Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес: [населено място], бул. „***“ № 33, чрез юрисконсулт А. Е. срещу Решение № 75/20.11.2023 година, постановено по АНД № 157/2023 година по описа на Районен съд Радомир, с което е отменено наказателно постановление № 80/29.03.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на И. А. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 47ал., 1, т. 1, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

В жалбата е посочено, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на отмененото наказателно постановление. Искането към касационния състав е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Е. поддържа касационната жалбата и излага съображения за основателността й. Моли съда да отмени решението на Районен съд Радомир и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И. А. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание, представителят Окръжна прокуратура Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С оглед фактите, отразени в констативен протокол № КП1-315/10.02.2023 година, А. С. – старши инспектор при РДГ Кюстендил е съставил срещу И. А. П. АУАН № 80, серия ПА07, № 000464/15.02.2023 година за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от НСГ. АУАН е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя. Предявен е и е връчен на последния. На място и в законоустановения срок не са направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ Кюстендил е издал наказателно постановление № 80/29.03.2023 година, с което на И. А. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица] № 13, ет. 3, ап. 6, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложил „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 47ал., 1, т. 1, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

При така установеното от фактическа страна районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. Приел е, че АУАН и НП отговарят на изискванията респективно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като описаното в тях нарушение съответства на посочената правна норма. Приел е също, че от разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ не може да се направи категоричен извод за извършеното нарушение. Въз основа на представените доказателства е изложил мотиви, че нарушението е останало недоказано, тьй като се базирало само на субективните възприятия на актосъставителя и свидетеля по съставения АУАН. Твърди, че не са налице доказателства, че нарушителя е вписан в регистъра на лицата за упражняване на лесовъдска практика. Въз основа на изложеното е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил и присъдил в полза на жалбоподателя направените от него разноски.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Районен съд Радомир е установил правилно фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му за правно релевантните факти са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В съдебния акт е отразена дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени обстоятелствата, които са установени въз основа на тях.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При съответстващи на събрания доказателствен материал фактически констатации, решаващият съд е приложил неправилно закона. Правилни са изводите му за съответствие на АУАН и НП на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, но неправилно е анализирал доказателства за несъставомерност на деянието, като недоказано.

Видно от АУАН № 80, серия ПА07, № 000464/15.02.2023 година същият е съставен от компетентно за това длъжностно лице съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ – старши горски инспектор при РДГ Кюстендил. Наказателно постановление № 80/29.03.2023 година е издадено от компетентен орган по чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а именно директора на РДГ Кюстендил.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление ясно и конкретно са посочени фактите, представляващи обективни признаци на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 47ал., 1, т. 1, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/.

В случая административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за това, че в периода от 06.01.2023 година до 03.02.2023 година в териториалния обхват на РДГ Кюстендил, Т. Д. З., община З., землището на [населено място], [имот номер], подотдел 42 „т“, в качеството му на лице по чл. р108, ал. 2 от ЗГ е получил позволително за сеч № 0699809/03.01.2023 година, като е допуснал сеч на 8 броя дървета бук, 17 броя дървета зимен дъб, 2 броя дървета габър и 3 броя дървета обикновен явор немаркирани за сеч с контролна горска марка съгласно полученото ПС, както и е допуснал изграждането на 2 броя извозни пътища с обща дължина 200 м. и средна ширина 4.5 м върху площ от 0.09 ха със запас от 28 пл. куб. м. стояща маса, като изградените пътища не са отбелязани в ПС. Така отразените в АУАН и в НП факти изцяло съответстват на дадената от актосъставителя и административнонаказващия орган [жк], ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 47ал., 1, т. 1, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. Не е налице неяснота в отразените обстоятелства, нито противоречие между тях и сочената за нарушена правна норма. Използваният глагол „допуснал“ в АУАН и в НП не променя този извод на съда, тъй като от описанието на нарушението става достатъчно ясно, че на И. А. П. е вменено извършването на деяние, представляващо сеч на немаркирани дървета и изграждането на 2 броя извозни пътища, съгласно полученото ПС. Липсва неточност, двусмислие или несъответствие, което да възпрепятства нарушителя да разбере кое е нарушението, за което му е наложено административно наказание. Затова настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник счита изводът на районният съд в този смисъл за неправилен.

Неправилен е съща така изводът на Районен съд Радомир относно липсата на притежаваното качество по чл. 108, ал. 2 от ЗГ от нарушителя, тьй като от събраните доказателства пред настоящата съдебна инстанция безспорно се установи, че нарушителя притежава удостоверение № 10383/12.03.2014 година, издадено от изпълнителна агенция по горите, съответно е вписан в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървени горски продукти.

Предвид изложено, настоящият касационен състав счита, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че ответникът по касационната жалба е извършил нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 47ал., 1, т. 1, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/. Административното наказание за него е предвидено в чл. 257, ал. 1 от ЗГ, което е „Глоба“ в размер от 300 лева до 5 000 лева. Административнонаказващият орган е индивидуализирал административното наказание при спазване на правилата на чл. 27 от ЗАНН и съблюдаване на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложената глоба е при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения от закона минимум и съответства на тежестта на нарушението.

Изложеното обосновава извод за законосъобразност на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Различен е изводът на Районен съд Радомир, обективиран в обжалваното решение.

Ето защо настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно приложение на закона и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на касатора за направените съдебни разноски, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 75/20.11.2023 година, постановено по АНД № 157/2023 година по описа на Районен съд Радомир, К. В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 80/29.03.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на И. А. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 47ал., 1, т. 1, във връзка с чл. 61от Наредба № 8 за сечите в горите /НСГ/, като законосъобразно.

ОСЪЖДА И. А. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6 да заплати на Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище: [населено място], бул. „***“ № 33 съдебни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.