55 НК. От друга страна съдът счита, че наказание лишаване от свобода, което да
бъде отложено по реда на условното осъждане за този подсъдим ще реализира
изцяло целите на наказанието. Предвид постановената частична оправдателна
присъда за престъплението по чл.325, ал.1 от НК касаеща и двамата подсъдими, по
отношение на подс.А.Й. съдът прие, че само за него са на налице кумулативните
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като: 1.) за извършеното престъпления по чл.166 НК законодателят е предвидил санкция в размер до 3 год. ЛОС; 2.) подсъдимият не осъждан за
престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК;
3.) няма причинени имуществени вреди от престъплението. Преди да пристъпи към
определяне на конкретният размер на административното наказание съдът отчете и
това, че от момента на извършване на деянието – м.09.2009 г., до постановяване
на присъдата – 01.09.2010 г. е извършено последващо изменение в
законодателството, посредством ЗИДНК, Обн., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., който
е в сила 3 дни след обнародването, т.е. от 09.04.2010 г. Посредством разпоредбата
на §2,т.1 от този закон законодателят значително е завишил размера на
налаганите по чл.78а,ал.1 НК санкции, а именно от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът, в
преценката си по чл.2, ал.2 от НК и при съпоставяне в двете редакции на НК
приема, че предвид по-ниският долен размер на административното наказание несъмнено
прави предходната редакция на чл.78а,ал.1 НК „по-благоприятен за дееца закон”
по см. на чл.2,ал.2 НК. Ето защо съдът приложи именно санкция в размера по
отменения текст, тъй като това макар и само формално води до по благоприятно за
дееца третиране, посредством възможността за налагане на по-ниско по размер административно
наказание. При определяне на наказанието “глоба” съдът съобрази имотното
състояние на подсъдимия А.М.Й. /по
арг. и от чл.47,ал.1 НК/. Видно от приложената декларация за семейно положение
и имотно състояние (т.І,л.185), подс.А.Й. е семеен, декларира, че всичките си недвижими имоти е
прехвърлил на сина си, извършва търговска дейност чрез фирмите ЕТ”Фреш-еър” и
„Фреш- еър”ЕООД със седалище гр.София, където живее постоянно. При така изложените
обстоятелства, съдът, отчитайки най-вече изключително високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и активното участие на
подсъдимия в осъществяването му, прие, че административното наказание следва да
бъде определено към максималния възможен размер по чл.78а,ал.1 НК, а именно
4000 лв. /четири хиляди лева/. Съдът прие, че подобен размер на
административното наказание „глоба” е достатъчен за реализиране на
наказателната превенция спрямо него, като в същото време ще бъде гаранция и за
неизвършване на нови подобни прояви.
По отношение наказанието на подс.Р.М.Й., отчитайки виновността му в
извършването на две отделни престъпления съдът на първо място определи отделни
наказания за всяко от тях, включено в състава на реалната съвкупност (в т.см. и
р.№146/ 03.04.1984 г. по н.д.№123/1984 г., І н.о.), като за това по чл.166 НК му наложи наказание в
размер на 1 год. ЛОС, а за това по чл.174а,ал.2 от НК 6 мес. ЛОС. При
индивидуализиране на конкретният размер на наказанията лишаване от свобода за
всяко престъпление, съдът прие, че всички установени по делото обстоятелства
сочат на една завишена степен на обществена опасност на деянията, липса на
каквито и да било задръжки, разкаяние и съжаление за стореното. Напротив,
ролята на подс.Р.Й. в осъществяването незаконния митинг и най- вече в процеса
на учредяване на партията на религиозна основа „Мюсюлман-демократичен съюз” е
водеща, поради което и следва да понесе наказания в размер над минималните по
съответните престъпни състави. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете
чистото съдебното минало на подсъдимия.
