№ 178
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20222001000137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.Бургас, ж.к.„С.“, бл.22, вх.8, ет.1, ап.1, и „Х. Т.“ ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. „С.“, бл.22, вх.8,
ет.1, представлявано от Д. Н. П. – управител, с адрес за връчване: гр.Бургас,
ул.„М.“ № 61-63, партер, офис 1 - адв. Ив. Т., против Определение № 297 от
16.05.2022г., с което е спряно производството по т.д.№ 510/ 2021г. по описа
на Окръжен съд Бургас, поради разкрити престъпни обстоятелства, предмет
на разглеждане по ДП № 5/ 2021г. по описа на СБОП-Бургас, изпратено по
компетентност от ОП Бургас на ОП Варна.
В частната жалба се поддържа, че определението е
незаконосъобразно и неправилно. Излагат се съображения, че в случая не се
твърди, че престъплението, предмет на образуваното досъдебно
производство, е извършено от служители на ответното дружество, а и това не
се установява от доказателствата по делото. Сочи се, че претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди е обоснована от ищците на базата на
факти, извън състава на конкретното извършено престъпление, поради което
евентуалната присъда на лица, извършили престъпни посегателства, не ще
рефлектира върху установяване вината и отговорността на ответното
дружество, тъй като те произтичат от действия и бездействия, различни от
самите разпоредителни сделки.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
В постъпилия в срока по чл.276 ГПК отговор на насрещната страна
по делото – „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, район М., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сграда 6,
представлявано от М. С. Д. К. К., Я. К., с адрес за връчване: гр.София, ул.„К.
Б. I“ № 98А, ет.4 – адв. Д.Д., частната жалба се оспорва и се претендира
1
оставянето и без уважение, с аргументи, че именно в наказателното
производство ще се установят лицата, които имат съпричастност към
действията по отнемане на процесните суми и дали те са служители на
ответника, причинили вредите при и по повод възложена им от последния
работа.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на
обжалване и отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което е
допустима за разглеждане по същество.
От фактическа страна се установява, че първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от Д. Н. П. и „Х. Т.“ ООД против
„Й. Б.“ ЕАД, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата 9300 лв.
на физическото лице и сумата от 33 490 лв. на дружеството, ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2020г. до окончателно изплащане на
сумите, представляващи обезщетения за причинени вреди. От изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че ищците основават
претенцията си на твърдения за непозволено увреждане, настъпило поради
действия на служители на ответника – оператор на телекомуникационни
услуги, извършили прехвърляне на ползвания от ищеца П. мобилен
телефонен номер на друга СИМ карта, без негово знание, което е довело до
последователност от действия, извършени чрез неоторизиран достъп до
интернет банкирането на ищците и оттам до техните банкови сметки, и
резултирали в изтеглянето на исковите суми от сметките им.
Установено е, че след сезиране от пострадалите титуляри на
банковите сметки, е било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.253 НК – изпиране на пари, понастоящем изпратено по
компетентност на ОП Варна. В рамките на същото са констатирани
извършени преводи от сметките на ищците към установени трети лица, които
впоследствие са изтеглили преведените суми в различни банкови клонове.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд Бургас е
приел, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на исковия
процес, тъй като са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора и не могат да бъдат разкрити със средствата на
гражданския процес. Посочено е, че ищците не сочат конкретни данни за
нарушения на отделни служители на ответника, което представлява
нередовност на исковата молба. Според първостепенния съд, за да бъдат
въведени всички значими факти, респективно, за да се отстранят
нередовностите, следва да бъдат разкрити сочените от ищците престъпни
обстоятелства, което не може да бъде сторено в гражданския процес и по
правилата на ГПК; разкриването на престъпните обстоятелства и участващите
в тях лица, както и връзката им с ответното дружество, са от съществено
2
значение за развитието и разглеждането на гражданския процес по заявената
претенция.
Следва да се отбележи, че спирането на гражданско дело поради
разкрити престъпни обстоятелства, не е способ за отстраняване неясноти в
изложените от ищеца факти, на които основава претенцията си. При
констатиране на подобни непълноти съдът дължи указания на страната да ги
отстрани, като допълни или поясни фактологическата рамка на поставения за
решаване правен спор.
На следващо място, съгласно трайно утвърденото в съдебната
практика разбиране, залегнало и в т. 7 от Постановление № 7 от 1959 г. на
Пленума на ВС, за реализиране на гаранционно – обезпечителната
отговорност на възложителя на работата е без значение кое конкретно
измежду натоварените лица е причинило вредите, поради което
установяването на прекия причинител не е сред елементите на фактическия
състав на чл.49 ЗЗД.
По изложените съображения, изтъкнатите от първостепенния съд
доводи относно необходимостта от спиране на делото за отстраняване на
нередовности в исковата молба и установяване на конкретните извършители
на непозволеното увреждане не следва да бъдат подкрепени.
Спирането на гражданското дело на визираното основание следва да
се допуска единствено когато установяване извършването на престъпление е
със значимост за развиващ се граждански процес, поради невъзможността
обявяването на дадено деяние за престъпление, в общия случай, да се
извърши от граждански съд – чл.17, ал.1 ГПК. Касае се за ограничен кръг от
хипотези, когато във фактическия състав на правното основание на
предявения иск изрично е включено осъществяването на конкретен престъпен
състав – напр. чл.227, б„а“ и „б“ ЗЗД. Поради разпределението на
компетентности между наказателния и гражданския съд и монопола на
наказателната юрисдикция по въпроса относно наличието на престъпление,
гражданският съд не може инцидентно да се произнесе по този въпрос,
изключая особения установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК. В тези случаи
изводът на наказателния съд дали е извършено престъпление се оказва
същевременно юридически факт на материалното гражданско право и
задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК ще следва да бъде зачетена
от гражданския съд относно формираните частноправни отношения.
В настоящия случай апелативният състав намира, че съществуването
на престъпление някъде по веригата на каузалния процес по твърдяното
увреждане на ищците не е предпоставка за ангажиране на гаранционно
обезпечителната отговорност на дружеството – ответник и извършването на
престъпно посегателство не се явява преюдициален въпрос. Основателността
на иска ще се предпостави от доказаност осъществяването в обективната
действителност на елементите на правопораждащия претендираното
субективно право фактически състав, който, в разглеждания случай, не
съдържа изискването деянието, от което вредите се твърди да се произлезли,
3
да представлява престъпление. Ето защо, спиране на гражданското дело не
следва да се допуска, тъй като отсъства факт с правно значение, по който
гражданският съд да е възпрепятстван да се произнесе, поради липса на
компетентност.
При горните констатации, частната жалба се явява основателна, а
обжалваното с нея определение следва да се отмени и делото да се върне на
Окръжен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 297 от 16.05.2022г., постановено по т.д.№
510/ 2021г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4