№ 7
гр. Враца, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело №
20241400900011 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.
Постъпила е искова молба от Д. Г. Т., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Козлодуй
срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление: ***.
Ищеца твърди, че на 24.07.2023 г. около 16,15 часа на път с. Рогозен, обл. Враца на
около 300 метра след табелата край на населено място в посока село Сираково настъпило
тежко ПТП между МПС мотор марка "Хонда“ и намиращият се на пътното платно, но в
насрещната пътна лента преди средна разделителна лента пешеходец настоящ ищец.
Установения механизъм на ПТП съгласно официалните свидетелстващи документи бил,
следният: На 24.07.2023 г. около 16,15 часа по път преминаващ през с. Рогозен, обл. Враца в
посока село Сираково се движило МПС мотор, марка Хонда, модел ЦБР 600 с рег. № СА ***
К (установен в последствие в момента на ПТП е бил с не поставен регистрационен номер)
управляван от Л. Ц. Г., с ЕГН **********, собственост на Ц. Я. Н., с ЕГН **********, на
около 300 метра след табелата за край на населено място, но в насрещната пътна лента се
намирал пострадалият Д. Г. Т., с ЕГН **********. Когато пешеходеца чул звука на
приближаващото се МПС се намирал преди средната разделителна лента на пътното платно
и спрял. В този момент водача на МПС Л. Г. спрял мотора на разстояние от около 300
метра. В следващият момент водача на МПС-мотор потеглил рязко и неочаквано и съвсем
умишлено ударил намиращият се на пътното платно, но в другата пътна лента в близост до
средната разделителна лента на пътното платно пешеходец, който в този момент
изпълнявал и служебните си задължения, като полицай. След ударът пострадалият изпада в
1
безсъзнание, а когато се свестява изпаднал в шок, започнал да изпитва силна болка в
областта на левият си крак, като не можел да го движи. На място идват екип на Спешна
помощ и пътна полиция. Тежко пострадалия Т. е откаран от екипа на СП в изключително
тежко състояние в МБАЛ "Христо Ботев" гр. Вараца. След спешен преглед наред с
натъртванията по тялото е установено и фрактура на лява тибия и фибула, раздробено
счупване в проксималната трета на лява подбедрица, болезненост в колянна става.
Движенията на левият крак невъзможни. Тъй като дежурният лекар преценил, че случаят е
тежък се консултирал с доктор И. от УМАБЛ" "Света Анна" София и било взето решение за
транспортиране на пострадалия в УМАБЛ "Света Анна" София за лечение. Така на дата
25.07.2023 г. пострадалиият бил преведен в УМАБЛ" "Света Анна" София, където отново
били направени медицински изследвания и било установено: Полифрагментна фрактура на
проксималния тибия и фибула; множество счупвания на подбедрицата. На увреденият крак
имало и разкъсно-контузна рана на лява подбедрица предно, която била обработена. Поради
силният и обемен отток на мястото на фрактурата и разкъсно-контузната рана било взето
решение - наместване на тибия, фибула и патела. Пострадалият бил диабетик -диабет тип-1(
в една от епикризите неправилно написано тип 2). На 28.07.2023 г. бил изписан, като му
били предписани медикаменти, за спадане на отока до степен, да позволява оперативна
интервенция. Тъй като при силния оток в комбинация с диабет тип 1 било изключително
рисково за операция. На 03.08.2023 г. пострадалия отново бил приет в УМАБЛ" "Света
Анна "София, където на 07.08.2023 г. била извършена операция 217.1. открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация дибия и фибула. Операцията била извършена след
предварително заплащане на остеосинтезни средства необходими за лечението. На дата
14.08.2023 г. пострадалият бил изписан от болницата без да може да се придвижва дори и с
помощни средства, а само в легнало положение поради извършената сложна операция и
непреставащите силни болки в областта на увредения крак. В отделението е заведен в
инвалидна количка с приспособление за придържане на левият крак в право състояние,
въпреки наличие на поставена шина. При изписването от болницата на 14.08.2023 г. и
издадената Епикриза с ИЗ№ 17538/2023 г. няма раздел "Статус при изписване: изписан, има
раздел: Състояние при изписване: където е написано само "добро общо състояние". Тоест
не раздвижен и респективно неприучен да се движи с помощни средства. След изписването
за пациента са започнали едни безкрайни болки и неудобства. Постоянно вдигал
температура от силните и почти непрестанни болки имал нужда от обезболяващи, нарушил
му се сънят, станал по изнервен. Наличието на заболяване - диабет и то тип 1
възпрепятствало допълнително зарастването на раните. Изцяло бил зависим от чужда
помощ, включително и да ходи по нужда, което допълнително го натоварвало психически.
Пострадалият след второто изписване от УМАБЛ "Света Анна" София ходел на контролни
прегледи и продължавал да ходи и към настоящият момент, но лекарите не издавали
медицински документ, а само правели рентгенови снимки на увреденият крайник. По време
на домашното си лечение на място идвал и рехабилитатор, който безуспешно се опитвал да
раздвижи увредения крайник, като в коляното ограничението било най - голямо. На
13.10.2023 г. пострадалия бил приет в МБАЛ "Св.Иван Рилски" Козлодуй в отделение по
2
физикална рехабилитация, където бил до 13.10.2023 г.. От проведената рехабилитация,
движението в увредения долен крайник не се подобрило. При проведената рехабилитация
били установени силни болки в областта на крак, особенно вечер, колянна става до 50
градуса, походка с помощни средства и леко подобрено самообслужване. При извършената
ъглометрия и сантиметрия амб. № 2672/08.11.2023 г. било установено наред с разликите в
двете бедра и разлика в дължината, като увреденият крак бил с 1 см по-къс от десния. При
извършен пореден преглед от лекар в УМАБЛ" "Света Анна" София на 02.11.2023 г., отново
били установени ограничения в увредения крак и болкови симптоми, както и придвижване
с помощни средства. Преглед в УМАБЛ "Света Анна" София били извършвани до месец
декември 2023 г., включително. На 19.01.2024 г. бил извършен преглед за ТЕЛК в МВР-
Болница София и определена т.н.р. 80 % пожизнено. Към настоящият момент пострадалият
вече се придвижвал без помощни средства, но с накуцваща походка, която предизвиквала и
поява на болки в гърба. Тоест шест месеца след инцидента при пострадалият все още не
завършил оздравителният период. Тоест вследствие на процесното ПТП настъпило на
24.07.2023 г. на пострадалият били причинени тежки увреждания, както на физическото
състояние така и на психическото, изразяващи се в: изпадане в безсъзнание, шок, тежка
фрактура на ляв долен крайник с продължаващ оздравителен период, психически травми
изразяващи се в променено психическо поведение спрямо близките /изнервен/, нарушен
сън, притеснение за бъдещето си, накуцваща походка, която води и до поява на болки в
гърба. До момента на подаване на исковата молба изминали шест месеца от инцидента и
причинената тежка травма, а възстановителният период още не бил приключил, което
показвало още веднъж тежестта на физическата травма, която била отделна от
психическата. Пострадалия си имал своите притеснения за здравето си, дали няма да се
скъси кракът и други такива негативни последици. Пострадалият нямал вина, както за
настъпилото процесно ПТП така и за получените физически и психически увреждания,
който ще са с доживотни последици. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 288р-13300. Образувано било сл.д. №
58/23 г. по описа на ОкСлО Враца и пр.пр.№ 1353/23г. по описа на ОкП Враца.
Увреждащото МПС към деня на ПТП не притежавало сключена ЗЗГО. На пострадалия Д. Г.
Т. били причинени болки и страдание, вследствие на получените травми, чиито проявления
и последици го съпътствали и щели да го съпътстват до живот. Вследствие на инцидента
пострадалият получил не само физически, но и емоционални и психически травми. На
03.10.2022 г. ищеца, чрез упълномощеният си адвокат предявил съгласно чл. 380 КЗ
претенция пред ответника, която била входирана под № 24-01-408/20.09.2023 г.. Претендира
постановяване на решение, по силата на което да бъде осъден ответника Гаранционен Фонд
да заплати на ищеца Д. Г. Т. обезщетение в размер на 80 000,00 лева, за причинените
неимуществени вреди болки и страдания и последиците, както физически така и
психически, във връзка с настъпило ПТП на 24.07.2023 г., при което пострадал ищеца,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира и
обезщетение в размер на 6 616,42 лева, за причинените имуществени вреди, изразяващи се
в заплащане на медикаменти медицински консумативи, остеоснитези и такси свързани с
3
лечението, във връзка с настъпило на 24.07.2023 г. ПТП, при което пострадал ищеца, ведно
със законната лихва от дата на извършването им до окончателното им изплащане, както
следва: Фактура номер:**********, от дата 19.10.2023 г., за сумата от 120,01 лева, за
закупени ДИОЗИМ капе 30бр, МИЛГАМА капс, ЛАЦИТРОЙ табл 50бр, ВЕНОСМИЛ капе
200мг 60бр; Фактура номер:**********, от дата 16.08.2023 г., за сумата от 150,51 лева, за
закупени КЛЕКСАН шпр амп. 60мг 0,6мл, ЦИПРОФЛОКСАЦИН 500 мг, ЕНДОТЕЛОН
капс, 200мг, 60бр, ВЕНОСМИЛ капс 200мг 60бр; Фактура номер:**********, от 10.08.2023
г., за сумата от 3960 лева, за закупено медицинско изделие (доц. д-р-С. Асьов); Фактура
номер:**********, от дата 09.08.2023 г., за сумата от 1095 лева, за закупен Cancellous block
30x25x15; Фактура номер: **********, от дата 27.07.2023 г., за сумата от 135 лева, за
закупени Medi Classic air 0/20-5650; Фактура номер: **********, от дата 27.07.2023 г., за
сумата от 84,38 лева, за закупени ВЕНОСМИЛ 200мг тв. Капс х 60, ЕНДОТЕЛОН тб. 150
мг х 60; Фактура номер: **********, от 10.08.2023 г., за сумата от 48 лева, за закупени
Патерици тип «Подмишници»; Фактура номер: **********, от дата 27.10.2023 г., за сумата
от 80 лева, за закупена Лечебна физкултура: - обучение в седеж, стоеж и ходене; Фактура
номер: **********, от дата: 29.08.2023 г., за сумата от 90,96 лева, за закупен КЛЕКСАН
шпр амп. 60мг 0,6мл; Фактура номер:**********, от дата 11.09.2023 г., за сумата от 90,96
лева, за закупен КЛЕКСАН шпр амп. 60мг 0,6мл; Фактура номер:**********, от дата
03.11.2023 г., за сумата от 73,56 лева, за закупен ФЛЕКС КОД PREMIUM сол. 500 мл;
Фактура номер:**********, от дата 20.09.2023 г., за сумата от 126,87 лева, за закупени
МИДОКАЛМ ФОРТЕ табл.150мг 30бр, ДИОЗИМ капс 30бр, МИЛГАМА N капс 100бр,
КАЛЦИТРОЙ табл. 50бр, ВЕНОСМИЛ капс. 200мг 60 бр; Фактура номер: **********, от
дата 08.12.2023 г., за сумата от 100 лева, за закупена Лечебна физкултура: - обучение в
седеж, стоеж и ходене; Фактура номер: **********, от дата 31.07.2023 г., за сумата от 110,23
лева, за закупени КИСЛОРДНА ВОДА 3% 100 мл /Химакс, спирт ЛАВАНДУЛОВ 1л
/Химакс/, ЦЕФЗИЛ табл. 500мг 10 бр, МЕЧО ГРОЗДЕ табл. 500 мг 120 ТОМИЛХ,
КОМПРЕСИ стер.10/10 8д 5бр /Мед, КЛЕКСАН шпр амп.60мг 0,6мл 6, УРИНАТОР мъжки.
Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника Гаранционен фонд е подал писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва изцяло
исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли същите
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Липсвали доказателства,
установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
както и за поведението на участниците в него. При условията на евентуалност оспорва
изцяло твърдения от ищеца механизъм. Ищцовата страна, претендираща обезщетение във
връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което тя
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. Ангажираните по делото доказателства не
са достатъчни да обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Предоставените доказателства нямат доказателствена сила за
4
механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по време на
инцидента, поради липса на непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези
факти, още повече, че в случая такива констатации липсват. Не се установява фактът на
извършено от посочения за виновен - водач на неустановено МПС противоправно и
виновно нарушение на Закона за движение по пътищата. Не са представени документи,
които да установят разпитани свидетели - очевидци на процесното събитие. Посоченият
механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба е базиран на вероятности и от същото не
може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ.
Посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се основава
единствено на твърденията на заинтересованото лице. Във връзка с твърдяното ПТП
липсват данни и следи от движението на МПС и изявления на свидетели-очевидци,
доказателства установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на
събитието, които да кореспондират с посочения от пострадалия механизъм. Към исковата
молба не са представени никакви доказателства, установяващи наличието на ПТП.
Въпреки, че е официален документ констативният протокол с пострадали лица в частта
относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само
на пострадалите, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на
диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател,
а изявленията на пострадалите пред длъжностното лице-издател. Поради това, същият няма
и материална доказателствена сила. В протокола не е описан механизъм и причини за
настъпване на ПТП. Така съставен документът не може категорично да установи дали
въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има посочения от ищеца водач. Съгласно
трайно утвърдената практика на ВКС, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими
за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в
ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Протоколът
притежава единствено формална доказателствена сила, която би обвързала съда и той да
приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител. Не са представени
доказателства с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма,
причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед
изясняване поведението на пострадалите. Оспорвам твърдения механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че за процесното произшествие са приложими разпоредбите на
Глава X, раздел I от Кодекса на труда. Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова
злополука (по чл. 55 ал. 1 от КСО или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
5
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В случая е
налице трудова злополука за Д. Г. Т., тъй като ищецът е служител на МВР и е изпълнявал
трудовите си задължения, осъществявал е контрол на движението по асфалтов път от с.
Рогозен в посока с. Сираково, за да провери водача на мотоциклет „Хонда ЦБР". Същият
подава знак за спиране със стоп палка, когато е блъснат от водача на мотоциклета, а при
наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това
неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение
на тях не са приложими тези на гражданския закон, т.е тези на чл. 45-54 от ЗЗД. Това от своя
страна води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна
отговорност, която е различна от Гражданската отговорност уредена в разпоредбите на чл.
45-54 от ЗЗД и чл. 478, чл. 557 и сл. от Кодекса за застраховането КЗ) и явяваща се обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. От изложеното следва изводът, че процесният инцидент, представляващ
„трудова злополука", не е обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това сочи, че за Гаранционен фонд не
възниква задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца
вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията по чл. 432 и чл. 557 от КЗ
неоснователна. В тази насока е и практиката на ВС по чл.212 ГПК/отм./- т. 3 от TP
№45/19.04.1990 г. по гр.д. №33/1989 г. на ОСГК на ВС, според който тълкувателен текст
пострадалият при условията на чл. 200 от КТ работник не може да търси от предприятието
обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД. В
мотивите на цит. TP от разпоредбата на чл. 212 КТ само за неуредените в КТ въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване увреждане здравето на
работник се прилага гражданския закон/ЗЗД/, а за уредените в чл.200-202 КТ не се прилага
ЗЗД. Поради функционалния характер на отговорността на застрахователя на ГО горното се
прилага и по отношение претенциите за ангажиране на неговата отговорност, когато се
касае за обезщетяване на вреди от фактически състав представляващ трудова злополука.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че не
са налице доказателства за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил
вредоносният резултат за ищеца. Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45
от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди - имуществени и/или
неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната
отговорност включва четири кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда,
причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното. Не спори, че при деликтната отговорност, вината се презюмира, за да се
ангажира отговорността на неустановения водач, но при условията на евентуалност
оспорва, че в случая неговото поведение е противоправно. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 55%, който не е изпълнил
6
изискванията за извършване на проверката по безопасен начин - чл. 165 ал. 1, т. 1 от ЗДвП
„Определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на
правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и
обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за
целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост. Отделно Д. Г. Т. е ритнал процесният мотоциклет, с
което си действие сам е поставил в опасност живота и здравето си. В случай, че не се
изследва наличието на виновно поведение от страна Д. Г. Т., смятам, че е от значение
причинно следствената връзка на личното му поведение с настъпването на вредоносния
резултат. Д. Г. Т. не е спазил изискванията и на Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври
2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение - чл. 57, чл. 61, чл. 62. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че Д. Г. Т. търпи
болки и страдания. Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са
представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува
основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените
неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи
на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая -
ищците. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да
съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от
твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито
относно техния размер. Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди,
като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от
ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с
принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Твърди, че ищцовата
страна не е представила достатъчна документация, удостоверяваща, че всички разходи,
претендирани с приложените фискални бонове и фактури са сторени от самият него и/или
във връзка с лечение му. Няма данни какво точно е закупено, каква услуга е заплатена и от
кого, както и на какво основание. Няма приложени фактури към всички фискални бонове. В
случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на
виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то
твърди че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен
еквивалент на стойност претендирания от ищците размер. В предявените размери исковете
са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към
момента в страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на
ищците и трайната съдебна практика за процесната 2023 година на ПТП. Счита, че
обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който
деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено
чувство. Гаранционен фонд, вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по
7
образуваната претенция № 23210185/20.09.2023 г., са уведомили ищеца, че следва да
представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са
представени в ГФ по щетата, а и по делото. Не били налице основания за ангажиране
отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие настъпило при
преимуществен принос от страна на Д. Г. Т.. Твърди, че е налице самоувреждане, тъй като
приносът на пострадалия за настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият
принос на пострадалия за настъпване на произшествието, респ. вредата - изключва изобщо
отговорността на неустановения водач, а оттам на ГФ. Д. Г. Т. допринесъл значително за
настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да способства за
настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици.
Принос за настъпване на вредата е налице и когато пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане.
Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно
същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на
вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Оспорва по основание искането
за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер.
Претенцията пред Фонда била отправена на 20.09.2023г.. Фондът не е деликвент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо
задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на
определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл. 558, ал. 7
от КЗ, задължението за лихва възниквало след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. Фондът се произнесъл в законоустановения тримесечен
срок. Съгласно посоченото в исковата молба и от молбата до ГФ, както и от писмата до
ищеца, не са били представени необходимите документи, за да може да бъде определено
обезщетение. От всичко гореизложено следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в
обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Фондът е уведомил
ищеца, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е установено
основанието за определяне на обезщетение, които не били представени, а напротив заведена
била искова претенция. Ищецът имал възможност да предяви нова претенция с приложени
необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе
решение, но не го направил. Оспорва началния момент на законната лихва и моли,
Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда -
25.01.2024г., а в случай на евентуалност от 27.10.2023 г. - датата на постановения от ГФ
отказ. Моли, за отхвърляне предявените искове и за присъждане на Гаранционен фонд
всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450,00 лева. Претендира
разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е
8
подал допълнителна искова молба, с която по подробно изложени в същата съображения
поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на
ответника.
В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с
доказателствата, ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите в
първоначалния си отговор, като оспорва допълнителната искова молба.
В съдебно заседание, ищеца лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба. поискал е и съдът е
допуснал изменение на размера на предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди, чрез увеличаване от 80000,00 лв. на 100000,00 лв.. В писмена защита излага
съображения за уважаване на иска.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете, по съображенията изложени в отговора. В писмена защита излага съображения за
отхвърляне на иска.
В съдебното заседание третото лице помагач на страната на ответника Л. Ц. Г., с ЕГН
**********, от ***, излага доводи за неоснователност на предявените искове, като
поддържа отговора на ответника. В писмена защита излага съображения за отхвърляне на
иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.09.2023 г., че
е посетено ПТП от от Е. Ш. - дежурен ПТП при РУ - Козлодуй, настъпило на 24.07.2023 г.
около 16,15 часа по път преминаващ през с. Рогозен, обл. Враца, на около 300 метра от
табелата за край на населеното място в посока с. Сираково. Участник 1 в ПТП е ППС без
поставен регистрационен номер, марка Хонда, модел ЦБР, управляван от Л. Ц. Г.,
собственост на Ц. Я. Н.. Пострадал от ПТП е ищеца Д. Г. Т., с диагноза неуточнена
/фрактура на лява подбедрица и др./. Посочено е, че е образувано сл. дело по чл. 342, ал. 3,
б. „б“ НК.
Установява се от протокол от 16.09.2024 г. по НОХД № 305/2024 г. на РС – Козлодуй,
че е признат Л. Ц. Г. за виновен в това, че на 24.07.2023 г., около 16,30 ч. в с. Рогозен, общ.
Хайредин по посока с. Сираково, на ул."Христо Ботев", срещу дом № 10, без да има
необходимата правоспособност при управление на МПС - мотоциклет Хонда ЦБР 600, с
ДКН СА ***К, собственост на Ц. Я. Н. от гр. Враца, в нарушение на правилата за движение
- при подаден сигнал от Д. Г. Т. - Командир на отделение в РУ-МВР- Козлодуй, със стоп
палка по образец на МВР за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен като
водач на ППС, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от служителя на службата за контрол място да изпълнява неговите указания
съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, не е сторил това, като продължил да управлява
мотоциклета с посока на движение с. Сираково, като ударил намиращия се на платното
9
служител, който изпълнявал служебните си задължения като полицай, вследствие на което
му причинил средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник. На обвиняемия Л. Ц. Г., за извършеното престъпление на основание по
престъпление по чл. 343 ал. 3, б."а", вр. ал. 1, б."б" от НК и чл. 54 от НК е определено
наказание „една година лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено за срок от
„три години" от влизане на на определението в законна сила, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Установява се от извънсъдебна претенция, с входящ номер на ответника 24-01-
408/20.09.2023 г., че е заявена от ищеца извънсъдебна претенция за сумите предмет на
делото пред ответника.
Установява се от приложени фактури и фискални бонове, че такви са издадени за
общата сума 6265,48 лева, както следва: Фактура номер:**********, от дата 19.10.2023 г., за
сумата от 120,01 лева, за закупени ДИОЗИМ капе 30бр, МИЛГАМА капс, ЛАЦИТРОЙ табл
50бр, ВЕНОСМИЛ капе 200мг 60бр; Фактура номер:**********, от дата 16.08.2023 г., за
сумата от 150,51 лева, за закупени КЛЕКСАН шпр амп. 60мг 0,6мл, ЦИПРОФЛОКСАЦИН
500 мг, ЕНДОТЕЛОН капс, 200мг, 60бр, ВЕНОСМИЛ капс 200мг 60бр; Фактура
номер:**********, от 10.08.2023 г., за сумата от 3960 лева, за закупено медицинско изделие
(доц. д-р-С. Асьов); Фактура номер:**********, от дата 09.08.2023 г., за сумата от 1095
лева, за закупен Cancellous block 30x25x15; Фактура номер: **********, от дата 27.07.2023
г., за сумата от 135 лева, за закупени Medi Classic air 0/20-5650; Фактура номер: **********,
от дата 27.07.2023 г., за сумата от 84,38 лева, за закупени ВЕНОСМИЛ 200мг тв. Капс х 60,
ЕНДОТЕЛОН тб. 150 мг х 60; Фактура номер: **********, от 10.08.2023 г., за сумата от 48
лева, за закупени Патерици тип «Подмишници»; Фактура номер: **********, от дата
27.10.2023 г., за сумата от 80 лева, за закупена Лечебна физкултура: - обучение в седеж,
стоеж и ходене; Фактура номер: **********, от дата: 29.08.2023 г., за сумата от 90,96 лева,
за закупен КЛЕКСАН шпр амп. 60мг 0,6мл; Фактура номер:**********, от дата 11.09.2023
г., за сумата от 90,96 лева, за закупен КЛЕКСАН шпр амп. 60мг 0,6мл; Фактура
номер:**********, от дата 03.11.2023 г., за сумата от 73,56 лева, за закупен ФЛЕКС КОД
PREMIUM сол. 500 мл; Фактура номер:**********, от дата 20.09.2023 г., за сумата от
126,87 лева, за закупени МИДОКАЛМ ФОРТЕ табл.150мг 30бр, ДИОЗИМ капс 30бр,
МИЛГАМА N капс 100бр, КАЛЦИТРОЙ табл. 50бр, ВЕНОСМИЛ капс. 200мг 60 бр;
Фактура номер: **********, от дата 08.12.2023 г., за сумата от 100 лева, за закупена Лечебна
физкултура: - обучение в седеж, стоеж и ходене; Фактура номер: **********, от дата
31.07.2023 г., за сумата от 110,23 лева, за закупени КИСЛОРДНА ВОДА 3% 100 мл /Химакс,
спирт ЛАВАНДУЛОВ 1л /Химакс/, ЦЕФЗИЛ табл. 500мг 10 бр, МЕЧО ГРОЗДЕ табл. 500 мг
120 ТОМИЛХ, КОМПРЕСИ стер.10/10 8д 5бр /Мед, КЛЕКСАН шпр амп.60мг 0,6мл 6,
УРИНАТОР мъжки.
Установява се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценено с приложените документи, следните обстоятелства: Ищеца
Д. Т. е получил при процесното ПТП: Многофрагментно вътреставно счупване на костите
10
на лява подбедрица в близкия край, което му причинило трайно затруднение на движенията
на долен ляв крайник. Налице е причинно-следствена връзка между получените увреждания
и процесното ПТП. Оперативната интервенция свързана с кръвна репозиция и ОСМ на
счупената подбедрица е една. Оперативната интервенция за отстраняване на ОСМ е по
желание на пострадалото лице с известна доза риск поради наличните заболявания.
Оздравителния период за подобно счупване е от порядъка на 10-12 месеца, като лечението,
което е било проведено е оперативно и медикаментозно. В конкретния случай има
настъпило усложнение, а именно флексионна контрактура на лява колянна става.
