РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. ХАСКОВО, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Д. Д. С.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245600600475 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 9 от 23.02.2024 год. по нохд N 871/2023 год. РС - Хасково е признал
подсъдимата А. С. С. от с.О., обл. Х. за виновна в това, че в периода от м.октомври 2022 год.
до м.август 2023 год. включително в сГ.и., община С., област Х., след като е била осъдена с
Решение №226/10.05.2022 год. по гр. дело №685/2022 год. на РС – Хасково, влязло в сила на
10.05.2022 год. да издържа свои низходящи – децата си А.А.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д.,
ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител А.Д.С., заплащайки им месечна
издръжка в размер на по 180 лв./сто и осемдесет/ лв. за всяко дете, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 11/единадесет/
месечни вноски в размер на по 180 лв. всяка за всяко дете, общо по 1980 лв. за всяко дете,
като общо дължимата сума за издръжка е в размер на 3960 лв., поради което и на осн. чл.183
ал.1 вр. чл.54 от НК я осъдил на наказазание „пробация” при следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от
7/седем/ месеца, „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок също от 7 /седем/
месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 150 часа в продължение на 1/една/
година, като я оправдал частично по първоначално предявеното обвинение в частта за
неплатена издръжка за периода от м.май до м.септември 2022 год. и за разликата до общ
1
размер на дължимата издръжка от 5760 лв.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата, която чрез своя
защитник в законния срок я обжалва с оплаквания, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин, а фактическата обстановка е възприета необосновано и
неправилно в противоречие с установени по делото факти. Така напр. дело за издръжка било
заведено през м.май 2022 год., а подсъдимата се разделила с бащата на децата си едва през
м.октомври с.г. Била подведена да подпише споразумение, по силата на което се задължава
да заплаща издръжка. Навежда се и довод за явна несправедливост на наложеното
наказание. Отправя се искане да се отмени присъдата на първата инстанция и се постанови
нова - оправдателна.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят доказателствени искания, такива страните нямат и пред
въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимата и нейният защитникът адв.М. от АК –
Хасково поддържат жалбата, доводите и исканията по нея.
Прокурор от ОП- Хасково намира въззивната жалба неоснователна, а оплакванията по
нея - необосновани и несъстоятелни. Счита, че фактическата обстановка е била напълно и
изяснена и съдът е достигнал до правилен извод за виновност на подсъдимата. Наложеното
наказание намира справедливо. Дава заключение да бъде потвърдена присъдата.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от
НПК – служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице с
правен интерес от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подс.А. С. С. е на ** години, ******** гражданка, постоянно живуща понастоящем в
с.О., община Л., област Х., ********, *********, *******, *******.
В периода 2017 – 2022 год. живяла на съпружески начала със свид.А.Д.С. при
неговите родители в с.Г.и., община С., област Х. От фактическото им съжителство се родили
две деца – през 2019 год. - А.А.Д. и през 2021 год. - Д.А.Д..
Според свидетелите А.С. и Д.С., негов баща, през този период се случвало тя да
напусне дома им за по няколко дни или седмици, като се прибирала при родителите си в
с.О., но се връщала обратно.
През пролетта на 2022 год. обаче двамата депозирали в РС – Хасково подписано от
тях Споразумение по чл.127 ал.1 от СК за уреждане на въпросите за упражняване на
родителските права, определяне на местоживеене, режим на лични отношения и задължение
за издръжка относно родените от фактическото им съжителство две деца с искане да бъде
2
утвърдено. Това е станало с Решение №266/10.05.2022 год. на РС – Хасково по гр. дело
№685/2022 год. на същия съд, което не подлежи на обжалване и е в сила от същата дата. То
постановява родителските права върху двете деца да се предоставят на бащата – свид.А.С.,
на чийто адрес се определя и местоживеенето им – с.Г.и., регламентира режим на лични
отношения на майката с тях и я осъжда да заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лв.
за всяко от децата на 20-о число от месеца, считано от 29.03.2022 год. до настъпването на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Тъй като с решението се утвърждава внесено споразумение, следва да се направи
извод, че такова е било и съдържанието на същото, т.е. подсъдимата е била съгласна децата
да живеят при своя баща, на когото да се предоставят и родителските права, а тя – да
заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лв. за всяко дете.
Донякъде изненадващо, само седмица по-късно, на 17.05.2022 год. подсъдимата и
свид.А.С. заминали заедно да работят в Швеция. Работата си намерили чрез посредник,
който имал офис в Х. Точната дата на отпътуване се установява от справка за задгранични
пътувания, която сочи, че тъкмо на тази дата са напуснали границата – и двамата през ГКПП
„Дунав мост“, и двамата в 00:11 часа, което потвърждава, че са пътували заедно. Заедно са се
и завърнали в страната, видно от същата справка – на 4.09.2022 год. в 00:40 часа през
ГКПП“Калотина – шосе“. Няма никакви противоречия между обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелите А.С. и неговия баща Д.С., че в Швеция те са живели и работили
заедно. Дължимите им възнаграждения обаче били превеждани на посредника, когото
двамата помолили за изплаща известни суми на родителите на свид.А.С. за издръжка на
децата в тяхно отсъствие.
След завръщането им от Швеция, те посетили офиса на посредника, който им предал
заработените суми. Обстоятелствата, при които е станало това, ще бъдат обсъдени от
настоящия съд по-долу.
Безспорно е, че няколко дни след завръщането им от Швеция, подсъдимата пожелала
да посети своите родители и заедно със свид.А.С. отишли в с.О.. След кратък престой и
разговор със своята майка свид.Е.И., подсъдимата заявила на свид.А.С., че го напуска и
повече няма да се върне при него в с. Г.и..
Не е спорно по делото, че подсъдимата не е плащала изобщо издръжката, на която е
била осъдена по силата на горецитираното съдебно решение на РС – Хасково за
утвърждаване на Споразумение по чл.127 ал.1 от СК.
Подсъдимата твърди в обясненията си, че е била подведена относно съдържанието на
споразумението по чл.127 ал.1 от СК, като от свид.А.С. било казано, че подписва някакъв
документ за получаване на майчинство, а за това допринесъл и фактът, че е ******. Това
твърдение донякъде се подкрепя от факта, че само седмица след постановяването на
съдебното решение за утвърждаване на споразумението, двамата са заминали да работят в
Швеция, при което са пътували, живели, работили и се завърнали заедно.
Така или иначе обаче, съдебното решение е факт, то е влязло в сила, подлежи на
3
изпълнение, изпълнението му се гарантира от държавата чрез съответните нейни органи, а
неизпълнението му пък се преследва също от държавата по предвидените затова способи,
един от които е въвеждането в НК на фактическия състав на престъплението, за което е
повдигнато настоящото обвинение. Не е известно до настоящия момент повече от две
години след влизането му в сила, подсъдимата да е предприела някакви правни действия за
неговото ревизиране.
Ето защо нейните твърдения в тази насока не могат да се отразят на извода, че е
налице неизпълнение от нейна страна на задължение за издръжка.
Подсъдимата излага и твърдения, че е била измамена при получаване на парите,
заработени от нея в Швеция, в подкрепа на което показания дават нейните родители. В
офиса на посредника в Х. отишли заедно със своя фактически съжител свид.А.С. и неговия
баща свид.Д.С.. Полагаемото се възнаграждение и за двамата получил свид.Д.С., който след
това не дал никакви пари. Сочи това и за една от причините, поради които взела крайното
решение да напусне свид.А.С. този път завинаги.
Установено е, че по жалба от подсъдимата е образувано ДП №508/2023 год. по описа
на РУП – Хасково, което се води за престъпление по чл.209 ал.1 от НК – измама, без до
момента да има привлечено обвиняемо лице. Копие от това ДП е приложено по делото, като
към момента на приобщаването му същото не е било завършило. Разследването се води
затова, дали на А. С. С. е била причинена имотна вред в размер на 4000 евро на 7.09.2022
год.
Този факт също няма как да бъде ценен от съда в контекста на повдигнатото против
подс.А. С. обвинение, тъй като е ирелевантен за същото. От една страна, по този казус няма
влязло в сила произнасяне на орган на съдебната власт. От друга – той би могъл евентуално
да обоснове извод за материални затруднения и липса на парични средства у подсъдимата,
което не е основание за отпадане на нейната отговорност за заплащане на издръжка,
дължима към нейни низходящи.
Предвид изложеното, становището на настоящата инстанция е, че фактическата
обстановка е била пълноценно и всестранно изяснена от районния съд, макар същият да не е
обсъдил изрично някои от описаните по-горе обстоятелства. Същата е в пълно съответствие
със събраните доказателства, а изводите на съда са напълно обосновани. Оплаквания в тази
насока са лишени от основание.
По правната квалификация на деянието:
Изричното оплакване по въззивната жалба, че от събраните доказателства не се
установява подсъдимата да е извършила престъплението от обективна и субективна страна,
всъщност е оплакване против извода на съда по правната квалификация на стореното от нея.
То също е неоснователно, като и в тази присъдата е напълно правилна и законосъобразна.
Деянието на подс.С. осъществява признаците от обективна и субективна страна на
престъплението по чл.183 ал.1 от НК, каквото е и повдигнатото против нея обвинение. Ето
защо правилно, с оглед установените факти по делото, подсъдимата е призната за виновна в
4
извършването на същото престъпление.
Както вече се изтъкна, затрудненото материално положение и липсата на материални
средства не е основание за отпадане на наказателната отговорност за осъществено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК. То може да се цени евентуално като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но пък заслужава да се отбележи, че няма данни подсъдимата
да е работила нещо, или поне полагала усилия да си намери работа през процесния период,
след завръщането си от Швеция. Така или иначе безспорно е доказано, а и се признава от
самата нея, че изобщо не е плащала дължимата издръжка.
Ето защо нито по доказването на обвинението по категоричен начин, нито по
правната квалификация на деянието би могло да има съмнения и колебания.
Спорно е, доколко районният съд е имал правни аргументи да оправдае частично
подсъдимата – за част от периода и за част от дължимата сума, за които е било повдигнато
обвинението. Очевидно решението му е продиктувано до голяма степен от чувство за
справедливост. Вярно е обаче, че след влизане в сила на съдебното решение за присъждане
на издръжката, подсъдимата и свид.А.С. до завръщането им от Швеция на практика не са се
били разделили, а фактическото им съжителство е продължило.
Така или иначе против присъдата няма протест, поради което е безпредметно
настоящата инстанция да излага повече съображения.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба неоснователна относно
искането обжалваната присъда да се отмени и се постанови нова оправдателна. Присъдата е
правилна и законосъобразна, тъй като деянието на подс.С. е съставомерно.
По вида и размера на наказанието:
Изричното искане по жалбата е за отмяна на присъдата и постановяване на нова –
оправдателна, но има и твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание.
Въззивният съд намира изложения от първоинстанционния анализ на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства по делото изчерпателен и обективен, поради което не счита за
нужно да го преповтаря. Достатъчно е да се отбележи, че за престъплението по чл.183 ал.1
от НК са предвидени алтернативно, а не кумулативно две наказания – „лишаване от свобода“
или „пробация“ и районният съд е подбрал по-лекото от тях, което е правилно.
Пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни срещи с пробационен служител“ са задължителни. Може да се коментира
само срокът, за който са приложени и същият е съобразен с целите на наказанието и
степента на обществена опасност, най-вече на дееца.
Настоящата инстанция обаче не намира, че за поправянето и превъзпитанието му се
налага изтърпяването и на трета пробационна мярка – „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ – 150 часа за една година. Доколкото са налице някакви данни, че подсъдимата
най-после има трудова заетост, далеч по-целесъобразно е тя най-после да започне да
изпълнява задължението си за издръжка, вместо да полага безвъзмезден труд.
5
Ето защо въззивният съд прецени да измени обжалваната присъда в частта относно
наложеното наказание „пробация“, като отмени наложената пробационна мярка
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 150 часа за една година.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната проверка по
реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или
измени атакуваната присъда.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 и чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №9 от 23.02.2024 год. по нохд № 871/2023 год. по описа на РС –
Хасково в частта, досежно наложеното наказание, като ОТМЕНЯ прилагането на
пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 150 часа за една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6