№ 9450
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110137491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против
МЛ. П. П., ЕГН ********** за вземания в размер на 3000,00 лева предсрочно изискуема
главница по договор за кредит №2142368 от 13.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, 73,50 лева - административни разходи,
460,35 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 1273,01 лева –
възнаградителна лихва за периода 13.12.2019 г. до 09.06.2021 г., 192,89 лева – лихва за
забава по договора за кредит за периода 21.01.2020 г. до 08.06.2021 г., 179,17 лева – лихва за
забава по договора за поръчителство за периода 21.01.2020 г. до 08.06.2021 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва по договора за кредит, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски №2142368 от
13.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ АД и МЛ. П. П., поради което длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство: В
настоящия случай се претендира възнаграждение за поръчителя за част от срока на договора
за кредит в размер от 460,35 лева, с твърдения, че задълженията, произтичащи от договора
за потребителски кредит са заплатени от поръчителя, поради което последният упражнява
правата си по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.
От изложените от заявителя фактически обстоятелства се установява, че в деня на
сключване на договора за кредит е сключен и договор за поръчителство със страни МЛ. П.
П. и ФИРМА, по силата на който последният е поел задължение да обезпечи пред ФИРМА
задълженията на длъжника по договора за кредит №2142368 от 13.12.2019 г., а длъжникът се
е задължил да му заплати възнаграждение.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че принципал на заявителя ФИРМА е ФИРМА (с предишна
правноорганизационна форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице,
което е предварително одобрено от кредитора по договора за заем и което се явява свързано
с него лице, което налага извода, че на заемателя не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респ. сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
1
между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Обвързването на възможността за
отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава
на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1
ЗЗП. Със сключването на договор за поръчителство в хипотезата на свързани лица се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, според който годишният процент на разходите не може да
се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума. В случая е посочено, че ГПР по договора е под максимално допустимия
размер – 48.21 %, но заедно с дължимото по договора за поръчителство възнаграждение от
170,50 лева на месец съотнесено на годишна база несъмнено води до надхвърляне на
допустимия размер на ГПР. Това води до недействителност на договора за поръчителство,
респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание
чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради нищожността на клаузата за дължимост на възнаграждението за поръчителство
длъжникът не следва да дължи и обезщетение за забава в размер на 179,17 лева.
По отношение на претендираните административни разходи Съгласно разпоредбата на
чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сумата за „административни
разноски“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките
за възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на
последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на
кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са
част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира
повече от веднъж такса за едно и също действие. В този аспект това вземане няма характер
на такса, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
която не може да надвишава законната лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за
поръчителство, за лихва за забава върху това възнграждение и за административните
2
разноски.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №19590/28.06.2021 г. на ФИРМА против МЛ. П. П., ЕГН
********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за сумата 460,35 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство сумата 179,71 лева – лихва за забава по договора за
поръчителство за периода 21.01.2020 г. до 08.06.2021 г. и сумата 73,50 лева -
административни разходи.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3