Оздравителния период при ищеца е от порядъка на 10-12 месеца, като същият е завършил,
което е установено и при направения преглед на 14.11.2024 г.. Състоянието на ищеца към
момента на експертизата е добро. Няма видимо скъсяване на увреденият долен ляв крайник,
като е налице само дефицит на движенията на лява колянна става по отношение на сгъване.
От документ издаден от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД от сантиметрия и ъглометрия на
двата долни крайника е видно, че същите са с нормални стойности и показания, като се има
предвид естеството на травмата и времето след претърпяното ПТП, като тези стойности са
се подобрили след проведеното физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. Разлика в
един сантиметър в дължината на долните крайници е в границите на физиологично
допустимата и същата не се отразява върху двигателната система, както и на гръбначния
стълб. Перспективата за в бъдеще е сравнително неблагоприятна. Ищеца продължава да
търпи болки при определени условия свързани с физическо пренатоварване и промяна на
времето с неголям интензитет. На 24.07.2023 г. е налице повишено количество бели кръвни
телца, което се дължи на преживяната стресова реакция. Стойността на кръвната захар на
ищеца при първоначалния му прием е била в границата на нормата, а именно 5,7 mmol/1.
При захарен диабет тип 1 обичайно с напредване на възрастта и развитие на усложнения
свързани с кръвоносните съдове, раните заздравяват по-трудно със склонност от инфекции,
но в конкретния случай това заболяване не е повлияло на оздравителния период на
полученото увреждане. Извършените парични разходи от пострадалия са били наложителни
и са във връзка с проведеното лечение от получените травматични увреждания и
последиците от същото. НЗОК не поема разходите за остеосинтетичния материал
необходим за извършената операция. В документите приложени към исковата молба
фигурира само един болничен лист за 34 дневен отпуск по болест от 24.07.2023 г. до
26.08.2023 г.
Механизмът на произшествието е следният: На 24.07.2023 г. около 16,15 часа в
светлата част на денонощието при ясно, слънчево време и нормална видимост в с. Рогозен
по платното за движение на *** се движил мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ с рег. №СА***К,
управляван от Л. Ц. Г. от с. Рогозен в посока от с. Сираково към центъра на с. Рогозен. В
определен момент водачът на мотоциклет „Хонда ЦРБ600“видял, че срещуположната лента
в платното за движение на разстояние около 150 метра напред са спрели товарен автомобил
„Пежо Боксер“, полицейски лек автомобил „Шкода Рапид“ с включени светлини и лек
автомобил „БМВ“. В същото време пред товарния автомобил „Пежо Боксер“ полицейският
служител му подал сигнал със Стоп-палка насочена към него да спре. Водачът на
11
мотоциклет „Хонда ЦРБ600 започнал да намалява скоростта си на движение до около 36
км/ч, но не спрял и достигайки полицая с левия спойлер на мотоциклета го блъснал в десния
крак, след което е форсирал двигателя на мотоциклета и ускорявайки скоростта си на
движение бързо се отдалечил от местопроизшествието в посока към центъра на селото.
Полицейският служител Д. Г. Т. в правото си да извършва проверки на ППС на пътя е
подал сигнал със стоп-палка на движещ се срещу него мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ в
насрещното платно за движение на ***, като за целта се отправил от проверявания от него
автомобил „Пежо Боксер“ в посока към разделителната (осова) линия на платното за
движение. Когато полицейският служител е достигнал до осовата линия е видял, че
мотоциклетиста се е насочил към него и няма да спре, за да избегне удара с него е направил с
левия си крак крачка назад и в момента, в който е повдигнал десния си крак за да продължи
движението си назад е достигнат и блъснат от левия спойлер на мотоциклета. Вследствие на
удара в крака и получения ударен импулс, полицейския служител е загубил вертикалната си
устойчивост и се завъртял в посока обратна на движението на часовниковата стрелка, след
което е паднал по очи върху пътното платно. В резултат на станалото ПТП Д. Г. Т. от с. *** е
получил наранявания описани в медицинските документи. ПТП е станало в светлата част на
денонощието, при нормална видимост в прав участък при пряка видимост към мястото на
удара от около 150 метра. Мотоциклетистът в условията на произшествието е могъл да
предотврати станалото ПТП по един от следните два начина: При правомерно движение на
мотоциклета близо до десния край на дясната лента движение, при което ПТП не би
настъпило; Чрез аварийно спиране преди мястото на удара.
В станалото ПТП на 24.07.2023 г. около 16,15 часа в с. Рогозен на *** срещу *** са
участвали мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ с рег.№СА***К, управляван от Л. Ц. Г. от с. Рогозен
и полицейски служител от РУ на МВР гр. Козлодуй Д. Г. Т. от с. ***. Скоростта на движение
на мотоциклет „Хонда ЦРБ 600“, с която се е движил при навлизане в населено място при
наличие на патрулен пост на пътното платно е била рамките на разрешената за населено
място - 50 км/ч.. Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ в момента на удара
е била около 36 км/ч..
ПТП е станало на 24.07.2023 г. около 16,15 часа в с. Рогозен на *** срещу *** в
светлата част на денонощието при ясно слънчево време и нормална видимост.
Организацията на движението на *** е двупосочна. Платното за движение е с обща ширина
6,70 метра, разделено на две ленти с единична непрекъсната лента Ml. Платното за
движение е прав участък, покрит с дребнозърнест асфалт, без неравности. От двете страни
на платното за движение има затревени банкети с ширина 0,80 метра на нивото на пътя и
затревени и обрасли с храсти канавки. В района на кръстовището на *** с ул. „Оборище“ са
поставени от двете страни на пътя пътни знаци БЗ „Път с предимство, а след кръстовището
в посока към центъра на селото е поставен пътен знак В24 „Забранено изпреварването на
МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“. На платното за движение близо
до десния банкет в посока към с. Сираково в зоната на станалото ПТП са били паркирали
лекият автомобил „БМВ“ с peг. №ВР***ВТ, лекият автомобил „Шкода Рапид“ с рег. №
12
СВ***НР и товарния автомобил „Пежо Боксер“ с рег. №ЕН***КС, на които е извършвана
проверка от представителите на МВР. От техническа гледна точка, мястото на удара между
мотоциклет с рег.№СА***К и полицейския служител Д. Г. Т. се определя, като пресечна
точка на траекторията на движение на мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ при движението му по
платното за движение в областта на предна лява част на спойлера и тялото на пешеходеца.