На тази база, на осн.чл.23,ал.1 НК (отчитайки и че не са налице
предпоставки за увеличаване по реда на чл.24 от НК) съдът при превес на
отегчаващите вината обстоятелства определи на подс.Р.Й. едно общо наказание,
измежду наложените за всяко деяние, а именно най-тежкото от тях ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно изтърпяване отложи по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
Вярно е, че за съда не съществува задължение да прилага автоматично
разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки
[които безспорно съществуват], тъй като е
необходимо освен всичко друго да бъде констатирано, че е възможно
подсъдимият да се поправи и превъзпита без реално да търпи наказанието лишаване
от свобода. При решаване на въпроса за отлагане изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода законодателят отдава преимуществено значение на личната
превенция или казано по друг начин, съдът следва да се ръководи от личните
качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и
превъзпитание и постижимо с приложението на условното осъждане. Това разбира се
не означава възможност да бъде пренебрегнато възпитателното и предупредително
въздействие на наложеното наказание върху останалите членове от обществото.
Както вече съдът посочи налице е чистото съдебно минало на подс.Р.Й., което
наред със сравнително леката наказуемост, която законодателят е придал на
престъпленията, за които бе осъден сочи на това, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание от 1 г. ЛОС. В този контекст, при
съпоставка между тежестта на извършените престъпления и отчетените данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че условното наказание е справедлив
отговор на обществената опасност и морална укоримост, чрез което ще се реализират
изцяло целите по чл.36 от НК.
Съдът се произнесе и по въпроса
за разноските, които с оглед на обстоятелството, че подсъдимите са двама и в
изпълнение на разпоредбата на чл.189,ал.3,изр.2 от НПК определи разделно, в
конкретен размер за всеки един от тях. Съдът постанови всеки от подсъдимите да
заплати по 117.50 лв., от които по 87.50 лв. за в.л. от досъдебното
производство – в полза на държавата и по 30 лв. за пътни разходи на свидели от
съдебната фаза – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС.
Съдът се произнесе и по въпроса
за разпореждане с веществените доказателства по делото като ПОСТАНОВИ: Плик № 1-1
бр.книга"YUSUF TAVASLI - KOLAY NAMAZ HOCASI",1 бр.книга "Превод
на свещения коран",1 бр.книга "MUSAHHA MEVLIDI-I SERIF"/бял
надпис/,1 бр.книга "MUSAHHA MEVLIDI-I SERIF"/черен надпис/,1
бр.книга"7 DYETLER YASIN-I SERIF TEBAREKE VE AMME",1
бр.книга"Национално турско обединение ULUSAL TURK BIRLIGI",1 бр.книга
"MEVLID-I SERIF - KASIDE VE ILAHILER",Плик № 2 - 1
бр.книга"Коран на арабски език",Плик № 3 - 1 бр.книга"DINI
BILGILERI OGRENIYORUZ",1 бр.книга "MUSLU;AN"INALIE
HAYATI",1 бр.книга"ISLAM ILMIHALI",1бр.книга "CANAKKALE
GECILMEZ",1 бр.книга"IKRAM",1 бр.книга "NAMAZ
REHBERI",1 бр.книга"KUR"AN DILI ELIFBASI",2 бр.книги"KARABAS
TECVIDI",Плик № 4 - 6 бр.книги"Национално турско обединение ULUSAL
TURK BIRLIGI",Плик № 5 - 1 бр.книга "ADAB-I MUASERET",1 бр.книга
"Признаци и лечение на слабата вяра",1 бр.книга "ABDEST-GUSUL VE
NAMAZ",1 бр.книга "Наставления на мухаммед",1
бр.книга"NAMAZ KILMAYI",1 бр.книга"NAMAZ VE DIRI
BILGILER",1 бр.книга"Светли страници от житието на мухаммед",1
бр.книга"Исус ще се върне",1 бр.книга"Пророка Мухаммед -
гордостта на човечеството безкрайна светлина 3",1 бр.книга"Пророка
Мухаммед -гордостта на човечеството безкрайна светлина 2”;Плик №6-1 бр. книга
„Садака-религиозно и социално значение”; 1бр. книга „Въведение в исляма
/мухтасар илмихал/”; Плик № 7-6 бр. книги „Въведение в исляма /мухтасар
илмихал/”; 2 бр. книги „ILMIHAL /RESIMLI NAMAZ HOCASI/” ДА БЪДАТ върнати на лицето Н. А.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: