Решение по дело №58/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №555/16.11.2023 г. на Районен съд-Плевен постановено по АНД № 1719/2023 г. по описа на съда, е потвърдено Наказателно постановление № 713793-F6701461/21.07.2023г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, Дирекция в ГД „Фискален контрол“, с което на „ГИС - 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], бл.№15б, ет.1, ап.13, представлявано от М. Г. П., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.7а, ал.1 и ал.4 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „ГИС – 04“ ЕООД, чрез адвокат И. Н. от Адвокатска колегия- Плевен, който счита, че в конкретния случай съдът е достигнал до неправилни изводи, като е приел, че касаторът е издал документ, различен от „фискален бон“ - с наименование касова бележка. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, поради което неправилно е достигнал до извод, че при извършената проверка е издаден документ, различен от фискален бон. Според касатора съдът не е обсъдил дадените от свидетелите Г. П. и Р. Я. показания, според които на проверяващия орган при извършената проверка е издаден фискален бон от фискално устройство, което обстоятелство е отразено в протокола от проверката, в АУАН и обжалваното наказателно постановление, а т.нар. „касова бележка“ е била разпечатвана само за собствени нужди на проверяваното дружество, без да се дава на клиента при покупка. Сочи, че касовата бележка се издава за вътрешни нужди на проверяваното дружество във връзка с отчета на стоките от счетоводството и в конкретния случай документът е изискан от самите проверяващи, т.к. те са видели, че този документ е бил разпечатан от служителите на жалбоподателя. Твърди, че тези показания не са обсъдени и не са взети предвид от съда при постановяване на обжалваното решение.

Счита, че неправилно съдът е приел, че е доказано нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.4 от Наредба Н-18, тъй като такава алинея не съществува.

В заключение моли съда да отмени оспореното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, представя писмени бележки, в които развива подробно и други съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът Началник отдел "Оперативни дейности " Велико Търново в ГД "Фискален контрол" се представлява от юрисконсулт Ж., която моли да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 185, ал.2, пр. последно от ЗДДС, в приложимата редакция на нормата от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г., действала към момента на установяване на нарушението и на издаването на НП, на юридическите лица и едноличните търговци, които извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 от същия закон или на нормативен акт по неговото прилагане, извън хипотезите по ал.1 на същия член, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция по ал.1 в размер от 500 до 2000 лв.

Съгласно чл. 7а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министър на финансите (Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ) не се допуска задължено лице по чл. 3, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

Съгласно чл. 7а, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ не се допуска същото лице по чл. 3 при извършване на продажби да предоставя на клиентите си документи, различни от фискален бон, които съдържат думите "Фискален", "Фискална", "Фискално", "Фискални" или производни словосъчетания.

Разпоредбата не съдържа ал.4.

С оспореното решение РС Плевен е приел за установено, че е доказано описаното в НП и АУАН нарушение.

АУАН № F701461/31.03.2023 г. е съставен за това, че при извършена проверка на 14.03.2023г. в 9,57 ч. в търговски обект: магазин, находящ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „ГИС 04“ ЕООД, е констатирано, че в обекта има монтиран, въведен в експлоатация и работещ към момента на проверката касов апарат, модел DATECS DP-150 с идентификационен номер на фискално устройство №DT7233530 и идентификационен номер на фискална памет №02928921.

Преди легитимация на проверяващите е направена контролна покупка на два броя лепило на обща стойност 1 лв., заплатена в брой от Р. П. – старши инспектор по приходите. Плащането било прието от Р. М. А. - продавач, която поискала още 0,01 лв. и издала фискален касов бон /ФКБ/ №0000033 от 14.03.2023г. в 9,56 ч. за сумата от 1,01 лв. за строителни материали в данъчна група Б. Във ФКБ не били посочени вид и брой артикули и единична цена. Закупени са и два броя лед крушки с единична цена 3 лв. и обща стойност 6 лв., заплатени в брой от Р. П. - главен инспектор по приходите. Плащането било прието от Р. М. А. – продавач, като при продажбата е издаден ФКБ № 0000037/14.03.2023 г. с обща сума за плащане 6 лв. , отчетени в група Б за закупени строителни материали. Във ФКБ не били посочени реквизитите наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.

Освен фискални касови бонове на проверяващите били предоставени и други документи, наречени „касова бележка“, с №**********/14.03.2023г. и с №**********/14.03.2023 г., съдържащи вида на стоката, количеството, единична цена, и общата стойност без ДДС и с ДДС.

Въз основа на тези обстоятелства е установено нарушение на чл. 7а от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ. За нарушението е съставен АУАН № F701461/31.03.2023 г., в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 7а, ал.1 и ал.4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.на МФ.

Нарушението е квалифицирано на първо място като такова на чл. 7а, ал. 1 от Наредбата - издаване на документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ по съдържание на фискален бон. Този документ е приложен по делото и от него е видно, че съдържа информация за текуща сума по сметка, по съдържание наподобява фискален бон, тъй като съдържа аналогични реквизити.

Вярно е, че не съдържа думите „фискален бон“ или други подобни по звучене, наречен е „касова бележка“, но последното словосъчетание в търговския оборот е широко употребявано като абсолютно аналогично/идентично със словосъчетанието „фискален бон“. Затова и правилен е изводът на АНО, че с издаването на такъв документ, различен от касов бон, е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.7а от Наредбата. Според настоящия състав на съда издаването на този документ, наречен „касова бележка“, е с цел да се даде информацията, несъдържаща се в издадения по надлежния ред фискален бон при покупката, обусловено и от другото констатирано от органите по приходите нарушение - липсата в този фискален бон на изискуеми реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата - наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.

Издаваните счетоводни документи следва да са такива, регламентирани от нормативните актове, със съответното изискуемо от тях съдържание и форма, тъй като един от най-важните счетоводни принципи е принципът на документална обоснованост на счетоводните записвания, която се постига чрез прилагането на счетоводния метод на документиране. Документирането се осъществява чрез съставянето на счетоводни документи, които са носители на счетоводна информация и тази информация следва да бъде пълна, ясна, недвусмислена, конкретна, така, щото само от този предвиден за издаване счетоводен документ да става ясно какви отделни видове стоки са продадени, защото като такива те са доказателство за извършените стопански операции. Затова е необходимо да се следва установената от закона форма, съдържание и реквизити на тези документи и да не се издават такива, непредвидени от нормативните актове, както е станало в случая.

Относно възражението в касационната жалба, че НП е незаконосъобразно поради посочената като нарушена ал.4 от чл.7а от Наредбата, каквато алинея реално не съществува, касационният състав счита следното:

Въпреки посочването на второ място в АУАН като нарушена несъществуваща ал.4 на същия член 7а, в АУАН е възпроизведено съдържанието на ал.3 – дружеството е нарушило наредбата „като е предоставило документи на клиент с наименование „КАСОВА БЛЕЖКА“ с номера…, с информация за текуща сума по сметка, наподобяваща по съдържание фискален бон и предоставените документи, различни от фискален касов бон съдържат производно словосъчетание на „Фискален“, „Фискална“, „Фискално“, „Фискални“.

Т.е. актосъставителят е определил правилно нарушената правна норма, но е допусната грешка при изписване на номера по ред на нормата, като е посочена алинея 4, каквато в чл. 7а от Наредбата на съществува. Обстоятелството, че актосъставителят е възпроизвел съдържанието на разпоредбата, която счита за нарушена, води до извод, че, въпреки допусната грешка в номера на алинеята, правото на защита на нарушителя не е засегнато и същият е разбрал за какво нарушение е съставен АУАН.

От съдържанието на АУАН е видно ясно и непротиворечиво, че е съставен затова, че „ГИС- 04“ ЕООД, като лице по чл.3 от Наредбата, е предоставило документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален служебен бон (правилно квалифицирано като нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредбата) и е предоставило на клиент при извършване на продажба документ, различен от фискален бон с наименование „касова бележка“, която е производно словосъчетание на думите "Фискален", "Фискална", "Фискално", "Фискални“ (което неправилно е посочено като нарушение на чл. 7а, ал. 4 от Наредбата, вместо ал.3).

За установеното при проверката в обекта е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0105986/14.03.2023г., а за установеното при извършената в офис на НАП документална проверка е съставен протокол №1684735/31.03.2023г., в които подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

Административно – наказващият орган въз основа на събраните доказателства и съставения АУАН е издал процесното НП, в което като нарушение са посочени разпоредбите на чл. 7а, ал.1 и ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В НП е описана подробно установената фактическа обстановка, която съответства на действителното положение.

Изложеното по-горе в мотивите относно неправилното посочване на номера на нарушената разпоредба като ал. 4 с точно възпроизвеждане на съдържанието на разпоредбата на ал.3 от чл.7а на Наредбата, съдът счита за относимо и към НП. Погрешно изписването на номера на алинеята не нарушава правото на защита на касатора, тъй като съдържанието на нормата е възпроизведено в НП, а ал.4 не съществува, т.е. очевидно е, че няма противоречие между описанието на нарушението и съдържанието на нарушената норма. Прилага се съдържанието на нормативните актове, а не номера на нормата. В този случай съдържанието на нормата е възпроизведено в НП и няма съмнение коя забрана е нарушена от санкционираното лице според административно-наказващия орган и за какво нарушение е наложена санкцията.

Ако съдържанието на нарушената норма не беше възпроизведено в АУАН и в НП, а нормата беше конкретизирана само с посочен номер на член и несъществуваща алинея, тогава не би могло да се определи ясно коя норма счита за нарушена органът и правото на защита на санкционираното лице би било сериозно нарушено, но в случая не сме изправени пред такава хипотеза. А и е налице и безспорно доказано нарушение на забраната по ал.1 от чл. 7а от Наредбата, което е правилно квалифицирано и с посочени коректно и номер, и съдържание на нормата, което е достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора.

Районният съд е събрал всички относими доказателства и е разпитал свидетели, чиито показания е кредитирал. Приел е за доказано, че при извършената проверка в обекта е направена контролна покупка, при която били издадени фискални бонове (без необходимите реквизити) и документи „касова бележка“, издадени от принтер, наподобяващи по съдържание фискален бон.

При така установените факти съдът приел, че в хода на административно - наказателното производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът е изложил мотиви, че в чл. 7а, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана лицата по чл. 3 да предоставят при покупка документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, а по силата на ал.3 не се допуска и при извършване на продажби да предоставят на клиентите си документи, различни от фискален бон, които съдържат производни словосъчетания на думите „фискален“.

Въззивният съд приел за безспорно установено в конкретния случай, че търговецът е нарушил забраната на чл. 7а, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като при извършени продажби на 14.03.2023г. на два броя лепило и на две лед крушки е издал документи, различни от фискален бон с наименование „касова бележка“ и със съдържание наподобяващо фискален бон. Съдът направил извод, че наказващият орган правилно е издирил относимата санкционна разпоредба, в приложимата редакция на нормата от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г., като е наложил наказание по реда на чл. 185 (изм.), ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185 (изм.), ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ към онзи момент имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 лв. до 2000 лв. На дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден тогава в закона размер, а именно 500 лв., като са съобразени данните по делото, че са положени усилия за отстраняване на порочната практика в търговския обект и при това положение наложената минимална имуществена санкция се явява съобразена с обществената опасност на констатираното нарушение и напълно достатъчна, за да се постигнат целите на наказанието.

РС Плевен е възприел като правилни изводите на АНО, че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод за много по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. На тези основания съдът е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние.

Мотивите на РС за потвърждаване на обжалваното пред него НП се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъдят разноски в размер на 80 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед осъщественото представителство по делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №555/16.11.2023 г. постановено по АНД № 1719/2023 г. по описа на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „ГИС - 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], бл.№15б, ет.1, ап.13, представлявано от М. Г. П., да заплати в полза на Национална агенция по приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.