За водача на мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ и за полицейския служител Д. Г. Т. в участъка на
платното за движение на *** на разстояние от около 150 метра между тях не е имало
препятствия, ограничаващи видимостта един спрямо друг. Преди станалото ПТП Д. Г. Т. е
извършвал проверка на водача на товарния автомобил „Пежо Боксер“ и се намирал от лявата
му страна до осевата линия на платното за движение. Когато е чул шума и видял
приближаващия към него мотоциклет е решил да го спре. Той подал сигнал на
мотоциклетиста със стоп палката, когато се намирал в района на осевата линия в лентата за
насрещно движение, по която се е движил мотоциклет „Хонда“. В този момент водачът на
мотоциклет „Хонда“ се намирал на около 60 метра от полицейския служител, намалявайки
скоростта си на движение. В конкретните условия полицейския служител е трябвало да бъде
по внимателен и предпазлив в своите действия спазвайки мерките за безопасност, а именно
виждайки, че мотористът не се движи правомерно близо до десния край на платното за
движение по посока на движението си, а се насочил право към него е трябвало бързо да
напусне платното за движение за да избегне удара с него. От техническа гледна точка удара
между мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ и полицейския служител Д. Г. Т. е настъпил предната
лява част на спойлера на мотоциклета и десния долен крайник на тялото на Д. Г. Т..
Механизма на станалото ПТП обяснява, че десния крак на ищеца е повдигнат нагоре и
встрани при удара с мотоциклета, като от мястото на което се намирал свидетеля С. В. Й.
същият го е възприел като удар. Подобно действие — ритане на мотоциклетист е крайно
опасно за живота и здравето преди всичко за полицейския служител и не е въведено в
полицейската практика. Вещите лица считат, че в конкретния случай не е имало ритане на
мотоциклета с крак от ищеца - полицейски служител. В конкретния случай механизма на
посоченото счупване е индиректен, т.е. при усукване в областта на опорния крак и залитане
и падане, като този механизъм може да бъде реализиран и при други обстоятелства свързани
с такова падане, но в конкретния случай са налице неоспорими данни по какъв начин е
получено същото. Ищецът към момента не е напълно възстановен от полученото
вътреставно счупване на лява подбедрица. Физическото състояние на ищеца към момента на
прегледа е добро, като същия се придвижва самостоятелно с накуцване в ляво и е налице
флексионна контрактура в областта на лява колянна става. Със сигурност може да се каже,
че всички приложени фактури и фискални бонове са напълно относими към първоначалното
лечение с последващото възстановяване на ищеца и във връзка с поставените диагнози.
На въпроси зададени на ищеца, по реда на чл. 176 ГПК, същият заявява, че не е
стъпил или ритнал мотора на 24.07.2023 г.. Не е вярно, че не е изпълнил задълженията си по
ЗДвП. На 24.07.23 г. подал сигнал на мотоциклетист, който идвал от дясната му страна, с
лявата ръка посочил мястото на спиране. Същият намалил скоростта и започнал да форсира
13
двигателя на мотора, след което тръгнал и ускорил в посока с. Рогозен, на мястото на което
бил ищеца. Отстъпвайки назад, понеже левия му крак бил напред, с десния отстъпил назад и
вече като отстъпил с десния, мотоциклета се ударил в него и ищеца паднал на платното за
движение.
От показанията на свидетеля П. С., се установява следното: свидетеля заявява, че
една патрулка му вдигнала палка и му станало лошо; на ПТП-то го закарали в бърза помощ;
карал камиона и спрял; не помни нищо друго.
От показанията на свидетеля Л. Т., се установява следното: свидетеля заявява, че
помни, че ги спряли полицаите, прибирали се от работа; били в камион, с брат му П. С. и
племенника им; спрели ги за проверка и след това не помни някои неща; не помни коя
година било това; видял ПТП-то, но не го видял точно и нищо не си спомня.
От показанията на свидетеля И. В., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава Д. Т. от три години и знае, че е претърпял ПТП; живее в с. *** със синът си; грижи
се за децата си, защото е разведен; след случая ищеца не е същият, който бил преди; на него
нямало кой да му помага, борел се сам и си вършел задълженията вкъщи и по двора; помагал
на децата си, гледал непълнолетния си син; когато си счупил крака, три месеца бил на легло,
не можел да се храни сам и да ходи до тоалетна сам, не можел да се изкъпе; свидтелея му
помагал; болките били ужасяващи, крещял от болка; една вечер му се обадил, ревейки по
телефона, защото нямало кой да му даде болкоуспокояващо; страдал психически, от тази
болка, мъка и страдание му се вдигнала захарта над 40 и влязъл в болница, с диабет; три
месеца бил на легло и януари 2024 г. започнал да използва патерици и да стъпва; това че
вместо той да помага и се грижи за сина си, синът му се грижел за него, го съсипало;
свидетеля виждал как синът му му помага да отиде до тоалетна; в домакинството бил само
той и непълнолетния му син.
От показанията на свидетеля Е. Ш., се установява следното: свидетеля заявява, че
били в специализирана полицейска операция с колегата Д. Т. със служебен автомобил
"Шкода", по малките населени места в с. Рогозен; като приближили към центъра на селото,
на разстояние около 150-200 м пред тях; тръгнал мотоциклет без регистрационен номер в
противоположна посока, не към тях; колегата казал: "Мотоциклет без номер", но свидетеля
му казал, че няма как да спрат мотоциклет без регистрационен номер, защото е пистов;
няколко секунди след мотора тръгнал и л.а. "БМВ" в същата посока, като мотора; движели се
в посока с. Сираково, като пред тях било "БМВ"-то и решили да го проверят, тъй като
тръгнали от едно и също място с мотора и да го разпитат, кой управлява мотора; спрели
автомобила, извършили проверка, лицето било правоспособно, изпробвали го за алкохол,
била отрицателна пробата, попитали кой управлява мотоциклета, но той отказал и казал, че
не го познава; служебния автомобил бил спрял пред "БМВ"-то; почти приключили
проверката, когато откъм с. Рогозен се движел бус без светлини; ищецът Т. казал, че ще го
спре, тъй като завършили предходната проверка; свидетеля му казал да го спре пред
14
служебния автомобил, като свидетеля бил с таблета, с който извършвали проверката, а Д. Т.
със стоп палката; след като спрял бусът Д. Т. се намирал на осовата линия, а свидетеля, както
е по инструкция, трябвало да бъде от другата страна на буса, за да го осигурява и да
наблюдава пътниците, които са в буса; като се приближил до буса чул звук на мотор, който се
приближавал, намалил към тях и в този момент свидетеля потърсил визуално колегата Т.
къде се намира; виждал му само главата заради буса, моторът ускорил много бързо, тогава Д.
Т. отстъпил назад, свидетеля не виждал краката му и не могъл да каже какво е правил с тях;
Д. Т. бил паднал по очи, в близост до буса; впоследствие, защото свидетеля го
транспортирал и му помагал в болницата, видял, че на десния крак, който не му е счупения,
отзад, имал охлузвания, които са най-вероятно от мотора и щом са отзад, не би трябвало да е
от ритане; с Д. Т. работели повече от 10 години, спирали много мотори и знаели, че мотор и
скутер не може да се ритне и бутне; впоследствие открили наркотици в автомобила "БМВ",
който спрели за проверка и се оказало, че са собственост на мотоциклетиста; в буса, който
спряли имало трима пътника; двамата били възрастни и едно по-младо момче, което
свидетела мисли, че било откъм него; свидетела заявява, че преди да влязат в залата, третото
лице-помагач говорило с другия свидетел, дръпнало го настрани и разговаряло, свидетеля
чул, че казал, че е момчето, което блъснало с мотора.
От показанията на свидетеля С. Й., се установява следното: свидетеля заявява, че си
спомня за станало ПТП през лятото на 2023 г.; бил в автомобила, който бил спрян от
полицай за проверка; когато ги спрели, свидетеля не чул звук от мотоциклет, впоследствие
чул такъв; чул, че мотоциклета намалил скоростта при приближаването, когато вече го и
видял; видял полицейския служител, който спирал мотоциклета, той изтичал до колата, взел
палката за спиране и сложил стоп палка на моториста, мотористът намалил; полицая
изведнъж си вдигнал десния крак и посегнал към моториста с цел да го повали, според
свидетеля; свидетеля видял удар между предната част на мотора и крака на полицая; видял,
че полицая паднал, завъртял се; когато видял мотоциклета, че идва, полицаят отишъл до
колата, взел палката и изтичал към пътя, за да спре мотоциклета; другият му колега казал да
го остави, да не се занимава; свидетеля заявява, че не е говорил с никой пред съдебната зала,
бил отстрани със съпругата си; свидетеля бил посредата на буса на задната седалка.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявеният иск, с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
предполага установяването от ищцата на следните предпоставки: е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени и имуществени вреди и техния размер; причинените от
делинквентът вреди, са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното му
поведение; отговорността на собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС е
следвало да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска
отговорност; деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП-то водач не е
била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност.
15
От събраните по делото доказателства, в частност от констативен протокол от
20.09.2023 г., от протокол от 16.09.2024 г. по НОХД № 305/2024 г. на РС – Козлодуй, от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключението на вещите лица по
събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, от
изслушването на същите в съдебно заседание, съвкупно преценено с останалите приложени
документи се установяват относимите по делото обстоятелства. Установи се, че третото
лице помагач - Л. Ц. Г. на 24.07.2023 г., около 16,30 ч. в с. Рогозен, общ. Хайредин по посока
с. Сираково, на ул."Христо Ботев", срещу дом № 10, без да има необходимата
правоспособност при управление на МПС - мотоциклет Хонда ЦБР 600, с ДКН СА ***К,
собственост на Ц. Я. Н. от гр. Враца, в нарушение на правилата за движение - при подаден
сигнал от ищеца Д. Г. Т. - Командир на отделение в РУ-МВР- Козлодуй, със стоп палка по
образец на МВР за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен като водач на
ППС, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
служителя на службата за контрол място да изпълнява неговите указания съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, не е сторил това, като продължил да управлява
мотоциклета с посока на движение с. Сираково, като ударил намиращия се на платното
служител, който изпълнявал служебните си задължения като полицай, вследствие на което
му причинил средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник. На обвиняемия Л. Ц. Г., за извършеното престъпление на основание по
престъпление по чл. 343 ал. 3, б."а", вр. ал. 1, б."б" от НК и чл. 54 от НК е определено
наказание „една година лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено за срок от
„три години" от влизане на определението в законна сила, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Мотоциклетът „Хонда ЦРБ600“ с рег. №СА***К, управляван от Л. Ц. Г. спри процесния
случай се движил по платното за движение на *** от с. Рогозен в посока от с. Сираково към
центъра на с. Рогозен. В определен момент водачът на мотоциклет „Хонда ЦРБ600“ видял,
че в срещуположната лента в платното за движение на разстояние около 150 метра напред
са спрели товарен автомобил „Пежо Боксер“, полицейски лек автомобил „Шкода Рапид“ с
включени светлини и лек автомобил „БМВ“. В същото време пред товарния автомобил
„Пежо Боксер“ полицейският служител му подал сигнал със Стоп-палка насочена към него
да спре. Водачът на мотоциклет „Хонда ЦРБ600 започнал да намалява скоростта си на
движение до около 36 км/ч, но не спрял и достигайки полицая с левия спойлер на
мотоциклета го блъснал в десния крак, след което е форсирал двигателя на мотоциклета и
ускорявайки скоростта си на движение бързо се отдалечил от местопроизшествието в
посока към центъра на селото. Когато полицейският служител достигнал до осовата линия
видял, че мотоциклетиста се е насочил към него и няма да спре и за да избегне удара с него
направил с левия си крак крачка назад и в момента, в който повдигнал десния си крак за да
продължи движението си назад е достигнат и блъснат от левия спойлер на мотоциклета.
Вследствие на удара в крака и получения ударен импулс, полицейския служител загубил
вертикалната си устойчивост и се завъртял в посока обратна на движението на
часовниковата стрелка, след което паднал по очи върху пътното платно.
Пряка и непосредствена последица от Д.ието на третото лице помагач - Л. Ц. Г., са
16
последвалите увреждания на ищеца, описани в медицинските документи, показанията на
разпитаните по делото свидетели и заключението на вещите лица по събраната комплексна
съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, а именно: многофрагментно
вътреставно счупване на костите на лява подбедрица в близкия край, което му причинило
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник. Налице е причинно-следствена
връзка между получените увреждания и процесното ПТП. Извършена е оперативна
интервенция свързана с кръвна репозиция и ОСМ на счупената подбедрица. В конкретния
случай има настъпило усложнение, а именно флексионна контрактура на лява колянна
става. Оздравителния период при ищеца е от порядъка на 10-12 месеца, като същият е
завършил. Перспективата за в бъдеще е сравнително неблагоприятна. Ищеца продължава да
търпи болки при определени условия свързани с физическо пренатоварване и промяна на
времето с неголям интензитет.
Констатациите относно конкретното Д.ие, авторството му и механизма на същото,
следват от изводите на вещите лица по комплексната съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, подкрепени безпротиворечиво от приложените документи и
показанията на свидетелите, поради което следва да се приеме, че именно поведението на Л.
Ц. Г. става причина за ПТП. С действията си същият е причинил, описаните по – горе
увреждания на ищеца, като по този начин е нарушил не само правилата за движение по
пътищата, задължаващи го при подаден сигнал за спиране от контролните органи, като
водач на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания - чл. 10 ЗДвП, а също и чл. 343 ал. 3, б."а", вр. ал. 1, б."б" НК, за което е
и осъден с влязло в сила споразумение. Установи се по делото, че по повод причиненото
ПТП е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна по силата на чл. 300
ГПК за гражданския съд, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност
и виновността на дееца, като предвид и всичко изложено по - горе съдът намира елементите
от фактическият състав на предявеният иск за установени от доказателствата по делото.
Третото лице помагач е нарушило и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди
другиму, поради което поведението му е противоправно. Вината в гражданското право, се
предполага до доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й. Възражението на Гаранционния фонд, че
се касае за трудова злополука е ирелевантно в настоящото производство, доколкото прекият
причинител на вредата, работодателят и застрахователят отговарят на различни основания,
но за едни и същи вреди. Затова, с оглед защита на интереса на увредения той разполага с
право да предяви искове срещу всеки от тях, но плащането на дължимото се за вредите
обезщетение от един от тях погасява задълженията на другите. /в този смисъл и решение №
29/11.07.2019 г. по дело № 1865/2018 на ВКС, ГК, III г.о./.
Установиха се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценено с показанията на разпитаните по делото свидетели, че
17
ищеца, вследствие процесното ПТП е претърпял посочените по - горе страдания, като освен
физическите травми, страдал и психически, изпитвал болка и мъка. Доказа се по делото и
липсата на застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на
процесното ПТП договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. В случая не
се установи наличието на сключен договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност, обезпечаваща деликтната отговорност на виновния водач, а и не се твърди,
поради което следва да се приеме, че към деня на настъпване на процесното ПТП не е имало
такъв застрахователен договор.
Установи се от извънсъдебна претенция от 20.09.2023 г. до ответника от ищеца, че
същият е заявил извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за
уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховането.
Не се установи съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, не се доказа по
никакъв начин с поведението си същият да е допринесъл за настъпването и тежестта на
конкретните увреждания предмет на обезщетяване по настоящото производство, поради
което и възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно. Конкретно установи
се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и
съдебна автотехническа експертиза, че механизма на станалото ПТП обяснява, че десния
крак на ищеца е повдигнат нагоре и встрани при удара с мотоциклета, като от мястото на
което се намирал свидетеля С. В. Й., същият го е възприел като удар. Предвид установеното
от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза и с оглед липсата на подкрепа в останалия доказателстван
материал, съдът оцени показанията на свидетеля Й. в частите, в които заявява, че ищеца е
ритнал приближаващия го мотор като недоставерни и не ги кредитира в тези части. Липсват
по делото други конкретни обстоятелства, които да са заявени в срока за отговор, да са
установени от събраните доказателства, и които биха могли да обосноват извод за
съпричиняване. Всичко изложено налага извод за неоснователност на възражението си за
съпричиняване.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, посочени по - горе.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено
по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера,
вида и броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите, които
съдът приема за причинени на ищеца; продължителността и интензивността на свързаните с
тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелите, и от заключението на
вещите лица по събраната експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение;
възрастта на ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на получените
увреждания и последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента
на настъпване на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната
18
съдебна практика по сходни на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 40
000,00 лева.
Установява се от приложени фактури и фискални бонове, че такви са издадени за
общата сума 6265,48 лева, като от заключението на вещите лица по събраната комплексна
съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, се установи, че извършените
парични разходи от пострадалия са били наложителни и са във връзка с проведеното лечение
от получените травматични увреждания и последиците от същото.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 100
000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен до
размер на сумата 40 000,00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а
за разликата над него до пълния предявен размер от 100 000,00 лева, искът е недоказан и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявеният от ищеца иск за сумата
6 616,42 лева, обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер на сумата 6265,48
лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до
пълния предявен размер от 6 616,42 лева, искът е недоказан и поради това неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за
забава върху присъдената главница за обезщетение за неимуществени вреди, , в уважената
част, от 20.09.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред ответника
/за която страните не спорят/ до окончателното й изплащане, а исканията за присъждане на
лихва върху отхвърлената част от главницата, като неоснователна следва да се отхвърли.
Претендираната лихва следва да се присъди от горепосочената дата - 20.09.2023 г. - датата на
предявяване на извънсъдебната претенция пред ответника /в този смисъл решение № 167 от
30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/. От
същата дата - 20.09.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
ответника следва да се присъди лихва и върху сумата 5971,91 лева, чест от присъденото
обезщетение за имуществени вреди, а върху останалата част от обезщетението съобразно по-
късната начална дата в претенцията в исковата молба: от 19.10.2023 г., за сумата от 120,01
лева, от 03.11.2023 г., за сумата от 73,56 лева и от 08.12.2023 г., за сумата от 100 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалния представител на ищеца - адвокат Я. В. С. от Софийска адвокатска
колегия, сумата 1 060,00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, определена съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца сумата 320,00 лева,
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер 300,00 лева, а
също и сумата 537,00 лева, разноски за възнаграждания на вещи лица, свидетели и държавни
такси, съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
19
ответникът следва да плати в полза на ОС – Враца държавната такса в размер на 1625,48
лева, от заплащането на която ищеца е освободен.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на Д. Г. Т., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Козлодуй, на основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, сумата от 40 000,00 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
24.07.2023 г., причинило му телесни увреждания, заедно със законната лихва от 20.09.2023 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 40000,00 лева до
предявения размер от 100 000,00 лева, ведно със законна лихва от 20.09.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на Д. Г. Т., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Козлодуй, на основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, сумата от 6265,48 лева, обезщетение за
имуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.07.2023
г., заедно със законната лихва от 20.09.2023 г. върху частта от присъденото обезщетение за
имуществени вреди от 5971,91 лева, а върху останалата част от присъденото обезщетение за
имуществени вреди заедно със законната лихва: от 19.10.2023 г., за сумата от 120,01 лева, от
03.11.2023 г., за сумата от 73,56 лева и от 08.12.2023 г., за сумата от 100 лева, до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 6265,48 лева до
предявения размер от 6 616,42 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на Я. В. С. от Софийска адвокатска колегия, сумата 1 060,00 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на Д. Г. Т., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Козлодуй, сумата 320,00 лева,
разноски.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Козлодуй да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление: ***, разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер 300,00 лева, а също и сумата 537,00
лева, разноски за възнаграждания на вещи лица, свидетели и държавни такси.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на ОС – Враца държавна такса в размер на 1625,48 лева, от заплащането на
20
която ищеца е освободен.
Решението е постановено при участието, като трето лице помагач на страната на
ответника на Л. Ц. Г., с ЕГН **********, от ***.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21